РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. Бургас, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120202356 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. К. К. с ЕГН ********** от гр.**********,
и съдебен адрес в *****************чрез адв.П. Д. АК-Бургас, против
наказателно постановление №22-0769-004208 от 17.05.2023г. издадено от впд
началник група в ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което за
нарушение на чл.174 ал.3 предложение първо от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер от
2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са му
били отнети 12 контролни точки.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за това, че обжалваното
НП е издадено от некомпетентен орган и че на жалбоподателя е било връчено
нечетливо копие от АУАН, което е накърнило правото му на защита. Не се
сочат нови доказателства. Моли се съдът да отмени изцяло НП. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
лично, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
1
жалбата и излага подробни съображения за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител ЮК.
Моли съдът да не уважава жалбата и да потвърди наказателното
постановление В писмено становище по делото ЮК излага още съображения
и претендира за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли за
присъждане на ЮК възнаграждение.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището
на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и
прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по реда на чл.59 ал.2 ЗАНН (нов). Видно от посочената в НП дата
на връчването му на жалбоподателя-25.05.2023г (на гърба на лист 5 от
делото), а жалбата е входирана в ОДМВР –Бургас на 08.06.2023г, а е
изпратена видно от пощенското клеймо на 07.06.2023г (на лист 3 от делото).
Подадена е от легитимирано да обжалва лице и е срещу подлежащ на
обжалване акт. Съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:
На 08.12.2022г актосътавителят М. на длъжност мл.автоконтрольор в
сектор „ПП“–Бургас бил на работа за времето от 07,00 до 19,00 часа. Около
12,00 часа бил извикан от ОДЧ за съдействие на КПП-Дигата до ж.к.“Меден
Рудник“ в град Бургас. При пристигане на място установил водача И. К. К. и
управлявания от него л.а. марка „Мерцедес“ с рег.№ А....Т. На място били и
свидетелите Г. С. и В. П. и двамата служители в ОДМВР-Бургас, които в този
ден били наряд в изпълнение на СПО–проверявали леките автомобили за
мигранти. Същите спрели посочения по-горе автомобил и им направило
впечатление, че водачът К. се държал притеснено след като му казали, че ще
бъде изпробван и за наличие на наркотични вещества. К. им казал, че пие
лекарства и не иска да бъде пробван. Свидетелите П. и С. повикали на място
колегите си от КАТ и така на място пристигнал актосътавителят М.. Направен
2
бил тест за наличие на алкохол на водача К., който се оказал отрицателен.
Водачът К. обаче отказал да му бъде направен тест за наркотични вещества с
техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARPK-0024.
Издаден му бил талон за изследване с №118536 (лист 12 от делото).
Съставен бил АУАН (лист 10 от делото), в който като нарушена била
вписана нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта, след
като му бил прочетен и го подписал без възражение. Получил екземпляр от
него. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили и писмени възражения по
акта.
Въз основа на акта и другите писмени доказателства на 17.05.2023г било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била
пресъздадена фактическата обстановка от акта като било добавено, че
водачът и не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества.
Административнонаказващият орган въз основа на констатациите описани в
НП преценил, че е нарушена разпоредбата на чл.174 ал.3 предложение второ
от ЗДвП и наложил на водача К. административно наказание глоба в размер
на 2000 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. М., В. П. и Г. С..
Последните двама са очевидци на нарушението и пряко и непосредствено са
възприели управлението на автомобила от жалбоподателя както и отказа му
да му бъде извършена проверка с техническо средство.
Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на
наложените административни наказания и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган –Б. Ж.– впд началник група към сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, който към 17.05.2023т е бил
оправомощен да издава НП, съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021г
3
на министъра на вътрешните работи (лист 21 и 22 от делото). Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице-младши автоконтрольор към сектор „ПП“–
ОДМВР–Бургас, който безспорно е длъжностно лице от службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения на този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
алкохол/наркотично вещество, се наказва с „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две
години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде
установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказът
на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава
на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен
анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от
ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
4
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не
следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго,
отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от
показанията на актосъставителя и от приложения по делото талон за
медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен –
жалбоподателят е отказал да бъде изпробвана с техническо средство за
наличие на наркотични вещества, както и въпреки че му е бил издаден и
връчен талон за медицинско изследване не се е явил в Спешния център на
УМБАЛ Бургас в предвидения срок, за даде кръв за химически анализ. Съдът
намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното
постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен
позволяваща на жалбоподателят да разбере срещу какво се защитава, като
поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение,
поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана
правилно.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 174, ал.3 предложение второ ЗДвП–„Глоба“ в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляване му.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателя е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28
ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
По направените възражения относно нечетливостта на акта същото не
5
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да
доведе до накърнявана правото на защита на жалбоподателя. Актът му е бил
предоставен за запознаване и подпис. Съдът не приема направените
възражения като съществено нарушение правото на защита. Освен това съдът
не приема и направеното възражение по отношение компетентността на
органа издал наказателното постановление. Не се изисква специална заповед
на министъра на вътрешните работи в случай, че е длъжностното лице е
изпълняващ впд. В заповедта приложена по делото министърът е посочил
изчерпателно органите, които са компетентни за издават наказателни
постановления.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на
чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай,
представителя на административнонказващият орган е поискал да му бъде
присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за
правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и порада това съдът следва
да се произнесе като осъди жалбоподателя да го заплати в полза на ОДМВР –
Бургас.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
чл.63д ал.4 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0769-004208 от
17.05.2023г. издадено от впд началник група в ОД МВР-Бургас, сектор
„Пътна полиция“-Бургас, с което за нарушение на чл.174 ал.3 предложение
първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на И. К. К. с ЕГН
********** от гр.*************** и съдебен адрес в гр.************** чрез
адв.П. Д. АК-Бургас са наложени наказания глоба в размер от 2000 (две
хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и
6
четири) месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му били отнети
12 контролни точки.
ОСЪЖДА И. К. К. с ЕГН ********** от гр.******************да
заплати на ОДМВР-Бургас ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7