Решение по дело №601/2017 на Районен съд - Каварна

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна 03.05.2018 г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА     

 

при участието на секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 601 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между „***” ООД и „Мобилтел” ЕАД са сключени договори № Е0096869 от 21.07.2012 г., № Е0402853 от 28.07.2012 г. и № Е1012675 от 28.06.2012 г., като на работещите в предприятието са предоставяни за ползване телефони /GSM номера/ по избран от тях тарифен план, включен в общите договори с М-тел, които номера се водели на името на дружеството. Фактурите за всички телефони се издавали на името на дружеството, като заплащането на ползваните услуги се извършвало също от ищцовото дружество, а в последствие ползвателите възстановявали на „***” ООД дължимите от тях суми. По така сключените договори на ответника И.Г.К. били предоставени за ползване телефони с номера ***; ***; 0***. За предоставените телефони ищцовото дружество изплатило на мобилния оператор ползваните от ответника мобилни услуги в общ размер 969,50 лв. Ответникът възстановил на дружеството суми в общ размер 441,88 лв., а остатъка от 527,62 лв. дължими за ползвани, през периода от м.октомври 2013 г. до м.септември 2014 г. мобилни услуги не били възстановени до момента на иницииране на настоящото производство.

За посочената сума, на 21.07.2017 г. ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в определения от закона срок било постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал настоящата искова молба за установяване със сила на присъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочената сума. Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде поставено решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 527,62 лв. представляваща неизплатени задължения от ответника за ползвани телефони на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендира и направените по делото разноски.

 В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че посочените в исковата молба договори с мобилния оператор били сключени от името и за сметка на ищцовото дружество, като телефонните номера били предоставяни на работниците с цел комуникация помежду им. Твърди, че той не е възлагал на ищцовото дружество да сключва от негово име и за негова сметка договор с мобилния оператор. Оспорва наличието на договорно отношение между него и дружеството по силата на което да му дължи претендираните суми. Оспорва правото на ищцовото дружество да препродава услуги, които е получило от мобилния оператор по така сключените договори, както и оспорва да е получавал, респ. да са му предоставяни от ищцовото дружество далекосъобщителни услуги. С наведените доводи моли за цялостно отхвърляне на иска, с присъждане на сторените от него разноски в производството.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно обстоятелство, а и от представените писмени доказателства – трудов договор № 7/10.07.2009 г. и заповед № 01/21.01.2013 г. се установява, че ответникът И.Г.К. е работел в ищцовото дружество на длъжност общ работник – промишленост, в цех силови трансформатори.

Въпреки, че по делото не са представени описаните в исковата молба договори за ползване на мобилни услуги, то от представените две приложения към Договори № Е0096869 от 21.07.2012 г., № Е0402853 от 28.07.2012 г. и № Е1012675 от 28.06.2012 г., а именно Приложения № 1, съдържащо условията за ползване на тарифни планове М-Теl Business Line XS/S/M/L/XL и Приложение № 2 съдържащо  списък на предоставените GSM номера, тарифен план, отстъпки и пр., както и приложените извлечения от фактури, съдът приема за установено, че между *** ООД и мобилния оператор МТел са съществували договорни отношения във връзка с предоставяне на твърдяните от ищеца мобилни услуги.

Не се оспорва от ответника, че той е ползвал предоставени му от ищеца телефонни номера, което обстоятелство се потвърждава и от цитираното приложение № 2, където срещу № 28 - за тел.номер  359***, № 76 - за тел.номер  3*** и № 81 - за тел.номер  ***, фигурира името на ответника и е положен подпис от същия. Ответникът оспорва задължението си към ищеца, с твърдението, че той не го е упълномощавал да сключва от негово име договор, както и че между него и ищеца няма сключен нарочен договор, който да го обвързва да заплаща сумите по издадените фактури за предоставените му тел.номера, за които твърди, че са предоставяни на работниците единствено за комуникация между тях.

Във връзка с така заявеното оспорване по делото бе изслушано  заключението на вещото лице Г.Н., по допуснатата ССЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено, от което се установява, че „Мобилтел” ЕАД и „***” ООД са били в търговски отношения във връзка с предоставени/ползвани мобилни услуги с договорени тарифи и 86 бр. телефонни номера. Ежемесечно доставчика на услугата е издавал фактури с приложения към тях за договорените такси и извършени разходи от всеки телефонен номер. По данни от счетоводен регистър Дневник на сметка 401/Доставчици – Мобилтел ЕАД, същите текущо са осчетоводявани от ищцовото дружество като задължение към мобилния оператор и съответно плащани по банков път, удостоверени с платежни нареждания за извършени плащания. Разчетите с ползвателите описани в Приложение № 2 от договора е извършвано на база Приложение А към всяка месечна фактура за ползвани услуги и договорени такси за всеки телефонен номер. За целта ежемесечно е изготвяна „Справка за дължими лични вноски за мобилни телефони”. След изчисляване на ДДС към дължимата сума от всеки, задължението „за дължими лични вноски за мобилни телефони” е осчетоводявано от ищеца по сч.сметка 498/1 Други дебитори, като вземане от ползвателите на мобилните услуги. При плащане на същото от тях е осчетоводявано като погасено/намалено вземане, в това число и за отв.И. Г. К.. По данни от изследвани фактури, Приложение А към всяка една от тях и регистри на дружеството, вещото лице е установило, че за периода от м.октомври 2013 г. до м.септември 2014 г. е начислена дължима сума от ответника на ищеца в общ размер 969,50 лв., както следва: за тел.номер 0*** – 211,99 лв.; за тел. номер ***– 641,45 лева и за тел.номер *** – 116,06 лв. В изследваните регистри на дружеството има данни за предплатена сума към месец октомври 2013 г. от ответника в размер на 41,88 лв. В процеса на изследване и анализ вещото лице е установило още, че ответникът К. е извършил три плащания в брой в общ размер на 400,00 лв., удостоверени с ПКО, с посочено основание за плащане „телефони”, „такса телефони”, с които плащания са погасени част от установените като общо дължими от ответника суми. След приспадане на посочените суми – в общ размер на 441,88 лв., вещото лице е изчислило остатъка от задължението за ползваните мобилни услуги в общ размер на 527,62 лв.

От заключението на вещото лице, че в ищцовото дружество има данни за начислени задължения отделно за всеки телефонен номер, сумирани поименно за всеки ползвател в това число и за ответника, съдът прави извода, че телефоните не са предоставени за безвъзмездно ползване както от ответника така и от останалите работници, а срещу заплащане на дължимите суми съобразно избрания тарифен план. В подкрепа на този извод вещото лице посочи и обстоятелството, че за телефонните номера ползвани като служебни от дружеството, последното е ползвало данъчен кредит, а за тези които са били предоставени на работниците, към сумата за ползваните услуги е начислявано ДДС, което ползвателите са заплащали. Вещото лице не е установило счетоводни операции, примерно префактуриране на дължимите суми, от които да се направи заключението, че дружеството е препродавало услугите на ползвателите.    

С оглед липсата на плащане на дължимите суми за ползвани мобилни услуги, на 21.07.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като със заповед № 212/24.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 449/2017 г. по описа на Районен съд Каварна, е разпоредено длъжникът И.Г.К. да заплати на „***” ООД, сумата 527,62 лева, представляваща неизплатени задължения за ползвани телефони на дружеството с № 0***, № ***и № ***, за периода от 21.11.2013 г. до 02.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.07.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 527,62 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а последният е обеднял с тази сума.

Установи се от събраните и обсъдени по-горе доказателства, а и от признанията на ответника, че той е ползвал мобилни услуги по предоставени му от ищеца три СИМ карти, по сключени договори между „***” ООД и МТел ЕАД. Не се установи в процеса твърдението на ответника, че предоставянето на мобилните услуги на работниците на дружеството е било безвъзмездно за тях, тоест последните да са били освободени от заплащането на фиксираната ежемесечна такса плюс плащане на проведени разговори по избран тарифен план от всеки един ползвател. Касае се за изгодни за тази страна факти и обстоятелства, верността на които е подлежала на доказване от страната която ги твърди -  ответника. В случая такова доказване не бе проведено.

Макар и между страните да не е бил сключен изричен договор, то с факта на получаване на процесните СИМ карти от ответника, същият се е съгласил да изплаща задълженията си за ползваните от него мобилни услуги. Доказателство в тази връзка е и установеното, от вещото лице, че за месеците предхождащи процесния период, ответникът е извършил плащане на дължимите суми.

Устави се по безспорен начин в процеса, че ищецът е заплатил вместо ответника сумите за ползваните от последния мобилни услуги по трите посочени СИМ карти. Доказателства за заплащане в последствие на дължимите от ответника суми за погасяване на задълженията му за ползвани мобилни услуги не са ангажирани от същия, поради което следва да се приеме, че той дължи исковата сума, с която се е обогатил без основание за смета на ищцовото дружество, и с която сума последното е обедняло, установена от вещото лице в размер на 527,62 лв. Искът като основателен и доказан подлежи на уважаване в неговата цялост.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 25.00 лева - платена държавна такса за завеждане на иска и 300,00 лева - възнаграждение за един адвокат, 172,00 лв. възнаграждение за вещо лице. Разноските от общо 497.00 лева, по исковото производство, ще се поставят в тежест на ответника.

Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното производство в размер на 25.00 лева - платена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

  

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, че И.Г.К., ЕГН **********,***, дължи на „***“ ООД, ЕИК ***, със  седалище и адрес на управление гр. Шабла, ул. “***“ № 38, със законен представител Д.И.А., сумата от 527,62 лева (петстотин двадесет и седем лева и шестдесет и две стотинки), с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца и с която последният е обеднял, съставляваща стойността на неизплатени задължения за ползвани телефони на дружеството с № 0***, № ***и № ***, за периода от 21.11.2013 г. до 02.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по Ч.гр.д. № 449/2017 г. по описа на Районен съд Каварна.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И.Г.К., ЕГН **********,***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със  седалище и адрес на управление гр. Шабла, ул. “***“ № 38, сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ разноски по Ч.гр.д. № 449/2017 г. по описа на РС Каварна и сумата от 497,00 лв. /четиристотин деветдесет и седем лева/ разноски, сторени в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………