№ 60
гр. Петрич, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20251230200175 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба на
Община Петрич, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Петрич,
обл.Благоевград, ул.“Цар Борис III“ № 24, представлявано от кмета Д.П.Б. против НП
№ НЯСС-6/16.01.2025 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което й е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000,00 лв., за нарушението, описано в обстоятелствената част на
постановлението, а именно: за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, не се явява и упълномощения от
жалбоподателя процесуален представител. В жалбата си, депозирана по реда на чл.59
от ЗАНН изразява становище, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Моли
същото да бъде отменено.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема писмено
становище по същество на спора, с което моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана и потвърдено обжалваното НП и като последица на което
да се присядат разноски съобразно чл.63д от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата
на нарушителя, се прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на законовия минимум.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
1
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Установи се по делото, че с НП №НЯСС-6/16.01.2025 г. издадено от Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, е наложена на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1 000,00 лв, за това че на 11.07.2024
г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ е извършена проверка на язовир "Песоко
062035", находящ се в поземлен имот № 062035, и с идентификатор №37989.62.35 в
землището на с. Коларово, общ. Петрич, обл. Благоевград. Същият съгласно Акт за
публична общинска собственост № 607/27.05.2002 г., се сочи че е собственост на
община Петрич. За извършената проверка е съставен констативен протокол №01-01-
151/11.07.2024 г. Вследствие на извършената проверка чрез обход и оглед на малка
язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от
експлоатацията е установено, че въздушния и водния откос не е почистен от дървесна
и храстовидна растителност, т.е., че не е изпълнено от собственика на язовира
задължителното предписание, дадено в КП №01-01-10/17.01.2024 г. на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“, а именно: 1. Да се
премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушен и воден откоси, със
срок на изпълнение: 01.04.2024 г., като с така описаното в акта деяние на 11.07.2024 г.
община Петрич е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на
чл.190а, ал.2 от ЗВ, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията
към тях да изпълнят предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно
нарушение №01-017/26.08.2024 г. с актосъставител А. Б. И. на длъжност началник на
отдел в Регионален отдел „Югозападна България“ при Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, оправомощен със Заповед №2010-
424/10.06.2024 г. на Председателя на ДАМТН в отсъствието на нарушителя и в
присъствието на свидетеля И. З. И.- свидетел при установяване на нарушението и
свидетел И. А. Г.– свидетел при съставяне на акта.
За административно нарушение са преценени обстоятелствата, че Община Петрич,
като собственик на язовир "Песоко 062035", находящ се в поземлен имот №062035, и с
идентификатор №37989.62.35 в землището на с.Коларово, общ.Петрич,
обл.Благоевград не са изпълнили задължителното предписание дадено с констативен
протокол №01-01-10/17.01.2024 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръжения към тях“, а именно: 1. Да се премахне храстовидната и дървесна
растителност по въздушен и воден откоси, със срок на изпълнение: 01.04.2024 г., което
е установено чрез последваща проверка, чрез оглед на язовирната стена и
съоръженията към нея. Въз основа на така установеното и приложени доказателства е
постановен и АУАН №01-017/26.08.2024 г., а на 16.01.2025 г. и атакуваното НП
№НЯСС-6.
2
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите по делото писмени доказателства, както и показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели, които изцяло кредитира и не намери
основание да игнорира. Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда
свидетелски показания и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на
фактическите обстоятелства по делото. Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и еднопосочен начин от останалите събрани по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и
от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло като пълни,
последователни и изчерпателни, като поради липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички останали писмени доказателства по делото, съдът
не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a
contrario.
При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена проверка,
служебна и във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателя,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост,
което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен
ефект, а разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
По приложението на процесуалния закон:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Спазени са разпоредбите на
чл.201, ал.11, във връзка с чл.190, ал.4 и чл.190а, ал.1, т.3 и т.4 от ЗВ, като по делото е
представена Заповед №2010-424/10.06.2024 г., с която Председателят на ДАМТН е
оправомощил длъжностни лица, които да дават задължителни предписания на
3
собственици на язовирни стени и съоръжения, да следят за тяхното изпълнение и да
съставят АУАН. В цитираната заповед под т.14 е посочено името на актосъставителя –
А. Б. И., с което е потвърдена неговата компетентност. Съгласно чл.201, ал.12 от ЗВ,
наказателни постановления се издават от председателя на ДАМТН или от
оправомощени от него длъжностни лица, с което административнонаказващият орган-
председателя на ДАМТН надлежно е доказал своята компетентност.
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН
в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 - месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове,
визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът намира, че НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано по начин и в степен, позволяващ
на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
При издаване на АУАН и НП съдът не установи допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН били
посочени всички обстоятелства при проверката и доказателствата, които го
потвърждават-чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Настоящият състав счита че изложението на
фактите и обстоятелствата касаещи извършената проверка и подробното им описание
е достатъчно ясни и пълно и не може да се приеме за основателно твърдението в
жалбата за неясноти в административното обвинение. От друга страна съдът счита че
не са налице и нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН, т. е. че
наказателното постановление е издадено след месечния срок по чл.52, ал.1, изр.1 от
ЗАНН, тъй като този едномесечен срок е инструктивен такъв и неспазването на този
срок не може да обоснове извод за съществено процесуално нарушение, опорочаващо
процедурата по издаване на наказателното постановление. Това е така, защото чл.34 от
ЗАНН изрично е предвидил срока, в който от образуване на
административнонаказателното производство (което от своя страна, съгласно чл.36,
ал.1 от ЗАНН, се образува със съставяне на АУАН) може да бъде издадено наказателно
постановление и този срок е шест месечен, който в случая е спазен.
Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е описано ясно
нарушението в НП. Съдът намира, че всички фактически и правни констатации са
посочени точно и ясно, посочени са всички задължителни реквизити на съдържанието
на НП, императивно изброени в чл.57 от ЗАНН. В преценката си дали да издаде НП,
4
административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации по
АУАН и констативните протоколи, които в рамките на производството по налагане на
административно наказание се считат за верни, до доказване на противното. От друга
страна, по силата на чл.14, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързващи съда доказателствена сила - т. 7 от
ППВС № 10/73 г. При това положение съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, дали е
извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е
извършено. По отношение на установено нарушение, съдът при обсъждане на
представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУАН,
пренесени след това и в обстоятелствената част на НП са обосновани и правилни.
В разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е предвидено наказание глоба, съответно
имуществена санкция от 1000 лева до 20 000 лева за физическото или юридическото
лице, което не изпълнил задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ.
По приложение на материалния закон, съдът съобрази следното:
С оглед установената и доказана в хода на съдебното дирене фактическа обстановка,
съдът намира, че са налице всички елементи от състава на разглежданото нарушение.
На нарушителя Община Петрич е било дадено предписание с констативен протокол
№01-01-10/17.01.2024 г., което е било съобразено с разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ, съгласно която Председателят на ДАМТН или оправомощените от него
длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания на собствениците
на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този
закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т.
1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова
дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Изцяло законосъобразното предписание е било с адресат Община Петрич, която като
собственик на язовир и стената към него, безспорно е адресата на подобно
административно изявление, поради което предписанието подлежи на безусловно
изпълнение от жалбоподателя.
Не е спорно по делото, че Община Петрич е собственик на проверявания язовир,
съгласно Акт за публична общинска собственост №607/27.05.2002 г. и като такъв е
адресат на задължението да го поддържа в изправно и безопасно състояние, като в
това му качество е и адресат на даденото предписание, което не е изпълнил – факт, по
който също няма спор по делото и установен от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Неизпълнението на предписанието на контролен орган сочи
на противоправност на деянието, осъществено чрез бездействие, за което следва да се
5
носи административнонаказателна отговорност.
Фактическата констатация на наказващия орган, че не е изпълнено предписанието в
частта – 1. Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния и
воден откоси, със срок на изпълнение 01.04.2024 г. се доказа безспорно от събраните
при съдебното следствие доказателства, като по делото не са представени
доказателства, които да оборят този тази констатация.
Свидетеля актосъставител А. И. в съдебно заседание казва: „Когато отидохме на
място, на язовира „Песоко“ на територията на община- Коларово, при проверката се
констатира, че по въздушния и водния откос на язовирната стена има наличие на
дървесна и храстовидна растителност, като от нея не можехме да направим обстоен
преглед в какво състояние се намира язовирната стена.“ …… „От Комисията на
Областния управител, която се извършва всяка година е квалифициран като 2-ра
степен на потенциална опасност и ние трябва да го проверяваме и да накараме
собствениците да го поддържат в изправно техническо състояние, но специално за
болшинство от язовирите на територията на Община- Петрич, това не се прави.“ В
съдебно заседание свидетелката М. И. твърди: „ Язовирът е квалифициран в 2-ра
значителна степен на потенциална опасност и има опасност да залее път и земеделски
земи.“……. „То и в момента състоянието на язовира е такова- непочистено от дървесна
и храстовидна растителност, имаме извършена и последваща проверка и пак ще
пускаме покани за съставяне на АУАН за ново нарушение.“……. „Винаги уведомяваме
Община Петрич за проверката, дори се обаждаме на служители, като в случая
служителя, отговарящ на съоръженията ни каза, че е зает и отказа да дойде с нас на
проверката. В другите общини не е така- тук Общината бездейства по отношение
почистването на язовирите, а това е потенциално опасно.“ Налице е следващия
елемент от обективния състав на нарушението - изтекъл е предоставения срок за
изпълнение на предписанията и към извършване на проверката не са изпълнени.
При така установеното за съда е категорично доказано, че вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл.200, ал.1 т.39 от ЗВ е налице. Касае се за нарушение
от формален характер, осъществено чрез бездействие. С бездействието си Община-
Петрич не е изпълнила вмененото задължение да изпълни отправените й предписания
за осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовира.
В процесния случай е ангажирана безвиновна отговорност на общината - собственик
на язовир, която не е осигурила неговата безопасна и безаварийна експлоатация, тъй
като не е изпълнила предписанията на компетентните контролни органи. Целта на
разпоредбата е свързана с провеждането на превантивни мерки, осигуряващи
безопасна експлоатация на водни съоръжения и басейни. С неизпълнение на
вмененото му задължение по предписанието, собственикът на водния басейн е
6
застрашил обществените отношения, гарантиращи правилното техническо и
експлоатационно състояние на язовира, поставил е под съмнение безопасното му
ползване и вероятността за недопускане на аварии и злополуки, които са с
непредвидими, общественоопасни и рискови последици за неограничен кръг хора и
имущество.
С оглед характера на обществени отношения, които са застрашени, съдът намира, че
допуснатото нарушение не носи белезите на маловажно по см. на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че при определяне размера на имуществената санкция
административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, като е определил за извършеното нарушение размер на санкцията 1 000 лв.
Санкционната част на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ предвижда възможност за налагане на
имуществена санкция от 1000 лв. до 20 000 лв. за ЮЛ, неизпълнило предписание по
чл.190а от ЗВ. Съдът намира, че така определения размер на санкцията не е завишен.
При определянето му от наказващия орган са отчетени тежестта на нарушението и
другите обстоятелства, установени по време на проверката– това е нарушение, от
което не са произлезли реални вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че е съответно на тежестта на извършеното
нарушение и наложената санкция, както и тя да бъде в размер към минимума от 1 000
лв. за допуснатото административно нарушение.
С оглед на всичко установено и изложено, съдът намира, че атакуваното НП следва да
бъде потвърдено в цялост като законосъобразно.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. В
настоящия случай и при този изход на делото право на разноски има
административно-наказващият орган. В този смисъл се явява основателна претенцията
на процеуалния представител на АНО юрисконсулт Е.З., за присъждане на основание
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.37 от
Закона за правната помощ заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, която предвижда, че възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 лв. до 150 лв. При определяне на възнаграждението на
правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото не се отличава с фактическа или
правна сложност и е разгледано в едно съдебно заседание, в които пълномощникът на
АНО не е участвал, но е депозирал становище, което мотивира присъждане на
възнаграждение в минимален размер, а именно - 80 лева в полза, дължимо на ДАМТН.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, във връзка с
7
ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № НЯСС-6/16.01.2025 г.
издадено от Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на Община Петрич, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Петрич,
обл. Благоевградска, ул.“Цар Борис III“ № 24, представлявана от Д.П.Б. - кмет на
общината е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 000,00 /хиляда/ лв., за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 във връзка с
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Община Петрич, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Петрич,
обл. Благоевград, ул.“Цар Борис III“ № 24, представлявана от Д.П.Б. - кмет на
общината, ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
с адрес: гр. София, ул.“ Г.М. Димитров“ №52А, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80. 00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8