№ 23
гр. Кубрат, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20223320200019 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното.
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. М. А., ЕГН: **********, с адрес по
месторабота ***, в качеството му на длъжностно лице – кмет на село Бисерци,
област Разград чрез пълномощник адв. Р.Х. от АК-Русе против Наказателно
постановление № 64 от 30.11.2021 г. на директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите – Русе, с което на основание чл. 151, ал. 2 т. 6 от
Закона за управление на отпадъците, във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за
управление на отпадъците, във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 14, във вр. с ал. 4 от
Наредба № 6 за управление на отпадъците на територията на Община Кубрат
и чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) на лицето – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 3 000 лв. за извършено нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за
управление на отпадъците, във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 14, във вр. с ал. 4 от
Наредба № 6 за управление на отпадъците на територията на Община Кубрат,
във вр. с чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради
което се претендира неговата отмяна изцяло, поради това, че при издаването
1
му са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото
на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа жалбата и претендира отмяната на
издаденото НП.
Въззиваемата страна – Регионалната инспекция по околната среда и
водите (РИОСВ) гр. Русе чрез процесуалния си представител ангажира
становище, че атакуваното НП не страда от пороците, визирани в жалбата на
нарушителя, издадено е правилно и законосъобразно при спазване нормите на
ЗАНН, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата и атакувания
административен акт.
Кубратският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 02.09.2021 г. във връзка с изпълнение на служебните си задължения
служители на РИОСВ – гр. Русе, извършили проверка на територията на село
Бисерци Община Кубрат, в присъствието на А.М. А. и К. Н. К. – инспектор в
РУ-Кубрат, ОДМВР – Разград, чрез непосредствен оглед, при направен обход
на територията на село Бисерци като било установено замърсяване на следния
терен: терен, находящ се в местността „Гилдъръм“, до краварниците са
установени отпадъци: строителни (парчета от изпочупени тухли и керемиди,
бетонни късове, изстъргана мазилка и др.), битови (хартиени и пластмасови
отпадъци, парцали, стари дрехи, обувки, дюшеци, телевизори, домашна
посуда и др.), пластмасови и хартиени опаковки, гуми, заемащи площ около 2
декара. Констатациите били отразени в приложения към преписката
Констативен протокол № 117-ТЦ/02.09.2021 г.
На 14.09.2021 г. в РИОСВ гр. Русе св. Т. Ц. – старши експерт съставила
на жалбподателя акт за установяване на административно нарушение за това,
че при извършена проверка на 02.09.20211 г. територията на землището на
село е било установено, че А. М. А. в качеството си на кмет на село Бисерци,
Община Кубрат и упълномощено длъжностно лице, съгласно Заповед №
150/26.02.2021 г. , издадена от А. Н., кмет на община Кубрат, не е осъществил
2
контрол по предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени
за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на
почистването им в село Бисерци, Община Кубрат. Актосъставителят
повдигнал обвинение за извършено нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, във
връзка с чл. 112, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във
връзка с чл. 5, ал. 3, т. 14 от Наредба № 6 за управление на отпадъците на
територията на Община Кубрат (Наредбата е приета от Общински съвет на
Община Кубрат, с Решение № 295 от Протокол № 27/10.02.2014 г., взето на
основание датата на приемането й от Общински съвет – Кубрат, обнародвана
на 18.02.2014 г. в интернет сайта на общината).
В срок жалбоподателят подал възражение срещу съставения АУАН, с
което твърди, че е взел всички възможни мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. Последна проверка
на м. „Гилдъръм“ е била извършена на 19.06.2021 г., когато са установени
отпадъци и липсващи забранителни табели, след което със съдействието на
общинския кмет теренът е бил почистен и поставени отново съответните
табели, забраняващи изхвърлянето на отпадъци.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е
счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал
обжалваното постановление на 30.11.2021 г., с което като приел, че
жалбоподателят не е осъществил вменената му от закона отговорност за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места
и/или създаването на незаконни сметища, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от
Закона за управление на отпадъците, във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за
управление на отпадъците, във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 14, във вр. с ал. 4 от
Наредба № 6 за управление на отпадъците на територията на Община Кубрат
и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН на А. М. А. в качеството му на кмет на село Бисерци,
Община Кубрат е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В този смисъл са показанията и на актосъставителя, които от своя
страна се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.
Свидетелката Ц. единно и безпротиворечиво сочи, че наличието на битови и
строителни отпадъци косвено се установява и от приложените по преписката
документи от жалбоподателя относно изпълнението на дадените с КП № 117-
ТЦ/02.09.2021 г., а именно – Приемна бележка № 83551/09.09.2021 г., видно
3
от която, че са депонирани отпадъци в количество от 10 520 кг. От
показанията на св.С. Исмаилова се установява, че кметът полагал усилия да
ограничи създаването на незаконни сметища, но липсата на достатъчно
работници, които да осъществяват и физически контрол, препятствала
положителните резултати.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна
и недоказана.
С оглед дадените от закона правомощия, съдът извърши цялостна
проверка на обжалваното НП и АУАН, и констатира, че същите са издадени
от компетентни органи – директора на РИОСВ-Русе и главен инспектор в
РИОСВ-Русе.
Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и
от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от
ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации
за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за
нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от
ЗУО е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер
на 3000 лева. Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН.
Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите
следва да породят целените с тях правни последици.
След извършена служебна проверка на АУАН и НП, съдът счита, че не
са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3, и чл.
57, ал. 1, т. 5, от ЗАНН. И в АУАН, и в НП са описани нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото, където е
реализирано, обективно нарушената норма.
В тази връзка и направените от защитата възражения за
4
незаконосъобразност поради липса на дата и място на извършване на
нарушението, както и описание на същото, съдът намира са неоснователни.
Разпитан като свидетел по настоящото производство актосъставителят
св. Ц. потвърждава констатациите в АУАН, възпроизведени в НП.
Проверката е била извършена в присъствието на кмета на Кметство с.
Бисерци, който е разписал констативния протокол без възражения, очевидно
съгласявайки се с констатациите в него.
От фактическа страна по делото е установено, че санкционираното лице
заема длъжността кмет на Кметство с. Бисерци, към чиято територия
принадлежи констатираното нерегламентирано сметище. На същия със
Заповед № 150/26.02.2021 г. на кмета на Община Кубрат е вълзожено да
отговаря за контрола по дейностите с битови и строителни отпадъци на
територията на село Бисерци и да предприема мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища. От данните по делото е видно, че в хода на извършената
от служители на РИОСВ съвместно с полицейски служител от РУ Кубрат
проверка е констатирано на територията на с. Бисерци незаконно сметище,
описано в съставения констативен протокол, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В хода на
съдебното производство А. представя констативен протокол съставен срещу
лице, което е изхвърлило отпадъци извън предназначените за целта места, а
именно между улиците „Розова долина“ и „Баба Тонка“; съобщение, с което
се указва на жителите на селото, че е забранено изхвърлянето и изгарянето на
битови отпадъци и автомобилни гуми; съставени констативни протоколи
относно извършвана проверка в м. „Гилдъръм“. Цитираните документи
целящи установяването на предприети от кмета мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места са без правно
значение, тъй като наличието на констатираното на 02.09.2021 г. сметище и
извозеното от същото количество отпадък в размер на над 10 тона води до
извод, че де факто липсват такива, поради което и обосновано е прието, че са
налице елементите от състава на нарушението, за което последният е
санкциониран.
С нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО дейността по предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
5
незаконни сметища е възложена на кмета на общината. Съгласно нормата на
чл. 112, ал.1 от ЗУО кметът на общината може да оправомощи с тези функции
и друго длъжностно лице, каквото в случая е жалбоподателя – кмет на
Кметство с.Бисерци, а на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО последният
носи отговорност за неизпълнението на това задължение. Ето защо съдът
приема, че законосъобразно е ангажирана отговорността му.
Законът вменява в задължение на кмета да отговаря за
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на
почистването им. В дискреционната му власт е да създаде организация за
постигане на нормирания резултат, а в случая това не е сторено.
Ето защо съдът намира и представените от жалбоподателя доказатества
за ирелевантни и неотносими, тъй като не покрива всички дейности, които са
в правомощията на кмета във връзка с избягването на нерегламентираните
сметища и контрола по изпълнение на това. Съгласно ЗУО не се допускат
нерегламентирани сметища както в държавна, общинска, така и в частна
собственост.
По отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът счита,
че същото е законосъобразно определено в рамките на предвидения размер в
санкционната норма на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО. Съдът намира така
наложеното наказание глоба в минимално предвидения размер от 3000 лева
за достатъчно за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН, цели.
В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН,
като наказващият орган правилно не е приложил този институт. Процесното
деяние не се характеризира с по-ниска обществена опасност в сравнение с
други нарушения от посочения вид, както с оглед характера на засегнатите
обществени отношения, така и предвид констатираното замърсяване на
територията на Кметство с. Бисерци, поради което случаят не може да се
квалифицира като маловажен.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а
наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него
следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се
потвърди, като претенцията на АНО за разноски бъде уважена.
6
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява сумата от 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 64/30.11.2021 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе със
седалище ***, с което на А. М. А., ЕГН: **********, с адрес по месторабота
***, в качеството му на длъжностно лице – кмет на село Бисерци, област
Разград, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на
отпадъците, във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на
отпадъците, във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 14, във вр. с ал. 4 от Наредба № 6 за
управление на отпадъците на територията на Община Кубрат, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за
извършено нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на
отпадъците, във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 14, във вр. с ал. 4 от Наредба № 6 за
управление на отпадъците на територията на Община Кубрат, във вр. с чл.
151, ал. 2 т. 6 от Закона за управление на отпадъците, като законосъобразно.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН: **********, с адрес по месторабота ***, в
качеството му на длъжностно лице – кмет на село Бисерци, област Разград да
заплати на РИОСВ – гр. Русе сумата 100.00 лева (сто лева, нула стот.) –
разноски за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8