Решение по дело №25/2021 на Районен съд - Бяла Слатина

                                  

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Б.С., 05.05.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 22  март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД.№ 25/2021г.по описа на РС-Б.Слатина

            За да се произнесе, взе предвид следното: 

            И.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, е обжалвал НП № 20-0248-000864/11.11.2020г. на Началник РУ към ОДМВР В., РУ – Б. С.а, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на  200лв., на осн. чл.179, ал.2, предл.1 ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

            ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.

            В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като  издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.  Поддържа се, че  жалбоподателят не е извършил виновно посоченото административно нарушение по ЗДвП. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

           В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Изпраща процесуален представител - адв.Д.Х. от ВрАК, които поддържат жалбата.

            Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

            Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции, и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

            Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

           От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 26.08.2020г. служителят при РУП гр.Б.Слатина – св.И.В.В. бил редовна смяна на работа на територията на гр.Б.С., когато около 20.00 часа получил от  дежурен при РУП гр.Б.С. сигнал за пътно-транспортно произшествие на път 2-15 км. 28+400, посока на движение от гр.В. към с.Б.. Служителят пристигнал на посоченото мястото, където го очаквали и двамата участници в ПТП – жалбоподателят и св.С.Е.Д.. Там той установил, че се намирали л.а. „Сеат Леон”, с рег.№ ВР 1517 СА, и лек автомобил ”Опел Зафира”, с рег.№ СВ 0853 КН, но същите били разместени, а не били разположени на местата си, намиращи се непосредствено след произшествието. Проверяващият разговарял с водачите на двата автомобила и констатирал, че жалбоподателката при управление на л.а. „Сеат Леон” била извършила изпреварване от дясната страна на лек автомобил ”Опел Зафира”, като при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя преминава през не обозначена неравност на пътя, губи контрол над автомобила и блъска намиращия се до нея лек автомобил ”Опел Зафира”, след което излиза в дясно по посока на движението си и се блъска в крайпътно дърво, като се преобръща върху платното за движение, с което реализира ПТП с материални щети и леко ранен водач.

           Свидетелят В. съставил акт против жалбоподателя - АУАН № 179884/26.08.2020г., за нарушения на чл.41, ал.1 ЗДвП и на чл.20, ал.2 ЗДвП, затова, че на същата дата, около 20.00 часа, на път 2-15 км. 28+400, посока на движение от гр.В. към с.Б., управлява л.а. „Сеат Леон”, с рег.№ ВР 1517 СА, като извършва изпреварване от дясната страна на лек автомобил ”Опел Зафира”, с рег.№ СВ 0853 КН, управляван от С.Е.Д., като при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя преминава през не обозначена неравност на пътя, губи контрол над автомобила и блъска намиращия се до нея лек автомобил ”Опел Зафира”, след което излиза в дясно по посока на движението си, блъска се в крайпътно дърво и се преобръща върху платното за движение, с което реализира ПТП с материални щети и леко ранен водач. Същият е съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите С.Е.Д. и М.Х.Л., присъствали при извършване на нарушението и при съставянето на акта. В дадения срок жалбоподателят е подал писмени възражения против АУАН. 

           Въз основа на така съставения акт, Началник РУ към ОДМВР В., РУ - Б.С., е издал обжалваното НП. Със същото на основание чл.54 от ЗАНН е прекратил АНП в частта за нарушение на чл.41, ал.1 ЗДвП.

           Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 179884/26.08.2020г., НП № 20-0248-000864/11.11.2020г., 3 бр. снети писмени сведения, 2 бр. докладни записки, писмо на Началник РУ Б.Слатина до И.Е.А., Заповед № 8121з – 515/14.05.2018г. на МВР, Молба – жалба против АУАН, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите И.В.В. – мл.автоконтрольор /актосъставител/, С.Е.Д. и М.Х.Л..

  Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

             Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е протекло при допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на НП, без да се разглеждат въпросите по съществото на делото.

            АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържат пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Нито в акта, нито в постановлението е посочено какво е било поведението на водача на другия автомобил ”Опел Зафира” и дали той не е допринесъл за настъпването на ПТП. От показанията на свидетеля С.Е.Д. се установява, че той е управлявала л.а. ”Опел Зафира” и  при предприемане на маневра за заобикаляне на препятствие – неравност по пътната лента, навлизане в насрещната такава. От показанията на св. И.В.В. се установява същото обстоятелство. Не са събрани доказателства относно скоростта на автомобила „Сеат Леон”, относно това имал ли е възможност да спре водачът, когато е възприел неравност по пътното платно в неговата лента за движение, тъй като се установява, че другият участник в движението се движил пред автомобила на жалбоподателката в същата лента и непосредствено е предприел маневра за заобикаляне като навлязъл в насрещната пътна лента. Не става ясно попаднал ли е автомобилът и препятствието – неравност в опасната му зона за спиране. От показанията на св.С.Е.Д. се установява, че същият автомобил се е движил с разрешената скорост от 90 км/ч., но при приближаването си до не обозначената неравност драстично е намалил скоростта на движение – но около 40-50км./ч. Не е посочено разположението на участниците в ПТП след настъпилия удар. Всичко това от една страна води до непълно и неточно посочване на елементите на административното нарушение, а от друга до напълно неизяснена фактическа обстановка, при която неясно как наказващият орган е стигнал до извода за виновно поведение на жалбоподателя. Това обстоятелство води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинен.

          Административнонаказателното производство е строго формално и нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление по аргумент от чл.42 и 57 от ЗАНН. Извършените процесуални нарушения са съществени и са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. При тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено на процесуално основание, без да се засягат въпросите по съществото на делото относно това има ли извършено деяние, виновно ли е извършено то, съставлява ли административно нарушение, на кой закон и извършено ли е то от жалбоподателя.

            Независимо от това, съдът счита, че следва да разгледа въпросите и по съществото на делото.

От друга страна по делото не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. При съставяне на акта не е  извършен оглед, за да се установят причините за ПТП, каква е била скоростта на участниците в движението, няма данни и за съставен протокол за ПТП, в който да е отразено схематично местопроизшествието. Актът е съставен от св. В., който по сигнал е посетил ПТП. При съставяне на акта са взети предвид единствено твърденията на единия водач, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели В. /актосъставител/ и Д.. Водачът на л.а. ”Опел Зафира” е заинтересована страна по случая и въз основа на само неговите обяснения е недопустимо ангажирането на административната отговорност на жалбоподателя, тъй като е потърпевш. От отразените обстоятелства в АУАН и НП не става ясно какво е било поведението на водача на л.а. ”Опел Зафира” и дали водачът му не е допринесъл за настъпването на ПТП, както се посочи и по-горе. А от свидетелските показания на другия водач се установява, че и на него е съставен АУАН. Не става ясно какви точно маневри са предприели водачите, в коя част на пътното платно са се намирали, за да се установят причините за ПТП. От така установената фактическа обстановка по делото не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, че именно наказаното лице – жалбоподател, се е движил с несъобразена скорост с пътните условия, поради което при появата на опасност /пречка/ на пътя не може да намали и да спре безопасно.  

            При допуснатите съществени процесуални нарушения, както и при тази неустановеност на извършване на административно нарушение от жалбоподателя, съдът намира, че НП се явява незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено изцяло.

           Иначе, относно съставяне на акта и издаване на НП, съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно упълномощени. 

           Във връзка с измененията на чл.63, ал.3 ЗАНН и поисканото от защитника на жалбоподателя – адв.Х. да му бъдат присъдени направените по делото разноски, то съдът, с оглед изхода на делото, намира, че следва да осъди ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 350.00 лева. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                                        Р    Е    Ш    И : 

 

           ОТМЕНЯ  НП № 20-0248-000864/11.11.2020г. на Началник РУ към ОДМВР В., РУ - Б.С., с което на И.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на  200лв., на осн. чл.179, ал.2, предл.1 ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           ОСЪЖДА ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателя И.Е.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, направени по делото разноски в размер на 350.00 лева – разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.            

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: