АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ДОБРИЧ
№................... 07.01.2020 г., гр. Добрич
Административен
съд - Добрич, в закрито съдебно заседание, на седми януари през две хиляди и двадесета
година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 575/ 2019 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба от Е.Ч. (декларирани български имена Е. С. М.), роден на *** ***,
подадена чрез адв. В.Д., срещу писмо рег. № АО – 21 – 1654/ 08.08.2019 г. на Община
Тервел.
Настоящият състав е счел, че писмото не
представлява индивидуален административен акт и с Определение № 355/ 18.09.2019
г. е прекратил производството по делото.
С Определение № 17440/ 19.12.2019 г. по
адм. дело № 13330/ 2019 г. на Трето отделение на ВАС, състав на ВАС е отменил
Определението за прекратяване производството по делото и е върнал същото за произнасяне
по реда на чл. 197 АПК, като е приел, че е налице отказ за произнасяне по
същество от страна на Кмета на Община Тервел по подадено от адв. В.Д. Заявление
да бъде съставен акт за смърт на лицето Е.А.К., ЕГН **********, починала в Р
Турция на 13.10.2016 г.(л. 7)
Със Заявление вх. № АО – 2478/
22.07.2019 г. адв. Д., като пълномощник на Е.Ч. по гр. дело № 467/ 2016 г. на
Районен съд - Тервел, на база Съдебно удостоверение изх. № 492/ 17.05.2019 г.
по същото дело, издадено, за да послужи пред Община Тервел с цел да бъдат
пресъставени от Община Тервел актове за смърт на ответниците по делото, вкл. на
Е.А.К., ЕГН ********** (в Република Турция с имена Е.В.), починала на
13.10.2016 г. в Турция (л. 9), е
поискала да бъде съставен акт за смърт на български гражданин, който има
съставен акт за смърт в чужбина.
Предмет на оспорване е писмо рег. № АО –
21 – 1654/ 08.08.2019 г. (л. 6) на Кмета на Община Тервел, изпратено в отговор
на Заявлението, до адв. Д.. В писмото са цитирани приложените към Заявлението
доказателства, като е указано, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация (ЗГР) в регистрите на актовете за гражданско
състояние се вписват събитията раждане,
брак и смърт на всички лица, които към момента на настъпване на събитието са
български граждани. Според писмото Удостоверението за идентичност на имена не
удостоверява, че към 13.10.2016 г. г-жа Емилия Колева е български гражданин.
Добавено е, че съобразно т. 3 от Заповед № ЛС – 03 – 259/ 03.11.1997 г. на
Министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, лицата, напуснали България
след 01.06.1986 г., запазват българското си гражданство, независимо че са
придобили и друго гражданство, освен когато са освободени с Указ на Президента
и Вицепрезидента на Република България. В тази връзка е посочено, че от
представените документи не може да се направи извод за датата, на която г-жа Е.А.К.
е напуснала България.
Административният орган е отразил, че са
дадени указания на Заявителя какво е необходимо да бъде представено с цел
изпълнение на искането, но към допълнително представените доказателства не се
съдържат такива за г-жа Колева. В тази връзка отново е указано в оспореното
писмо, че за да се състави акт за смърт на Е.А.К. (Е.В.) е необходимо по
безспорен начин да се удостовери, че същата към датата на нейната смърт е била
българска гражданка. Преписката по пресъставяне на акт за смърт за конкретното
лице е върната изцяло.
Адв. Д., след получаване на писмото, на
22.08.2019 г., преценявайки, че се касае за отказ за изпълнение на услугата,
подава жалба, по която е образувано настоящото дело.
Към преписката е налице заверено копие
от оригинал на Препис – извлечение от акт за смърт на Е.В., снабдено с Апостил,
съгласно Хагската конвенция от 05.10.1961 г.; заверено копие от превод на
Препис – извлечение от Акт за смърт на същото лице, формуляр С; заверено копие
от превод на Удостоверение за идентичност на имената на Е.В., изготвено от МВР
на Р Турция; заверено копие от оригинал на Удостоверение за идентичност на
имената на Е.В., изготвено от МВР на Р Турция, снабдено с Апостил; заверено
копие от извлечение от Регистъра на населението, от личния регистрационен
картон на лицето Е.А.К., от Удостоверение за раждане на Емилия Колева, от
личния регистрационен картон на Анка Алекова Мишева, от Удостоверение за
раждане на Анка Алекова Мишева, от Удостоверение за родствени връзки с изх. №
АО – 2954/ 09.08.2019 г., от гражданските регистри на Община Тепебашъ, област
Ескишехир.
При така събраните доказателства се
налагат следните правни изводи:
В случая е налице произнасяне на ВАС
относно характера на писмото, което се обжалва, като е прието, че то съдържа
признаците на индивидуален административен акт, с който е отказано произнасяне
по съществото на спора.
Жалбата е подадена от Е.Ч. чрез адв. Д.,
която, подавайки Заявлението до Община Тервел, видно от приложеното по делото
съдебно удостоверение и пълномощно, е действала в качеството си на пълномощник,
поради което жалбата се явява допустима, като подадена от лицето, по чието
Заявление не е налице произнасяне по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна:
Оспорващият е поискал от Кмета на община
Тервел да бъде съставен акт за смърт на Е.В. (Е.А.К.), на основание Глава Трета,
раздел VІІ от ЗГР, за което лице има издаден акт за смърт в Р Турция и да му
издаде удостоверение.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗГР, актовете
за гражданско състояние са официални писмени документи, като в тях по законов
ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане,
брак и смърт. Раздел VІІ на Глава трета на ЗГР е озаглавен "Актове за
гражданското състояние на български граждани, съставени в чужбина”. В този
раздел законодателят предвижда ред за съставяне на актове за гражданското
състояние на гражданите на РБ, които към момента на настъпване на събитията, за
които следва да се състави акт, се намират в чужбина. Гражданите на РБ, които
се намират в чужбина, могат да поискат съставянето на актове за гражданско
състояние от съответния български дипломатически или консулски представител,
или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където
са настъпили събитията, подлежащи на регистрация - чл. 69 от ЗГР. Съставените
актове за гражданско състояние от местни органи по гражданското състояние,
следва да бъдат представени или изпратени от българския гражданин на българския
дипломатическия или консулския представител в тази страна - чл. 70, ал. 1 от
ЗГР. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗГР съставеният от местен орган по гражданското
състояние в чужбина акт може да бъде представен от българския гражданин направо
на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес,
заедно с легализиран и заверен превод на български език. При получаване на акт
за смърт на български гражданин, съставен в чужбина, длъжностното лице по
гражданското състояние в общината по постоянен адрес на умрелия, съставя акт за
гражданско състояние - акт за смърт, като вписва в него въз основа на получения
препис името на титуляря, датата и мястото на смъртта.
Същевременно съгласно чл. 88а от ЗГР
документи по чл. 88 се издават на 1. лицето, за
което се отнася актът за раждане, на неговите родители/законните му
представители; 2. страните по акта за сключен граждански брак; 3. наследниците
на починалото лице от акта за смърт.
Съобразно чл. 88а, ал. 2 от ЗГР документите
по чл. 88 може да се издават и на трети лица, изрично упълномощени с нотариално
заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на Гражданския процесуален
кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, като според ал. 3 документите по чл.
88 може да се издават и изпращат при служебно писмено поискване от община или
държавен орган, когато това е свързано с административното обслужване на
лицата, вписани в акта.
В случая, видно от Удостоверението за
съпруга и родствени връзки (л. 21), Е.Ч., чийто пълномощник е адв. Д., не е
сред наследниците на Е.А.К.. С оглед на това, макар и да има издадено в полза
на процесуалния пълномощник съдебно удостоверение, то то не покрива
изискванията на закона, за да бъде съставен въз основа на него акт за смърт на
лицето в България. В този смисъл правилно административният орган е отказал да
се произнесе по Заявлението.
Настоящият състав счита, че освен това следва
да отбележи, че сред представените от Заявителя доказателства липсват и такива,
които да изпълняват условието на чл. 27, ал. 5 от Наредба № РД – 02 – 20 – 9/
21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданската регистрация
за доказване наличното българско гражданство на лицето към момента на смъртта
му.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от ЗГР,
събитието смърт се вписва в регистрите за гражданско състояние за всички лица,
които към момента на настъпване на събитието са български граждани, както и за
лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на
събитието се намират на територията на Република България. Е.В. (Е.А.К.), е с
турско гражданство и е починала на 13.10.2016 г. в Р Турция, за което е налице
съставен там акт за смърт. Дали към датата на смъртта ѝ е било запазено и
българското ѝ гражданство, няма
доказателства. Съгласно чл. 40 и чл. 39
от Закона за българското гражданство, Министерство на правосъдието може да даде
информация дали едно лице е или не е български гражданин според регистрите,
които се водят в Министерството, а по отношение на института българско
гражданство, чл. 10, ал. 1 от ЗГР препраща към Закона за българското
гражданство. За да е налице основание за вписване на смъртта ѝ в
българските регистри за гражданското състояние, следва да бъде доказано
наличието на българско гражданство към съответния момент и Заявлението за
вписване да бъде подадено от надлежно заинтересовано лице. В случая не е налице
нито една от двете предпоставки.
С оглед изложеното, жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Съдът не дължи произнасяне по
разноските, доколкото имащата право на такива страна, ответникът не е направил
искане в този аспект.
Водим от горното и на основание чл. 197
от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ч. (декларирани
български имена Е. Салиев Моллов), роден на *** ***, подадена чрез адв. В.Д.,
срещу писмо рег. № АО – 21 – 1654/ 08.08.2019 г. на Община Тервел.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: