Р Е Ш Е Н И Е
№ 608
гр. Велико
Търново, 20.2.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана
Костова
При
участието на секретар П. И. разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 3/2024г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6
от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/
Същото е образувано по жалба на В.С.М. ***,
против Заповед № ЗДСП/Д ВТ ГО/4234 от 13.11.2023г. на Директор Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.Горна Оряховица, потвърдена с Решение № 04-РД-06-0077/8.12.2023г.
на Директор Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – Велико
Търново, с която е отказано отпускане на месечна помощ за дете до навършване на
средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст по чл. 7, ал. 1 от
Закона за семейните помощи за деца.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в противоречие на
материалния закон и неговата цел. Оспорва констатациите на административния
орган относно продължителността на пребиваване в Република България на двете й
деца, за които се иска месечната помощ. Счита че отказът поради непребиваванетона двете деца повече от 183 дни през
последните 12 месеца е направен въз основа на непълна и недостоверна справката
за задграничните пътувания на децата. В тази връзка твърди, че дъщеря й
последно е излязла от страната на 23.08.2022г. и е влязла на 26.06.2023г., след
което не е напускала България и същата посещава българско училище. Отбелязва,
че със съпругът й, който живеел в САЩ, са безработни, поради което не може да
представи доказателства за доходи. Иска се отмяна на заповедта и така поставеното
потвърдително решение и постановяване на такова по
съществото на спора, с което на жалбоподателя се отпусне исканата помощ. В
съдебно заседание , поддържа така подадената жалба, като намира, че подадената
му молба е била основателна към датата на нейното подаване, тъй като към този
момент децата й са пребивавали повече от 183 дни в страната. Не се претендират
разноски.
Ответникът – Директорът на Дирекция
"Социално подпомагане" – Горна Оряховица, в представения писмен
отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си ...К., заема становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че не са изпълнение условията по чл. 7, ал.
1 от ЗСПД и не са представени доказателства за доходите на съпруга на
заявителката. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалваната заповед и решението, с което е същата е потвърдена. Не
претендира разноски.
Административен съд – Велико Търново осми състав след
преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, и тези
съдържащи се в административната преписка, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Със заявление-декларация
с вх. № ЗСПД/Д-ВТ-ГО-4234 от 17.10.2023г. /л.22-23 от делото/ до ДСП - Горна
Оряховица, от лицето В.С.М. е поискано
отпускане на месечни помощи за отглеждане на деца до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от ЗСПД. Приложени са
две служебни бележки от 17.10.2023г. от личен лекар М.Дончева относно
извършените задължителни планови имунизации на две от четирите деца - Л.А.Д.и Т.К.Д..
И четирите деца притежават българско гражданство.
При
извършена проверка в междурегистров обмен RegiX на
заявлението-декларация е констатирано, че В.М. е омъжена за А.Д.М., при което с
писмо № 0402-94В-00-1749/19.10.2023г. е изискано удостоверение за получаваните
от съпруга доходи и в 14 – дневен срок от получаване на писмото да се яви в ДСП
– Г. Оряховица. В отговор на писмо №0402-24-00-1827/02.11.2023г. от директора
на ОД на МВР – Велико Търново е представена справка с рег. №366000-2945/09.12.2023г.
за регистрираните в информационната система данни за задграничните пътувания на
В.С.М., А.Д.М. и четирите им деца – А.Д.Д., Н.Е.Д., Л.А.Д.и Т.К.Д.. Със същото писмо директорът на
ОДМВР – В.Търново отбелязал, че следва да има предвид членството на РБългария в ЕС и съгласно Директива 2004/38/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004 г., българските граждани се
проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“, в резултат на което данните
за пътуванията им са непълни след 1.01.2007 г.
Със Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/4234 от 13.11.2023 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Горна Оряховица отпускането на
исканата помощ е отказано за две деца / Л.А.Д.и Т.К.Д./ с мотив, че децата й не отговарят на условията
на чл. 7 от ЗСПД и § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД - не са пребивавали на територията
на Република България повече от 183 дни в рамките на 12 месеца. Заповедта е
връчена на В.М. на 17.11.2023г., видно от приложеното известие за доставяне
/л.21 гръб от делото/. Заповедта е обжалвана по административен ред пред
директора на РДСП – Велико Търново, като в административната преписка се
съдържа становище на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Горна
Оряховица до директора на РДСП – Велико Търново, според което при явяването на
заявителката е ДСП - Горна Оряховица за отстраняване на нередовностите
в заявлението й е било разяснен обхватът на понятието „семейство" по
смисъла на §, т. 1 от ДР на ЗСПД, след което в заявлението били дописани
съпругът й и две от децата, които първоначално не били вписани - А.Д.Д., Н.Е.Д..
Според дадените пред социалните служители обяснения, съпругът и две от децата
не са вписани първоначално, тъй като не са в Република България и пребивават в
САЩ.
С Решение № 04-РД-06-0077/8.12.2023г. на директора на
РДСП – Велико Търново е потвърдена Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/4234 от 13.11.2023 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Горна Оряховица като
законосъобразна. За да отхвърли жалбата, Директорът на РДСП е приел, че в
периода 2021 г. - 2023 г. жалбоподателката и нейните
деца нееднократно са напускали и са се завръщали в пределите на Република
България, като съгласно справката от ОДМВР - Велико Търново, последното влизане
на територията на страната на В.М. и на сина й Теодор е съответно на 26.06.2023 г. и 27.07.2023 г., а дъщеря й Лорън има последно регистрирано излизане на 23.08.2023 г. При
сумиране на периода на пребиваване в Република България е прието, че не се
доказва категорично, че В.М. и децата й са пребивавали на територията на
страната за период от повече от 183 дни в рамките на последните 12 месеца.
Отбелязано е, че М. е омъжена, със съпруга си влизат в обхвата на понятието
„семейство“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗСПД, предвид което същият следва
не само да бъде вписан в заявление-декларацията за отпускане на помощ по чл. 7
ЗСПД, но и да бъдат установени неговите доходи за относимия
период. Последното условие не е било изпълнено и не са представени
доказателства за доходите на съпруга. Направен е извод, че не са изпълнени условията
на чл. 7, ал. 1, от ЗСПД за отпускане на исканата помощ. Решението е връчено на жалбоподателя на 18.12.2023г. (л.17
гръб от делото/, който на 28.12.2013 г. е подал жалба до Административен съд
–В. Търново.
По делото са представени и приети като доказателства
изпратената с писмо изх. № 04-11-00-0035/03.01.2021г. от ДСП – В. Търново копие
от административната преписка по обжалваната заповед, както и отговор на жалба
с вх. № 396/26.01.2024 г. от процесуалния представител на ответника, ведно с
писмени доказателства.
С молба с вх. № 582/06.02.2024 г. от жалбоподателката са представени писмени доказателства, както
и молба с вх. № 622/07.02.2024 година, молба с вх. № 624/08.02.2024 година.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна
страна, за която административният акт е неблагоприятен, поради което същата
има правен интерес от обжалването,поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК
при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, доколкото съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя.
Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Същата е издадена от компетентен орган- Директор на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) гр. Горна Оряховица и в законоустановената писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за нейното издаване. В обжалваната заповед от 13.11.2023 г. на директора на ДСП – Горна Оряховица като правно основание за постановения отказ да се отпусне месечна помощ за деца е посочен чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД, а фактическото основание е, че децата Л.А.Д.и Т.К.Д. „не са пребивавали на територията на Република България повече от 183 дни в рамките на 12 месеца“. Фактическото и правно основание са мотивите, съображенията на административния орган, послужили за постановения отказ за отпускане на исканата от заявителката помощ. В потвърдителното решение на горестоящия орган, освен цитираното правно и фактическо основание, е посочено и допълнително такова – непредставянето на доказателства за доходите на съпруга на заявителката за относимия период, което обстоятелство било от значение за преценка дали да бъде отпусната исканата помощ. На практика с решението си горестоящият орган е дописал мотивите на административния акт, въвеждайки допълнителни фактически и правни основания за отказа – липса на доказателства да доходите на съпруга за периода, което е недопустимо. Подобно изявление е направено от страна на процесуалния представител на ответника и в представеното по делото становище и в съдебно заседание, което отново представлява опит за дописване мотивите на акта, което също недопустимо, предвид, че същото се случа едва след предявяване на жалбата и образуване на настоящото производство. След като е счел наличието и на друго основание за отказ на поисканата държавна месечна помощ, директорът на РДСП е следвало да отмени заповедта на директора на ДСП -Горна Оряховица и да върне преписката за ново произнасяне. Ето защо, съдът приема, че не следва да излага съображения по новото фактическо и правно основание, възприето в решението на по-горестоящия административен орган, тъй като съдът следва да се произнесе по законосъобразността на първоначалния административен акт - заповедта на директора на ДСП-Горна Оряховица по изложените в него фактически обстоятелства и посоченото правно основание за постановения отказ от отпускане месечна помощ за деца. Освен това, при наличието на фактическа раздяла между съпрузите, очевидно е налице невъзможност за предоставяне на изисканата от органа информация по отношение на неговите доходи.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължителна предучилищна подготовка на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; живее постоянно в страната. В конкретния случай, за да се отпусне месечна помощ, каквато е била поискана от жалбоподателката със заявление-декларация, е било необходимо да се установи наличието на предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.
Не се спори, че жалбоподателката В.М. има сключен граждански брак с А.Д.М. и заедно с децата представляват семейство по смисъла на § 1, т. 1, буква „а“ от ДР на ЗСПД. В самото заявление В.М. първоначално не е била декларирала това обстоятелство, но след получаване на писмото от ДСП за отстраняване на нередовностите, е дописала данните за съпруга й, като е декларирала за семейно положение „разделени“, а в т. 10 от заявлението е отбелязала, че няма влязло в сила решение на съда за развод, т.е съпрузите са във фактическа раздяла. Всъщност, в т.3 от същото това заявление първоначално е била вписала единствено две от четирите си деца, за които е отбелязал в т.12, че семейството живее постоянно в страната (В.М. и двете малолетни деца Л.А.Д.и Т.К.Д.), след което при посещението в ДСП – Горна Оряховица останалите две деца са дописани. Семейството е шестчленно и категорично се установява, че съпругът А.Д.М. и две от общо четири от децата (А.Д.Д.и Н.Е.Д.) на заявителката са отсъствали над предвидения минимум дни в страната, но това не може да се отразява върху правото на месечна помощ на семейството, ако са налице условията за неговото упражняване. В оспорената заповед като основание за отказ е посочено обстоятелството, че двете деца Л.А.Д.и Т.К.Д. не живеят постоянно в страната, което е и спорният момент.
В случая, Директорът на ДСП – Горна Оряховица е отказал да отпусне месечна помощ за децата Лорън и Теодор с мотива, че същите не живеят постоянно в страната. Въпреки че в оспорената заповед не са изложени мотивите, поради които органът е приел, че децата не живеят постоянно в страната, причина за това най-вероятно е приложеното към административната преписка писмо от ОД на МВР – Велико Търново, съдържащо справка от АИС „ГК“ за влизанията и излизанията на жалбоподателката, децата и съпругът й в периода 27.12.2018г. – 07.11.2023г. Видно от цитираната справка (л. 28 от делото), в същата изрично е отразено, че след 01.01.2007 г. и съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, българските граждани се проверяват на ГКПП по метода «преценка на риска», в резултат на което данните за пътуванията им са непълни. Независимо от тази забележка, административният орган не е предприел каквито и да е други действия за установяване на действителните факти, релевантни за преценката досежно наличието, респективно липсата на предпоставките за отпускане на исканата помощ, което е довело до съществено нарушение на административно производствените правила и материалния закон.
В § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД е дадена легална дефиниция на понятието „лице, живеещо постоянно в страната“, съгласно което това е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца. Според справката от ОД на МВР – Велико Търново, Л.А.Д.е влязла в Република България чрез ГКПП Аерогара София на 05.07.2022г. и напуснала пределите на страната през същото ГКПП на 23.08.2022г., като към момента на изготвяне на справката за лицето няма данни да се е завърнало в страната. Тези данни се опровергават от събраните по делото доказателства. Според представеното копие от паспорта на Л.А.Д., детето е влязло отново в България на 26.06.2023г., а от представената по делото служебна бележка с изх. №143/29.01.2024г. на директора на ОУ „Иван Вазов“, гр. Горна Оряховица /61 от делото/ се установява, че детето Л.А.Д.е ученичка в 6 клас в ОУ „Иван Вазов“, гр. Горна Оряховица и редовно посещава учебни занятия, считано от 15.09.2023г., без прекъсване, и към 29.01.2024г. няма неизвинени отсъствия и наложени наказания. Това опровергава информацията от справката от ОД на МВР, според която детето въобще не се е намирало в България за периода, като дори и към настоящия момент според тази справка не е в страната. Или иначе казано, Л.Д.в страната от 26.06.2023г., където посещава редовно учебните занятия от месец септември 2023г. Освен това, при липса на мотиви за обратното, очевидно административният орган е приел, че жалбоподателката В.М. живее постоянно в страната, с двете деца нямат постоянно местоживеене в страната при положение, че данните в справката за задграничните пътувания и на тримата са сходни. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на спора. Въпреки твърдението на жалбоподателката, че с децата живеят постоянно в Република България и може да докаже тези обстоятелства, той не е предприел необходимите действия за да изясни тези факти, които са от съществено значение за случая. Нарушението е съществено, тъй като при изпълнение на посоченото процесуално задължение, органът би могъл да стигне до други фактически и правни изводи, включително и за наличие на законоустановените предпоставки за отпускане на поисканата помощ.
Същевременно, под понятието „живеене на територията на Република България“, следва да се има предвид и дадената дефиниция в Решение № 3 от 8 февруари 2001 г. по конституционно дело № 16 от 2000 г., в което Конституционния съд на Република България е посочил, че живеенето по смисъла на конституционно правната уредба е „фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена територия" през повече от половината от астрономическата година. Конституционния съд е посочил в решението си: „За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и трайност. Защото не всяко пребиваване на определено място може да се нарече живеене, ако не е продължило известно време и не е обвързано по някакъв начин с трайно отношение. Съвсем различни от този фактически критерий са формално-юридическите критерии като местожителство, адресна регистрация, с които редица нормативни актове свързват различни правни последици. Освен специалната разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД, ако се вземе предвид чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право, под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
От събраните по делото доказателства се установява, че В.М. трайно се е установила на територията на Република България с настоящ адрес *** и се грижи сама за двете си малолетни деца поради фактическа раздяла със съпруга си, който не пребивава постоянно в страната. Данните за най – малкото дете Т.К.Д. са коректни вписани в справката за задграничните пътувания и след 27.07.2023г. същото не е напускало страната, като видно от представената служебна бележка изх. №77/26.01.2024г. посещава трета група в ДГ „Елена Грънчарова“ в гр. Горна Оряховица от септември 2023г. Другото дете, Л.Д., както се каза вече, е редовна ученичка в ОУ „Иван Вазов“, гр. Горна Оряховица за учебната 2023/2024 и към м. януари 2024г. продължава да учи в същото училище, двете деца имат личен лекар, извършвани са им редовни имунизации и профилактични прегледи. Тези обстоятелства са все част от критериите за преценка за обичайно пребиваване, които административният орган трябва да установи, а прилагането единствено на справка за задграничните пътувания на децата и родителите и то с некоректно вписани данни не може да послужи като безспорно доказателство за извода, че те не живеят постоянно в Република България. Липсата на каквито и да било данни жалбоподателката и малолетните й деца да са установени да живеят на територията на друга държава, водят до извод, че пребивават на територията на Р България за постоянно по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД. Това е и държавата, в която децата са установени преимуществено да живеят. Основен принцип на административния процес е разумното, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията, които се предоставят на административния орган. Този принцип е изрично прогласен с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК и следва да се съблюдаван. Органите по социалното подпомагане са длъжни да основат своя административен акт на действителните факти от значение за случая, а те са описаните по-горе в тези мотиви.
По изложените
съображения, постановеният отказ за изплащане на месечна помощ за две деца по
чл. 7, ал. 1 от ЗСПД със Заповед № ЗДСП/Д ВТ ГО/4234 от 13.11.2023г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Горна Оряховица следва да се отмени и на основание чл. 173,
ал. 2 от АПК преписката да се върне на органа за ново произнасяне по молбата,
след обективно и пълно изследване на относимите
обстоятелства.
При
този изход на делото, поради липса на претенция от страна на жалбоподателя за
разноски, такива не се присъждат.
Предвид
изложеното, осми състав на Административен съд – Велико Търново и на основание
чл. 173, ал.2 от АПК във вр. с чл16 от ППЗСП
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.С.М. ***, против
Заповед № ЗДСП/Д ВТ ГО/4234 от 13.11.2023г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Горна Оряховица, потвърдена с Решение №
04-РД-06-0077/8.12.2023г. на Директор РДСП – Велико Търново, с която е отказано
отпускане на месечна помощ за дете до навършване на средно образование, но не
повече от 20 – годишна възраст по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за
деца.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Горна Оряховица
за постановяване на нова законосъобразна заповед съгласно мотивите на
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ