РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 22.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕДИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАД № 11 / 2021 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с Глава дванадесета от АПК.
С решение № 229 от 25.11.2020 г., постановено по адм.д. № 3/2020 г., Административен съд – Ловеч е отхвърлил изцяло предявения иск от С.Б.Б., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Атлант Троян, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 01.03.2018 г., причинени от незаконосъобразни действия на затворническата администрация в периода от 01.08.2017 г. до 28.02.2018 г., във връзка с изпълнение по запорно съобщение № 4490/28.06.2017 г. на ЧСИ рег.№734 при Окръжен съд - ****. Със същото решение е оставено без уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал С.Б.Б., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, който е подал касационна жалба. Сочи се, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд, че не са причинени неимуществени вреди. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго решение, с което на касатора се присъди справедливо по размер обезщетение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява
лично, като поддържа касационната
жалба, като отново изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд за
отхвърляне изцяло на исковата му претенция. Ищецът сочи, че вече му е присъдено
обезщетение за причинена имуществена вреда в друго производство по гр.д. на
Окръжен съд - ****, като по настоящото дело претендира единствено неимуществена
вреда от друг ответник.
Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София в писмен отговор вх. № 108/14.01.2021 г., чрез юрк. Г.Г., намира касационната жаба за неоснователна, а решение № 229 от 25.11.2020 г., постановено по адм.д. № 3/2020 г. Административен съд – Ловеч за законосъобразно, като моли касационната инстанция да остави в сила обжалваното решение. Излагат се аргументи, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковата молба за заплащане на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., поради липса на установено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Сочи се, че в претендирания период ищецът Б. не е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като същото не е станало в резултат на извършените от администрацията на ответника удръжки от възнаграждението му за труд - резултат на получено запорно съобщение, поради което се сочи, че е неприложима и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Сочи се, че правилно е отхвърлена исковата молба изцяло, както и правилно е отхвърлен акцесорния иск за лихви. Изрично се сочи, че в разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС законодателят изрично е предвидил възможност да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Ответникът изрично сочи, че е изпълнил разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, като удръжките от възнаграждението на ищеца не надвишават две трети от полягащото му се възнаграждение, поради което не е налице незаконосъобразно действие на администрацията на ответника. От страна на ответника не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
В съдебно заседание Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София не изпраща представител и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че обжалваното решение на Административен съд – Ловеч е законосъобразно, като споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които исковата молба по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е изцяло отхвърлена. Прокурорът сочи, че са налице писмени доказателства, че през исковия период, ищецът Б. е получавал записи, т.е. имал е и други източници на доходи, които са му позволявали да задоволява всички свои потребности. Прокурорът споделя и мотивите на първоинстанционния съд за липса на доказани претърпени от ищеца неимуществени вреди. Прокурорът дава заключение за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения иск от С.Б.Б., ЕГН: **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в ЗО Атлант Троян, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 01.03.2018 г., причинени от незаконосъобразни
действия на затворническата администрация в периода от 01.08.2017 г.
до 28.02.2018 г., във връзка с изпълнение по запорно съобщение № 4490/28.06.2017
г. на ЧСИ рег.№734 при Окръжен съд - ****.
Посочената подробно в мотивите на решението, постановено по адм.д. № 3/2020 г. на Административен съд – Ловеч фактическа обстановка не се оспорва, а и се установява от всички писмени доказателства, събрани от първоинстанционния съд, които са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което правилно са кредитирани.
Между страните няма спор, а и се установява от приложените гр.д. № 774/2018 г. на Районен съд – **** и в.г.д. № 316/2018 г. на Окръжен съд – ****, че с влязло в сила съдебно решение № 11 от 22.01.2019 г. по в.г.д. № 316/2018 г. на Окръжен съд – ****, е осъден частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ З.П.В., с район на действие Окръжен съд – ****, с адрес на кантората гр. ****, ул. „****, да заплати на С.Б.Б., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, сумата от 790 лв. – обезщетение за претърпяна имуществена вреда от процесуално незаконосъобразно действие по изп. д. № 20177340400519 по описа на ЧСИ, изразяващо се в удържане на суми под несеквестируемия минимум за периода 01.07.2017 г. – 01.03.2018 г., както и законната лихва върху тази сума от 28.03.2018 г. – датата на подаване на исковата молба до изпащането й, на основание чл. 441 от ГПК, във в. с чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Според касационната инстанция след като със сила на присъдено нещо по влязло в сила решение № 11 от 22.01.2019 г. по в.г.д. № 316/2018 г. на Окръжен съд – **** е прието, че ЧСИ З.П.В., с район на действие Окръжен съд – ****, е виновна за процесуално незаконосъобразно действие по изп. д. № 20177340400519 по описа на ЧСИ, изразяващо се в удържане на суми под несеквестируемия минимум за периода 01.07.2017 г. – 01.03.2018 г., няма как за същото удържане на суми да носи отговорност и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София.
Ищецът претендира неимуществени вреди по настоящото дело и срещу друг ответник, но фактите и обстоятелствата, на които основава настоящата си искова претенция са идентични с тези по в.г.д. № 316/2018 г. на Окръжен съд – ****, като със СПН е прието, че ЧСИ З.П.В., с район на действие Окръжен съд – ****, е виновна за процесуално незаконосъобразно действие по изп. д. № 20177340400519 по описа на ЧСИ, изразяващо се в удържане на суми под несеквестируемия минимум за периода 01.07.2017 г. – 01.03.2018 г.
Горното касационната инстанция сочи като допълнителен аргумент за законосъобразност на обжалваното решение на Административен съд – Ловеч.
Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които искът на Б. е отхвърлен изцяло.
Най-същественото е липса на предпоставките за уважаване на
иск по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС,
във вр. с липса на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС - В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Следва да се посочи, че в настоящата искова молба ищецът Б.
нито твърди, нито доказва подлагане на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Ищецът претендира неимуществени вреди от ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, като иска заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 01.03.2018 г., причинени от незаконосъобразни действия на затворническата администрация в периода от 01.08.2017 г. до 28.02.2018 г., във връзка с изпълнение по запорно съобщение № 4490/28.06.2017 г. на ЧСИ рег.№734 при Окръжен съд - ****.
Както беше посочено по-горе, за същите факти и обстоятелства каквито са в настоящата искова молба и за същия период, със СПН по в.г.д. № 316/2018 г. на Окръжен съд – ****, е прието, че ЧСИ З.П.В., с район на действие Окръжен съд – ****, е виновна за процесуално незаконосъобразно действие по изп. д. № 20177340400519 по описа на ЧСИ, изразяващо се в удържане на суми под несеквестируемия минимум за периода 01.07.2017 г. – 01.03.2018 г. Ето защо исковата молба на Б. по настоящото дело е изцяло неоснователна при положение, че администрацията на настоящия ответник е изпълнила запорно съобщение № 4490/28.06.2017 г. на ЧСИ рег.№734 при Окръжен съд - ****.
Допълнителен аргумент за неоснователност на настоящата искова претенция е и обстоятелството, че ищецът Б. не е упражнил възможността за съдебен контрол по чл. 435 от ГПК, поради което сам се е поставил в положение запорно съобщение № 4490/28.06.2017 г. на ЧСИ рег.№734 при Окръжен съд - **** да бъде изпълнено от администрацията на ответника ГДИН.
Отделно не се установиха по настоящото дело не само
предпоставките на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, но и тези на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
съгласно която норма – За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
Изначално ищецът Б. не твърди нито изтезания, нито жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.
1 от ЗИНЗС/, нито уронване на човешкото достойнство или пораждане чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС/.
Ищецът основава исковата си претенция срещу ГДИН въз основа на изпълнение на незаконосъобразно запорно съобщение.
Както многократно беше посочено по-горе, за същото изпълнение на същото запорно съобщение вече е осъден друг ответник – ЧСИ с влязло в сила решение № 11 от 22.01.2019 г. по в.г.д. № 316/2018 г. на Окръжен съд – ****, в което е прието, че ЧСИ З.П.В., с район на действие Окръжен съд – ****, е виновна за процесуално незаконосъобразно действие по изп. д. № 20177340400519 по описа на ЧСИ, изразяващо се в удържане на суми под несеквестируемия минимум за периода 01.07.2017 г. – 01.03.2018 г., поради което ищецът Б. вече е репариран за причинените му имуществени вреди и няма как да претендира неимуществени вреди от същото незаконосъобразно запорно съобщение срещу друг ответник – ГДИН.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че правилно и въз основа на всички събрани по делото доказателства първоинстанционият съд е стигнал до извод за неоснователност на иска, поради което същият е отхвърлен изцяло.
Следва да се посочи, че не е установено по делото нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, нито на ал. 1, нито на ал. 2 на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно чл. 3, ал. 2 - За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Касационната инстанция споделя напълно мотивите на административния съд, с които е отхвърлен изцяло иска по чл. 284 от ЗИНЗС, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Първоинстанционният съд е посочил, че за да
бъде приет искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за
основателен, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което/които се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат
на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца,
както и причинна връзка между тях.
Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да бъде направен несъмнен извод и за претърпени от касатора неимуществени вреди през исковия период.
Поради изложените по-горе съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като отделно в ЗИНЗС липсва изрична уредба,
която да предвижда отговорност на ищеца за разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася относно
разноските.
На основание гореизложеното и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 25.11.2020 г., постановено по адм.д. № 3/2020 г. на Административен съд – Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: