№ 49
гр. гр. Добрич, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Т.
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Светослав Н. Т. Търговско дело №
20243200900156 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. С. И., с
ЕГН *** и постоянен адрес гр. Д., *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“,
ул. „Света София“ № 7, ет.5, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответното дружество да заплати на ищцата следните суми: сумата
от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, претендирана като застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на ***., около *** часа в с. С., по ул. ***, на обозначена пешеходна
пътека тип „Зебра“ пред читалище „Свобода“ по вина на водача на лек
автомобил марка и модел „Ауди А6“ с ДКН ***, който към момента на
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от крайната дата за произнасяне по претенцията – 16.07.2024г.
до окончателно изплащане на задължението и сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди /заплатено лечение в ортопедично отделение/ ведно със
законната лихва от крайната дата за произнасяне по претенцията – 16.07.2024г.
1
до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на ***., около *** часа в с. С., по ул.
*** в посока гр. Варна се движел лек автомобил марка и модел „Ауди А6“ с
ДКН ***, управляван от П. К. И.. По същото време по същата улица
пешеходката М. С. И. предприела пресичане по обозначена пешеходна пътека
тип „Зебра“, разположена непосредствено пред читалище „Свобода“. Водачът
на лекия автомобил продължил движението си напред, като не съобразил
предимството на пешеходката и задължението си да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, вследствие на което бил
реализиран удар 6 между предната част на автомобила и пешеходката. В
резултат на възникналото ПТП на М. И. били причинени телесни повреди,
изразяващи се в счупване на вътрешния (медиален) малеолус на тибия на ляв
долен крайник и контузия на дясна раменна област. Непосредствено след
настъпване на произшествието, мястото било посетено от екип на спешна
медицинска помощ от Спешно отделение при „МБАЛ – гр. Добрич“ АД и
служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич. Във връзка
с настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за
ПТП с пострадали лица № ***г. За събитието било образувано наказателно
производство ДП № 72/2024г. по описа на 2-ро РУ на МВР – Добрич,
Образувана била и пр. пр. № 889/08.03.2024г. по описа на Районна
прокуратура – Добрич, производство по която не било приключило към датата
на предявяване на исковете. Ищцата счита, че причината за настъпване на
произшествието се корени в субективните действия на водача на лекия
автомобил, който допуснал виновно нарушение на правилата за движение по
пътищата – не се съобразил с предимството на пресичащата по пешеходна
пътека М. С. И. и не изпълнява задължението си да я пропусне, с което я удря
с предната част на автомобила. Пострадалата била транспортирана до гр.
Добрич и настанена за лечение в Ортопедично отделение при МБАЛ – гр.
Добрич с диагноза счупване на вътрешния (медиален) малеолус на тибия на
ляв долен крайник. По спешност била извършена мануална репозиция и
поставяне на гипсова имобилизация на левия долен крайник. По желание на
пострадалата на 18.12.2023г. същата била изписана от болничното заведение.
На 20.12.2023г. ищцата била приета за лечение в Клиника „Ортопедия и
травматология“ при Многопрофилна болница за активно лечение – Варна,
Военномедицинска академия с диагноза счупване на вътрешния (медиален)
2
малеолус. На 21.12.2023г. под обща анестезия било проведено оперативно
лечение по отношение на фрактурата на ляв долен крайник, посредством
извършване на репозиция и стабилизация 1К изгла и 1 винт с шайба. След
едноседмичен болничен престой на 26.12.2023г. М. С. И. била изписана от
болничното заведение за домашно лечение. Както по време на лечението, така
и след изписването си ищцата търпяла болки и страдания, които
продължавали и до датата на подаване на исковата молба. Два месеца след
изписването тя била преимуществено на легло, обездвижена. Продължавала
да изпитва силни болки, което налагало ежедневен прием на
болкоуспокоителни. Нейното състояние не позволявало да се обслужва сама,
дори и за най-елементарните битови и физиологични нужди, поради което
разчитала денонощно на помощта на своята майка. Едва на третия месец
ищцата започнала да се изправя сама с помощта на проходилка и
впоследствие на патерици, но придвижването се осъществявало на много
кратки разстояния в пределите на дома на пострадалата, тъй като бързо се 7
изморявала. И към датата на подаване на исковата молба ищцата не можела да
се придвижва на дълги разстояния и да стои продължително време права, тъй
като кракът я болял и се подувал.
Преживяното и получените вследствие на произшествието травми се
отразили и на психическото състояние на ищцата. Пострадалата претърпяла
остра стресова реакция, била изключително уплашена и тревожна, постоянно
мислела за случилото се, трудно заспивала, а когато заспяла се будела от
кошмарни сънища. Тя била толкова уплашена, че постоянно търсела
присъствието роднини около нея. Предвид състоянието си пострадалата била
насочена за консулт с психиатър и психолог и бил предписан клоназепам за
справяне с тревожността. Вследствие на произшествието ищцата претърпяла
имуществени вреди, тъй като във връзка с лечението си в Ортопедично
отделение при МБАЛ – гр. Добрич сторила разходи в размер на 400 лева.
Лекият автомобил, при управлението на който виновно било причинено ПТП-
то бил застрахован при ответното дружество по риск „Гражданска
отговорност“. Ищцата отправила застрахователна претенция до ответното
дружество, по която била образувана щета № ***г., по която липсвало
произнасяне в законоустановения тримесечен срок. Ищцата счита, че
справедливия размер на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е 60 000 лева, а размерът на претърпените имуществени
3
вреди е 400 лева, като се прави искане за присъждане и на законна лихва за
забава от крайната дата за произнасяне по претенцията до окончателно
изплащане на задължението.
Моли за уважаване на исковите претенции, като поддържа, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, с който се оспорват предявените искове по основание и размер.
Не се оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *** към момента на
произшествието, както и подаването на претенция до застрахователя.
Оспорват се твърденията за вина на водача П. К. И. за причиняване на
вредоносния резултат и твърдения от ищцата механизъм на настъпване на
ПТП. Представяния с исковата молба констативен протокол за ПТП не се
ползвал с материална доказателствена сила спрямо фактите и обстоятелствата
относно настъпването на ПТП, доколкото неговите съставители не са ги
възприели лично. Твърди се, че събитието е случайно по смисъла на чл.15 НК
за водача П. К. И., като за него не била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите. Въвеждат се твърдения, че
събитието е настъпило изцяло по вина на ищцата, която внезапно, на
необозначено като позволено за пресичане място, без да се огледа и без да
даде знак или друга индиция за действията си, в условията на ограничена
видимост, без да се съобрази с останалите участници в движението навлязла
на пътното платно, в момент, когато това не било безопасно, по този начин
поставяйки водача в невъзможност да реагира. Евентуално на изложеното се
твърди, че ищцата в нарушение на чл.108 ЗДвП се е движила по платното с
гръб на движението, като не се е намирала най в края на платното и не се е
движела по тротоар или банкет, като така създала опасност за движението и
станала причина за ПТП.
В условията на евентуалност, се твърди наличие на съпричиняване от
страна на ищцата, която не съобразила поведението си с другите участници в
движението, не съобразила разстоянието до приближаващото се МПС, както и
неговата скорост на движение, не се огледала преди да пресече. Предприела
пресичане на необозначено за това място и при наличие на ограничена и
затруднена видимост и навлязла внезапно на пътното платно. Твърди се още,
4
че ищцата имала възможност да възприеме МПС, преди водачът на същото да
има такава, и да се самопредпази, като се отдръпне.
Оспорват се твърденията, че за пострадалата са възникнали всички
описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната
продължителност. Ищцата отказала хоспитализация и оперативно лечение,
като постъпила в друго лечебно заведение два дни по-късно, поради което
евентуални по –продължителни болки и страдания се дължали на
несвоевременно проведено лечение и неспазване на лекарските предписания
от нейна страна. Болката при счупване била силна в началния момент, като
след наместване преминавала.
Оспорват се твърденията за настъпили усложнения в оздравителния
процес, както и че ищцата не можела да се придвижва самостоятелно и да се
самообслужва след операцията. Твърди се, че е налиже пълно възстановяване
и липса на бъдещи последици за здравето на ищцата. Оспорват се твърденията
за продължителен оздаравителен процес, като при установяване на такъв, той
се дължал на поведението на ищцата и неспазване на лекарските предписания
от нейна страна, както и на несвързани с процесното събитие предходни и
съпътстващи заболявания, от които тя страда и нямат връзка с ПТП. Липсата
на данни за оздравителния процес след изписване на ищцата от болничното
заведение доказвало нейното възстановяване в нормален порядък.
Оспорва се също, че процесното ПТП е дало отражение върху психо-
емоционалното състояние на ищцата. Същата била в изначално нестабилно
състояние, като в по-ранна детска възраст е получавала припадък в следствие
на силни емоции. Налице били данни за няколко опита за самоубийство и
усложнен личен живот, наложил множество хоспитализации в
акушеро[1]гинекологично отделение, завършил с естествено раждане на 17-
годишна възраст и от това можело да се направи извод, че психо-
емоционалното състояние на ищцата изначално било значително обременено.
Ищцата вероятно страдала от стрес във връзка с личния си живот, както и от 9
следродилна депресия, които не били свързани с процесното ПТП. Липсвало
данни ищцата да се е обърнала психолог или психиатър, който да е предписал
лечение с клоназепам. Лекарството се предписвало предимно за лечение на
епилепсия, като имало данни, че ищцата страда от това заболяване от осем
годишна възраст. Липсата на консултация с психолог или психиатър и
5
непроведеното лечение допринесли за усложненото психо-емоционално
състояние на ищцата, в случай, че се установяло такова.
Направените разходи за лечение се явявали луксозни, направени изцяло
по усмотрение на пациента и исковата претенция за имуществени вреди също
се явявала неоснователна. Исковата претенция за неимуществени вреди се
явяла и необосновано завишена по размер и не отговаряла на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба
от ищеца, с която се заявява, че се поддържат предявените искове и
твърденията, на които се основават.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, в който
поддържа въведените в отговора на исковата молба възражения.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат
изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба и отговорите по
тях и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На ***. е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
*** за настъпило на същата дата в *** часа ПТП в с. С., общ. Д., по ул. ***,
пред сградата на читалището, при което лек автомобил марка и модел „Ауди
А6“ с ДКН ***, управляван от П. К. И., отнема предимството и блъска
пресичащата отляво надясно по пешеходна пътека тип зебра пешеходка М. С.
И. /л.8-9/.
С определение № 46/28.03.2025г. е обявено за безспорно между страните
в настоящето производство, че към *** часа на ***. по отношение на лек
автомобил марка и модел „Ауди А6“ с ДКН *** е бил сключен и действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното дружество, по силата на полица № ***, със срок на покритие от
22.11.2023г. до 21.11.2024г., както и че на 15.04.2024г. пред ответното
дружество е отправена претенция от ищцата за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от процесното ПТП имуществени и
неимуществени вреди и образувана при ответника застрахователна преписка.
6
С искова молба е представена фактура № **********/18.12.2023г.
издадена от „МБАЛ-ДОБРИЧ“ АД на стойност 400 лева, с получател М. С. И.
и основание „лечение в ортопедично отделение на М. С.“. Във фактурата е
удостоверено плащането на сумата по нея в брой, като е представен и
фискален бон за същата сума от 18.12.2023г. /л.17/.
Ищцата е предявил претенция пред ответното дружество за заплащане
на застрахователно обезщетение на 15.04.2024г. за претърпените от нея
имуществени вреди в размер на 400 лева и неимуществени вреди в размер на
80 000 лева, като с уведомление от 15.07.2024г. застрахователят е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение /л.11-14/.
За изясняване на спорните факти по делото относно механизма на
настъпване на произшествието и възникване на физическите увреждания за
ищеца, както и за периода на възстановяване и характера, вида, интензитета и
продължителността на претърпените от него болки и страдания са назначени
съдебна автотехническа и медицинска експертизи, както и са допуснати до
разпит свидетелите Д. Д. С. и Д. А. С..
Свидетелят Д. С. твърди, че познава ищцата от 2021г. и от 2022г. живее
на съпружески начала с нея. През м. декември 2023г. двамата с ищцата
тръгнали да пътуват от с. С. към гр. Добрич и първо пресекли по пешеходната
пътека към спирката. Свидетелят видял, че от другата страна имало такси,
което оставило някой други и решил отново да пресече по пешеходната пътека
за да попита дали ще ги закара с ищцата до гр. Добрич. По пътя идвала кола и
свидетелят направил знак с ръка да спре. Свидетелят започнал да пресича по
пешеходната пътека когато чул зад себе си гласа на ищцата. Когато се обърнал
видял как автомобил минава през левия крак на ищцата. След това свидетелят
помогнал на ищцата, която много плачела, да се качи на тротоара за да не
пречат на движението. Пристигнали полиция и линейка, с която свидетелят и
ищцата били откарани до болницата в гр. Добрич. Първо вкарали ищцата с
носилка и след около половин час излязла. Доктора и полицаите казали, че на
ищцата и няма нищо и може да се прибират вкъщи. Свидетелят възразил, че
левият крак на ищцата е подут и посинен край глезена, при което им казали да
отидат още един път отсреща на рентгена. Там установили, че ищцата има
счупване на глезена и се върнали отново в Спешното отделение. Докторите я
гипсирали и казали, че е по-добре за нея да отиде във Варна, където били по-
7
големи специалисти и имали по-големи възможности. На следващия ден -
18.12.2023г. ищцата излязла от болницата в гр. Добрич и се прибрала в дома
си за един ден. След като приготвили дрехи, каквото е нужно, пижами,
ищцата отишла в болницата на Военноморска академия във Варна. Там била
извършена операция на глезена на ищцата и тя останала седем дни в
болницата. След операцията била зле, не можела да става сама и свидетелят
помагал да отиде до тоалетната, да се изкъпе и каквото е нужно. Ищцата била
в гипс около месец и половина – два след изписването от болницата.
Свидетелят бил ученик, но си взел бележка от училище и останал вкъщи за да
помага на ищцата. По това време двамата имали и дете на шест месеца и се
наложило майката на свидетеля да напусне работа за да помага при гледането
на детето. Ищцата била два месеца в гипс, а след премахването му купили
патерици за да може да се придвижва. Тя искала да стои в леглото, но
свидетелят настоявал да се възстановява по малко. Ищцата се оплаквала, че
има много болки. Свидетелят помагал да се пробва с патериците и да стъпва
на крака си. След като не успяла при няколко опита да стои на крака си,
свидетелят предложил на ищцата да остане още един месец на легло, без
патерици, а той да помага. Ищцата опитала да ходи около два месеца след
операцията, но не успяла и отнело още около месец за да започне да ходи.
През м. август 2024г. посетили болница „Еврохоспитал – Виница“. Докторът,
който оперирал ищцата я поканил за контролни прегледи. Поставените в крака
импланти започнали да я „бучат“, да пречат и тогава била извършена нова
операция. Ищцата отново не можела да става и свидетелят я гледал вкъщи
около две-три седмици. След това ищцата започнала да се възстановява
полека и да стъпва на крака си. Ищцата се оплаквала, че не може да спи
спокойно след изписването от „Еврохоспитал“, а и преди това във
Военноморското. Виждала кошмари и се събуждала изведнъж с крещене,
треперене и плач. Предложили на ищцата да я закарат на преглед при
психиатър, но тя отказала за да не я изкарат луда. Три пъти лели куршум на
ищцата и малко олекнало. След произшествието ищцата я било страх да
спи, защото веднага виждала кошмари и си представяла, че пак ще се случи
инцидента. През м. октомври 2024г. ищцата започнала да трепери, да има
сърцебиене и я закарали няколко пъти в „Бърза помощ“, които накрая ги
насочили към психиатър. Там казали, че било „страхова невроза“ или нещо
такова и предписали успокоителни хапчета, които приемала редовно. Преди
8
произшествието ищцата била кротка и най-нормална. Споделила с ищеца, че
като малка е имала епилепсия от стрес. Новината, че ще става майка била
приета с радост и от ищцата и от свидетеля. Според свидетеля ищцата при
студено време още усещала бучкане като с игла в крака, като докторът казал,
че това ще бъде няколко години и не и препоръчвал да излиза навън в такова
време. Към момента на инцидента ищцата спряла училище, защото се родило
детето и искала да се грижи за него. След инцидента не е провеждана
физиотерапия на ищцата и тя още не работела.
В показанията си св. Д. С. заявява, че познава ищцата откакто започнала
да живее с Д., от около 4 години. Свидетелят бил против те да се оженят
защото били още малки тогава. Когато им ходел на гости ищцата го
посрещала, предлагала да му направи кафе. Била мълчалива, но не нервничела
и била добро момиче. Свидетелят разбрал за инцидента докато пиел кафе в
центъра на с. С., но когато отишъл на мястото Д. и ищцата вече заминали за
спешното. Свидетелят и съпругата му веднага отишли до спешното да видят
какво става. Там чакали доста време до около 01:00 часа и се прибрали без да
успея да видят ищцата. На следващия ден вечерта свидетелят видял ищцата.
Тя не се чувствала добре след операцията на крака. Свидетелят помогнал с
някой лев и закарали ищцата за операция на крака в гр. Варна. Кракът на
ищцата бил гипсиран за два-три месеца. Имало някакво желязо, което било
поставено и започнало да я дразни и това наложило нова операция за
изкарването му. Свидетелят посещавал Д. и ищцата през един –два дена.
Ищцата се оплаквала при студено време, че започва да „зъзка“ и да я дразни
това нещо. Когато била гипсирана ищцата използвала патерици, а имало
случаи, в които Д. я носил като бебе на ръце. Ищцата към момента на
заседанието можела да ходи, но при много студено време чувствала болка,
нещо я дразнело и „зъзкало“. След инцидента получила сърцебиене и
сънувала кошмари, от които продължавала да се оплаква и към момента на
заседанието. Ставала посред нощ и започвала да плаче, получила стрес. Имали
комшийка, която лее куршум по бабешки и ищцата ходила два-три пъти при
нея. Преди инцидента ищцата се грижела за детето си, а след това не можела
и помагала бабата. Ищцата започнала да се движи след махането на гипса, но
се страхувала да проходи и изпитвала вътрешен страх. Започнала да се чувства
по-добре след като лели куршум. На свидетеля не е известно ищцата да е
посещавала физиотерапия или други процедури за раздвижване.
9
В заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза се посочва, че произшествието е станало върху повдигната
пешеходна пътека, намираща се срещу сграда на кметството в с.С. по ул. ***.
Мястото на удара се намирало на около39,60м. след ОР1 /ориентира избран
при огледа/ по дължината на платното за движение и на около 6,60 места
вдясно от левия край на платното за движение по посока гр. Варна по
широчината на платното за движение. Непосредствено преди произшествието
лекият автомобил се движел със скорост около 35 км/ч, като опасната зона за
спиране имала дължина около 14,60 м. Лекият автомобил се намирал на
отстояние около 23,04 м. преди мястото на удара в момента, в който ищцата е
предприела пресичане и е започнала да навлиза в платното за движение по ул.
***. Началото на удара е настъпил между предната централна част на лекия
автомобил, предна броня, декоративна решетка и предна част на предния
капак с дясната странична част на тялото на пешеходката М. И. в изправено
положение. В момента на удара ищцата се е намирала върху пешеходна пътека
тип „зебра“. Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието,
при ясно време и добра метеорологична видимост, при наличието на улично
осветление и осветление от намиращите в близост сгради. Пешеходката е
имал възможност да възприеме светлините на включените фарове на лекия
автомобил от разстояние не по-малко от 200 метра. Ищцата се е движела в
посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Тя
навлязла в платното за движение тичайки /бягайки спокойно/ със скорост
около 10 км/ч и без да спре за да се огледа преди навлизане в платното за
движение. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме
пешеходката при нейното навлизане в платното за движение по ул. *** и
техническа възможност да предприеме спиране, с което да предотврати
настъпването на произшествието. Пешеходката също е имала техническа
възможност да предотврати удара с лекия автомобил, ако преди да навлезе в
платното за движение е спряла и е изчакала преминаването му.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, подробно
мотивирано и неоспорено от страните по делото /л.154-172/.
Заключението на вещото лице по назначената съдебна медицинска
експертиза е изготвено след извършен медицински преглед на ищцата и в него
се посочва, че в резултат от процесния инцидент ищцата е получила контузия
на дясна раменна област определила временно разстройство на здравето
10
неопасно за живота и счупване на вътрешния глезен на лява глезенна става,
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
повече от 30 дни. Механизма на получаване на травмата в дясната раменна
област е удар с или върху твърд тъп предмет, а за глезена – форсирано
извиване на глезенната става настрани с едновременно упражнена сила по
остана на крайника /стъпване накриво/. Проведеното лечение било правилно и
адекватно, като забавянето с два дни не се отразявало неблагоприятно на
възстановителния процес. Описаните по делото заболявания и състояния на
ищцата не влияят на лечението и възстановителния процес. Болките от
счупването били най- силни непосредствено след травмата и след поставяне
на имобилизацията постепенно намалявали. В болницата се провеждало
обезболяване. След сваляне на имобилизацията и започване на рехабилитация
болките в имобилизираните стави се усилвали и с напредване на
раздвижването постепенно намалявали. Препоръчително било след сваляне на
имобилизацията да започне рехабилитация, като липсвали медицински данни
за проведена рехабилитация при ищцата. След направената операция
крайника бил обездвижен с гипсова превръзка (лонтета) за срок от 28 дни по
препоръка на ортопеда от Военна болница. След операцията било възможно
придвижване с помощта на две патерици, но поради контузията на раменната
става използването им било възможно най-вероятно след 20-тия ден.
Представената с исковата молба фактура била издадена поради изписване на
пациента по негово желание и нямала връзка с лечения процес. По делото
липсвали медицински данни за настъпили усложнения вследствие на
претърпените при инцидента травми. Към момента на извършения преглед
лечението било приключило и не се налагало последващо лечение. Счупената
кост била зараснала с останало незначително ограничение на движението на
глезенната става в посока към гърба на стъпалото, което след време ще се
преодолее. Обичайния период на възстановяване на счупването на левия
глезен било около 3-4 месеца. Този период включвал и евентуално провеждане
на рехабилитация. Ищцата била в млада възраст и те обикновено нямали
нужда от някаква съществена рехабилитация, като след махането на
имобилизацията много бързо възстановявали движенията си. Провеждането
на рехабилитация можело да съкрати малко този процес. Възстановяването
след отстраняване на метала било около 20-30 дни. Възстановяването от
контузията на дясната раменна област било около 15-20 дни. Счупването на
11
глезена било вътреставно, поради което било възможно при рязка промяна на
времето ищцата да изпитва напрежение в глезенната става и слаба болка.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и
компетентно дадено, като същото не е оспорено и от страните по делото
/л.174-183/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно
основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователни
обезщетения за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на ***., около *** часа в с. С., по ул. ***, на
обозначена пешеходна пътека тип „Зебра“ пред читалище „Свобода“ по вина
на водача на лек автомобил марка и модел „Ауди А6“ с ДКН ***, който към
момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Исковите претенции са процесуално допустими като ищцата е
представила доказателства, че е поканила ответното дружество да заплати
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди на 15.04.2024г., като ответникът е отказал изрично изплащане на
застрахователно обезщетение.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата/респективно
собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
Не е спорно между страните по делото, че към момента на
произшествието по отношение на лек автомобил марка и модел „Ауди А6“ с
12
ДКН *** е бил сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.
Доказани бяха и предпоставките на чл.45 от ЗЗД за пораждане на
отговорност на прекия причинител на вредата спрямо ищцата за причинените
и вреди.
Виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил се
установява от заключението на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, според което водачът е разполагал с техническа
възможност и необходимото време да реагира своевременно и да спре
автомобила си преди мястото на удара. Автомобилът се е намирал на 23,04 м.
от мястото на удара в момента, в който ищцата е навлязла в платното за
движение по ул. ***, което е позволявало на водача да реагира своевременно и
да спре автомобила за да предотврати удара при изчислена опасна зона на
спиране от 17,94 м.
С отговора на исковата молба е въведено възражение за съпричиняване
на вредите от виновно и противоправно поведение на ищцата М. С. –
пресичане на необозначено място; навлизане на пътното платно внезапно и
без да се огледа и да даде знак за действията си; както и движение по пътното
платно с гръб към движението и без да се намира възможно най в края на
платното.
От заключението на вещото лице по съдебно авто-техническата
експертиза се установява, че произшествието е настъпило върху пешеходна
пътека тип „зебра“, с което се опровергават част от възраженията в отговора
на исковата молба. В същото време се установи и допускането на нарушения
от страна на ищцата на разпоредбите на чл.113, ал.1 и чл.114, т.1 от Закона за
движение по пътищата, с което е допринесла за настъпване на
произшествието, а от там и за възникване на вредите от същото. Ищцата е
навлязла внезапно на пътното платно бягайки в тъмната част на денонощието
и без да се огледа и да се съобрази с приближаващото превозно средство,
както се установява от заключението на вещото лице. С виновното си и
противоправно поведение ищцата също е допринесла за възникване на
произшествието, като нейния принос е значително по-нисък от този на водача
на лекия автомобил и настоящия състав на съда намира, че приноса на ищцата
към настъпилите вреди следва да се определи в размер на ¼ и с този процент
13
да се намали дължимото от ответника застрахователно обезщетение.
В следствие на извършеното противоправно деяние от страна на
виновния водач и получените травматични увреждания ищцата е изпитала
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от същото. От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза
и от показанията на разпитаните свидетели се установява настъпването на
травматичните увреждания за ищцата в резултат на инцидента, претърпените
от нея болки и страдания и периода на възстановяване.
Заплатената в полза на „МБАЛ – ДОБРИЧ“ АД сума в размер на 400
лева не представлява пряка и непосредствена последица от инцидента. Сумата
е заплатена поради изписване от лечебното заведение по искане на пациента
(ищцата) и няма връзка с лечебния процес, поради което не се явява
претърпяна от произшествието имуществена вреда и исковата претенция за
тази сума следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от
съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се
съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента
на самото произшествие такива, а продължават и след това. В процесния
случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдът
съобрази, че на ищцата са причинени две самостоятелни телесни увреждания,
като счупването на вътрешния глезен на лява глезенна става е обусловило
трайно затруднение на левия крайник за повече от 30 дни. Принципната
възможност за ищцата да се придвижва с помощта на две патерици се
изключва от претърпяната контузия на раменната става, която е направила
ползването на патериците възможно след 20-тия ден. Обичайния период на
възстановяване на счупването на левия глезен е около 3-4 месеца, а
възстановяването от последващата операция за отстраняване на метала е
определено от вещото лице около 20-30 дни. От показанията на свидетелите се
установява, че претърпения инцидент е повлиял негативно на психичното
здраве на ищцата в значителна степен – сънувала кошмари, получавала
сърцебиене и потърсила медицински и алтернативни методи за справяне с
14
това. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се съобрази и младата възраст на ищцата към момента на
произшествието, както и наличието на дете на 6-месечна възраст, за което е
полагала грижи до тогава. Възражението на ответника, че действията на
ищцата са повлияли негативно на възстановителния процес и са забавили
същият не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Липсата на
проведена рехабилитация не се е отразило съществено на периода на
възстановителния процес. В същото време в заключението на вещото лице се
посочва, че при ищцата няма данни за усложнения, лечението е приключило
към момента на извършения преглед и не се налага последващо лечение.
С оглед общоприетия критерии за справедливост при определяне на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, настоящият състав на
съда след отчитане на вида и характера на настъпилите вреди, интензитета на
претърпените от ищцата болки, страдания и неудобство, тяхната
продължителност, както и възрастта на ищцата, наличието на дете с 6-месечна
възраст към датата на произшествието, за което полага грижи и настъпилата
промяна в начина на живот намира, че справедлив размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди сумата от 40 000 лева, като исковата
претенция следва да бъде уважена до размер на ¾ от същото с оглед приетия
размер на съпричиняване на вредите от виновното и противоправно поведение
на ищцата. За горницата над 30 000 лева исковата претенция за
неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
На основание чл. 78 ГПК страните имат право на разноски, съразмерно
на уважената част от исковете за ищцата и на отхвърлената част от исковете за
ответника. Направените от ответното дружество разноски са в общ размер на
10 435 лева, от които 9600 лева заплатено адвокатско възнаграждение с
включен ДДС. Съдът намира направеното от ищцата възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за
основателно, като същото следва да бъде присъдено като разноски след
редуцирането на основание чл.78, ал.5 ГПК съобразно действителната
фактическа и правна сложност на спора до размер от 6580 лева с включен
ДДС. По посочения начин реализираните от ответника разноски са
редуцирани до размер на 7415 лева, а с оглед изхода на спора и отхвърлената
част от предявените искове в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 3732.05 лева, които да се възложат в тежест на ищцата.
15
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Окръжен съд – Добрич държавна такса в размер на 1200
лева и разноски в размер на 450 лева съобразно уважената част от исковите
претенции и освобождаването на ищцата от внасяне на такси и разноски в
производството. В производството по делото ищцата е представлявана от
адвокат предоставил безплатна правна помощ, като на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата на адвокатско дружество „Я. ***“, с БУЛСТАТ *** и
адрес гр. Д., *** следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 3290
лева, изчислен в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения върху уважената част
от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ на М. С. И., с ЕГН *** и постоянен адрес гр. Д., *** сумата от 30
000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на ***.,
около *** часа в с. С., по ул. ***, на обозначена пешеходна пътека тип „Зебра“
пред читалище „Свобода“ по вина на водача на лек автомобил марка и модел
„Ауди А6“ с ДКН ***, който към момента на произшествието е бил
застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от крайната
дата за произнасяне по претенцията – 16.07.2024г. до окончателно изплащане
на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан за
горницата над 30 000 лева до пълния претендиран размер от 60 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. И., с ЕГН *** и постоянен адрес гр.
Д., *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5 иск
за заплащане на сумата от 400 /четиристотин/ лева, претендирана като
16
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на ***., около *** часа в с. С., по ул. ***, на обозначена
пешеходна пътека тип „Зебра“ пред читалище „Свобода“ по вина на водача на
лек автомобил марка и модел „Ауди А6“ с ДКН ***, който към момента на
произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва от крайната дата за произнасяне по претенцията – 16.07.2024г.
до окончателно изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокатско дружество „Я. ***“, с БУЛСТАТ *** и адрес гр.
Д., *** сумата от 3290 /три хиляди двеста и деветдесет/ лева,
представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и
процесуално представителство на ищцата в настоящето производство.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Добрич сумата от 1200 лв. /хиляда
и двеста лева/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на
исковете, за която ищцата е освободена от внасяне, както и сумата от 450
/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски в производството,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. И., с ЕГН *** и постоянен адрес гр. Д., *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5
сумата от 3732.05 лв. /три хиляди седемстотин тридесет и два лева и пет
стотинки/, представляваща разноски по делото, съответно на отхвърлената
част от исковете.
17
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
18