Решение по дело №61/2015 на Районен съд - Русе

Ð Å Ø Å Í È Å

№____

ãð. Ðóñå, 04.02.2015 ã.

   ÈÌÅÒΠ ÍÀ   ÍÀÐÎÄÀ

 

            ÐÓÑÅÍÑÊÈßÒ ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄ, дванадесети граждански състав..â ïóáëè÷íî çàñåäàíèå íà 02 февруари, пðåç äâå õèëÿäè è петнадесета ãîäèíà â ñúñòàâ:

                                                                   Ïðåäñåäàòåë: ДЕСИСЛАВА В.   

ïðè ñåêðåòàðÿ Д.В. è â ïðèñúñòâèåòî íа ïðîêóðîðà,         êàòî ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî îò  ÑÚÄÈßÒÀ..ãð. ä. № 61  ïî îïèñà çà 2015 ã.,   çà äà ñå ïðîèçíåñå, ñúîáðàçè:

 

Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Молителката Г.М.Г. твърди, че ответника А.Б.Г. е неин син, който от три години живеел на семейни начала с Г.Р., с която имат малолетно дете К.А. Г. - на една година. Синът й и Г. имали сериозни проблеми, поради което многократно се налагало да приютява Г. в нейния дом заедно с детето. На 26.12.2014 г. отново възникнал скандал между двамата, като Г. и нейният внук отишли да живеят при нея. На 29.12.2014 г. след рождения ден на детето и рождения ден на ответника, същия взел детето и искал да се прибере с него в неговия дом, поради което нападнал Г., усукал й ръката, а на сестра си ударил шамар през лицето. Започнал да буйства и да ги заплашва. Била извикана полиция и ответникът бил отведен във Второ РУП-гр. Русе. На молителката изпращал заплашителни съобщения по мобилния телефон в периода от  29.12.2014 г. до 05.01.2015 година. На 30 срещу 31.12.2014 г., след като тя не му отворила, той започнал да блъска по стъклата на терасата / молителката живеела на първи етаж/. На 03.01.2015 година родителите на Г. дошли от Варна и взели нея и детето. На 03.01.2015 г. около 23 часа ответникът дошъл пред дома й, звъннал на входната врата, отишъл под терасата и начупил стъклата и. На 05.01.2015 г. около 4 часа след полунощ молителката се събудила от шума на счупени стъкла, тъй като ответникът вървял върху счупените от него предната нощ стъкла, като отново дочупил остатъците от стъклената преграда на терасата. Моли да бъде издадена заповед за защита, с която да се задължи ответникът да се въздържа от актове на домашно насилие, да му се забрани да приближава жилището, в което молителката живее, да приближава местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, да се задължи ответникът да посещава специализирани програми.

Ответникът А.Б.Г. не е представил отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и видното от релевираните писмени доказателства ответникът А.Б.Г. е син на молителката.

  По делото са приети Протокол за предупреждение  № 3393р-517/15 г. от 06.01.2015 г. по описа на Второ РУ – Русе, съгласно който ответникът бил предупреден на основание чл.65 от ЗМВР  да не предприема никакви действия заплащащи живота и здравето на майка му – молителката в настоящото производство.   Представена е  и декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН от молителката.

При тази фактическа обстановка съдът намира, че молбата е основателна. Безспорен е фактът, че ответникът е син на молителката,т.е А.Б.Г. попада в кръга на лицата,посочени в чл.3 от ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл.13,ал.2,т.3 от ЗЗДН,декларацията по чл.9,ал.3 от закона е годно доказателствено средство.Ответникът не е провел никакво оспорване на обстоятелствата посочени в декларацията.За да бъде годно доказателствено средство, горепосочената декларация следва да съдържа описание на конкретни действия, които биха могли да се конкретизират като акт на домашно насилие.  В конкретния случай представената от молителката декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В тях са посочени конкретни фактически действия/ системно упражнявано психическо насилие и заплахи / както и момента на тяхното извършване. От друга страна в подкрепа на твърденията на молителката са и събраните писмени доказателства, от които е видно, че ответникът е извършвал действия, които представляват домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. С оглед защита на интересите на молителката, по отношение на ответника следва да бъдат наложени предвидените в чл.5, ал.1 ЗЗДН мерки.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответника следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 25 лева.

Съдът, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, налага на  А.Б.Г.  глоба в размер на 200.00 лева.

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на молителката направените от нея разноски в производството в размер на 400 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.15 от ЗЗДН, съдът

 

Р     Å      Ø      È      :

 

ЗАДЪЛЖАВА А.Б.Г., ЕГН ********** ***,  да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.М.Г., ЕГН **********,*** като му ЗАБРАНЯВА да приближава до Г.М.Г., ЕГН **********, както и до жилището й, находящо се в гр. Русе, ***, ет. 1, работното й място в счетоводна къща на ЕТ Митка Найденова, находящо се в гр. Русе, *** и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, на по-малко от 200 метра за срок от 18 месеца.

ЗАДЪЛЖАВА А.Б.Г., ЕГН ********** ***,  да посещава специализирана програма.

За наложените мерки за защита да се издаде заповед, в която да се укажат последиците от неизпълнение по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.

            ОСЪЖДА А.Б.Г., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Русенски районен съд  държавна такса  в размер на 25 лева.

            ОСЪЖДА А.Б.Г., ЕГН ********** *** да заплати глоба в размер на 200.00 лева  в полза на държавата.

            ОСЪЖДА А.Б.Г., ЕГН ********** *** да заплати Г.М.Г., ЕГН ********** *** сумата от 400 лв.- разноски в производството.

Препис от решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по настоящите адреси на страните.

           

ÐÅØÅÍÈÅÒÎ  подлежи на обжалване пред РОС в 7-дневен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                             Ðайонен съдия: /П/