Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 22.11.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 2585 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищецът З.С.Б., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 07.09.2014 год. около 18.40 часа в гр.С., водачът А. Н. Д., при управление на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ****** ТК нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие при което пострадал. Твърди, че преди отбивката за кв.Б. на околовръстния път на С., управлявания от него автомобил „загрял“ и се наложило аварийно спиране най вдясно на пътното платно, кагота след като изчакал известно време, тръгнал да се качва в автомобила и бил ударен от Д.. Поддържа, че вследствие на ПТП-то му били причинени телесни увреди, които довели до продължително разстройство на здравето. Твърди, че изпада в депресивни състояние и мисли за самоубийство. Поддържа, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът „О.з.к.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск, като твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият, счита същия за силно завишен и моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          По делото е приет като доказателство констативен протокол К 937 от 07.09.2014 год., изготвен от дежурен ПТП при ОПП-СДВР и от който се установява, че на същата дата, около 18.40 ч. в гр.С., на околовръстен път срещу бензиностанция „Шел“-Б., лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ****** ТК, управляван от А. Д. се е движел по Околовръстен път с посока на движение от бул. „Ч.В.“ към бул. „Б.“ и срещу бензиностанция „Шел“, реализира пътно-транспортно произшествие с пресичащия пътното платно пешеходец.

          По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорено от страните, от която се установява, че произшествието е настъпило при следния механизъм: пешеходеца, като водач на бус „Фолсваген“ при прегряване на двигателя спира в аварийната лента срещу бензиностанция „Шел“ и отива да бензиностанцията, като отваря капака на двигателя. След връщането си при буса проверява състоянието на двигателя, затваря предния капак и отива до предна лява врата да се качва в автомобила. В този момент водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ поради силното натоварване на движението по Околовръстен път се движи по аварийната лента със скорост около 51 км/ч., възприема като опасност пешеходеца около лявата страна на бус „Фолксваген Транспортер“ и реагира с аварийно спиране, като удря пешеходеца в лява подбедрица, преди да се качи в автомобила със скорост около 22 км/ч. След удара на пешеходеца лекия автомобил „Фолксваген Голф“ спира на пътното платно. Вещото лице дава заключение, че причината за произшествието е късното възприемане като опасност пешеходеца от водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ на пътното платно около бус „Фолксваген Транспортер“ от лявата му страна, който има възможност да предотврати удара, както и навлизане на пешеходеца на пътното платно отляво надясно при наличие на МПС без да се увери , че водача е възприел на пътното платно и намалява скоростта на движение за да спре или отклони наляво на пътното платно при техническа възможност без да пречи на другите МПС. Пострадалия, когато е бил от лявата страна на буса е имал възможността да види автомобила и да предотврати удара. Заявява в заключението си също така, че няма данни пострадалия да е обозначил със знак авариралия бус, както и самия водач да е бил със светлоотразителна жилетка.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

          По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице травматолог д-р Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получил диафизарно счупване на костите на лявата подбедрица; частична руптура /разкъсване/ на вътрешната колатерална връзка на дясната колянна става и временен депресивен синдром. Спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение пострадалият е получил в Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия при ВМА-С.. Ищецът е постъпил в увредено общо състояние, с болки, оток в средната част на лявата подбедрица и патологична подвижност на костите и. При прегледа не са били установени циркулационни и сетивни смущения на увредения крак. След извършени изследвания и консултации и след проведена предоперативна подготовка пострадалият е бил опериран на 09.09.2014 г., като под обща анестезия и под TV- контрол е било извършено закрито наместване на счупената голямопищялна кост и стабилизиране на костните фрагменти с интрамедуларен заключващ Fi Nail -пирон. След проведеното комплексно лечение, пострадалият е бил изписан от болницата на 15.09.2014 г., като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписан режим и лекарства. Поради засилили се болки и нестабилност при натоварване на десния крак, ищецът е провел нов медицински преглед в МБАЛ гр.Кюстендил, където е била установена „частична травматична руптура на вътрешната колатерална връзка на дясната колянна става“ и в тази връзка е започнато лечение чрез временна имобилизация /обездвижване/ на дясното коляно за срок от 21 дни. Поради настъпили психотични оплаквания /безспокойство, влошаване на съня и постоянни болки/, пострадалият е бил на два пъти освидетелстван от психолог и е установено състояние на „временен депресивен синдром на базата на състояние на физически и психически страдания и болки“.

Вещото лице дава заключение, че ищеца е търпял болки и страдания за период от 5 месеца, като най - интензивни те са били през първите 2 месеца считано от деня на злополуката и около 30 дни по време на провеждане на рехабилитацията на ставите, съседни на фрактурите. Извън тези периоди, болките на пострадалия са били само периодично явяващи при обща преумора и най вече при влошаване на времето - при студено и влажно време. Наред с претърпените болки през първите 30 дни, ищецът не е можел да се движи самостоятелно, поради оперирания ляв крак и обездвижения десен крак. Това е налагало през този период да се ползва от чужда помощ в ежедневието за обслужването си. Дава заключение, че към настоящия момент ищецът се предвижва самостоятелно без помощни средства. Лявата подбедрица е оточна, палпаторно болезнена с остатъчен траен козметичен белег непосредствено под коляното и два малки, където са вкарани заключващите винтове. Счупените кости на лявата подбедрица са зараснали окончателно. Предстои извършването на нова операция за изваждането на металния пирон. Тази операция ще доведе на ищеца болки и страдания за срок до 30 дни. Движенията на лявата колянна става са в норма. Дясната колянна става е оточна и палпаторно болезнена. Към момента при тестуване на коляното се установява предно-медиална нестабилност, независимо от проведеното лечение. Необходимо е провеждане на нова рехабилитация, тъй като за сега флексията е ограничена с 25 градуса. Към настоящия момент може да се счита, че състоянието на пострадалия е стабилизирано, но бъдеща прогноза не би трябвало да се прави, поради това, че на ищеца предстои нова операция за изваждане на металната синтеза, а всяка операция носи определен оперативен риск.

Приети са по делото две заключения на психолог, изготвени на 29.09.2014 год. и 29.12.2014 год. и от които се установява, че пострадалия, вследствие на ПТП-то е изпадал в депресивни състояния. Установено е състояние на „временен депресивен синдром на базата на състояние на физически и психически страдания и болки“ и му е било предложено лечение в психиатрично отделение, което пострадалият е отказал.

Не се оспорва от ответната страна обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по риска гражданска отговорност досежно лек автомобил с ДК № ****** ТК.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събрание в хода на производството доказателства, че на 07.09.2014 год. в гр.С., водачът А. Н. Д., при управление на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ****** ТК е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на З.С.Б. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила-Д./ деяние.

Не се спори по делото, че лекия автомобил „Фолксваген“ с ДК № ****** ТК, управляван от А. Д. е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника „О.з.к.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в „О.з.к.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищецът е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето му, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищеца, последния е търпял болки и страдания за период от 5 месеца, като най - интензивни те са били през първите 2 месеца, считано от деня на злополуката и около 30 дни по време на провеждане на рехабилитацията на ставите, съседни на фрактурите. Следва да бъде взето впредвид, че наред с претърпените болки през първите 30 дни, ищецът не е можел да се движи самостоятелно, поради оперирания ляв крак и обездвижения десен крак, което е налагало през този период да се ползва от чужда помощ в ежедневието за обслужването си. Отчетено трябва да бъде и обстоятелството, че към момента лявата подбедрица е оточна, палпаторно болезнена с остатъчен траен козметичен белег непосредствено под коляното и два малки, където са вкарани заключващите винтове. Предстои извършването на нова операция за изваждането на металния пирон и тази операция ще доведе на ищеца болки и страдания за срок до 30 дни. Движенията на лявата колянна става са в норма, но дясната колянна става е оточна и палпаторно болезнена. Необходимо е провеждане на нова рехабилитация, тъй като за сега флексията е ограничена с 25 градуса. Към настоящия момент ищецът се предвижва самостоятелно без помощни средства. Отделно от това се установи, че при ищеца са били налице психични проблеми, във връзка с които му е предложено болнично лечение, което обаче е било отказано.

Съдът приема за основателни доводите на ответника за съпричиняване. От заключението на вещото лице автоексперт се установи, че пострадалия е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като забележи приближаващия лек автомобил и да спре. Не се ангажираха доказателства, че авариралия бус е бил обозначен отзад с светоотразителен триъгълник /чл.97 от ЗДП/, както и че самия негов водач е бил с поставена светлооразителна жилетка /чл.101 от ЗДВ/, даваща възможност да бъде по-лесно възприет от останалите участници в движението. Въз основа на всичко това съдът намира, че ищеца с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и възприема 40 % на съпричиняване.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /23 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 50 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато установеното съпричиняване или исковата претенция е основателна и доказана за сумата от 30 000 лева и като такава следва да бъде уважена и да бъде отхвърлена до пълния размер.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски, изчислени по компенсация в размер на 10 лева /ищеца има право на разноски в размер на 175 лева, съгласно изхода на делото и представения списък по чл.80, а ответникът има право респективно на сумата от 185 лева/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 200 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. О., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 430 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът от своя страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника на правно основание основание чл.78, ал.8, вр.ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 1730 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./  „О.з.к.” АД, ЕИК ******** с адрес: *** да заплати на З.С.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. О., сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 07.09.2014 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2014 год, до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „О.з.к.” АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗАД „А.”, ЕИК ******** да заплати на адвокат В.О. с адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК З.С.Б. с ЕГН ********** да заплати на „О.з.к.” АД, ЕИК ******** сумата от 10 /десет/ лева, разноски по делото, както и на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 1 730 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: