Р Е Ш Е Н И Е
№
260841
гр.
Перник, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното гр. дело № 5621 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Гаранционен
фонд срещу В.И.Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 558, ал. 7,
вр. чл. 557, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 926,42 лв., представляваща изплатено
по щета № 110803/26.08.2016 г. обезщетение за имуществени вреди на товарен автомобил,
м. „Форд“, модел „Транзит“, с ДКН № ***, при настъпило на 28.07.2016 г. ПТП в
гр. О., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
ИМ.
В исковата
молба се посочва,
че ответникът е управлявал л.а. без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, когато с поведението си е предизвикал ПТП с товарен автомобил м.
„Форд“, модел „Транзит“, с ДКН ***. За причинените на товарния автомобил щети
Гаранционния фонд изплатил на правоимащото лице обезщетение в размер на 926,42
лв. Ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд
обезщетение, но плащане не било извършено. При тези фактически твърдения се
иска осъждане на ответника за заплащане на посочената сума. Претендира разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и
формулира искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответната страна
в отговора на исковата молба, не е депозирала писмен отговор, в съдебно
заседание не се явява, не изпраща представител.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предназначението на института на
неприсъственото решение е да насърчи активните действия на страните при
осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна санкция за
пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се
поражда правото на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника – в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя
отговор на исковата молба, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие
и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено
решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на страните следва да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание (което е свързано с принципите на концентрационното и
служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай така
предпоставките, по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е направил искане за
произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с връченото му
разпореждане на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по делото
съдебно заседание, не се явява, нито изпраща представител, като не е направил и
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките
и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от ищцовата страна
документи (протокол за ПТП от 05.08.2016 г., служебна бележка, наказателно
постановление, справка ИЦКФ, уведомление и доклад по щета № 110803/26.08.2016
г., заключение на вещо лице към ГФ, опис, снимки, талон, платежно нареждане, 2
бр. регресни покани) предявеният иск е вероятно основателен. Предвид изложеното,
съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да му бъдат присъдени в доказания размер, а именно 50
лева за заплатената държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението
не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1 КЗ В.И.Н., ЕГН **********, с настоящ адрес *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, сумата в
размер на 926,42
лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на товарен автомобил, м.
„Форд“, модел „Транзит“, с ДКН № ***, при настъпило на 28.07.2016 г. ПТП в гр. О.,
изплатено по щета № 110803/26.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата
молба – 23.10.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
В.И.Н., ЕГН ********** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 150,00 лева – разноски
пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е
постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на обжалване, а
ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.