№ 1165
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110129690 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД, искова молба
и уточнителна такава, насочена против З. Х. Г., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумите както следва: 3583.04лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата,
481.43лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 11.04.2024г., 65.03лв. – дялово
разпределение за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 13.58лв. –
мораторна лихва за периода 16.07.2021г. – 11.04.2024г.
Ищецът „Т” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ Е.
съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД.
В проведеното на 17.01.2025г. открито съдебно заседание адв. С, в качеството
му на процесуален представител на ответника З. Г., формулира изявление, с което
признава елементите от фактическия състав на заявените искови претенции, като
представи платежен документ /л.122/, от които се установява, че в полза на ищеца са
платени претендираните главници, мораторни лихви, законна лихва е платени
държавни такси.
Процесуалният представител на ищеца не оспори извършеното плащане, като
формулира искане претенциите да бъдат отхвърлени, поради плащане в хода на
процеса и в полза на „Т“ ЕАД, да бъдат присъдени разноски за депозит за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т“ ЕАД, поради
което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал
повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса,
респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 800.00лв., от които 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер и 700.00лв. – депозити за вещи лица.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С..., срещу З. Х. Г., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както
следва: 3583.04лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2021г. – м.04.2023г., до обект с абонатен № ..., представляващ ап. ..., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателно
изплащане на сумата, 481.43лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. –
11.04.2024г., 65.03лв. – дялово разпределение за периода м.05.2021г. – м.04.2023г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024г. до
окончателно изплащане на сумата и 13.58лв. – мораторна лихва за периода
16.07.2021г. – 11.04.2024г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА З. Х. Г., ЕГН 5**********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 800.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Д.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3