Определение по дело №411/2020 на Апелативен съд - Варна

№260129/09.11.2020   гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на09.11.2020 в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА РОСИЦА СТАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия М.ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 411/2020 за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от „ГББ Епсилон" ЕООД чрез процесуалния му представител адв. Г.Д. срещу определение № 1354/21.05.2020 год по в.гр.д. № 834/2020 год на Окръжен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 1478/03.02.2019 год по описа на ЧСИ С. Я. срещу действията на съдебния изпълнител по изп.д. № 20167190400545, изразяващи се в насочване на изпълнението срещу длъжника А.Г.Д., определяне на началната продажна цена и извършване на публична продан на недвижим имот. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съда, че подадената жалба е недопустима. Изтъква, че в качеството си на взискател, присъединен по право (с вписана по-ранна възбрана по изп.д. № 2019895041574 на ЧСИ Л. С.), е следвало да бъде уведомен за изготвената оценка на изнесения на публична продан имот, а това не е било сторено, поради което му е била отнета възможността да поиска нова оценка. Позовава се на нарушение на чл. 473, ал.2 от ГПК, съгласно която взискателят по изпълнителното дело „Маринимпекс" ЕООД, който се явява последващ взискател, е следвало да поиска разрешение от районния съд за изпълнение на неговото вземане, а публичната продан е следвало да се извърши от този съдебен изпълнител, който пръв е насочил изпълнение върху вещта. Според частния жалбоподател проданта е била опорочена и поради това, че изпълнението е насочено върху имот, представляващ семейна имуществена общност и единствено семейно жилище на длъжника, поради което е под закрилата на несеквестируемостта по чл. 444 ал.7 от ГПК. Преди да пристъпи към възлагане на имота по реда на чл. 505 от ГПК съдебният изпълнител е следвало да възложи на вещото лице да изготви заключение за реалната поделяемост на имота, след което да се даде възможност на взискателя да предприеме действия по обособяването на два или повече самостоятелни обекти. По изложените доводи частният жалбоподател моли въззивният съд да отмени определението и да разпореди разглеждането на жалбата срещу действията на ЧСИ Ст.Я. по същество.

Постъпил е отговор от К.С.Д., в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на определението.

Отговор е подаден и от взискателя по изпълнителното дело „Маринимпекс" ЕООД чрез процесуалния му представител адв. М.Д.. Оспорват се доводите на частния жалбоподател и се отправя искане до съда за потвърждаване на обжалваното определение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Изпълнително дело № 20167190400545 по описа на ЧСИ С. Я. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Маринимпекс" ЕООД с длъжници „Варна-Про" АД, „Консорциум Варна Про Енерджи" ООД и А.Г.Д..

В хода на изпълнителното производство взискателят „Маринимпекс" ЕООД с молба вх.№ 6412/09.12.2019 год е поискал насочване на изпълнението върху ¹/г ид.ч. от масивна триетажна вилна сграда, построена в неурегулиран ПИ № 1578 по проектоплана на вилна зона „Св.Никола" - г.Варна, с площ 500 кв.м., със застроена площ на сградата от 100 кв.м. (РЗП 314 кв.м.), собственост на длъжника А.Г.Д., притежаван в режим на СИО със съпругата му - недлъжник К.Д.. По искане на взискателя е вписана възбрана върху имота с вх.рег.№ 33333/10.12.2019 год, дв.вх.рег. № 33053, акт № 31, том X на Агенция по вписванията.

На 13.12.2019 год е извършен опис на имота, за което е уведомен ЧСИ Л. С., при когото е в ход изп.д. № № 2019895041574 с взискател „ГББ Епсилон" ЕООД с писмо, връчено на същата дата. По това изпълнително дело (преобразувано от изп.д. № 20167390400120 на ЧСИ С. С.) в полза на взискателя е била наложена по-ранна възбрана, вписана на 12.03.2016 год.

В изпълнение на задълженията си по чл. 485 ал.1 от ГПК, ЧСИ Ст.Я. назначила вещо лице за определяне на стойността на имота, като едновременно с това изискала и удостоверение за данъчна оценка на същия, предвид разпоредбата на чл. 485 ал.5 от ГПК. Оценката е предявена на страните на 20.12.2019 год. Възражения срещу нея не са постъпили в срока по чл. 485 ал.2 от ГПК, поради което след влизането й в сила съдебният изпълнител на 09.01.2020 год оповестил обявяването на публичната продан чрез поставяне на обявления на определените за това места съгласно чл. 487 ал.2 от ГПК, за което са съставени съответните протоколи. За насрочването на публичната продан присъединеният взискател „ГББ Епсилон" ЕООД е бил уведомен чрез ЧСИ Л. С. с писмо, връчено на 07.01.2020 год по ел.поща.

Преди изтичане на крайния срок на обявената публична продан, и преди постъпване на наддавателни предложения, с молба вх.№ 667/13.01.2020 год съпругата - недлъжник К.С.Д. е представила доказателства, че е заплатила по сметката на съдебния изпълнител равностойността на дела на длъжника от имота и е поискала публичната продан да бъде спряна на осн. чл. 505 ал.1 от ГПК. Поради това на 14.01.2020 год е издадено постановление за възлагане, с което изнесената на публична продан Vi ид.ч. от имота е възложена на К.Д..

При така изяаснната фактическа обставовка, съдът намира следното: Безспорно, частният жалбоподател с вписана по-ранна възбрана върху изнесения на публична продан имот, има качеството на присъединен по право взискател с правата, които законът му дава, в т.ч. да обжалва действията на съдебния изпълнител.

Съгласно чл. 435 ал.1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши поискано изпълнително действие, отказа му да извърши нова оценка, както и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

Насочването на изпълнението върху имущество, което е несеквестируемо, е действие, засягащо правната сфера на длъжника и затова единствено той разполага с правото да го обжалва. Ето защо доводите на частния жалбоподател във връзка с това, че съдебният изпълнител е посегнал върху единственото жилище на длъжника, са ирелевантни. Те са лишени от правен интерес.

Що се отнася до възраженията относно начина за определяне на началната продажна цена, съдът намира следното:

На обжалване подлежи единствено отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка в случай на несъгласие с вече определената от вещото лице. Такъв отказ не е налице, поради което и липсва предмет на обжалване. Частният жалбоподател не е бил лишен от възможност да оспори оценката, защото своевременно е бил уведомен за предприетите от съдебния изпълнител действия на принудително изпълнение върху имота. Това е станало чрез съдебния изпълнител, пред когото частният жалбоподател е предявил за изпълнение вземанията си срещу същия длъжник. Следователно от този момент той е придобил качеството на взискател, присъединен по право по настоящото изпълнително дело и е имал възможност да следи неговото развитие. Съгласно чл. 484 ал. 5 от ГПК описът на имота не се съобщава на страните, но въпреки това ЧСИ Ст. Я. е уведомила за това свое действие ЧСИ Л.С., а чрез него - и присъединения взискател. По същия начин той е бил известен и за насрочената публична продан, при обявяването и разгласяването на която не са допуснати нарушения на процесуалния закон. В протокола за описа изрично е посочена датата, на която ще бъде предявена на страните оценката, а обявлението за насрочване на публичната продан съдържа указания за началната тръжна
цена. По този начин правата на присъединения по право взискател са били защитени.

Разпоредбата на чл. 473 от ГПК, на която се позовава частният жалбоподател, е неприложима в случая. Тя се отнася до продажбата на движими вещи и описаната в нея процедура не е предвидена при публичната продан на недвижими имоти. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/26.06.2015 год по т.д. № 2/2013 год на ОСГТК на ВКС.

Оплакванията във връзка с приложението на чл. 505 от ГПК са неоснователни. С цитираната разпоредба е дадена възможност на съпруга - недлъжник да осуети проданта, като внесе по сметката на съдебния изпълнител сума, равна на деля на длъжника от стойността на имота. Издаденото по този ред постановление за възлагане не може да се обжалва, защото съгласно чл. 435 ал.З от ГПК това е допустимо само в две хипотези: когато наддаването не е извършено надлежно, или имуществото е възложено не по най-високата предложена цена. При условията на чл. 505 от ГПК публична продан и наддаване изобщо не се провежда. Неоснователни са доводите във връзка с проучване на възможностите за реална поделяемост на имота, защото законът не е натоварил съдебния изпълнител с такива задължения.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че жалбата срещу действията на съдебния изпълнител е процесуално недопустима и правилно е била оставена без разглеждане.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1354/21.05.2020 год по в.гр.д. № 834/2020 год на Окръжен съд Варна,г.о.