Присъда по дело №114/2018 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №9/19.04.2018г.

по НОХД №114 по описа на РС – Ловеч за 2018 година

Срещу подсъдимия М.Б.Т. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.151 ал.1 от НК за това, че на 08.03.2017 година в град У., Ловешка област в дом, находящ се на улица К.О№** се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст Н.Я.Б., ЕГН ********** ***, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като счита, че следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и 11 месеца, което на основание чл.58а от НК бъде намалено с една трета, като същият изтърпи това наказание при първоначален строг режим и от определеното наказание следва да бъде приспаднато времето, за което е бил задържан на 25 март 2017 година. Заявява, че на подсъдимия следва да бъдат възложени разноските, направени на досъдебното производство по двете експертизи. След приключване на наказателното производство, веществените доказателства следва да бъдат отчуждени в полза на държавата и унищожени. Относно предявения граждански иск  счита, че същият следва да бъде уважен в пълния му размер.

Пострадалата Н.Я.Б. не се явява, но се представлява от адв. И.И. – особен представител, служебно назначен на досъдебното производство. Предявява граждански иск против подсъдимия Т. за сумата от 3 000 лева, които да заплати на доверителката му чрез нейната майка и законен представител Е.Д.Т.. Моли да бъдат конституирани като граждански ищец и частен обвинител в процеса. Поддържа внесеното обвинение срещу подсъдимия Т.. С оглед на това, че същият е признал изцяло фактите и обстоятелствата, че от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, от извършената съдебно медицинска експертиза и комплексната експертиза се е доказало по безспорен начин, че Т. е осъществил състава на престъплението, посочено в обвинителния акт, моли съда да бъде признат за виновен и да му бъде определено наказание три години лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с една трета. По отношение на направените разноски за извършени експертизи в хода на досъдебното производство, предлага същите да бъдат възложени на подсъдимия Т., а веществените доказателства, след влизане в сила на присъдата, да бъдат унищожени. Счита, че предявеният граждански иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 3 000 лева, ведно с лихвата от 08.03.2017 година.

Подсъдимият М.Б.Т., редовно призован се явява лично и с назначения му в хода на досъдебното производство служебен защитник адвокат Г.Г. от Ловешка адвокатска колегия, като правят искане за предварително изслушване на страните по реда на чл.371 и следващите от НПК. Т. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Обяснява, че пострадалата му е племенничка, че е знаел на колко години е, че знае кога й е рождения ден, но е бил с нея, въпреки че не е навършила 14 години. Защитникът му адвокат Г. изтъква, че подзащитният му признава изцяло фактите такива, каквито са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че за да бъде признат за виновен, следва по категоричен и безспорен начин да бъдат доказани всички елементи от състава на престъплението, както от обективната страна на престъплението, така и от субективната страна. Счита, че събраните в досъдебното производство доказателства, правилно отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не показват по категоричен начин, че подсъдимият е знаел, че пострадалата не е навършила 14 години, но в съдебно заседание, подсъдимият сам заявява, че знае точната дата на раждането й. Заявява, че след като се касае за достатъчно образован човек, със средно специално образование, може да се предположи, че той е имал възможност да изчисли на каква възраст е пострадалата и може да се предположи, че е изчислил възрастта й, но пред съда би следвало да стои въпросът, дали е възможно той да бъде осъден на това предположение. Моли съда, ако не приеме тези му доводи и признае подзащитния му за виновен, да определи наказанието, както е изискването на закона по чл.58а от НК, като в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, тъй като едновременно са налице условията за прилагане на разпоредбите на чл.58а от НК, от ал.1 до ал.3 и условията за прилагане на чл.55 от НК, като прилагането на чл.55 от НК ще се яви по-благоприятно за дееца. Счита, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК под най-ниския предел, като моли съда да определи наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, което да изтърпи реално. Счита, че не са налице условията за прилагане на чл.9 ал.2 от НК, въпреки че деянието осъществява само формално признаците на предвиденото в закона престъпление и обществената опасност на конкретното деяние е незначителна, но не предлага да се приложи чл.9 ал.2, тъй като този член изисква обществената опасност да бъде явно незначителна. Счита, че в случая не може да се говори за явно незначителна обществена опасност, но може да се приеме незначителна такава, която да бъде изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като основният момент в престъплението е, че пострадалото лице не е навършило 14 годишна възраст. Изтъква, че пострадалото лице  е навършило 14 години на 01 април 2017 година, деянието е извършено на 08 март 2017 г., т.е. са оставали 23 дена до навършването на 14 годишна възраст от пострадалата Н.Б.. Сочи, че тези 23 дена не са от огромно значение, не са те решаващи за нейното физическо, психическо, морално, нравствено и здравословно развитие. Счита, че обществената опасност е незначителна, тъй като на практика не са  налице такива вредни последици, каквито закона свързва с това престъпление. Излага, че правилно законът предпазва децата, които не са навършили 14 години, но се касае само за 23 дена разлика. От друга страна счита, че като смекчаващо вината обстоятелство, следва да се вземе предвид самата социална среда, в която е извършено деянието, възпитанието, което получават хората от този етнос, разбирането им за полово общуване, за възрастта, на която започва – неща известни, традиционни вече десетилетия наред. При тези съображения, моли съда, след като признае подзащитния му за виновен, да му определи наказание три месеца лишаване от свобода, като се присъдят разноските. Според него, гражданският иск следва да бъде уважен, но в много по-нисък размер, тъй като той не отговаря на тежестта на деянието, на настъпилите вредни последици, на имотното състояние на подсъдимия, който не разполага с имущество. Заявява, че доходите, които той реализира като работи в Затвора покриват ежедневните му нужди. При тези съображения, моли съда да постанови съдебен акт.

С оглед признаване на вината от подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти /чл.371 т.2 от НПК/, съдът след одобряване на направените от подсъдимия самопризнания разгледа и реши делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

От събраните по време на досъдебното производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Б.Т. *** и живеел в същия град.

Свидетелката Е. Т. била майка на пострадалата Н.Б.. На 08.03.2017 г., дъщеря й тръгнала сутринта за училище. Учебните занимания приключвали около обяд, след което дъщеря й се прибирала вкъщи в часовия отрязък от време от 13.00 часа до 14.00 часа. На 08.03.2017 година, обаче Б. не се прибрала до 14:00 часа. Бащата на момичето Я.Т. слязъл да я търси и я видял в двора на училището. Тръгнал към нея, но след като го видяла се уплашила и избягала. Я.Т. се прибрал вкъщи. Споделил видяното с жена си. Майката се притеснила и тръгнала да я търси. Не я намерила в училището. Отишла до дома на подсъдимия М.Т., който живеел в съседната къща. Не го открила. Свидетелката Т. споделила, че към този момент още не знаела за извършеното от него. Продължили да търсят дъщеря си. Обикаляли по къщите на хората, питали роднините и съседите. Никой не знаел, къде била пострадалата. Решили да отидат в полицията, но по пътя я срещнали в близост до болницата. Това било към 19:00 часа. Свидетелката Е. Т. попитала дъщеря си, къде е била и защо не се е прибрала. Тя разказала, как чичо й я насилвал и правел секс с нея. Срамувала се. Двамата родители били потресени от чутото. Оказало се, че това продължавало от 3-4 месеца. Пострадалата им заявила, че я заплашил, че ще убиел нея, баща й, сестра й. Трябвало да си мълчи. Даже и казал, че щял да я краде за булка в друг град. Семейство т.отишли веднага в полицията и подали жалба. На 09.03. 2017 г. сутринта я завели на лекар при д-р Е.от гр.У.. Той я прегледал и казал, че дъщеря им била обезчестена.

В разпита си, в качеството на свидетел, Е. Т. заявила, че на 7-ми срещу 8-ми март на 2017 год. през нощта, около 01:00 — 02:00 часа видяла човек на покрива на къщата им. Мъжът бил слаб, не носел нищо със себе си. Когато го видяла, той бил на покрива точно над стаята на дъщеря й Н.. Мъжът я видял и хукнал да бяга, прескочил в съседния двор, където живеел подсъдимия, който бил брат на мъжът й. Не го видяла в лице, но по телосложение го оприличила на подсъдимия М.Т.. Тогава го познала, но си помислила, че отивал да краде в съседната къща и затова се уплашил и избягал. Не предполагала, че е бил при дъщеря й.

Месец преди това, на празника „Зарезан” усетила, че дъщеря й Н. Т. била без настроение, не се чувствала добре. Като майка се притеснила, понеже познавала детето си. Говорила с нея, но пострадалата все отклонявала въпросите й с това, че я боляло стомах, зъби и т.н. Не й казала, какво се било случвало до момента. Свидетелката Е. Т. заявила, че преди лягане проверявала двете момичета дали са си легнали. Сестрата на пострадалата спяла в същата стая. Тя имала прекарани три инсулта, поради което не можела да говори и била неподвижна. Майката се опитала да говори с нея, но тя само плачела. Не можела да комуникира. В последствие пострадалата й дъщеря разказала, че подсъдимият влизал от покрива в стаята при тях и я изнасилвал. От свидетелските показания на свидетеля Д.М.се установило, че подсъдимият живеел на първия етаж в тяхната къща. Всеки ден ходел при него и жена му на втория етаж на къщата. Понякога пиели ракия. На 07.03.2017 год., подсъдимият Т. занесъл едно шише Ямболска ракия. Седнали на масата. По принцип изпивали всичкия алкохол, но тогава останали 300 грама. Подсъдимият казал, че трябвало да си ходи. Това било около 23.00 – 23.30  часа. Около 01.00 часа, свидетелят Д.М.излязъл на двора на къщата. Отишъл до стаята на подсъдимия Т., но в нея било тъмно. Тогава светнал с едно фенерче и погледнал през прозореца вътре. Видял, че Т. го нямало, след което се прибрал. Около 02.00 часа жената, с която М.живеел на съпружески начала – свидетелката И. Н.ходила също до стаята на М.Т.. След като светнала с фенера видяла, че бил вътре и спял. Споделила това с мъжа си и легнали да спят. На 08.03.2017 година, свидетелят Д.М.отишъл до дома на свидетеля Я.Т.. След като влязъл, свидетелката Е. Т. му казала, че тази нощ около 01.00-02.00 часа видяла подсъдимият да ходи по покрива на тяхната къща и скочил от него в двора на Маринов. Видяла го да влиза в стаята си, без да светва лампата. Това не споделила на мъжа си Я.Т., за да не се скарат. Свидетелят Д.М.си тръгнал, като следобед на 08.03.2017 год., майката на пострадалата отишла в тях. Тя започнала да удря подсъдимия с един тиган и да го пита, какво е правил през нощта в тях. Той отговорил, че оглеждал дворовете на комшиите от покрива на къщата на брат си. Е. Т. заявила, че го видяла да излиза изпод покрива на къщата им и според нея е бил при дъщерите й. Завела го при брат му, а с тях отишъл и свидетелят Д.м.. Пред Я.Т., подсъдимият не признал нищо. Не казал и какво е правил на покрива. Двамата родители решили преди да вземат мерки, да изчакат дъщеря си да си дойде от училище и тогава да разберат истината. В този момент, подсъдимият Т. излязъл от дома на брат си. Прибрал се в стаята си, но след това веднага изчезнал, без да го видят. Свидетелят Д.М.му звънял два пъти. Първия път говорил с него, като подсъдимият му казал, че след малко се прибира, а при втория опит за връзка, телефонът бил вече изключен. В тази връзка, свидетелката И. Н.заявила, че след като се прибрал от брат си, подсъдимият Т. бил видимо притеснен. Налял си чаша вода, след което излязъл от двора и не се върнал повече. Свидетелят Я.Т. бил брат на обвиняемия и баща на пострадалото момиче. Същия заявил, че живеел със семейството си в едноетажна къща в гр.У. на ул. К.О№ **. С жена си спели в една стая, която се намирала при влизане в двора в дясно, след нея имало празна стая за вещи, а след нея била стаята, която се обитавала от двете му дъщери Н. и Ф.. Подсъдимият М.Т. бил негов брат. Били в добри отношения. Прибрал го да живее в дома му, като обитавал стая със сина му В.. Подсъдимият не работел никъде. Същият обикалял нощно време из гр.У., поради което оставяли вратата отключена. Връщал се повечето пъти все пиян. Това било причината, свидетелят Я.Т. да го помоли да напусне дома му. Подсъдимият Т. се преместил в съседната къща на първия етаж. Тя била собственост на свидетеля Д.м.. За времето, през което живеел в дома му, свидетелят Я.Т. не забелязал нищо съмнително в поведението на брат си.

На 08.03.2017 год., свидетелят Я.Т. се върнал в дома си около 12.30 -13.00 часа. Съпругата му разказала, че излизала през нощта на двора и видяла брат му на техния покрив, над стаята на момичетата им. Показала му точното място. След като я видял, подсъдимият скочил в двора на съседите. Прибрал се в стаята си. След като не се прибрала дъщеря му, отишъл да я търси. Видял я в училището. След като го видяла, пострадалата избягала. В последствие я намерили. Разказала за станалото, след което на следващия ден я закарали на лекар, който потвърдил дефлорацията.

След като се прибрали в къщи, двамата свидетели - В. Б. и М. Данчев били извикани от майка им, свидетелката Е. Т.. Тя им разказала, какво е направил чичо им със сестра им. Показала им, къде го видяла на покрива през нощта. Двамата братя решили да намерят чичо си и да поискат обяснение от него. След като не го открили в стаята, където спял, отишли да го търсят в посока местността „Чукара”. Не след дълго го намерили. Бил на 300-400 метра пред тях. Извикали му да спре и да поговорят. Щом ги видял избягал, след което не са го виждали повече.

Свидетелката Н.Б. живеела при родителите си в гр.У. на ул. К.О№ **. Чичо й живеел известно време при тях, но после се преместил в съседната къща. Обяснила е, че първият ден, в който я посетил в стаята й, бил след Нова година. Влязъл през покрива, после отворил капака на тавана и влязъл в стаята й. Носел фенер. Не светвал лампата на стаята й. С думи я принудил да се съблече. Направила го, защото изпитвала страх от него, тъй като опрял нож в гърлото й, като я заплашил, че ако не се съблече, щял да я заколи. Същият лъхал на алкохол. След като останала по долни гащи, ги събула. Чичо й я бутнал на леглото и легнал върху нея. Преди това събул дънките си, махнал колана и долните си гащи. Останал гол пред нея. Не знаела, дали е ползвал презерватив. За да мълчи я ударил с колана по гърба. Блъснал я по гръб върху леглото и легнал върху нея. Свидетелката Б. усетила, как чичо й проникнал в нея отпред. Усетила силна болка. Опитала се да извика, но той насочил ножа към нея. Уплашила се. Ножа бил тип рибка с дръжка, наподобяващ по-скоро ножка. Опитала се да го избута с ръце и крака от нея, но той й ударил шамар в лицето. Половият акт продължил пет минути. Като свършил я заплашил да мълчи, иначе щял да убие нея и родителите й. Свидетелката Б. видяла едно голямо петно кръв по гащичките си. След като си заминал, не могла да заспи. Мислела, дали да каже на родителите си или не. Било я срам и решила да премълчи. Сутринта веднага станала и изпрала дрехите си с вода и сапун, за да не ги видят родителите й. Измила се. Не казала на никого за случилото се. През ден в продължение на два-три месеца по идентичен начин чичо й идвал при нея. Това ставало все към 01.00-02.00 часа през нощта. Всеки път бил с различни дрехи, но винаги с ножа в себе си. Някой път си светил с фенер, друг път с този от телефона му. Секса траел по 5 минути, като винаги лягал върху нея. След, като свършел, винаги я заплашвал да си мълчи и да не казва на никой. Показвал ножа. Понякога й удрял шамари, блъскал я на леглото. Свидетелката Б. заявила, че до третия полов акт с него изпитвала болка, но след това не чувствала такава при проникването в нея. Актът започвал винаги с опиране на ножа му в тялото й. От начало я целувал по тялото и вагината й, галел я, карал я да му прави орална любов. Изпълнявала всичко от страх. След като приключвали си тръгвал, а тя на сутринта изпирала дрехите си, чаршафите, възглавницата и се подмивала. Не искала техните да разберат, какво ставало.

Последно при нея идвал на седми срещу осми март на 2017 година. Станало във времето от 01.00 - 02.00 часа. Била заспала. Подсъдимият влязъл от покривната част на къщата. Промъкнал се в стаята й. Накарал я да се съблече, използвайки ножа, съблякла се, блъснал я на леглото и я изнасилил. Свидетелката Б. категорично заявила, че всеки път, когато е била обект на изнасилване от обвиняемия не е било доброволно, а насила чрез заплашване. На сутринта на 08.03.2017 година оправила всичко в стаята си и отишла на училище. Като свършила училище, отишла в дома на леля си Радионка. Не й разказала нищо. След като си тръгнала, в близост до болницата, я срещнали родителите й. След като я попитали защо не се е прибрала след училище,  тя им разказала, как чичо й я насилвал нощем. Разказала им, че това продължавало вече няколко месеца, а последно било в нощта на 08.03.2017 год. в часовия пояс от 01.00 - 02.00 часа.

В качеството на обвиняем бил разпитан и М.Т.. Същият разказал, как на 07 срещу 08.03.2017 год. бил в свидетеля Д.м.. Двамата изпили голямо количество ракия. След полунощ се прибрал в стаята, която обитавал в същата къща, но на първия етаж. Постоял сам известно време, след което решил да отиде при Н.. Знаел стаята й, тъй като бил ходил и друг път при нея.

Стаята била през една от стаята на брат му. Прескочил телената ограда между двата имота и се качил на покрива откъм външната тоалетна. По покрива стигнал до нейната стая. Покрай комина имало махнати цигли. Спуснал се покрай него и влязъл в подпокривното пространство. Имало дупка, която се намирала срещу комина и била достатъчно голяма, за да се спусне в малката стая, която била като склад. Вратата на Н. била отсреща. Влязъл. Момичето било там. Тя била облечена с долнище, като клин. Заплашил я, поради което се съблякла и легнала на леглото. Обвиняемият Т. свалил само гащите си и легнал върху нея, след което проникнал във влагалището й отпред. Не ползвал презерватив. След, като свършил половия акт, станал и се облякъл. Бил със сива жилетка, сини дънки и маратонки. После си тръгнал, минавайки по същия път и начин. Качил се през дупката нагоре, като за целта стъпил на дръжката на вратата. После се качил по вратата на тавана, а от там се покатерил по комина на покрива, от покрива скочил в двора на Данаил и се прибирал в стаята си.

С оглед разкриване на обективната истина бил извършен и следствен експеримент, който следвало да установи, дали било възможно М.Т. да е слизал и да се е качвал на тавана през дупка в тавана на складовото помещение. Установено е, че е възможно с оглед извършените действия в експеримента, които се препокриват с показанията на пострадалата, подсъдимия и другите свидетели. Участник в него било лице със сходна външност и телосложение, тъй като подсъдимият отказал да участва.

В хода на разследването е изготвена съдебно медицинска експертиза, която е установила наличието на две стари дефлорационни щърбини. Ненамирането на травматично увреждане в половата област не противоречи на съобщеното за извършен полов акт. Дефлорационните щърбини отговарят по давност да са получени в съобщения от прегледния период от време.

В хода на разследването е изготвена и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, която е установила, че пострадалата е със психична годност да разбира свойството и значението на думите и постъпките си, да възприема правилно фактите, които имат значение за делото, да ги запаметява и да дава правилни и достоверни показания. Липсвали симптоми на психично разстройство, но е възприела извършеното спрямо нея като нередно, разграничила го е като посегателство върху нея, не е успяла да се противопостави поради чувството за страх и безпомощност. Прието е, че пострадалата може да участва пълноценно в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес в качеството на пострадало лице.

Извършена била и очна ставка между подсъдимия и пострадалата, която допълва и потвърждава изяснената фактическа обстановка.

В хода на досъдебното производство на Т. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.151ал.1 от НК през периода от месец януари до 07.03.2017 год., в който период Т. е извършвал многократно съвкупления с ненавършилата 14 годишна възраст Н.Б.. След приключване на досъдебното производство, наблюдаващият прокурор е приел, че този период от време не е бил доказан, поради действията, извършени от пострадала - /неказване на никой за случилото се, изпиране на дрехите си, бельото си, завивките и почистване на самата себе си/, поради което с постановление от 18.01.2018 година  наказателно производство е било прекратено частично, като от обвинението е бил изключен периода от месец януари 2017 до 07.03.2017 година поради недоказаност. Постановлението е влязло в законна сила.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прие, че с извършеното от него деяние, М.Б.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.151 ал.1от НК, като на 08.03.2017 год. в гр.У., обл.Ловешка в дом, находящ се на улица К.О№** се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст Н.Я.Б., ЕГН ********** ***, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.

От субективна страна, М.Т. е действал виновно, при пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е тяхното настъпване.

Предвид на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, настоящата инстанция съобрази от една страна като отегчаващи вината обстоятелства предишните му осъждания  и родствената връзка с пострадалата, а от друга страна – като смекчаващи вината обстоятелства сравнително краткото време, оставащо до навършване на 14 годишна възраст от пострадалата, както и социалната среда, в която е извършено деянието с оглед по-ранното начало на половите контакти, поради което определи наказанието при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК намали така определеното наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а от НК с една трета, или Т. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години при първоначален строг режим съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.

Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства  на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Настоящият състав не намери основание за приложението на чл.58а, ал.4, респ. чл.55 от НК при определяне размера на наказанието, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят налагане на наказание лишаване от свобода под предвидения в чл.151ал.1 от НК минимум. В тази връзка съдът не споделя становището на защитника на подсъдимия, че деянието се отличава с незначителна степен на обществена опасност, което следва да се приеме като изключително  смекчаващо вината обстоятелство, тъй като се касае за престъпление против половата неприкосновеност на подрастващото поколение и може да доведе до неблагоприятни вредни последици в половото съзряване на пострадалата, което само по себе си е с висока степен на обществена опасност, а останалите не могат да бъдат приети за многобройни такива.

Съдът като съобрази, че със Споразумение №77/22.06.2017г., одобрено по НОХД №470/2017година на РС – Ловеч, Т. е бил признат за виновен в извършване за времето от 11.00 часа на 22.03.2017г. до 12.40 часа на 23.03.2017 г. на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.194 ал.1 и чл.29 ал.1 б.“а“ от НК и му е било наложено наказание две години лишаване от свобода, прие че деянието по настоящото дело и това по НОХД №470/2017 година на РС – Ловеч са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което са налице условията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, като определи общо най-тежко наказание по двете присъди, а именно две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 от НК приспадна от така наложеното общо най-тежко наказание времето, през което подсъдимият М.Б.Т. е бил задържан по НОХД №470/2017г., считано от 23.03.2017 година, а на основание чл.25 ал.2 от НК приспадна и изтърпяната част от наказанието по НОХД №470/2017 година.

Настоящата инстанция прие, че предявеният от Н.Я.Б. със съгласието на майка си Е.Д.Т.  чрез особения й представител граждански иск за причинени неимуществени вреди е основателен, тъй като е претърпяла душевни страдания в следствие на извършеното спрямо половата й неприкосновеност посегателство и е доказан по размер. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение на личността на гражданския ищец. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Установи се по делото, че в резултат на приетото от съда виновно противоправно деяние, пострадалата Б. е изпитвала страх и срам. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост. Претърпените негативни изживявания, свързани предимно с неудобството от случилото се с нея, с накърняването на достойнството на младо момиче в мястото, където живее и то от лице, което е брат на баща й, претърпените болки и страдания, злепоставянето пред близки и  претърпяната дефлорация дадоха основание на съда да приеме, че определеното обезщетение в размер на 3 000 лева е съответно с критерия за справедливост. Върху присъдената сума се дължи и законна лихва от деня на деликта /08.03.2017 година/ до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на процеса, на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди М.Т. да заплати по сметка на ОД на МВР – Ловеч разноските по досъдебното производство в размер на 438.56 лева, а на Районен съд – Ловеч сумата от 120 лева ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

Съдът се  произнесе и относно приложените по делото веществени доказателства, като разпореди един брой син дънков панталон, един брой черно долнище на анцуг със сив кант, един брой жълта тениска, един брой син дънков панталон, един брой сивкава скъсана тениска с надпис „REG”, един брой яке с две лица и един брой платнена жилетка, на съхранение при домакина на РУМВР – У., да бъдат върнати на  М.Б.Т., а един брой бежово на цвят одеало, един брой шарено одеало, един брой юрган, един брой черни панталони ¾ и един брой бежова дамска блуза с дантела, на съхранение при домакина на РУМВР – У., да бъдат върнати на Н.Я.Б..

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :