Р Е Ш Е Н И Е
№
260403/ 05.03.2021
год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 3512 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Хоум ту ю България” АД против Т.Б.К., за осъждането й да заплати на ищцовото дружество сумата от 2556 евро – дължимо възнаграждение по договор от 13.11.2019 год. за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот.
Така предявен, искът черпи основание от чл.79, ал.1 вр. с чл.51 от ЗТ, и както с определението по чл.140 от ГПК е прието - е допустим.
В съдебно заседание се поддържа от процесуалния представител на ищцовото дружество, който моли за уважаването му и присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
Адвокатският пълномощник на ответницата оспорва иска, считайки го за неоснователен. Също ангажира доказателства и претендира деловодни разноски.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.11.2019 год. страните са сключили договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, с който ответницата е възложила на ищцовото дружество, срещу възнаграждение, да посредничи за продажбата на собствения й недвижим имот - апартамент с идентификатор 07079.820.1155.1.11 по КК и КР на гр.Бургас.
С договора страните са определили параметрите на сделката, за която ищцовото дружество е следвало да посредничи - продажна цена от 69500 евро без паркомясто и 71000 евро - с паркомясто, както възнаграждението за посредника - 3% от продажната цена, но не по-малко от 1000 евро, дължимо при сключване на предварителен или окончателен договор с купувач.
На 29.12.2019 год. ответницата е изпратила уведомление до ищцовото дружество, на имейла, посочен в договора, с което е заявила желанието си договорът за посредничество да бъде прекратен, като й бъдат върнати ключа и чипа.
Подобно уведомление е изпратила на имейла на дружеството и на 12.02.2020 год., а на 14.02.2020 год. е отправила такова и по пощата, което е получено на 18.02.2020 год.
В отрязъка от време между първото и второто уведомление по имейл - на 10.02.2020 год., ищцовото дружество е сключило договор за гаранция с купувач, заявил сериозността на намерението си да закупи имота на ответницата на посочената от нея цена, като в потвърждение на това си намерение е платил на „Хоум ту ю България“ АД гаранция от 2000 лв.
Така получената гаранция е върната на бъдещия купувач на 20.02.2020 год.
На 19.02.2020 год. ответницата е сключила с трето за спора лице предварителен договор за покупко-продажба на имота срещу цена от 97000 евро, което е кандидатствало пред „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за кредит, чрез който да бъде изплатена ценаta, а на 18.03.2020 год. е сключен окончателен договор със същото лице, при цена от 137300 лв., платена с отпуснатия от същата банка кредит.
В тази насока са и показанията на разпитаната св.Й. - *** на ответницата, както и че брокер на „Хоум ту ю“ АД е върнал ключа за апартамента на дъщеря й на 10.02.2020 год.
Страните не спорят, че сделката, с която К. е продала апартамента, е сключена без посредничеството на „Хоум ту ю България“ АД.
При така установените факти, Бургаският районен съд намира иска за неоснователен.
Страните са били обвързани от валиден договор за търговско посредничество (Р-37-2012-І т.о.), по който дължимото за посредника възнаграждение е обусловено от постигане на определен резултат - намиране на потенциален купувач, посредничество между продавача и купувача и сключен договор (предварителен или окончателен), вследствие посредничеството.
Очевидно такъв резултат не е постигнат - по делото няма доказателства, а впрочем, няма и твърдения за сключен предварителен договор (не договор за гаранция или др.под.) с купувач, намерен от „Хоум ту ю“ АД. Напротив - ответницата сама е намерила купувач за имота си, с когото е сключила договор за покупко-продажба, а това е първото от съображенията, даващи основание на съда да приеме, че посредническо възнаграждение не се дължи.
Освен това, с имейл от 29.12.2019 год., К. изрично е заявила, че не желае занапред да ползва услугите на „Хоум ту ю“ АД. Дори и да се приеме с известни условности тезата на ищцовата страна, че така сключен, договорът не може да бъде прекратен едностранно, то с връщането на ключа от представител на ищцовото дружество (у което се е намирал, с оглед изпълнение на поетото задължение за намиране на купувач) на 10.02.2020 год., следва да се приеме, че предложението за прекратяване на договора е прието. Впрочем, индиция за това, че дружеството е счело договора за посредничество за прекратен, е връщането на получената от купувача гаранция на 20.02.2020 год.
Ако и договорът за посредничество да е разновидност на договора за поръчка (с което настоящият състав не е съвсем съгласен, поради редица несъвместими особености на двата договора), то с цитирания по-горе имейл и понеже оттеглянето е едностранен акт на доверителя, поръчката е била оттеглена най-късно към първия работен ден - 30.12.2019 год. А разноски се дължат на довереника, ако е сторил такива, респ. възнаграждение му се дължи, независимо от оттеглянето на поръчката, ако е изпълнил това, което му е било възложено. Този извод се налага от буквалния прочит на чл.288, ал.1 от ЗЗД. Доказателства за изпълнение на възложеното, с изключение на публикувана обява в електронен портал, липсват.
И накрая, само за пълнота - несъстоятелно е позоваването от ищцовата страна на клаузата на чл.5.2 от договора. Същата, като отнемаща възможността на собственика на имота да го предлага самостоятелно за продажба, е недействителна, т.к. противоречи на добрите нрави - в колизия е с абсолютния характер на вещното право на собственост, на което противостои задължението на всички субекти да се въздържат от ограничаването му по един или друг начин. Тази клауза противоречи и на признатата с чл.17 от ХОПЕС свобода на всеки да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Между другото, трудно би могло да се приеме, че самостоятелното рекламиране и предлагане на имота от страна на собственика е действие от такова естество, щото да препятства изпълнението на поетите от посредника задължения, а по - скоро е такова действие, което би го конкурирало и което посредникът по недопустим начин желае да игнорира, осигурявайки си гарантирана възможност за възнаграждение.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете на „Хоум ту ю“ АД да се отхвърлят, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на Т.К. се присъдят разноски в размер на 480 лв. - адвокатски хонорар.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Хоум ту ю България” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 81, ет.8, оф.23, представлявано от Р.В.-Я., предявен против Т.Б.К. ***, ЕГН - **********, за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 2556 евро – дължимо възнаграждение по договор от 13.11.2019 год. за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот.
ОСЪЖДА „Хоум ту ю България” АД да заплати на Т.Б.К. деловодни разноски в размер на 480 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:............/п/.............
Вярно с оригинала: НД