О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 24.09.2019 година
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №979
по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Поискал е СИЕ за установяването
на релевантни обстоятелства, които се оспорват от ответника и изискват
специални знания.
Ответникът не е представил и не е
посочил доказателства.
Приложено е заповедното
производство по ч.гр.д. №5177/2018г. на РС – Пазарджик.
Следва да се насрочено заседание
за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предоставените
от ищеца с исковата молба писмени доказателства, както и матиралите по
приложеното ч.гр.д. №5177/2018г. на РС – гр.Пазарджик.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпросите: предоставени ли са на ответника
мобилните услуги, чието заплащане се претендира от ищеца, евентуално какъв е
вида, количеството и цената на услугите през процесния период?
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 150 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на РС-Пазарджик.
НАЗНАЧАВА вещо лице Милена Миткова
Лавчиева.
Насрочва делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 07.11.2019 година от 10,15 часа, за когато да се призоват
страните и вещото лице /след внасяне на депозита/.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение.
Съставя проект на доклад по чл.146 от ГПК, както следва:
По реда на чл.422 ГПК са предявени
установителни искове с правна квалификация по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 392,17лв., от които 267,22 лв. – цена на мобилни услуги и
124,95лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
по вина на ответника, ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда на 20.12.2018г. до плащането.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД основава исковете на твърдението,
че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Й.В.Г.,
произтичащо от договор за мобилни услуги №********* от 10.02.2016г. със срок на
действие до 10.02.2018г. и договор за мобилни услуги №********* от 30.05.2016г.
/изменен и допълнен със споразумение към него №********* от 17.08.2016г./ със
срок на действие до 17.08.2018г., по които ответникът се явява потребител на
мобилни услуги посредством съответно мобилен номер ********** и мобилен номер
**********. Поддържа, че в периода 15.01.2017г. – 14.03.2017г. е предоставил
договорените мобилни услуги, а ответникът не е заплатил тяхната цена в общ
размер на 267,22лв., от които 213,83лв. за мобилен номер ********** и 53,39лв.
за мобилен номер **********, съгласно издадени фактури №**********/15.02.2017г.
със срок на плащане 02.03.2017г. и №**********/15.03.2017г. със срок на плащане
30.03.2017г.
Ищецът твърди забавата да е довела до предсрочно
прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги по вина на ответника.
Прекратяването се претендира извършено едностранно от ищеца на основание т.75
вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния оператор /служебно
известни на съда/ поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните
услуги от страна на ответника. Поддържа от това да е възникнало вземане в
негова полза за компенсаторна неустойка по т.11 от договор №********* от
10.02.2016г., респ. р-л 4, т.4 от допълнителното споразумение №********* от
17.08.2016г. към договор №********* от 30.05.2016г., в размер на месечните
абонаментни такси според абонаментния план до края на срока по всеки от двата
договора. Твърди неустойката за мобилен номер ********** да е в размер на
173,23лв., от които претендира 49,98лв. Неустойката за мобилен номер **********
твърди да е в размер на 416,44лв., от които претендира 74,97лв. За това задължение
била издадена фактура №**********/15.05.2017г. със срок на плащане 30.05.2017г.
Ищецът твърди още, че за събиране на вземането се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№5177/2018г. на РС – Пазарджик. Поради подадено от длъжника възражение по
чл.414 ГПК иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва за забава от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането.
Сочи доказателства и претендира съдебни разноски в
исковото и в заповедното производство.
Ответникът Й.В.Г. счита иска за
недопустим поради липсата на идентичност между вземането, предмет на
установителния иск и вземането по издадената заповед за изпълнение.
Оспорва главния иск при твърдение, че
количеството на предоставените мобилни услуги и тяхната цена са посочени
неправилно в представените фактури.
Оспорва акцесорния иск за заплащане на
компенсаторна неустойка като твърди нищожност на неустоечните клаузи поради
техния неравноправен характер по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Освен това твърди,
че не е осъществено основанието за начисляване на неустойката, тъй като
договорите за мобилни услуги не са прекратени поради липсата на изрично писмено
изявление от страна на ищеца по чл.87, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е предявил против ищеца
инцидентен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26,
ал.1 ЗЗД и 146, ал.1 вр. чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП за обявяване за неравноправна
/нищожна/ на клаузата по т.11 от договор №********* от 10.02.2016г., респ. р-л
4, т.4 от допълнителното споразумение №********* от 17.08.2016г. към договор
№********* от 30.05.2016г., която предвижда задължение за ответника да заплати
на ищеца неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора по инициатива
или по вина на ответника в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта, оставащи до края на
срока на договора. Нищожността на клаузата се претендира поради това, че
накърнява добрите нрави и не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Ответникът е предявил против ищеца и втори
инцидентен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи сумата от
589,67лв., начислена във фактура №**********/15.05.2017г. със срок на плащане
30.05.2017г., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги по вина на ответника. Искът се основава на
твърдението за нищожност на неустоечната клауза, от който произтича вземането,
поради нейния неравноправен характер и защото накърнява добрите нрави.
За основателността на главния иск ищецът следва да докаже наличието на
договор за далекосъобщителни услуги, по който е предоставил на ответника услугите,
чието заплащане претендира, размера на цена и нейната изискуемост. При
установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането
на цената.
По иска по чл.92 ЗЗД ищецът
следва да установи наличието на договорна клауза за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване на договора от страна на ответника поради незаплащане на дължимата
цена за предоставените мобилни услуги, както и размера на неустойката. При
установяване на горното ответникът следва да докаже изпълнение, изключващо
прилагането на неустоечната клауза.
В тежест на ответника по
инцидентните установителни искове, който претендира да се ползва от оспорените
договорни клаузи, е да докаже сключването на договорите и осъществяването на
предпоставките за начисляването на неустойката, както и нейния размер.
С оглед твърденията на страните и
на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК, съдът намира за безспорни и неподлежащи на
доказване обстоятелствата, че са сключили договор за мобилни услуги №*********
от 10.02.2016г. със срок на действие до 10.02.2018г. и договор за мобилни
услуги №********* от 30.05.2016г. /изменен и допълнен със споразумение към него
№********* от 17.08.2016г./ със срок на действие до 17.08.2018г., по които
ответникът се явява потребител на мобилни услуги посредством съответно мобилен
номер ********** и мобилен номер **********.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: