Решение по дело №2182/2015 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 776/08.12.2016г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на осми ноември                                                              две хиляди и шестнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           

 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№2182 по описа за  2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС – за собственост на обособена част от имот по силата на сделка, а при условията на евентуалност – по силата на давностно владение, чл.109 от ЗС – за осъждане на съсобственик да прекрати неоснователно действие и възстанови състоянието имот на ищците, и по чл.45, ал.1 от ЗЗД – да заплати обезщетение.

В исковата молба се твърди, че ищците били съсобственици на УПИ ХХVІ-5512, кв.250а по плана на Хасково, утвърден със Заповед №330/1994г. с площ от 509 кв.м., идентификатор №77195.714.97 по КК и КР, одобрени със Заповед от 05.10.2006г., находящ се на адрес в града – ул.********. Собственици на съседния имот УПИ ХХVІІ-5511, кв.250а по плана на града с идентификатор №77195.714.98 били ответниците. На 01.09.2015г. ответниците разрушили бетонно-телената ограда, разделяща двата съседни имота, претендирайки, че били собственици на част от притежавания имот. По същите съображения разположили и строителни материали на границата с имота на ищците, като открито заявили намерението си да изградят нова ограда в границите на собствения на ищците имот, така че да завземат частта от имота. Ответниците претендирали тази част да била тяхна. Ищците поискали обезпечение на бъдещ иск и било образувано гр.д.№1991/2015г. на Хасковски РС, като съдът постановил забрана за извършване на строителни дейности в процесния имот, издадена била и обезпечителна заповед, като образували и обезпечително дело №1150/2015г. на ЧСИ Пеев. На 17.09.2015г. на ответниците била връчена заповедта и те били запознати с нейното действие, но положили бетонова основа за ограда в границите на собствения на ищците имот, като започнали и строителни дейности в имота си в нарушение на минималното отстояние. Уточняват допълнително твърденията си относно собствеността на процесната част, като считат, че освен тях има и друг съсобственик на имота. Искат да бъде признато по отношение ответниците Г.Х.Г., С.В.Г. и Д.Г. Х. - П., за установено, че ищците са собственици  по силата на извършена сделка и се предаде владението на реална част от имот с идентификатор 77195.714.97, а именно: реална част с площ от 28 кв.м., част от собствения им така посочен с този идентификатор имот, разположен на разстояние от около 2 метра по протежението на западната регулационна линия на имота на ищците, а именно: УПИ ХХVІ - 5512, съгласно регулационния план на гр. Хасково от 1994г. по посока изток навътре в имота, като постепенно се стеснява в посока към уличната регулационна линия и при ул. „Чернозем” се изравнява с уличната регулационна линия, като при условията на евентуалност – че са собственици на същата процесна част по силата на изтекла придобивна давност в полза на ищците, считано от 1992г. Искат на основание чл.109 от ЗС да бъдат осъдени Г.Х.Г. и С.В.Г. да възстановят предишното положение, като премахнат на нова плътна и ажурна ограда с тухли, с височина 2.20 метра, построена в границите на УПИ ХХVІ - 5512, собственост на ищците, съгласно регулационния план от 1994г., както и на основание чл.45 от ЗЗД Г.Х.Г. и С.В.Г. да бъдат осъдени при условията на солидарност да заплатят на ищците имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляваща равностойността на разрушената бетонно-телена ограда по западната регулационна линия на имота УПИ ХХVІ - 5512 и имота на ответниците УПИ ХХVІІ - 5511, съгласно регулационния план от 1994г., и разрушения навес на северната и северозападната граница на имота на ищците с камина в размер на 2,5 метра на 2 метра в северозападната граница, както и се заплатят направените по делото разноски. 

С Определение на съда от з.з.01.03.2016г.на основание чл.228, ал.3 от ГПК съдът е конституирал като ответник по предявените при условията на евентуалност искове по чл.108 от ЗС Д.Г. Х. – П..

Ответниците С.В. и Г.Х. депозират отговор, като оспорва предявените искове. Излага съображения, че предявените искове са недопустими. Оспорват твърдението, че в границите на УПИ ХХVІІ-5511 била включена площ от УПИ ХХVІІ-5512. С н.а. от 20.12.2013г. били закупили ПИ с идентификатор №77195.714.98 с площ 310 кв.м., ведно с построената в имота сграда. Закупеният имот отговарял по площ на заснетия в действащата кадастрална карта имот и съответствал на площта на УПИ ХХVІІ, кв.250 по действащия регулационен план, одобрен със Заповед №330/1994г., изменен с ПУП, одобрен със Заповед №1497/30.09.2014г. на Кмета на Община Хасково. Изменението се изразявало в поставяне на вътрешни регулационни линии на УПИ ХХVІІ в съответствие със съществуващите граници на ПИ. Вследствие на изменението били променени очертанията и размерите на УПИ ХХV, УПИ ХХVІ – за общ.строителство, и УПИ ХХVІІ, кв.250 на Хасково. Оградата с местонахождение УПИ ХХVІІ, кв.250, ПИ №77195.714.98 била построена законно при спазване на строителните правила и норми въз основа на разрешение за строеж и била изцяло разположена в УПИ ХХVІІ, като не засягала площ на съседния имот УПИ ХХVІ. Строителните работи били спрени след получаване на запорни съобщения и продължени след отмяна на обезпечението, като окончателно били завършени преди образуване на настоящото производство. Оспорват предявения иск за обезщетение, като се твърди, че няма противоправно виновно поведение на ответната страна. Искат предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът Д.Г. Х. – П. възразява по редовността на исковата молба, както и счита исковете, предявени срещу нея, като неоснователни. Счита, че процесната част е владяна от нея на правно основание, тъй като била в границите на ПИ с идентификатор  №77195.714.98, придобит по силата на дарение от родителите и. Площта на имота съвпадала с площта на УПИ по действащия регулационен план. Никъде не съществувала обособена част с процесните параметри. Оградата била построена законно при спазване на строителните правила и норми, поради което не била неоснователно действие по чл.109 от ЗС, както и било неоснователно искането за обезщетение по чл.45 от ЗЗД.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения н.а. за дарение н.д.№1828/1992г. Х.Ж.Х. и съпругата му Е.В. – първият ищец по делото, били надарени със следния имот: 1/3 ид.ч. от п.VІІ с площ 497 кв.м., кв.273 по плана на Хасково, отределн за пл.№5512, заедно с третия жилищен етаж от къща, построена на 123,60 кв.м., както и североизточния гараж и зимнично помещение с източно изложение. С н.а. от 28.11.2005г., н.д.№68/2005г., Х.Ж. закупил 1/3 ид.ч. от УПИ ХХVІ-5512, ведно с първия етаж от триетажната сграда в имота, югозападното помещение на приземния етаж, зимнично помещение и средния гараж от 13,44 кв.м.

С удостоверение от 11.12.2012г., че наследници на починалия на 07.12.2012г. Х.Ж.са тримата ищци – съпруга и деца.

На 20.12.2013г. ответниците Г.Х. и С.В. закупили ПИ №77195.714.98 по КК на Хасково с площ 310 кв.м., номер по предходен план 5511, кв.250, п.27, ведно със сграда с идентификатор 77195.714.98.1. На 14.09.2015г. двамата дарили имота на третия ответник по делото – Д.Г. /конституирана като страна по исковете с правно основание чл.108 от ЗС с Определение от 01.03.2016г. /

Със заповед №1497/30.09.2014г. на Община Хасково е одобрен ПУП – изменение на плана за регулация на п.ХХVІІ, кв.250, като изменението се изразява в поставяне на вътрешни регулационни линии в съответстващите съществуващи граници на поземления имот. Съгласно представеното разрешение за строеж №123/27.04.2015г. същото е издадено от Община Хасково относно строеж Подпорна стена, плътна и ажурна ограда, които следвало да бъдат построени по южната и част от западната регулационна линия на п.ХХVІІ, кв.250 - ажурна, както и по източната и част от западната регулационна линия – плътна ограда, а също и по северната регулационна линия – подпорна стена и плътна ограда. С конструктивното становище се установява, че имотът е с идентификатор №77195.714.98.

Ищците са сезирали Община Хасково във връзка с извършен незаконен строеж на ограда, като с писмо от 26.02.2016г. е даден отговор, че във връзка с представените конструктивно становище, разрешение за строеж и нотариален акт не е установено основание за административна намеса.

По ч.гр.д.№1991/2015г., образувано от настоящите ищци, ХРС е издал обезпечителна заповед с обезпечителна мярка – забрана за извършване на строителни дейности на границата между имоти с идентификатори №77195.714.97 и №77195.714.98, като е образувано и изпълнително дело с изпратено запорно съобщение /отбелязана дата на връчване 17.09.2015г./ до ответниците С.В. и Г.Х.. На основание 390, ал.3 от ГПК и поради установеното от съда, че в определения срок не е предявен иск, то с Определение от 15.10.2015г. е отменено допуснатото обезпечение.

 За доказване съсобствеността, съществуваща по отношение имота на ищците, са представени доказателства – н.а. от 26.08.1994г., д.№2254/1994г., видно от който трето лице – Н.Д., е придобил 1/6 ид.ч. от п.VІІ, кв.273 по плана на гр.Хасково, пл.№5512, ведно с ¾ ид.ч.  от втория етаж на построената къща в имота, като изрично е отбелязано в н.а., че същият притежавал по наследство още 1/6 ид.ч. от имота и ¼ ид.ч. от етажа от къщата.

По делото е назначена експертиза, по която вещото лице-геолог е изготвил заключение – първоначално и допълнително, както и тройна повторна експертиза, възприети изцяло от съда като компетентни и безпристрастно изготвени. Вещо лице Д. установява, че оградата между двата имота - №77195.714.98 и №77195.714.97 била изградена изцяло в имот  №77195.714.98, била завършена напълно, както и съобразно издаденото разрешение за строеж и конструктивно становище. По стария план при сравнение със сегашното положение оградата действително навлизала в имот №5512 с площ 16 кв.м. Изрично при изслушване в с.з. вещото лице сочи, че понастоящем по действащия план няма такава разлика и не съществува обособена част от 28 кв.м. Двата имота имали статут №77195.714.98 – за жилищно строителство, и №77195.714.97 – за обществено и жилищно строителство, като в Община Хасково нямало данни за уреждане на сметки по регулация. От 1977г. до 2014г. нямало промяна на регулационните граници между двата имота, а промяна имало в кадастралната граница на КК от 2006г. Регулационният план от 1977г. не бил приложен, а бил приложен дворищно-регулационния план от 1994г., тъй като имотната и регулационни граници съвпадали. Имот №77195.714.97 бил записан в КК като общинска собственост, но не бил актуван. Отново в с.з. вещо лице Д. сочи, че действащата кадастрална карта е заснета по съществуващите имотни граници от 1977г.

Вещо лице М. оценя необходимите средства за възстановяване на съборената ограда, дървен навес и камина – 1386,51 лева, ако се изпълнят с нови материали, а при стари материали – 1043,61 лева.

Заключението на тройната експертиза установява, че планът от 1977г. бил приложен, а това се установявало от одобрената КК. Планът от 1994г. бил неприложен по отношение на дворищно-регулационната между п.ХХVІІ-5511 и п.ХХVІ-5504,5506, 5512.    

Като свидетели по делото са разпитани като свидетели И.Б.Х. и В. В. П.. Те познават ищцата Е. и знаят от години нейния имот. Още от 1994г. се събирали у тях семейно - под навеса, който бил от северната страна, а там имало изградена и камина – барбекю. Целият имот бил ограден до 2015г., когато св.Х. отишла като вещо лице към съдия-изпълнител да констатира новото състояние. До тогава имотът бил с оградна мрежа и бетонови колове върху бетонова основа. Когато отишли, установили, че вече се изгражда оградата по нова дворищна регулация. Новата ограда било от бетон и тухли. Навесът бил с дървена покривна конструкция, с дървени колони, а от север - с тухлената ограда. Камината била изградена с тухли. Дължината на навеса била около 12 метра, а ширината - около 2 метра. Камината била с размери 1.20м/ 1м. Понастоящем от навеса било разрушено това, което било отнето от имота – около 2 метра. От 1994г. св.Х. не била чувала някой да има претенции за собственост по отношение на имота на ищците, а те владяли този имот по старата дворищна регулация. До 2015г. нямало промяна в границите. Свидетелката П. била съсед на ищците и знаела кооперацията им от 30-40 години. По ул.******** имало ограда към 1 метър със стоманени пръчки, а долната част била оградена с тел. Така дворът бил разделен между двете къщи, защото си бил една собственост. След това къщата била продадена – около 1997-8г., и сложили ограда с малко цимент и колове и с най-обикновена телена мрежа. В имота на Е., когато вече разделили двата парцела, имало голям навес с камина – от 15-16 години. Навесът бил направен с дървени подпори с дължина около 5 - 6 метра, с метален покрив. Навесът бил 5,5-6,00 метра на 2-2,5 м През август 2015г. видяла, че нещо се прави в двора на Е. - камината била срутена и част от навеса отрязан и хвърлен в двора. Телената ограда била махната предварително от новите собственици. Свидетелката не познавала новите собственици, но според нея единият от новите собственици бил там заедно с работници. Според свидетелката Е. била споделяла някой да има претенции относно частта от имота, където е била оградата.

Другият разпитан свидетели Д.Х. П.- съпруг на ответницата Д.Г. Х. – П., дава показания, че родителите на съпругата му купили имота на ул.***** през м. декември 2013г. Старите собственици останали да живеят още 3 месеца там и от март 2016г. влезли във владение на имота, като там живеели с неговото семейство. Когато закупили имота, той бил ограден отвсякъде. От източния край имало стара мрежа с колове, от задния – северния край, със стара плътна тухлена ограда, а от долния край - ажурна. На източната ограда, която била от мрежа, коловете били стари от бетон, забити в земята. Тази ограда била висока около 1,40 – 1,50 метра, мрежата била стара, на места леко пропаднала. Тази ограда била по цялата източна граница. След като купили имота, пуснали документи в АК за „точките на имота“, след това и в Община Хасково по кадастрална граница да си направят проект за ограда. След излизане на проекта за ограда издали разрешение за строеж на ограда. От Община Хасково изпращали писма на съседите, за да уведомят, че ще се строи ограда. Започнали строежа на оградата около лятото или около септември 2015г. Строежът на оградата се финансирал изцяло от тъста му Г.Х.Г.. По проект оградата била от граница да се построи на една педя в тяхното място. Когато започнали, свалили мрежата. Мястото, там където им „дали линия“ съвпадало с мястото на телената мрежа, като от телената мрежа направили нова ограда. Старата мрежа я събрали и я оставили във владение на собствениците на съседния имот,  а също и коловете. В дъното на парцела имало един навес, с изграден комин, както и нещо като вид барбекю или огнище под навеса. Това огнище било изградено с тухли и отгоре покрито с навес, което било в тяхното място и го вкарали в тяхното си място. Свалили комина и тухлите, оставили ги на собствениците на другия имот. Считали, че това било тяхно място, защото и от Кадастъра, и от Община Хасково, излизало, че това си е новите собственици. Целият парцел преди години бил общ и когато го разделили този навес и огнището останали в мястото на ответниците. Предишният собственик, от който закупили имота, Д. Д. казал също, че това си тяхно място. Община Хасково била изпратила писма на всички съседи, от всички краища на имота, че ще се строи ограда. Ищците казали, че имат претенции за самата ограда, за мястото. Другият свидетел - Ц.С.Б., бил приятел с Д. и разпитания преди него свидетел Д.. Родителите на Д. ***. Източната ограда на имота представлявала бетонни колове с мрежа и била стара, на много години. Мрежата била ръждясала, а коловете - наклонени, а не прави, дворът откъм съседния имот - занемарен. На границата с оградата имало огнище – също старо, направено от тухли, високо повече от 2 метра. Над огнището имало навес, широк около 2-3 метра, направен от дърво, а отгоре ламарина. През 2015г. започнали да строят масивна ограда, за която плащало семейството на Г.Х.. Според експертните лица, които дали линия, огнището било в имота на Д.. Тогава ответниците прерязали покривната конструкция на навеса, понеже влизала около 1 метър, възстановили я, за да има завършен вид, а огнището го разрушили и материалите от него оставили в съседния имот. Понастоящем имало направена нова масивна ограда, която съвпадала със старата ограда, която била с мрежа и колове, на същото място била. Телената ограда вървяла до постройката, после правела малка чупка и фактически огнището било заградено. Строителните материали от навеса ги сложили в съседния имот, а също така и старата ограда.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Искът за собственост както на реална част, така и на идеална част, ако се оспорва собствеността само на тази част, е допустим.

За да бъде уважен иска по чл.108 от ЗС следва да са налице кумулативно три предпоставки. Първата от тях е ищците да докажат своето право на собственост. На следващо място да се установи, че ответникът владее имота, както и на последно място, че това владение е без правно основание. Безспорно се установи по делото, че ищците и ответниците С.В. и Г.Х. са били собственици на съседните имоти със съответни идентификатор №77195.714.97 и №77195.714.98, като преди завеждане на делото – 02.10.2015г., а именно: на 14.09.2015г., ответниците дарили своя имот на дъщеря си Д.Г.. Няма спор и относно обстоятелството, че след тази сделка имотът се владее от Д.Г. /св.показания на съпруга и П./. В този смисъл предявените при условията на евентуалност искове по чл.108 от ЗС – за право на собственост, придобито от ищците по силата на сделка и при условията на евентуалност – по давност, срещу С.В. и Г.Х. следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС срещу Д.Г., следва да се има предвид, че ищците твърдят, че процесната спорна част от 28 кв.м. не е била обособявана като самостоятелна част, а била част от техния  имот с идентификатор №77195.714.97. Няма спор относно владението на тази част след построяването на оградата и към момента на предяване на иска – понастоящем тази част е във владение на съседния имот №77195.714.98, собствен на Д.Г. след извършеното в нейна полза дарение. Основният спор между страните е дали ответницата владее имота на валидно правно основание. Именно в тази насока са изслушаните заключения по назначените експертизи, по които се установи, че действащата кадастрална карта от 2006г. съвпада с плана от 1977г. При категорично установеното от тройната експертиза, че планът от 1994г. не е приложен, и при действието на параграф 8 от ЗУТ за ищците е съществувала правната възможност да искат прилагане на плана от 1994г. при съответните предвидени условия по ал.2 на параграф 8 от ЗУТ. Като не са сторили това, а също и като се установи, че планът от 1977г. съвпада с материализираните граници на място, вещите лица дават заключение за съвпадане на регулационната линия от 1977г. със съществуващата понастоящем между двамата имота. Вещо лице Д. изрично посочва, че оградата е построена съобразно издадените от Община Хасково актове и попада изцяло в имота на ответницата Д.Г. №77195.714.98. Поради това следва да се приеме, че тя владее процесната част на правно основание, а предявеният срещу нея иск по чл.108 от ЗС е неоснователен, тъй като ищците не са придобили спорната част по силата на сделка – било сключена от техен наследодател, било сделка относно самото обособено процесно място, като придаваемо. Ищците не са придобили имота и при условията на изтекло давностно владение в тяхна полза. Относно придобиването на процесната част по давностно владение следва да се има предвид забраната по чл.200 от ЗУТ, съгласно която реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от ЗУТ. Кадастралната карта от 2006г. е заснела границата между двата имота, като спорната площ е изцяло в имота, собствен на ответната страна. В този смисъл предявените искове при условията на евентуалност – за собственост придобита по силата на сделка и евентуално по давностно владение, с право основание чл.108 от ЗС следва да бъдат отхвърлени.

Отделно от всичко изложено, касаещо неоснователността на исковете по чл.108 от ЗС, следва да се имат предвид и твърденията на самите ищци, че не са изключителния кръг съсобственици на имота, а ид.ч. от имота са съсобствени за трето лице, което не е страна по делото и чийто права те не могат да предявяват в настоящото производство.

По отношение на исковете с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД, предявени от ищците срещу С.В. и Г.Х., съдът намира, че също са неоснователни. Вече беше посочено, че оградата, чието премахване се търси, е построена изцяло в имота на ответната страна и при спазване на строителните правила и норми на ЗУТ. Тя действително е построена към момент, когато двамата ответници, са били съсобственици, като в тази посока са св.показания на св.П.и Б. както и писмените доказателства – определение за обезпечение. Но при построяването на оградата не се засяга площ от имота на ищците, като в тази насока са съображенията относно исковете по чл.108 от ЗС, поради което изграждането на оградата не следва да бъде считано за неоснователно действие – виновно деяние, с което се нанасат вреди на ищците. Така предявените искове по чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Поради крайния резултат ищците дължат на ответниците направените по делото разноски – 1050 лева, представляващи разноски за адв.възнаграждение и експертизи, от Д.Г., и 1120 лева,  представляващи разноски за адв.възнаграждение и експертизи, от С.В. и Г.Х..

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.В.Х., ЕГН **********, Д.Х.Х., ЕГН **********, Ж.Х. Д., ЕГН **********, съд.адрес: ***, срещу Г.Х.Г., ЕГН **********, и С.В.Г., ЕГН **********,***, да бъде признато за установено, че Е.В., Д.Х. и Ж.Х. са собственици по силата на извършена сделка и се предаде владението на реална част от имот с идентификатор №77195.714.97 по КК на гр.Хасково, а именно: реална част с площ от 28 кв.м., част от собствения им така посочен с този идентификатор имот, разположен на разстояние от около 2 метра по протежението на западната регулационна линия на имота на ищците, а именно: УПИ ХХVІ - 5512, съгласно регулационния план на гр. Хасково от 1994г. по посока изток навътре в имота, като постепенно се стеснява в посока към уличната регулационна линия и при ул. ****** се изравнява с уличната регулационна линия, както и предявения иск при условията на евентуалност между същите страни - да бъде признато за установено, че са собственици по силата давностно владение и се предаде владението на същата реална част, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.В.Х., ЕГН **********, Д.Х.Х., ЕГН **********, Ж.Х. Д., ЕГН **********, съд.адрес: ***, срещу Д.Г. Х. – П., ЕГН **********,***, да бъде признато за установено, че Е.В., Д.Х. и Ж.Х. са собственици по силата на извършена сделка и се предаде владението на реална част от имот с идентификатор №77195.714.97 по КК на гр.Хасково, а именно: реална част с площ от 28 кв.м., част от собствения им така посочен с този идентификатор имот, разположен на разстояние от около 2 метра по протежението на западната регулационна линия на имота на ищците, а именно: УПИ ХХVІ - 5512, съгласно регулационния план на гр. Хасково от 1994г. по посока изток навътре в имота, като постепенно се стеснява в посока към уличната регулационна линия и при ул. „Чернозем” се изравнява с уличната регулационна линия, както и предявения иск при условията на евентуалност между същите страни - да бъде признато за установено, че са собственици по силата давностно владение и се предаде владението на същата реална част, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.В.Х., ЕГН **********, Д.Х.Х., ЕГН **********, Ж.Х. Д., ЕГН **********, съд.адрес: ***, срещу Г.Х.Г., ЕГН **********, и С.В.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.109 от ЗС да бъдат осъдени да възстановят предишното положение, като премахнат на нова плътна и ажурна ограда с тухли, с височина 2.20 метра, построена в границите на УПИ ХХVІ - 5512, собственост на ищците, съгласно регулационния план от 1994г. на гр.Хасково, като неоснователен и недоказан.

 ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.В.Х., ЕГН **********, Д.Х.Х., ЕГН **********, Ж.Х. Д., ЕГН **********, съд.адрес: ***, срещу Г.Х.Г., ЕГН **********, и С.В.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД да бъдат осъдени при условията на солидарност да заплатят на ищците имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляваща равностойността на разрушена бетонно-телена ограда по западната регулационна линия на имота УПИ ХХVІ - 5512 и имота на ответниците УПИ ХХVІІ - 5511, съгласно регулационния план от 1994г. на гр.Хасково, и разрушения навес на северната и северозападната граница на имота на ищците с камина в размер на 2,5 метра на 2 метра в северозападната граница, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Е.В.Х., ЕГН **********, Д.Х.Х., ЕГН **********, Ж.Х. Д., ЕГН **********, съд.адрес: ***, да заплатят на Г.Х.Г., ЕГН **********, и С.В.Г., ЕГН **********, направените по делото разноски от 1120 лева, както и на Д.Г. Х. – П., ЕГН ********** – 1050 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

Съдия:/п/ не се чете.

 

Вярно с оригинала!

 

Секретар:Д.С.