Р Е Ш Е Н И Е №106
Гр.Несебър, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на втори април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия П.П. административно наказателно дело № 40 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от „О.“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.И.С., срещу Наказателно постановление № 14-0000632 / 31.10.2018г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се
твърди, че наказателното постановление (НП) е
незаконосъобразно. На първо място се сочи липса на териториална
компетентност на административно наказващия орган и на актосъставителя. Оспорва
автентичността на протокола за извършена проверка. По същество не оспорва, че е
извършено нарушението и моли да бъде намален размера на имуществената санкция
до законоустановения минимум.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява,
че поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, а при
условията на евентуалност моли да бъде намален размер на имуществената санкция.
Административно наказващият орган
се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява,
че счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно, включително
и при определяне размера на наложената имуществена санкция.
Съдът след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за
установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № З-0701/06.07.2018г.
и със Заповед № З-0832/08.08.2018г., издадени от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е бил разширен териториалния
обхват на контролна дейност, с територията на област Бургас съответно за П.Т.П.
– главен инспектор в Д„ИТ“ Перник, за периода от 09.07.2018г. до 30.09.2018г.,
и за Ирена И.Я. *** за периода от 08.08.2018г. до 30.09.2018г. На 27.08.2018г.
тези двама служители са извършили
проверка на щанд за сладолед, намиращ се на улица М.в село Р., а в хода
на проверката установили самоличността на лицето, което те заварили да работи
на щанда – Л.Ж.Ж., както и че обектът се стопанисва от „О.“ ЕООД, ЕИК ......... На Л.Ж.предоставили декларация по чл.402 от КТ, в която
той попълнил, че работи като продавач за „О.“ ЕООД от 27.08.2018г. с работно
време от 17:00 часа до 21:00 часа, почивен ден неделя. Въпреки, че заявил на
проверяващите, че не знае дали има сключен трудов договор, същият декларирал,
че има сключен такъв. Не е посочил размера на трудовото си възнаграждение.
Била е връчена призовка по чл.45,
ал.1 от АПК, с която управителят на О.“ ЕООД или чрез упълномощено от него
лице, е бил задължен да се яви на 29.08.2018г. в 14:00 часа в хотел „Б.Р.“ в
к.к. Слънчев бряг, където да представи трудови досиета на работещите, графици
за работа от месец юни, ведомости за заплати от месец май 2018г., правилник за
вътрешния трудов ред, протоколи от измервания и инструктажни книги. Тъй като на
посочените в призовката ден и час документите не били представени, управителят
на дружеството е бил задължен да ги представи в град Перник, където
проверяващите са се прибрали няколко дни след проверката, но въпреки
телефонните разговори, тези документи не били изпратени на проверяващите.
Разпитан в качеството му на
свидетел актосъставителят И.И.Я. заявява, че Л.Ж.при проверката е заявил, че не
знае дали има трудов договор, твърди, че такъв договор е сключен след
проверката, което се установило от справката в регистъра на трудовите договори
в НАП, и е категорична, че в деня на проверката Л.Ж.е работил без трудов
договор.
В деня на проверката –
27.08.2018г., и след нейното приключване е бил сключен трудов договор, който е
антидатиран, като в него е посочена дата на сключване 26.08.2018г., и според
който работникът Л.Ж.е следвало да постъпи на работа на 27.08.2018г.
Трудовият договор е бил заявен от
работодателя „О.“ ЕООД в НАП на 28.08.2018г., на която дата в 14:37 часа е било
изготвено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
На 25.09.2018г. И.И.Я. и П.Т.П.
са съставили протокол за извършена проверка, с който са дали предписания, а на
03.10.2018г. И.Я. е съставила акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 14-0000632, според който при извършена проверка на 27.08.2018г. на
обект магазин за сладолед, находящ се в село Р., улица Македония, на който „О.“
ЕООД извършва дейност, се установило, че „О.“ ЕООД, в качеството на работодател
по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, е допуснал до работа лицето Л.Ж.Ж. с ЕГН **********,
работещ като продавач, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП- Към момента на
проверката на 27.08.2018г. в 18:05 часа на гореупоменатия обект лицето е
заварено да работи като продавач. При проверка в реално време на оправомощено
лице от д. „И.п.т.“***, чрез електронен достъп до регистъра на трудовите
договори е видно, че уведомление – приложение № 1 за сключване на трудов
договор с лицето Л.Ж.Ж. с ЕГН ********** е постъпило н ТД на НАП на
29.08.2018г. в 22:00 часа. Нарушението е извършено на 27.08.2018г.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.63, ал.2 от КТ.
Административно наказващият
орган – Директора на Д. „И.п.т.“***, на когото със Заповед №
З-0797/31.07.2018г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, са били делегирани правомощия на административно
наказващ орган да издава наказателни постановления по съставени актове за
установяване на административни нарушения от инспекторите на Д. „И.п.т.“*** за
констатирани нарушения с място на извършване, находящо се в рамките на
територията на друга Д. „И.п.т.“, е приел, че нарушението е установено от
фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е
наложил санкцията. И според АНО жалбоподателят е нарушил чл.63, ал.2 от КТ.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законния седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима – НП е
връчено на 03.12.2018г., а жалбата срещу него е подадена на 06.12.2018г.
По делото категорично се установи,
а и безспорно, предвид свидетелските показания на актосъставителя, че на
27.08.2018г. около 18:00 часа, т.е. през времето, през която е била извършена
проверката на обекта, отношенията по полагане на труд от страна на Л.Ж.Ж. в
полза на дружеството-работодател, не са били уредени с писмен трудов договор,
макар последният да е декларирал обратното в справката по чл.402 от КТ.
Установи се също, че трудовият договор, според който Л.Ж.е следвало да се яви
на работа на 27.08.2018г., е антидатиран. Поради това актосъставителят и
наказващият орган е следвало да приемат също, че полагането на труд от страна
на Л.Ж.на 27.08.2018г. не е станало в изпълнение на сключен трудов договор,
което би означавало първо, че отношенията през този ден не са се уреждали въз
основа на сключен в писмена форма трудов договор, което навежда на друг вид
нарушение (напр. по чл.62, ал.1 от КТ), и второ, след като трудът е полаган не
въз основа на трудов договор, за работодателя не може да възникнат задължения,
респ. да се иска от него да бъдат спазвани тези, предвидени в чл.62, ал.3,
чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Това обосновава извод, че дружеството-работодател не
е извършил нарушение по чл.63, ал.2 от КТ на 27.08.2018г. Както според
актосъставителя, така и според наказващият орган датата на извършване на
нарушението съвпада с датата на извършена проверка в обекта – 27.08.2018г.,
който извод обаче е направен единствено въз основа на справката от 28.08.2018г.
от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, без да са
изяснили изцяло фактите и не са обсъдили нито поотделно нито в съвкупност
доказателствата по делото и фактите, които те установяват. Актосъставителят
дори не е виждал трудовия договор.
Като необосновано са приети
различни обстоятелства и като са квалифицирали нарушението, извършено на
27.08.2018г., по чл.63, ал.2 от КТ, актосъставителят и наказващият орган са
допуснали съществени процесуални нарушения, а именно действали са в нарушение
на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Посоченото дотук, поотделно и в
съвкупност, представлява съществено нарушение, като същото не може да бъде
отстранено в съдебната фаза и предвид характера на настоящото производство,
поради което не може да бъде санирано НП. Същото безусловно накърнява правото
на защита на жалбоподателя. С оглед на това НП се явява незаконосъобразно.
Съдът не е ограничен в своята
юрисдикция, когато разрешава правния спор и не е обвързан с решението на
административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да
проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с което е сезиран. Съдът
изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които
зависи изхода на делото.
Въз основа на гореизложените
мотиви съдът намира, че са налице основанията за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 14-0000632/31.10.2018г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.“***,
с което на „О.“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.И.С., на основание чл.416,
ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. (три
хиляди лева) за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: