Р
Е Ш Е Н И Е
№
260570 / 29.12.2020г.
гр.
П., 29.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П., Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на трети декември, две хиляди и двадесета година в
състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6016 по
описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Автоком“ ООД срещу „Бобо кар В“ ЕООД установителни
искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сума за предадени стоки по договор за продажба, както и обезщетение за забава. В
исковата молба и уточненията към нея се твърди, че ищецът е собственик на
търговски обект – магазин в град П., в който част от търговския асортимент са
стоки за обслужване и поддръжка на автомобили. Посочва се, че по силата на
устен договор за продажба ответникът Бобо Кар В ЕООД е закупил от ищеца 6 бр.
товарни гуми, на обща стойност 6144,98 лв. с ДДС, за което била издадена
фактура от 22.10.2018 г. Поддържа се, че страните не са уговорили разсрочено
плащане, поради което задължението е станало изискуемо от следващия ден –
23.10.2018 г. Твърди се, че ответникът е заплатил само част от продажната цена
– общо 1500 лв., като остатъкът не бил заплатен и до настоящия момент. Това
обстоятелство мотивирало ищцовото дружество да депозира заявление по реда на
чл. 410 ГПК за заплащане на сумата от 4644,98 лв. – неизплатен остатък по
фактура № 13699/22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата
от 365,15 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 23.10.2018 г. до депозиране на заявлението на 31.07.2019
г., за които суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4535/2019 г.
по описа на ПРС.
Претендират
се разноски.
В
срочно депозиран писмен отговор ответникът „Бобо Кар В“ ЕООД оспорва
предявените искове за главница и лихви по основание и размер. Признава за
съществуването на облигационно правоотношение между страните с посоченото от
ищеца съдържание, но посочва, че е преустановил плащането поради констатирани
недостатъци, които съществено намалявали годността на стоките за обичайна
употреба – установено по гумите износване в предвидения от производителя
гаранционен срок. Твърди, че е предявил рекламация и многократно е предприемал
действия по доброволно уреждане на спора, но ищецът отказал да съдейства. Сочи,
че продажбата на стоки с недостатъци съществено се е отразила върху обичайната
търговска дейност на ответното дружество. Поддържа, че с оглед констатираните
недостатъци възнаграждението на продавача следва да бъде съответно намалено. В
условията на евентуалност въвежда възражение за прихващане на главницата с
дължимо от ищеца обезщетение за разходите, необходими за поправка на
некачествените стоки. С тези мотиви моли за отхвърляне изцяло на предявените
искове като неоснователни, евентуално – като погасени с оглед изявлението му за
прихващане. Претендира разноски.
В
съдебно заседание страните се представляват. Ищецът е заявил, че поддържа така
предявените искове и моли съда да уважи предявените искове.
Ответната
страна поддържа вече изложеното. Намира предявените искове за неоснователни и
не поддържа възражението си за прихващане.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предмет
на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за продажба,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
Ищецът
е предявил искове за заплащане цена на доставени стоки, както и за заплащане на
обезщетение за забава в изпълнение задължението на ответника да заплати тази.
За да бъде уважена исковата му претенция, ищецът трябва да докаже, че между
него и ответника е налице валидна облигационна връзка, че той е изпълнил своето
задължение точно и с грижата на добрия търговец (че е доставил стоките според
уговореното количество, вид, качество и в срок), както и размера и
изискуемостта на претендираното от него вземане. По отношение на претендираното
обезщетение, следва да докаже, че насрещната страна е изпаднала в забава, както
и конкретния размер.
По
делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че между страните
по делото е сключен процесния договор, както и че продавачът е предал стоките
по тях на купувача. Не е спорно и че страните по делото са били в трайни
търговски взаимоотношения. Установи се, че фактура № 13699/22.10.2018 г. съдържа
всички основни реквизити на договора за покупко-продажба (страни, предмет и
цена) и същата е подписана от насрещната страна по договора, поради което
страните са валидно обвързани и дължат изпълнение по сключения договор – арг. от
чл. 288 ТЗ, вр. чл. 20а ЗЗД. По делото липсват данни, а и твърдения за
установени дефекти към момента на предаване, поради което на основание чл. 324 ТЗ стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за
скрити недостатъци, а за купувача – ответник е възникнало задължението да
заплати цената при предаване на стоката – чл. 327, ал. 1 ТЗ, като при
неизпълнение, същият е изпаднал в забава в деня следваща сключването на
договора – 23.10.2018 г. Ищецът е признал (и представил доказателства) за
частично погасяване на задължението (1500,00 лева с три отделни плащания по
500,00 лева на 20.11.2018, 15.01.2019 г. и 26.03.2019 г.), което изявление се
ползва с висока доказателствена стойност в процеса, и в случая кореспондира на
данните, съдържащи се в останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
Така остатъчното задължение по договора за покупко-продажба е в размер на 4644,98
лева, а обезщетението за забава е в посочения от ищеца размер – 365,15 лева за
периода от 23.10.2018 г. до 31.07.2019 г.
Спорен
по делото е въпроса за поддържаното от ответника правонамаляващо възражение по
чл. 195, вр. чл. 193 ЗЗД, съгласно които продавачът отговаря, ако продадената
вещ има недостатъци (отклонение от нормалното развитие на облигационното
отношение, доколкото задължението на продавача не е изпълнено точно), които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за
предвиденото в договора употребление, като за купувача е налице възможност да
върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да
задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за
сметка на продавача.
В
тази връзка по делото е допусната и приета СТЕ. При огледа, вещото лице инж. Б.В.
е изследвал пет броя гуми в присъствието на представител на ответното
дружество, като шеста гума не е изследвана, поради непредставянето ѝ. Не
са изследвани и превозните средства, на които гумите са били монтирани, тъй
като обективно не са предоставени данни за тях от ответника. По отношение на
първата гума е установена странична цепнатина, като изследвайки възможните
причини, вещото лице допуска, че се касае за производствен дефект, без да е
категорично в този извод. За втората изследвана гума като възможна причина сочи
съвкупност от неизправен амортисьор и произвоствен дефект. За третата
изследвана гума , която е „гръмнала“ като възможна причина сочи прекомерно
претоварване, или комбинация от претоварване в комбинация с производствен
дефект или единствено производствен дефект. По отношение на последните две гуми
вещото лице не установява производствен дефект. В съдебно заседание вещото лице
е посочило, че единствено по отношение на първата гума има предпоставки да
приеме, че дефорнацията се дължи на производствен дефект.
По
делото са събрани и доказателства чрез разпит на свидетели. Св. Б.Б.(***) е
заявил, че в периода след 2013 г. откогато е служител, ответното дружество е
било клиент, като след последната покупка (процесните гуми) не са извършвани нови
сделки с тях. Твърдял е, че процесните думи са с едногодишен гаранционен срок,
но пред него рекламация не е правена, както и не е сведено до знанието му това
да е станало пред друг служител.
Св.
Б.Х. (***.) е заяви, че знае за закупуването на шест броя гуми от ищеца. Лично
на управлявано от него МПС са монтирани четири броя, за който твърди, че са се
изкривили, който дефект предизвиква вибрации при празно МПС. Допълва, че е чул
за гръмнала гума, поставена на МПС, управлявано от негов колега, а при друг
колага също са се появили вибрации. Заявява, че за констатираните дефекта е
уведомил управителя на дружеството, като лично не е предявявал рекламации пред
продавача, а и до недо е достигнала информация, че гумите са без гаранция.
При
тези обективни данни и приложимо право, настоящият състава приема, че правонамаляващо
възражение по чл. 195, вр. чл. 193 ЗЗД, релевирано от ответника е
неоснователно. Това е така, защото по делото първо не се установи идентитет
между закупените и дефектирали гуми. Вещото лице е посочило, че липсват данни
за индивидуализация между закупените и изследваните гуми. На следващо място се
твърди, че са дефектирали всички шест
гуми, а на вещото лице са представени пет.
Не се установява по категоричен начин причината за твърдените дефекти. Дори да
се приеме, че показанията на свидетеля Б.Х. сочат за деформация на четири гуми, поставени на управляваното
от него МПС, отново се констатира несъответствие, тъй като за две от гумите вещото лице е посочило,
че не установява производствен дефект, една
е „гръмнала“, една е сцепена и една не е изследвана, поради което
остава една от шест гуми, за която се поддържа, че е изкривена и предизвиква
вибрации при ненатоварено МПС, а не четири. Показанията на този свидетел не
следва да се анализират по твърденията за това, което е чул или разбрал от
други източници, тъй като същият следва да изложи данни единствено за
непосредствено възприетото от него. Липсват данни по делото ответникът –
купувач да е предприел действия по
уведомяване на ищеца – продавач относно твърдените недостатъци за нито една от
гумите, като напротив същият е продължил да погасява задълженията си частично в
период от шест месеца след покупката. Съгласно приетото в Решение № 10 от
7.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 475/2010 г., I т. о., ТК, постановено по реда на
чл. 290 ГПК - след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва
незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е без изключение. Няма
значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно,
понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй
като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия
смисъл е и чл. 324 ТЗ за преглед на стоката при търговска продажба.
С
оглед на прието за недоказано правонамаляващо възражение, както и неуведомяване
на продавача, водещо до преклузия на конкретното възражение, съдът не намира за
необходимо да се произнася по възражението за погасяване по давност давност
(чл. 197 ЗЗД), релевирано от ищеца.
Предвид
установена валидна договорна връзка между страните и неоснователност на
възражението на ответника, съдът намира че предявените искове са основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
По
разноските:
Ищецът
е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива следва да му
бъдат присъдени в доказания размер. В рамките на настоящото производство са
доказани разноски в размер на 100,20 лева за държавна такса и 600,00 лева
възнаграждение за процесуално представителство. Възражението на ищеца по чл.
78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е под минимума с оглед на материалния интерес и разпоредбата на
чл. 7, ал. 9 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на
ищеца се дължат 410,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени, тъй като
е доказано заплащане на държавна такса в размер на 110,00 лева и възнаграждение
за процесуално представителство в размер на 400,00 лева, но в представения по
делото списък на разноските се претендират 300,00 лева и съдът не би могъл да
присъди повече от заявеното.
Ответникът
също е претендирал разноски, но при този изход на спора такива не му се дължат.
В
светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, че В
ПОЛЗА на „Автоком“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Благой Гебрев“ № 38 СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу „Бобо
кар В“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Св. Св. Кирил И Методий“ бл. 10. Ет. 9, ап. 36 за сумата в размер на 4644,98
лева – неизплатен остатък по договор за продажба на шест броя товарни гуми
от 22.10.2018 г., обективиран във фактура № 13699/22.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението –
31.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 365,15 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 23.10.2018 г. до депозиране на
заявлението на 31.07.2019 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 4535/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Бобо кар В“ ЕООД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Автоком“ ООД, ЕИК ********* сумата от 700,20
лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство и 410,00
лева в заповедното производство.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд П..
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________