О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. Ловеч, 18.12.2020 г.
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ………………. и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 683
по описа за 2020 г. на съда и за да се произнесе съобрази:
Подадена
е частна жалба № 4204/13.11.2020 г. от
Ай Тръст ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ към Агенция по
вписванията с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Триадица, бул. Витоша № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"България", представлявано от управителя И.Ш., действаща чрез
пълномощника си юрисконсулт Весислав Генов, срещу разпореждане № 908 от
21.10.2020 г.. постановено по ч. гр. д. № 462/2020 г. по описа на Районен съд
Луковит, 8 състав в частта в която заявлението е отхвърлено за следните
претендирани суми: 55,65 лева- административни разноски; 178,44 лева-
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. Считат, че така
постановеното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Сочат, че съдът неправилно е приел, че щом едноличен собственик на капитала на
дружеството поръчител Ай Тръст ЕООД е заемодателят Кредисимо ЕАД, на
кредитополучателя не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално
договаряне. При подаване на заявлението за кредит по електронен път В.В.А.
/„Длъжника" или „Кредитополучателя"/ е имал възможностите а) да
избере необезпечен кредит. 5) да предостави банкова гаранция или в) да обезпечи
изпълнението на задълженията си по договора между него и кредитора Кредисимо
ЕАД /„Кредисимо"/, като осигури поръчителство от трето одобрено юридическо
лице. Изборът на физическото лице/Кредитополучателя се посочва от него в
заявлението- в т.ч. желан размер на кредит, вид кредитен продукт, условия за
ползване (дали ще е обезпечен или необезпечен), начин на усвояване и т.н.
Излагат, че Общите условия (ОУ) за предоставяне на кредити на Кредисимо (Раздел
III, т. 12) изрично отразяват, че клиентът може (т.е. има избор) да предостави
или да не предостави обезпечение. Предоставянето на обезпечение не е
задължително условие за сключване на Договор за кредит и за Длъжника няма
санкция (неустойка или по-голям размер на лихва), ако избере необезпечен
кредит. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускат по различен начин,
не са два отделни кредитни продукта, а са индивидуално договорени клаузи, които
не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяване.
Изтъкват, че Кредисимо не установява предоставянето на поръчителство като
необходимо предварително условие за получаване на потребителски кредит.
Разпоредбата на ОУ урежда възможността на потребителя да осигури по свой избор
предоставяне на обезпечение. Разликата между обезпечен и необезпечен кредит
касае само срока за разглеждане на заявлението. Ето защо, считат, че неправилно
е заключението на съда, че Длъжникът не е имал право на избор при сключване на
Договора за кредит, оттам неправилни са и всички останали заключения, базирани
на това твърдение. В тази връзка посочват, че съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая има
индивидуално договаряне, защото при подаване на заявлението, кредитополучателят
е посочил желания размер на кредита, срока на Договора за кредит, избрал е
кредитният продукт и условията, при които желае да ползва кредита (в т.ч. дали
иска да осигури поръчител) и желания начин за усвояване на сумата.
Гореизложеното обуславя извода, че
навлизайки в преценка за неравноправния характер на дължимото от потребителя
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство, районният съд е
нарушил разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗПК, съгласно която преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Излагат доводи, че наличието на свързаност между Кредисимо и Ай Тръст не води
до нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство. Както Кредисимо,
така и Ай Тръст са самостоятелни юридически лица и имат качество на финансови
институции /предвид извършваната дейност/, вписани в Регистъра на финансовите
институции по чл. За, ал. 1 от ЗКИ при БНБ. Ай Тръст извършва дейност съгласно
предмета си на дейност, а именно предоставя финансова услуга, като извършва
гаранционни сделки срещу заплащане. Сочат, че Ай Тръст предоставя поръчителство
не само на клиенти на Кредисимо, но и на други физически и юридически лица. Ай
Тръст сключи Договор за предоставяне на поръчителство с г-н А.. Ай Тръст
изпълни задължението си и сключи Договор за поръчителство с Кредисимо, по
силата на който се задължи да отговаря прел Кредисимо солидарно с Длъжника за
изпълнението на задълженията по Договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията. Въз основа на този Договор
се дължи възнаграждение на Ай Тръст. Обстоятелството, че поръчителят е
предварително одобрено от Кредисимо юридическо лице, не прави Договора за предоставяне
на поръчителство част от Договора за кредит, нито го прави недействителен
спрямо Длъжника. Излагат съображения, че неправилно заповедният съд е приел, че
Кредисимо ЕАД не е спазило изискванията да оцени платежоспособността на
потребителя. Посочват, че обезпечението не е свързано с оценката на клиента.
Процесът по проверка на кредитоспособността на кредитополучателя се извършва
въз основа на информация, получена от кредитополучателя за липси на задължения
и съдебни производства, както и направените проверки в Централния кредитен
регистър на БНБ, НОИ, Регистъра на МВР за валидност на лична карта и в друга
база данни, до която кредитодателят има правомерно получен достъп. Оценката се
извършва от Кредисимо преимуществено въз основа на автоматизирано обработване
на личните данни на кредитополучателя, включително профилиране.Заявяват, че всички
проверки се извършват с цел проверка на самоличността и кредитоспособността на
потребителя. Това е посочено и в т. 1 от Раздел IV. - „Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя. Одобряване на заявлението" от ОУ
на Кредисимо и е законово регламентирано в чл. 16 от ЗПК.Твърдят,че възнаграждението
за поръчителство е насрещната престация за представляваното дружество, дължима
за предоставената от Ай Тръст гаранционна услуга за обезпечаване като поръчител
на задълженията на Длъжника по Договора за кредит. Молят въззивният съд да
отчете, че възнаграждението на Ай Тръст се дължи само за периода, в който се
ползва услугата- т.е. предсрочно погасяване на задълженията от Длъжника води до
недължимост за плащане на услугата на Ай Тръст за бъдещ период.Заявяват, че
общият разход за услугата на Ай Тръст е в пряка зависимост от поведението на
Длъжника и плащанията по кредита- при предсрочно погасяване на кредита не се
дължи възнаграждение на Ай Тръст за бъдещ период. Посочват, че относно
претендираната сума за административни разноски претенцията за административни
разноски е формирана от извършените разходи от Кредисимо ЕАД за извънсъдебното
събиране на просроченото задължение на длъжника, а именно: разходя по
ежемесечно изпращане на напомнителни писма, разходи за покани с актуален размер
на задължението на длъжника и указания за плащането на същите, разходи за
проведените разговори за доброволното плащане. Кредисимо е сторило административни
разноски в размер на 55,65 лева, за което е съставен Протокол за извършени
услуги по извънсъдебно събиране, издаден от Кредисимо, който прилагат.Насочват,
че сумата от 55.65 лева е разход за събиране на вземането, а не е такса за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което не попада
в обхвата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Клаузата за дължимост на административните
разноски не противоречи и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Този разход е
сторен не при усвояване и управление на кредита, а в резултат на некоректно
поведение на Длъжника. Този разход не е изискуем към датата на сключване на
Договора за кредит или при точно изпълнение, а е следствие от неизпълнение на
задълженията за кредитополучателя. В този смисъл е и Решение № 17 от 27.01.2017
г. на PC - Видин по гр. д. № 2412/2015 г. С оглед гореизложеното молят да бъде
отменено разпореждането на първоинстанционния съд, като въззивният съд
постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника
за следните претендирани
суми: 55,65 лева административни разноски; 178,44 лева-
възнаграждение по договор за предоставяне/ на поръчителство. Молят да им бъдат присъдени всички направени разноски в
заповедното производство, в настоящото производство, включително и пълния
размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят е получил съобщението за
изготвяне на съдебния акт на 06.11.2020 г. Частната жалба е подадена на 13.11.2020
г. Следователно е спазен законоустановения срок и производството е допустимо.
Ловешки
окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по
делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Със
заявление № 56179/27.08.2020 г. по чл.410 ГПК „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е поискал издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника В.В.А. за парично вземане в размер на 1341.35 лева, от които главница
в размер на 700.00 лева, 55.65 лева административни разноски и 178.44 лева
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 125.66 лева дължима
се договорна лихва от 11.01.2018 г. до 10.09.2018 г.; 281.60 лева дължима се
наказателна лихва от 27.04.2018 г. до 03.08.2020 г. и законна лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането,
разноски 26.83 лева за държава такса и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. В т. 9 от същото е посочено, че
вземането произтича от договор за кредит № 980952 от 07.12.2017 г. между В.В.А. и «Кредисимо» ЕАД-София за сумата в размер на
700.00 лева главница. Твърди се, че вземането е обезпечено с договор за поръчителство от „АЙ
ТРЪСТ”ЕООД-София-поръчител и В.А. - потребител. Заявителя е
конкретизирал, че длъжникът не е върнал предоставената му заемна сума, заедно с
уговорената договорна лихва съгласно
погасителния план към Договора за кредит, както и дължимото възнаграждение на
поръчителя съгласно погасителния план към Договора за предоставяне на
поръчителство. Заявява, че на 10.09.2018 г. вземането е станало изискуемо, а на
05.08.2020 г. заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в
качеството му на поръчител, който отговаря солидарно с длъжника пред
заемодателя/последният е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими
суми/.Посочва, че в указания срок на 10.08.2020 г. поръчителят изпълнил на
заемодателя всички дължими от длъжника суми, като на същата дата го уведомил за
извършеното плащане, в т.ч. и встъпване в правата на кредитор на „Ай
Тръст”ЕООД, вкл. и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 281,60 лева.
Постановено е разпореждане № 908/21.10.2020 г., постановено по ч. гр. д.
№ 462/2020 г. по описа на Районен съд -Луковит, с което заповедният съд е постановил
да се издаде в полза на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, заповед за изпълнение срещу В.В.А.
с настоящ адрес ***, за следните парични вземания: 700 лева - представляващи
вземане за главница по Договор за кредит № 980952, сключен на 07.12.2017 г. с
кредитора „Кредисимо" ЕАД, прехвърлено в полза на заявителя, заедно с
125.66 лева - договорна лихва за периода от 11.01.2018 г, до 10.09.2018 г., с
281.60 лева - лихва за забава за периода от 27.04.2018 г. до 03.08.2020 г. и
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението - 27.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 75.00
лева, от които 26.83 лева държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Отхвърлил е заявлението на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, в останалата
част, поради противоречие със закона и с добрите нрави. Указал е на основание
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че за отхвърлената част от вземанията,
представляващи - 55,65 лева за всички извършени административни разноски във
връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението и 178,44 лева дължимо
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса.
Ловешки окръжен съд съобрази, че предмет
на обжалване е разпореждане № 908/23.10.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 462/2020 г. по описа на Районен съд-Луковит само в частта относно разноски за административни разноски и възнаграждение по Договор
за предоставяне на поръчителство. Частната жалба, разгледана по същество, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При действието на чл. 138 от ЗЗД
поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение
на неговото задължение, като договора за поръчителство съществува само при действително задължение.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение
и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за
заплащане на такова. В конкретният казус съдът констатира,че едноличен
собственик на капитала на дружеството „Ай тръст”ЕООД-София е
„Кредисимо”АД-София - кредитор на длъжника. Това обстоятелство определя позицията на настоящата инстанция,
че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора. За съда фактът,
че претендираното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и административни разноски произтичат
от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора
„Кредисимо”АД-София, цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че
жалбоподателят извършва финансови услуги и на други търговци. С този договор за
поръчителство се преследва забранена от
закона цел-неоснователното обогатяване на кредитора и като последица се оскъпява на кредита. Ловешки окръжен съд
анализира претенцията при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК, в рамките на
обхвата на неговата дейност в заповедното производство, и счита, че искането
следва да бъде отхвърлено.
Ловешки окръжен съд намира,
че искането по заявление № 56179/27.08.2020 г. по чл. 410 ГПК „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно
сумата 55,65 лева административни разноски; 178,44 лева-
възнаграждение по договор за предоставяне/ на поръчителство е неоснователно и атакуваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 908/23.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 462/2020 г. по
описа на Районен съд-Луковит в
атакуваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.