№ 10
гр. ХАСКОВО, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Търговско дело №
20215600900116 по описа за 2021 година
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил против Р. П. Л. и
СВ. Р. К. обективно съединени искове по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД общо за сумата от 32 184. 62 лв.
В исковата молба се твърди, че на 18.02.2020 г. е подписан
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД вземанията си към Р. П. Л. и СВ. Р. К.,
произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 2591100/
21.01.2017 г. За извършената цесия длъжниците са уведомени от цесионера
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на постигнатата с цедента
договорка на 03.04.2021 г. С Договор за потребителски паричен кредит от
21.01.2017 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил на Р.
П. Л. като кредитополучател и СВ. Р. К. като поръчител кредит в размер на 30
900 лв. За задълженията по договора за кредит е сключена застраховка с
месечна застрахователна премия от 13.09 лв., която кредитополучателят е
следвало да внася с месечната погасителна вноска по кредита. Поради
спиране на плащанията по кредита на 07.08.2019 г. считано от тази дата е
преустановено автоматично начисляването на застрахователна премия. За
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита ответниците са уведомени на
1
03.04.2021 г. Предвид изложеното ищецът желае ответниците да бъдат
осъдени да му заплатят сумата от 26 702.11 лв., представляваща главница по
договора за кредит; сумата от 2642. 11 лв. - договорна лихва за периода от
07.08.2019г. до 18.02.2020г. и сумата от 2840. 40 лв. – лихва за забава за
периода от 08.08.2019 до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
В срока по 131, ал. 1 ГПК ответниците Р. П. Л. и СВ. Р. К. не са подали
отговор, не се явяват в съдебно заседание и не взимат становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Относно вземането за главница в размер на 26 702.11 лв.:
Изискуемостта на вземането за главница произтича от предсрочна
изискуемост на кредита.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 432, ал. 1 ТЗ.
Между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, от една страна, и Р.
П. Л. като кредитополучател, от друга, е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № 2591100/ 21.01.2017 г., по силата на който на Р. П. Л. заем в
размер на 30 900 лв. за срок от 10 години и при ГЛП от 11. 99 %. В качеството
си на поръчител договорът за кредит е подписан и от СВ. Р. К..
Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от договора за кредит „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД има право да прекрати едностранно кредитното
правоотношение и да обяви всички всичките си вземания за предсрочно
изискуеми при допуснато просрочие и/ или неплащане на на две
последователни погасителни вноски по кредита при условие, че допуснатото
неплащане не бъде отстранено в двуседмичен срок от датата на забавата.
От заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че кредитополучателят Р. П. Л. е спрял да плаща вноските по
кредита от 07.07.2019 г.
С Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.02.2020 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си към Р. П. Л.,
произтичащи от Договор за кредит № 2591100/ 21.01.2017 г.
2
На 03.04.2021 г. на Р. П. Л. е връчено уведомление от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
за извършената цесия, както и покана двуседмичен срок от получаването да
заплати дължимите до договора суми в размер на 31 219. 90 лв., от който
момент кредитът е станал предсрочно изискуем (т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК).
С настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
кредитополучателят е загубил преимуществата на уговорения в негова полза
срок, вследствие на което банката може да иска изпълнение на всички
задължения по кредита и преди изтичане на уговорения срок.
Според експертното заключение към 07.07.2019 г. непогасената част от
главницата възлиза на 26 702. 11 лв., от която сума следва да се приспаднат
13. 24 лв., отнесени към вноската на 07.08.2019 г., видно то таблицата на
вещото лице, поради което предявеният иск следва да се уважи за сумата от
26 688. 87 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 26 702. 11 лв. се
отхвърли.
Относно вземането за договорни лихви в размер на 2642. 11 лв. за
периода 07.08.2019 г. – 18.02.2020 г.:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 432, ал. 1 ТЗ.
Относно времето, през което кредитополучателят дължи уговорените
договорни лихви, следва да се има предвид, че договорът за кредит по
съществото си представлява договор за продължително изпълнение, а
обявяването на кредита за предсрочно изискуем има характера на разваляне
на договора с действие занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Поради това правото на
банката на договорни лихви се разпрострира от датата на просрочието до
датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. С предсрочната
изискуемост на главницата основанието за начисляване на договорни
(възнаградителни) лихви е отпаднало, поради което след тази дата банката
има право само на лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.
В случая договорните лихви се претендират за периода 07.08.2019 г. –
18.02.2020 г., през който са действали два лихвени процента: 11. 99 % от
сключване на договора до 07.09.2017 г. и 15. 99 %, считано от 08.09.2017 г.
Договорът е сключен при преференциален лихвен процент от 11. 99 % при
условие, че кредитополучателят превежда дохода си по банкова сметка в
3
„УниКредит Булбанк“ АД, като е предвидено, че в случай, че в срок от 90 дни
от сключването му не изпълни посоченото изискване, лихвеният процент се
увеличава с 4 процентни пункта. По делото липсват доказателства
кредитополучателят Р. П. Л. да е изпълнил поетото задължение да превежда
дохода си по открита в „УниКредит Булбанк“ АД банкова сметка, поради
което кредитната институция в съответствие с договора е увеличила
годишния лихвен процент на 15. 99 %. Според експертизата за посочения
период (07.08.2019 г. – 18.02.2020 г.) неплатените договорните лихви,
начислени при първоначалния и впоследствие увеличен лихвен процент,
възлизат на 2642. 18 лв., поради което предявеният иск следва да се уважи
изцяло.
Относно вземането за забава в размер на 2 840. 40 лв. за периода
08.08.2019 г. – 26.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба):
Процесното вземане произтича от клаузата по чл. 12, ал. 1 от Общите
условия за отпускане на потребителски кредити в евро или лева от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, според която при неплащане на
дължимите по договора суми освен договорените лихви кредитополучателят
дължи и обезщетение в размер на размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. Посоченото вземане по съществото си представлява
неустойка по чл. 92 ЗЗД, която се дължи наред с договорните лихви до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем (уведомяването на
кредитополочуталя). Този извод се извежда от ТР № 7 от 13.11.2014 г. на
ВКС по д. № 7/2013 г., според което не се дължи неустойка за забава по чл.
92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на
длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за
обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за
разваляне, ако такава е била уговорена. В случая, като се има предвид, че
договорът за кредит по съществото си представлява договор за
продължително изпълнение, а обявяването на кредита за предсрочно
изискуем има характера на разваляне на договора с действие занапред,
неустойката се дължи от датата на просрочието до датата, на която кредитът е
обявен за предсрочно изискуем. След тази дата банката няма право на
4
неустойка, а само на лихва за забава по чл. 86 ЗЗД върху остатъчния размер
на главницата.
В настоящия случай лихвата за забава по чл. 12, ал. 1 от общите
условия, изчислена върху всяка една просрочена вноска, считано от датата на
нейната изискуемост до предсрочната изискуемост на кредита на 03.04.2021 г.
с изключване на периода от 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. съгласно чл. 6
ЗМДВИПОРНС, възлиза на 198. 04 лв., до който размер искът следва да се
уважи, а за разликата до 2 840. 40 лв., както и за периода след 03.04.2021 г. до
датата на подаване на исковата молба следва да се отхвърли. Иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху непогасената и предсрочно изискуема главница за времето от
предсрочната изискуемост до датата на подаване на исковата молба не е
предявен, поради което съдът не следва да присъжда обезщетение за
посочения период.
Посочените вземания се дължат от ответниците солидарно, тъй като по
силата на чл. 141, ал. 1 ЗЗД, поръчителят СВ. Р. К. е задължена солидарно с
главния длъжник, като наред с това е спазен 6 – месечния срок по чл. 147 ЗЗД
за предявяване на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца направените в настоящето производство
разноски за ДТ, вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на
1951. 86 лв. съобразно уважения размер на предявените искове или по 975. 93
лв. всеки един от тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. П. Л. , ЕГН **********, ********* и СВ. Р. К. , ЕГН
**********, ********* да заплатят солидарно на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, седалище и адрес на управление ********* сумата от
26 688. 87 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит №
2591100/ 21.01.2017 г., 2642. 11 лв. – договорна лихва за периода 07.08.2019 г.
– 18.02.2020 г., както и 198. 04 лв. – лихва за забава по чл. 12, ал. 1 от Общите
условия за отпускане на потребителски кредити в евро или лева от
5
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като
предявените искове за главницата за разликата до 26 702. 11 лв. и за лихвата
за забава за разликата до 2 840. 40 лв. за периода 04.04.2021 г. – 26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р. П. Л. и СВ. Р. К. всеки един от тях да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД разноски по делото в размер на 975. 93 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
6