Р Е Ш Е Н И Е
№ 260062
Варна, 27.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Председател:Росица Тончева
Членове: Светослава Колева
Десислава Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Дичева и на прокурор Станислав Андонов, като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ №23 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане, подадено от упълномощен защитник на осъдения Б.С.Б. за възобновяване на наказателно дело от общ характер №130/2020 година по описа на Районен съд –Разград, в което са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.т.1 и 3 от НПК, като се търси съдебна намеса в полза на осъдения чрез приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване на наказанието.
В съдебното заседание пред апелативния съд, упълномощеният адв.Л.Й. пледира за уважаване на искането за възобновяване на наказателното дело, съобразно иницииращите писмени съображения. Поддържа становище, че данните за съдимост на Б.Б. сочат за наличие на рецидив по чл.28 от НК, а не както са приели инстанционните съдилища – по чл.29, ал.1, б.а от НК, желае и коригиране на наказанието.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като липсват твърдените нарушения.
В лична защита осъденият Б. изразява съжаление за извършеното, припомня че е възстановил щетите и затова желае наказанието му да бъде намалено. Идентична е и последната му дума.
Варненският апелативен съд, след като обсъди основанията, изложени в искането за възобновяване, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си намери за установено следното:
С присъда №274/16.07.2020 година, постановена по НОХД №130/2020 година, Районен съд-Разград признал подсъдимия Б.Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.т. 4 и 5 от НК, защото на 13.11.2018 година в гр.Разград, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Д.Б., чрез използване на неустановено техническо средство и МПС – л.а.“Пежо 307“ с рег.№СВ 7917 М, отнел чужди движими вещи – златна гривна 4гр и др. на обща стойност 1118.36лв от владението на Х.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието на представлява маловажен случай.
При условията на чл.58а, ал.1 от НК на Б. е наложено наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим.
Със същата присъда за престъпление по чл.197, ал.1, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 от НК е осъден Д.В.Б.. Съдебният акт разрешава въпросите с разноските и вещественото доказателство.
С оплакване за несправедливост, посочената присъда била обжалвана от защитника на подс.Б.Б.. С решение №82/08.12.2020 година по ВНОХД №320/20 година състав на Окръжен съд-Разград потвърдил изцяло присъда №274/16.07.2020 година по НОХД №130/2020 година, която влязла в сила на 08.12.2020 година.
Съобразно изложеното, предметното искане за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице в обхвата на чл.420 ал.2 от НПК, срещу влязъл в сила съдебен акт от кръга по чл.419 ал.1 от НПК и в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Предмет на наказателното дело е деятелност на две лица – осъдените Б. и Б., които на 13.11.2018 година пристигнали в гр.Разград с намерение да извършат кражба. Това намерение било удовлетворено, като за проникване в жилището на Х.С. и за отнемане на инкриминираните вещи, дейците ползвали неустановено техническо средство и л.а. Пежо 307“ с рег.№СВ 7917 М. След довършване на деянието двамата се насочили към гр.Ямбол, където на 14.11.2020 година осъществили друго аналогично престъпление против собствеността, за което по реда на Глава двадесет и девета от НПК са осъдени по НОХД №40/2019 година по описа на РС-Ямбол. Конкретно, Б.Б. е признат за виновен по чл.195, ал.1, т.т. 4, 5 и 7 от НК, като му е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.
Съпоставката между влезлите в сила актове по НОХД №№40/2019г. и 130/2020 година очертава отлика в материално-правната квалификация на рецидива, като същата следва да се преценява на плоскостта на предходното осъждане на искателя с вл.с. на 24.01.2018 година определение по НОХД №2311/2017 година, с което за извършени две тежки умишлени престъпления – по чл.195, ал.1, т.т.4, 5, 10 вр. чл.26, ал.1 и по чл.339, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, на Б. е наложено наказание от една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изпълнение. Това осъждане изпълва предпоставките на чл.29, ал.1, б.а и чл.30 от НК, което потвърждава, че с атакуваната присъда по НОХД №130/20202 година материалният закон е приложен правилно. Становището на настоящия състав е, че с окончателния съдебен акт по НОХД №40/2019 година по описа на РС-Ямбол е допуснато особено съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от НК, за отстраняването на което процедурата се намира в Глава тридесет и трета от НПК (по делото няма информация дали определението по НОХД №40/2019 година е било предмет на процедура по възобновяване).
По релевираното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание:
При приложението на чл.54 от НК и при известен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд определил наказание на искателя в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирал го по чл.58а, ал.1 от НК и наложил на Б. две години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Искането е пестеливо в оспорването на явната несправедливост на това наказание, поради което за настоящия състав остава възможна общата констатация за липса на диспропорция между целите по чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и дееца.
Съдебното следствие по НОХД №130/20 година е протекло по диференцирания ред на чл.371, т.2 от НПК, като от признатите факти се извлича завишена обществена опасност на искателя Б.. Същият е лице с утвърдени престъпни навици, което следва от доказаната подготовка на инкриминираната деятелност - снабдяване с техническо средство и с МПС, от вида на отнетото имущество - бързо ликвидни вещи, които веднъж въведени в стоковия оборот, сравнително сигурно гарантират анонимност на авторството, от проявената упоритост, довела до реализиране на престъпление в отдалечено населено място от местоживеенето на искателя, от множеството иззети на 14.11.2018 година при претърсване на л.а.“Пежо 307“ с рег.№СВ 7917 МТ заготовки на секретни ключове, Г-образни метални обекти, клещи, други метални обекти, лист от ножовка и ръкавици. Изводът за високата лична обществена опасност на осъдения следва и от факта, че само ден по-късно същият в условията на предварителен сговор с Б. и при напълно идентичен способ на деятелността по чл.195, ал.1, т.4, п.1 и 2 от НК извършил кражба в гр.Ямбол, за което е осъден по НОХД №40/2019 година по описа на РС-Ямбол.
Правилно са изведени смекчаващите отговорноста на Б. обстоятелства, сред които възстановяването на вредите има преобладаващо значение. С преценката за сравнително висока степен на обществена опасност на конкретното деяние предвид интензитета на престъпната дейност, времето и мястото на извършването – денем, след наблюдение на жилищна сграда и избор на апартамент на по-висок етаж, където движените е ограничено, следва че определеното наказание над минималния размер на санкцията по чл.196, ал.1, т.2 от НК е съответно на престъплението. Редукцията по чл.58а, ал.1 от НК е проведена законосъобразно, като наложеното наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване, ще способства постигането на целите по чл.36 от НК. Изолирането на осъдения в местата за лишаване от свобода е необходимо поради наличието на трайно установени престъпни навици, изискващи по-интензивно пенитенциарно третиране. По правилата на ЗИНЗС Б.Б. ще бъде подложен на целенасочена социално-възпитателна работа за разграждане на противоправния модел на поведение и преизграждането му в качествено нов, в съзвучие със закона и принципите на обществото. С наложеното наказание се удовлетворява и генералната превенция, като видът и размерът му са достатъчно и ефективно предупреждение към останалите неустойчиви членове на обществото за строгостта на закона.
По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б.Б. за възобновяване на наказателно дело от общ характер №130/2020 година по описа на Районен съд –Разград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: