Р Е Ш Е Н И Е №
10.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 13101
по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20208158 от 25.09.2020 г. по гр.д. № 30166/2018 г. Софийски
районен съд, 29 състав отхвърлил предявените от „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********,
срещу Р.Т.И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 107 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата 304.03 лв. - главница за ползвана електрическа енергия за
имот, находящ се в гр. София, ул. „Сердика“ № 2, клиентски № *******, за
периода от 24.01.2017 г. до 23.05.2017 г., ведно със законна лихва от 13.11.2017
г. до изплащане на вземането, и сумата 16.08 лв. - лихва за забава за периода
от 28.03.2017 г. до 02.11.2017 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 80546/2017 г. на СРС, 29 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Ч.Е.Б.” АД, с ново
наименование „Е.П.“ АД (промяната вписана в ТРРЮЛНЦ на 28.04.2022 г.), който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Неправилно СРС приел, че не е доказано наличие на облигационно
правоотношение между страните. От приетото съобщение от СО – Дирекция „Общински
приходи“ – Сердика било видно, че ответницата е декларирала собственост върху
процесния имот заедно с други две лица. Неправилно СРС не взел същото предвид и
приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване. Този извод не
кореспондирал с представените фактури, извлечение и документи, изходящи от
ищеца. Съгласно чл. 98а, ал. 1 и ал. 4 ЗЕ, за да е налице отношение по
покупко-продажба на електрическа енергия за битови нужди не било необходимо да
се сключва писмен договор, каквато възможност съществувала само факултативно.
Следователно отношенията между страните възниквали по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството „клиент“, определено в
разпоредбата на § 1, т. 27 ДР ЗЕ. Според тази разпоредба „краен клиент“ е
клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване. Не се спорело, че доставената електроенергия е такава за битови
нужди, поради което ответницата следвало да има и качеството на „битов клиент“
по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ, съгласно която разпоредба „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, тези
потребители ползвали електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени
към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Районният съд
едностранчиво и непълно обсъдил доказателствата, като достигнал до неправилни
изводи. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго,
с което да уважи предявените искове. Претендира разноски, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна Р.Т.И., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв. И.П. от САК е депозирала писмен отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното
решение като правилно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК и същите са допустими. Въззивният съд намира, че при
постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните
съображения:
Съгласно § 1, т. 27г ДР ЗЕ (нова, ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „краен
клиент” е клиент, който купува електрическа енергия
или природен газ за собствено ползване. Според § 1, т. 2а ДР ЗЕ, „битов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 98а ЗЕ, крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, които се публикуват
най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от представените Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД (одобрени от КЕВР с решение от 07.11.2007 г.,
изменени и допълнени с решение от 26.04.2010 г.), потребител на електрическа
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електроенергия за домакинството си, а според ал. 4
на същия член потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общински бюджет,
което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство.
С оглед така очертаната уредба, договорът за продажба на електрическа
енергия, сключен с крайни клиенти на електрическа енергия, е неформален и
консенсуален, със съдържание по общите условия.
В случая, при доказателствена тежест за ищеца съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, същият не е установил при условията на пълно и главно доказване
в процесния период между страните да е съществувало облигационно правоотношение
по доставка на електрическа енергия за битови нужди – че ответницата е била в
процесния период собственик/носител на ограничено вещно право
върху имота или ползвател на същия на облигационно основание.
Приетата справка от 13.02.2020 г. от СО – Дирекция „Общински приходи“ –
Сердика, съгласно която имот, находящ се адрес гр. София, ул. *******, е
деклариран от три лица, едно от които ответницата, не доказва, че в процесния
период 24.01.2017 г. – 23.05.2017 г. ответницата е била съсобственик на
електроснабдения имот. От справката не е видно кога е деклариран имотът, нито е
представена декларацията по чл. 14 ЗМДТ, от която да се установи този факт. По
делото не е представено и изходящо от ответницата заявление за откриване на
партида на нейно име, каквото ОУ на ищеца предвиждат.
Противно на поддържаното от въззивника, наличието на облигационно отношение
между страните не се установява от обстоятелството, че е открил партида на
името на ответницата и е издавал фактури на нейно име. Наличието на такова
правоотношение не се установява и от заключението на СТЕ, нито от това на ССЕ,
в което при това противоречиво се твърди, че начислената цена е за електрическа
енергия за битови и за небитови нужди (за корпоративни клиенти). При недоказване
от ищеца, че в процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия, предявеният
главен иск и акцесорният му иск за лихви са неоснователни.
За пълнота следва да се посочи, че дори да беше установено декларирането на
имота пред данъчната администрация да касае процесния период, само по себе си удостоверяването
за декларирани обстоятелства и декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не доказват право на собственост. Наличието
на облигационно правоотношение между страните изрично е оспорено от особения
представител на ответницата, а ищецът не е провел пълно и главно доказване на
този факт, поради което правилно първостепенният съд е приложил
неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената
тежест, като е приел недоказания факт за неосъществил се и е отхвърлил
предявените искове.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемата страна не са направени, поради което разноски за въззивното
производство не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20208158 от 25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 30166/2018 г.
на Софийски районен съд, 29 състав, с което са отхвърлени предявените от „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ********, с ново наименование „Е.П.“ АД (промяната вписана в ТРРЮЛНЦ на
28.04.2022 г.), срещу Р.Т.И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата 304.03 лв. - главница за ползвана електрическа енергия за имот,
находящ се в гр. София, ул. *******“ (Сердика) №2, клиентски № ******* за
периода от 24.01.2017 г. до 23.05.2017 г., ведно със законна лихва от 13.11.2017
г. до изплащане на вземането, и сумата 16.08 лв. - лихва за забава за периода
от 28.03.2017 г. до 02.11.2017 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 80546/2017 г. на СРС, 29 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.