№ 875
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120203366 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя О.Р. против наказателно
постановление № 0293016/27.07.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол” при
ТД на НАП Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция
в размер на 4221,77 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 ЗДДС, вр. чл.
25, ал. 2 и ал. 6, чл. 117, ал. 3 и чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС.
С жалбата се сочи, че НП е издадено извън сроковете по чл. 34 ЗАНН. Освен това било
издадено в нарушение на материалния закон липсвало нарушение, неправилно било прието,
че било налице данъчно събитие и неговия момент. Едната данъчна фактура била
сторнирана и затова нямало издаден протокол по чл. 117 ЗДДС. За другата фактура имало
издаден протокол, но неправилно се приело, че има нарушение. Не било посочено как е
изчислен размера на имуществената санкция. Сочи също така, че всяко нарушение е
отделно. Моли да се отмени издаденото НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Н., която моли за отмяна на НП, излага подробни съображения. Претендира разноски.
За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт А., надлежно
упълномощен, оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и
претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 14.04.2021 г., а
жалбата е депозирана с п.к. от 21.07.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Съдът намира, че е родово и местно компетентен
да се произнесе по жалбата. Разгледана по същество съдът намира следното:
Във връзка с възложената проверка св. К.Д. извършила проверка на дружеството „***“
1
ЕООД като в резултат от проверката бил издаден АУАН на 15.06.2020г. за това, че
дружеството е получател на софтуерна услуга по 2бр. фактури не е изчислил дължимия ДДС
в данъчния период, през които данъкът е станал изискуем като констатациите са изложени в
приложение към АУАН и е посочено нарушение на чл. чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2
ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 117, ал. 3 и чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС.
„***“ ЕООД било получател на софтуерна услуга по два броя фактури, както следва:
1. фактура №SZ20190705/05.07.2019г. на стойност 58800 щатски долара с левова
равностойност по централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата
102133.84лв., издадена от доставчик- *** без идентификационен номер по ЗДДС;
2. фактура №SG20190701/01.07.2019г. на стойност 185710,00 щатски долара с левова
равностойност по централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата
320043.33лв., издадена от доставчик- *** с VIN *** /невалиден/.
Мястото на изпълнение на услугата съобразно чл.21 ал.2 от ЗДДС било мястото,
където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Съгласно чл.82 ал.2
т.3 ЗДДС, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което не е установено на
територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и
е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги.
Съгл. чл. 25 ал.6 от ЗДДС на дата на възникване на данъчното събитие, данъкът става
изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли. Данъчното събитие за конкретните доставки на услуги било настъпило на датите,
на която са извършени услугите съгл. чл.25 ал.2 от ЗДДС, а именно датите на издаване на
фактурите - 05.07.2019г. и 01.07.2019г. Данъкът бил изискуем от получателя на услугата
“***” ЕООД съгл. чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС, който бил длъжен да го начисли като издаде
протоколи по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС и данъчна ставка 20% в сроковете по чл.117 ал.3 от
ЗДДС - не по- късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем и включи този
протокол в отчетните регистри и справка декларацията при определяне на резултата за този
период - месец юли 2019г. съгл. чл.86 ал. 1 и ал.2 от ЗДДС.
По фактура №SZ20190705/05.07.2019г. дружеството не било начислило ДДС в
предвидените в закона срокове, като не издало протокол по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС /в
сроковете по чл.117 ал.3 от ЗДДС - не по- късно от 20.07.2019г./ с ДО в размер на
102133.84лв, изчислена към централния курс на БНБ към датата на инвойс фактурата и ДДС
в размер на 20426.77лв. и не е включило този протокол с начислен ДДС в справка-
декларацията и дневниците за продажби при определяне резултата за данъчния период, в
който данъкът бил изискуем - месец юли 2019г.
По фактура № №SG20190701/01.07.2019г. дружеството издало протокол
№**********/25.11.2019г. по чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС след изтичане на сроковете по чл.117
ал.3 от ЗДДС /най- късната дата за издаване на протокол по чл.117 ал.3 от ЗДДС била
16.07.2019г./ с ДО в размер на 320043.33лв, изчислена към централния курс на БНБ към
датата на инвойс фактурата и ДДС в размер на 64008.67лв. Дължимият ДДС по тази фактура
не бил начислен в предвидените в закона срокове, като не бил включен в справка
декларацията и дневниците за продажби при определяне на резултата за данъчния период, в
който данъкът е изискуем -месец юли 2019г.
Съгласно чл.86 ал.2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния
период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв
документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е
станал изискуем.
Контрагентът по инвойс фактура № SZ20190705/05.07.2019г. *** бил без
идентификационен номер по ЗДДС, съгласно направена справка за валидация в системата
VIES.
2
Контрагентът по инвойс фактура № SG20190701/01.07.2019г., *** *** бил с невалиден
VIN номер съгласно направена справка за валидация в системата VIES.
Нарушението било установено на 21.05.2020г. в хода на извършената ревизия с
издаване на ревизионен доклад № Р-02000219007189-092-001/21.05.2020г. АУАН е съставен
на 15.06.2020г. на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН, в присъствие на упълномощен
представител на дружеството като е вменено нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 и чл.86, ал.2
от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.2 и ал.6, чл.117 ал.3 и чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС.
Срещу АУАН постъпило възражение, което АНО приел за неоснователно и след като
приел констатациите в АУАН АНО издал обжалваното наказателно постановление на
27.07.2020г., с което на основание чл. 180а, ал. 1 ЗДДС наложил имуществена санкция в
размер на 4221,77 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на св. К.Д.. Горната фактическа обстановка в нейната цялост не се оспорва и от
жалбоподателя.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018 г.
Съдът не споделя възраженията за изтекли давностни срокове по чл. 34 ЗАНН. Това е
така, доколкото от показанията на актосъставителя може да се направи извод, че процесните
фактури не са били представени на актосъставителя първоначално, а са били представени
впоследствие след допълнително изискване от страна на актосъставителя. Доказателства за
по-ранно представяне на фактурите по делото не са налице, представяни са документи в
хода на проверката в „насипно състояние", без да са придружени с необходимия подробен
опис. Ето защо следва да се приеме, че нарушението е установено на 21.05.2020г., както е
посочено и в НП. АУАН е съставен на 15.06.2020 г., което означава, че е съставен в рамките
на тримесечния срок от тази дата. НП е издадено на 27.07.2020 г., т.е. в шестмесечния срок
от съставяне на акта, като липсват доказателства, които да се направи извод за антидатиране.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до опорочаване на производството и налагащи отмяна на
наказателното постановление (НП).
На първо място налице е нарушение на чл. 18 ЗАНН, който предвижда, че когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях. В случая се касае за две фактури, за които се твърди, че дружеството не
било начислило ДДС, сочат се различни деяния, които са осъществени при различни
фактически твърдения от обективна страна и се касае за две отделни нарушения, но липсва
квалификация на всяко от сочените нарушения. Чл. 18 от ЗАНН не позволява кумулиране на
административни наказания и санкции. ДДС се начислява за всяка доставка, а не за
данъчния период, през който е извършена доставката (в този смисъл Решение от 14.11.2016
г. по н. д. № 232 / 2016 г. на Административен съд - Стара Загора; Решение от 29.06.2017 г.
по н. д. № 210 / 2017 г. на III състав на Административен съд - Стара Загора; Решение №
2628 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2976 / 2019 г. на XX състав на Административен съд
– Пловдив; . Решение № 2613 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2928 / 2019 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2616 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д. №
3045 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив). В този смисъл,
3
несъответен на ЗДДС е извода на АНО за извършено едно нарушение. В НП са описани две
фактури, налице са твърдения за две нарушения при различни обстоятелства, ДДС се
начислява за всяка услуга и затова се касае за две самостоятелни нарушения като за всяко
едно от тях следва да бъде издадено самостоятелно АУАН и НП в съответствие с чл. 18
ЗАНН или за да може нарушителят да упражни адекватно правото си на защита срещу всяко
едно твърдение за нарушение АУАН и НП трябва да дават правна квалификация за всяко
едно нарушение и да посочват санкционната разпоредба за всяко нарушение.
На второ място нито в НП не е посочена датата на извършване на нарушението и
крайния срок, в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни
задължението си по чл. 86, ал. 1, т. 2, и 3 от ЗДДС. Липсва дата, на която задълженото лице е
трябвало да отрази данък ДДС като с посочването на датата, на която е трябвало да се
състави протокол по ЗДДС, не може да се приеме, че е посочена конкретна дата на
нарушението.
Изпълнителното деяние по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а
срокът, в който регистрираното лице трябвало да изпълни задължението си е елемент от
фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен
път от цитираните от наказващия орган норми. Посочването на точната дата на нарушението
е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим
задължителен реквизит на АУАН и НП видно от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вярно е, че
съгласно чл. 86, ал. 2 ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период,
през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ
или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем, но тази законова разпоредба трябва да се запълни с конкретно съдържание и
изрично да се посочи /като дата/, кога е трябвало най-късно задълженото лице да начисли
данъка.
Освен това този състав счита, че в АУАН и НП липсва описание на елементите от
обективната страна на нарушението, а именно – посочване дали лицето има право на пълен
данъчен кредит, което обстоятелство да прави възможна квалификация по законовата
разпоредба на чл. 180а, ал. 1 ЗДДС. Съгласно административнонаказателната разпоредба на
чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС - регистрираното лице, което като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като
платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се
наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци или с имуществена санкция за
ЮЛ и ЕТ в размер на 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лева, като в
привилегирования състав на ал. 3 на същата разпоредба се предвижда имуществена санкция
в размера до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лева, когато регистрирането лице е
начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде
начислен. Очевидно, за да бъде санкционирано лицето по тази разпоредба, следва да се
установи, че то има право на пълен данъчен кредит, като в АУАН и НП се посочат фактите,
от които АНО прави този извод.
В съдебно заседание св. Д. изрично уточни, че дружеството-жалбоподател няма право
да получи данъчен кредит по процесните фактури, а от това следва изводът, че не попада в
приложното поле на чл. 180а, ал. 1 ЗДДС. В АУАН и НП липсва посочване дали са налице
изключенията на чл. 73а ЗДДС, който предвижда, че при доставки, данъкът за които е
изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато
получателят не е спазил изискванията на чл. 72 и/или доставчикът на стоката не е издал
документ, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4, 5 и 10, ако
доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. В случая,
за да се приеме, че при невалиден VIN или липса на такъв изобщо на доставчика,
получателят все пак има право на пълен данъчен кредит – в АУАН и НП изрично трябва да
4
се посочи дали са налице изключенията по чл. 73а ЗДДС. В случая обаче свидетелката Д.
сочи, че дружеството –получател не е имало право на данъчен кредит.
Нарушението не е и доказано като от събраните по делото доказателства не може да се
направи еднозначен извод за датата, на която е извършена доставка на услугите.
По изложените съображения, наказателното постановление следва да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има само
жалбоподателят, който съгласно списък претендира разноски в размер на 500 лева без ДДС
за адвокатско възнаграждение. В случая са представени договор за правна защита като е
уговорено възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, платими по посочена банкова
сметка, както и данъчна фактура за уговореното възнаграждение в размер на 600 лева с
ДДС. С молбата се претендират разноски в размер на 500 лева без ДДС. Липсват обаче
доказателства разноските да са реално заплатени – липсва извлечение от банкова сметка, от
което да е видно, че разноските са сторени. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012г. по т.д. 6/2021г.на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това,
а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая липсват доказателства, че
възнаграждението е реално заплатено по банкова сметка, посочена в договора, т.е. че
разноските са сторени, поради което и искането следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 0293016/27.07.2020г., издадено от Директор
на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** е
наложена имуществена санкция в размер на 4221,77 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и
т. 3 и чл. 86, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 117, ал. 3 и чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "***" ЕООД, ЕИК *** за осъждане на ТД на
НАП Бургас да заплати разноски за адвокат в размер на 500 лева без ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5