Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 14.08.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети
август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 349/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалният кодекс (АПК) във връзка с чл. 111, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба от А.Н.М., изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в ЗООТ „***“ към
Затвора *** чрез пълномощник против Заповед № Л-849/31.07.2020 г. на Началника
на Затвора Л., с което му е наложено наказание „изолиране в наказателна килия
за срок от четиринадесет денонощия”.
По изложени доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на издадения административен акт се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник
поддържа жалбата.
Ответникът по
делото – Началникът на Затвора Л. – редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище. Счита, че
жалбата е неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде потвърдена
оспорената заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения
срок. Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че на
28.07.2020 г. в 21:40 часа в ЗООТ „***“ към Затвора Л. постовият надзирател е
влязъл с друг служител в спалното помещение на жалбоподателя, при което
констатирал, че същият е бил в леглото си със спуснат параван и е говорил по
мобилен телефон. В изготвената за случая докладна записка е отразено, че М. е
бил изненадан и не е дал логично обяснение какво се случва. В писменото си
обяснение за случая жалбоподателят е посочил, че телефона е на друг лишен от
свобода – Л., който му го дал, за да проведе един разговор.
В писменото си обяснение Л.К.М. е отбелязал, че
телефона е на жалбоподателя М., който го е накарал да поеме вината.
Съставен е протокол за извършеното претърсване и
изземване на мобилен телефон „Самсунг“ от жалбоподателя.
Във връзка със случая е изготвено становище от Й.П. –
И“СДВР“ до Началника на Затвора Л., с което се предлага на М. да бъде наложено
наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, тъй като
това е второ дисциплинарно нарушение на лишения от свобода за този месец и
трето от началото на престоя му в ЗО „***“
Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) - Началникът на Затвора Л. с
обжалваната в настоящото съдебно производство заповед на основание чл. 101, т.7
и чл. 102, ал.1 и 2 от ЗИНЗС е наложил на
А.М. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14
денонощия”. Деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 96,
т.3 и чл. 97, т.т. 1, 3 и 11 от ЗИНЗС. Посочено е, че е изпълнен състава на чл.
100, ал.1, ал.2, т.т. 1,5 от ЗИНЗС– М. е ползвал неразрешена вещ мобилен
телефон и с поставянето на параван е възпрепятствал наблюдението в помещението,
което обитава.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Обжалваната заповед е издадена от оправомощен
административен орган съгласно чл. 104, ал.1 от ЗИНЗС и Заповед №
ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра на правосъдието – Началникът на Затвора Л.
в рамките на неговата териториална и материално-правна компетентност.
Тя е издадена в предвидената от закона писмена форма и
е мотивирана. Съдържа правни и фактически основания.
Съдът не констатира нарушение на процедурата по
установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното
наказание. Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаване на
заповедта, както и изискването на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на
наказанието задължително да се изслуша нарушителя.
Приетата от ДНО фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и събраните доказателства в хода на
извършване на проверката.
Съгласно чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение
е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода,
с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява
физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Според чл. 100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, за дисциплинарно
нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията,
предвидени в този закон.
В чл. 97, т.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че лишените
от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети, а в
т.3, че не могат да притежават, ползват или държат при себе си мобилен телефон.
Анализът на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка дават основание на настоящият съдебен състав
да приеме, че М. е нарушил предвидените в чл. 97, т. 1 и 3 забрани.
При определяне вида и размера на дисциплинарното
наказание ДНО не се е съобразил с разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗИЗНС,
според която дисциплинарното наказание по чл. 101, т. 7, може да се наложи само при извършване на
дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при
системни нарушения по чл. 100, ал.2, т.1, 2, 3 или 5.
В случая квалифицираното нарушение, извършено от
жалбоподателя попада в изключението по чл. 102, ал.2, предл. 2-ро от ЗИНЗС,
т.е. има изискване наказанието по чл. 101, т.7 от ЗИНЗС да се налага при наличие
на системни нарушения на чл. 100, ал.2,
т.1, 2, 3 или 5.
В правната теория се приема, че системност означава
три или повече пъти да е извършено едно и също нарушение в продължение на една
година.
От представените по делото доказателства не се
установява жалбоподателят да е извършил три или повече нарушения от същия вид в
рамките на една година. ДНО е представил две заповеди, наложени за
жалбоподателя за извършени от него нарушения. Едната е Заповед № Л-14217.03.2020 г. на НС
ЗООТ „***“, с която на жалбоподателя е наложено наказание извънредно дежурство
по поддържане на чистотата и хигиена за срок от седем дни за нарушение на чл.
96, т.3 и чл. 97, т.1 и т.3 от ЗИНЗС за ползване на мобилен телефон. Втората е
Заповед № Л-333/27.07.2020 г. на НС ЗООТ „***“, с която на М. е наложено
наказание лишаване от хранителна пратка за срок от един месец за извършено от
него нарушение на чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, изразяващо се в грубо и арогантно
отношение спрямо медицински персонал.
При това положение съдът намира, че дисциплинарното
наказание е наложено незаконосъобразно, без да са били налице материално-правните
предпоставки за това. Обжалваната заповед е незаконосъобразна, което налага
отмяната й.
По изложените съображения и на основание чл. 111, ал.
5 и ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № Л-849/31.07.2020 г. на Началника на Затвора
Л., с която на А.Н.М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗООТ „***“ към Затвора Л.. е наложено наказание „изолиране в наказателна
килия за срок от четиринадесет денонощия”.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл.111, ал.5 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: