РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Русе, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20234500500626 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Н. Г., Н. Н. Г. и Г. Н. Г.,
подадена чрез пълномощник адвокат П. И., РАК, против решението на
Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№5015/2021г. в частите, с които са
отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.200 от КТ, за
сумите над 15 000 лв. за С. Г. и над 10 000 лв. за Н. Г. и Г. Г.. В жалбата са
развити подробни съображения за неправилност на решението поради
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и
неточно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна от
въззивния съд в обжалваните части и уважаване на исковете в заявените
размери. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции
съобразно уважената част на исковете.
С отговор на въззивната жалба насрещната страна „ЕКСПРЕС
СЕРВИЗ-ООД“ ООД гр.Русе, ЕИК117076939, чрез процесуален представител
1
адвокат П. А., АК-Д., изразява становище за нередовност и неоснователност
на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД – трето лице
помагач на страната на ответника „ЕКСПРЕС СЕРВИЗ-ООД“ ООД, чрез
процесуален представител адвокат К. Х. в съдебно заседание оспорва
въззивната жалба като неоснователна, счита, че решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежни страни и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Окръжният съд намира, че постановеното от районния съд
решение е валидно, допустимо и правилно.
От фактическа страна е установено от първоинстанционния съд, че
към 27.01.2021 г. Н. Г. Г. - наследодател на въззивниците е бил в трудово
правоотношение с ответника „Експрес сервиз“ООД, като е заемал длъжността
„ръководител автотранспорт, поддръжка сгради и съоръжения“. Съгласно
длъжностната характеристика задълженията му са включвали организация и
поддръжка на сградите, машините и съоръженията в цеховете, разпределяне
работата на работниците от звено общо поддържане на сгради и съоръжения и
др. Според Разпореждане №10/22.02.2021 г. и Протокол №2/22.02.2021г. за
резултатите от извършено разследване на трудова злополука на НОИ-ТП-
Русе, е установено, че на 27.01.2021 г. около 11:00 часа Н. Г. предприел
действия по отремонтиране на портална врата в колоосен цех, като бил
повдигнат на монтажен кош на височина около 3,5 метра. При освобождаване
и завъртане на задвижващия механизъм на вратата, електромоторът ударил
пострадалия Г. в главата, той паднал от 3-4 метра височина и смъртта му
настъпила мигновено. С посоченото разпореждане на НОИ-ТП-Русе
инцидентът е приет за трудова злополука. По делото е приложено досъдебно
производство СлО № 297/2021г. по описа на ОП-Русе. От показанията на
2
свидетелите Ц. К. и К. В.и от разпита на свидетеля З. Б. в хода на досъдебното
производство е установено, че на 26.01.2021 г. при маневра на помощен
локомотив в колоосен цех на дружество - ответник по въззивната жалба,
било ударено едно от крилата на порталната врата, в резултат на което тя се
повредила. На следващата сутрин -27.01.2021г. на ежедневната оперативка
пострадалият уведомил управителя за повредата и получил от него указания
да се свърже с фирмата за поддръжка на вратите за отстраняване на проблема.
Н. Г. се обадил на с. К. В., управител на „Солви“ ЕООД – дружеството,
извършващо гаранционния и извънгаранционния сервиз на индустриалните
врати. В. му казал, че може да осигури екип най-рано на обяд. По инициатива
на Н. Г. около 11:00 часа, той, заедно със З. Б. е бил повдигнат на коша на
мотокар на нивото на електромотора на порталната врата, опитал се да го
демонтира, в резултат на което последвал процесният инцидент. Свидетелят
К.се обадил на свидетеля В., съобщил му за случилото се и му казал да не
изпраща екип за отстраняване на повредата.
Прието е за установено от събраните гласни доказателства, че
пострадалият Н. Г. притежавал сръчност и добри технически познания и
често проявявал самоинициатива да ремонтира различни неща в дома си и на
работното си място. Според длъжностната характеристика и от показанията
на свидетеля Ц. К. е установено, че задълженията на Н. Г. били да организира
поддръжката и ремонтите чрез външни фирми, а не да ги извършва лично. По
делото липсват доказателства злополуката да е настъпила при изпълнение от
страна на пострадалия на трудовите му функции съгласно длъжностната
характеристика или на конкретни нареждания на работодателя, или при
извършване на дейности в интерес на предприятието. Напротив, според
свидетелските показания той е получил указания да изчака пристигането на
екипа по поддръжка на „Солви“ ЕООД, който да ремонтира дефектиралата
врата. Въпреки това по своя инициатива е предприел действия по демонтаж
на електрическия й мотор. Липсват доказателства пострадалият да е имал
компетентност и правоспособност да извършва такъв демонтаж, нито да е
имал практически опит в подобна дейност.
При разследването на трудовата злополука от комисия,
включваща представители на ТП НОИ-Русе и Д„ИТ“-Русе, са констатирани
нарушения на нормативни актове от страна на работодателя –
непредприемане на необходимите мерки за осигуряване на здравословни и
3
безопасни условия на труд при работа с кари, допускане на превоз на хора
върху кош с газокар CATERPILLAR на 27.01.2021 г., въпреки че същият не е
предвиден за тази цел от производителя, липса на изготвен и утвърден от
работодателя списък на съоръженията и дейностите с повишена опасност в
предприятието. Дадени са препоръки на работодателя да преразгледа
оценката на риска за длъжността „ръководител транспорт, поддръжка сгради
и съоръжения“ и да предприеме необходимите мерки за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с кари, като за
управлението им се допускат само правоспособни лица.
Според приетата по делото СТЕ ударът, от който е пострадал Г. е
настъпил в резултат на завъртането на електромотора, което е предизвикано
от пружините, монтирани на индустриалната врата. Силното натягане на
пружините в нормално положение е освободило голям въртящ момент и сила,
които се предавали по оста на мотора вследствие демонтажа на болтовите му
връзки. Вещото лице П. П. е описало в т. 3 от заключението технологията на
демонтажа на индустриална врата Хьорман, която най - общо е обратна на
тази на монтажа. От представената в досъдебното производство инструкция и
от заключението на вещото лице е установено, че демонтажът на
електрическия мотор е следвало да се извърши при затворена врата, с
редуктор, след освобождаване на напрежението в компресиращите пружини,
за да се избегне ротационният процес, което не е сторено.
Безспорно е установено, че Н. Г. е бил застрахован от
работодателя „ЕКСПРЕС СЕРВИЗ-ООД“ ООД със задължителна застраховка
за риска „трудова злополука“ при ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ АД. С отговор от 16.07.2021г. на подадено заявление от наследниците
на пострадалия, застрахователят е отказал заплащане на обезщетение, тъй
като смъртта на Н. Г. е настъпила при извършване на дейност, различна от
определената в трудовия договор, която не е част от обичайната трудова
функция на застрахования, както и защото според застрахователя е налице
проявена груба небрежност от страна на пострадалия и неспазване на
предписанията и правилата за безопасност и охрана на труда.
Районният съд е приел, че от събраните по делото гласни
доказателства са установени претърпените от всеки от въззивниците
неимуществени вреди вследствие на настъпилата внезапна смърт на техния
4
наследодател, изразяващи се в силен стрес и емоционални страдания. Н. Г.
бил изключително отдаден съпруг и баща, семейството му било много
сплотено и задружно и настъпилата злополука се отразила негативно върху
психическото им състояние, повлияла на техните взаимоотношения с близки
и познати и променила начина им на живот.
Според показанията на с. Д. Д., С. Г., Н. К. и Д.Н., съпругата на
загиналия-С. Г. преживявала тежко загубата, затворила се в себе си, гледала в
една точка, постоянно плачела, нямала нищо общо с веселия човек, който
била преди инцидента. В деня на злополуката се обадила на свои колеги да
им съобщи за случилото се, плачела и поискала успокоителни. От приетата по
делото и неоспорена от страните съдебно-психиатрична и психологична
експертиза и от представените болнични и амбулаторни листи на С. Г. е
установено, че смъртта на съпруга й се отразила сериозно върху нейното
здравословно състояние и е довела до появата на психично разстройство-
рецидивиращо депресивно разстройство. След инцидента тя станала тъжна,
тревожна, апатична, чувствала се самотна и безпомощна, затворила се в себе
си, пропушила, започнала да пие алкохол. Продължително време била
неработоспособна и страдала от безсъние и безапетитие. Провела множество
консулти с психиатри и лечение в Дневни грижи на ЦПЗ-Русе, проведено й е
лечение с антидепресанти и транквилизатори, нуждата от които не е
отпаднала. Съгласно СППЕ голямата продължителност на посочените
негативни емоционални преживявания създава риск от сериозни последствия
за нейното психично и физическо състояние.
Според свидетелите Й. Ц. и Д. Н. и според заключението по СППЕ,
Н. Г. – дъщеря на загиналия била силно привързана към баща си и след
неговата смърт се чувствала зле, изпитвала мъка и тъга. В продължение на
около година имала нарушения в съня и концентрацията, ограничила
социалните си контакти, избягвала да говори на теми, свързани с инцидента,
известно време започнала да пуши трева. Смъртта на баща й нанесла дълбока
психологична травма на Н. Г., но не е довела до появата на психично
разстройство или нужда от специализирано лечение и прием на
успокоителни. Вещите лица не са установили наличие на данни за усложнен
траур.
Според показанията на свидетелите Д., Г., Н. и И. А. и според
5
заключението по СППЕ, отношенията между загиналия и неговия син Г. Г.
били много добри. След внезапната загуба на баща си, животът му коренно се
променил. Изпитвал гняв, ярост, мъка и тъга, известно време имал смущения
в съня. Ограничил социалните си контакти до по-тесен кръг приятели и
роднини. Продължавал да тъгyва, но споделял с близките си за случилото се и
постепенно се завръщал към своя живот. Не е било необходимо и не е
провеждал специализирано лечение. Поел ангажиментите на баща си по
полагане на грижи за баба си по бащина линия, по поддръжка на къщата и по
оказване на емоционална подкрепа на своята майка. Според вещите лица при
Г. няма данни за усложнен траур.
Въз основа на така установените факти районният съд е приел, че
справедливият размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от трудовата злополука, при която е настъпила смъртта на Н. Г., е в размер на
150 000 лева за С. Г. и на по 100 000 лева за Н. и Г. Г.и. Приел е, че
пострадалият Г. е проявил груба небрежност, като степента на съпричиняване
на вредоносния резултат е приета за 90%. С посочения процент районният
съд е намалил определеното обезщетение и е уважил исковете съответно до
размера на 15 000 лв. за С. Г. и до 10 000 лв. за Н. Г. и Г. Г., ведно със
законната лихва, считано от датата на злополуката до окончателното й
плащане, като за горницата над тези размери е отхвърлил исковите
претенции.
Настоящият състав намира, че решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
На основание чл. 200 КТ работодателят носи имуществена
отговорност за всички вреди от трудова злополука, при която е причинена
смърт на работника или служителя. Отговорността на работодателя е
обективна и безвиновна и на основание чл. 201, ал. 2 КТ може да бъде
намалена при съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, ако той е
допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, при
наличие на изрично възражение от работодателя в този смисъл. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на
отговорността на работодателя се допуска не при всяко съпричиняване, а
6
единствено при съпричиняване в резултат на проявена груба небрежност.
Съдебната практика приема, че грубата небрежност е степен на небрежност,
при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е
безспорно установено, че наследодателят на ищците-настоящи
жалбоподатели, е починал вследствие на настъпила трудова злополука. От
свидетелските показания и приетата СППЕ е установен характерът и
интензитетът на претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи
се в душевни болки и страдания. Установена е настъпилата негативна
промяна в начина им на живот, степента, в която всеки от тях е преодолял
загубата към момента на изготвяне на експертизата, продължаващото
рецидивиращо депресивно разстройство на ищцата С. Г., налагащо
продължителен прием на медикаменти. Неоснователни са оплакванията в
жалбата относно неправилно и немотивирано определяне на общите размери
на обезщетенията. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът взема предвид всички установени по делото
обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне
справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд е
съобразил характера на преживените негативни емоции и страдания от
тримата ищци, интензитета и развитието им в периода от смъртта на техния
баща и съпруг до момента, както и предвидимите такива. Настоящата
инстанция споделя извода на районния съд за общия размер на претърпените
от всеки от жалбоподателите неимуществени вреди. Те отговарят и са
адекватни на всички установени данни относно претърпените душевни
страдания от наследниците на починалия вследствие на внезапната смърт на
близкия човек, загубата на морална опора, емоционална и материална
подкрепа, останала все още непреодоляна в различна степен от съпругата му
и от неговите деца. Същевременно стойностите им са съобразени с
обстоятелството, че децата на загиналия са пълнолетни, издържащи се
самостоятелно и без данни за дълбоки неизлекувани психологически травми,
които да изискват провеждане на специализирано лечение, както и с
икономическите условия в страната и актуалната съдебна практика.
Ответникът-работодател е направил възражение за съпричиняване,
поради проявена груба небрежност от служителя, причинила пряко и
7
непосредствено процесния инцидент, с оглед на което отговорността му да се
изключи или намали. За да бъде намалена отговорността на работодателя
следва да се установи наличието на груба небрежност на страна на работника
по смисъла на чл.201 КТ. В КТ не е дадена легална дефиниция на понятието
"груба небрежност", нито пък някакви признаци за определянето му като вид
непредпазливост. Определение на непредпазливостта е дадено в НК.
Съгласно чл. 11, ал. 3 НК непредпазливостта е съзнавана и несъзнавана.
Грубата небрежност е непредпазливост и то от категорията на съзнаваната
непредпазливост. Груба ще е небрежността, когато работникът е съзнавал
(предвиждал) настъпването на вредоносните последици - увреждането на
здравето си, но е мислел да ги предотврати - чл. 11, ал. 3, пр. посл. НК. С
оглед на посочената дефиниция трайната съдебна практика приема, че
"Грубата небрежност" е по-висока степен на обикновената небрежност. Не
всяко нарушение на правилата на безопасността на труда обаче мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното
отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност
от негова страна като елемент от неговото виновно действие. От събраните
писмени и гласни доказателства е установено, че трудовите задължения на
пострадалия Г. не са включвали лично извършване на дейности по ремонт на
сгради и съоръжения на предприятието, а създаване на организация за тяхната
поддръжка. Действително при разследване на трудовата злополука от НОИ-
ТП-Русе е установена липса на списък на съоръжения и дейности с повишена
опасност в предприятието, както и необходимост от преразглеждане на
оценката на риска за длъжността „ръководител транспорт, поддръжка сгради
и съоръжения“ и от предприемане на мерки за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с кари. Въпреки това следва да се
отчете обстоятелството, че на пострадалия е било известно, че извършването
на подобни ремонти не е негово задължение според вменените му с договора
трудови функции. В трудовия договор Н. Г. е декларирал, че е запознат с
длъжностната характеристика, правилника за вътрешния трудов ред и
здравословните и безопасни условия на труд. В т. 4 от длъжностната му
характеристика са регламентирани изисквания да познава правилата за
техническа безопасност. След настъпването на повредата пострадалият е
уведомил за това работодателя си и дружеството, извършващо
извънгаранционна поддръжка на индустриалните врати и е знаел, че в
8
рамките на същия ден ще бъде изпратен екип за отстраняване на проблема.
Липсват данни повредата на порталната врата сама по себе си да е
възпрепятствала работата в предприятието или да е застрашавала живота и
здравето на работниците, с оглед на което да са били необходими спешни
действия по демонтаж на електромотора на вратата, в интерес на
работодателя. Въпреки това, пострадалият по своя инициатива и самоволно,
несъобразявайки се с дадените му указания да изчака екипа на „Солви“
ЕООД, е предприел дейности по ремонт на порталната врата, ангажирайки и
други служители на работодателя. Основателни са оплакванията във
въззивната жалба за нарушение на принципа на непосредственост в
гражданския процес чрез позоваване на съда на показания на свидетел /Б./,
дадени в досъдебното производство. Независимо от това допуснато
процесуално нарушение, по делото е установено с други доказателствени
средства, че Г. е предприел по своя инициатива извършване на ремонт на
вратата.
Неоснователни са оплакванията в жалбата относно липсата на
инструкция за монтаж и демонтаж на индустриалната врата и наличието на
компетентност на загиналия да извършва подобен демонтаж. Вещото лице
при изготвяне на заключението си е използвало данните от инструкцията за
монтаж, експлоатация и поддръжка на индустриалната врата, съдържаща се в
материалите от досъдебното производство, което е приложено по делото.
Според показанията на свидетеля К. в кабинета на пострадалия са
съхранявани инструкции за експлоатация на различни съоръжения, което
кореспондира на задълженията му съгласно длъжностната характеристика.
Безспорно е установено по делото, че Н. Г. не е имал изискуемата
правоспособност за монтаж и демонтаж на електромотора на подвижната
врата – макар и с висше техническо образование, не е притежавал документ за
придобиване на квалификационна група по електробезопасност. Такава
квалификация не е била и необходима предвид възложените му трудови
функции. Безспорно е установено, че вратата е доставена от „Солви“ ЕООД и
това дружество е осъществявало сервизната й поддръжка. Въпреки това и
неспазвайки правилата за безопасност и техническите изисквания за
демонтаж, пострадалият е извършил самоволно действия по ремонта, с които
е предизвикал процесния инцидент. Склонността му по своя инициатива да
извършва самостоятелно различни ремонти на уреди и техника се доказва и
9
от показанията на ангажираните от ищците свидетели. Съдът правилно е
кредитирал показанията на свидетеля К., който макар и в известна степен да е
заинтересован от изхода на делото като син на управителя на ответното
дружество, е споделил своите лични наблюдения и проведени разговори с
пострадалия, като неговите твърдения съответстват на други събрани по
делото доказателства. Механизмът на настъпване на травматичното
увреждане, довело до смъртта на Н.Г., е установен безспорно по делото,
поради което настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията
на жалбоподателите за отсъствие на доказателства относно наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
служител. Настоящата инстанция намира за неоснователни
оплакванията в жалбата относно определената от районния съд степен на
съпричиняване. Независимо от установеното, че с Протокол № 2 от
22.02.2021 г. на НОИ-ТП-Русе са констатирани нарушения от страна на
работодателя и са му дадени предписания, то същите не се намират в пряка
причинна връзка с настъпилата трудова злополука и вредите, тъй като
служителят не е имал изобщо задължение да борави с подобна техника и да я
ремонтира лично. Настъпилият инцидент е в резултат на самоволно
предприети действия на пострадалия наследодател, в нарушение на правилата
за безопасност. В конкретната ситуация, е било несъмнено ясно, че
действията на Г. могат да доведат до злополука, която да го увреди, но
въпреки това той ги е предприел. С оглед на горепосоченото, настоящият
състав намира за правилен извода на районния съд за проявена груба
небрежност от страна на Н. Г., вследствие на което е настъпила неговата
смърт. Определената от първоинстанционния съд в решението степен на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия от 90%,
изцяло кореспондира на установените по делото факти относно начина на
настъпване на инцидента. Съпричиняването при допусната груба небрежност
има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето на трудовата злополука с оглед конкретните факти и
обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В случая
проявената груба небрежност е допринесла за вредоносния резултат в
максимална степен. Районният съд правилно е намалил размера на
обезщетенията съобразно така установената степен на съпричиняване на
трудовата злополука и е уважил частично предявените искове, а в останалата
10
част, която е предмет на обжалване, ги е отхвърлил.
По така изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на въззивниците за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал.1, т.2 ЗА.
На основание чл.78 ГПК, в тежест на жалбоподателите са
направените от въззиваемото дружество разноски за тази инстанция-
адвокатско възнаграждение в размер на 7680 лв. за правна защита по жалбата
на всеки един от въззивниците.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА решение №1050 от 06.07.2023г., постановено по гр.д.
№5015/2021г. по описа на Районен съд Русе, в обжалваните части.
ОСЪЖДА С. Н. Г., ЕГН ********** да заплати на „ЕКСПРЕС
СЕРВИЗ-ООД“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ДЗС, представлявано от управителя А.Ц. К., сумата 7680лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Н. Н. Г., ЕГН ********** да заплати на „ЕКСПРЕС
СЕРВИЗ-ООД“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ДЗС, представлявано от управителя А. Ц. К., сумата 7680лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Г. Н. Г., ЕГН ********** да заплати на „ЕКСПРЕС
СЕРВИЗ-ООД“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ДЗС, представлявано от управителя А. Ц. К., сумата 7680лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
11
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД-трето лице помагач на страната на
„ЕКСПРЕС СЕРВИЗ-ООД“ ООД, ЕИК117076936.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок
от връчването му на страните при наличие на основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12