РЕШЕНИЕ
№….………./ .02.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети януари през две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15953 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Н.А.Ч. против И.В.М., С.Е.М. и Н.Е.И. с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на имот с идентификатор 10135.5545.506 по КК и КР на гр.Варна, находящ се в кв. Галата, м-ст „Зеленика, цeлия с площ 493 кв.м, при граници имоти с идентификатори 10135.5545.507, 10135.5545.508, 10135.5545.3932, 10135.5545.9518, по силата на давностно владение.
В исковата молба се твърди, че собствеността върху процесния имот е придобита по силата на давностно владение, упражнявано от 1967г., когато на праводателя на ищеца е предоставено право на ползване на съседен имот до настоящия момент. Излага се, че с удостоверение №179/21.10.1967г. на Н.А.Ч. е предоставено право на ползване върху недвижим имот, находящ се в с. Галата, местност „Беш тепе“. На 17.06.1986г. Ч. е починал и е оставил за свои наследници преживяла съпруга Радка Колева Чирпанлиева и низходящ- ищеца Н.А.Ч.. Със заповед 031/23.01.2014г. на заместник кмета на Община Варна наследниците на Александър Ч. са придобили право на собственост при условията на пар.4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот, находящ се в м.“Зеленика“, с идентификатор 508 по КК и КР на гр. Варна, с площ 1087 кв.м. От момента, в който на наследодателя на ищеца е предоставено право на ползване, последният е завладял и упражнявал фактическа власт върху съседния имот №506. Владението е продължено от ищеца след смъртта на наследодателя му. Поддържа се, че владението е явно и непрекъснато през целия период. В имота наследодателят на ищеца е изградил кладенец, а по-късно ищецът е оградил имота.
При справка в имотния регистър ищецът установил, че по силата на НА № 79, том I, дело №122/1995г. наследодателят на ответниците Илия Радичков Вълчев е признат за собственик на 600/780 кв. м на имот с идентификатор 506. Ищецът оспорва ответниците или техният наследодател да са упражнявали владение върху процесния имот. Поддържа, че Илия Радичков Вълчев е владял имот с идентификатор 3269, намиращ се в съседство, за който ответниците са били признати за собственици с НА № 58, том I, рег. № 560, дело №42/2020г. С оглед на изложеното се настоява за уважаване на така предявения иск, както и за отмяна на КНА № 79, том I, дело №122/1995г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.Е.М.. Оспорва се идентичността между процесния имот и имота по НА № 79, том I, дело №122/1995г., с който праводателят на ответниците е признат за собственик на 600/780 кв.м ид. части от лозе, цялото с площ 780 кв.м. Поддържа се, че Илия Вълчев е декларирал имота за данъчни цели и до 2020г. е заплащал данъци за него. В този смисъл оспорва ищецът и неговият праводател да са упражнявали непрекъснато и необезпокоявано давностно владение в релевирания период. Акцентира се, че по представената по делото скица имотът е записан на трето лице, а именно Димитър Николов Костов. В заключение намира предявения иск за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.
Постъпил е отговор на исковата молба от И.В.М.. Сочи се, че процесният имот не е владян от ответника и от родителите му, а от ищеца. Неговият имот се е намирал през две къщи и е бил продаден.
В съдебно заседание ищецът поддържата така предявения иск.
В съдебно заседание ответницата С.Е.М. заявява, че не твърди собственически права по отношение на процесния имот. При издаване на КНА през 1995г. е допусната грешка по отношение на имота, поради което по-късно страната се е снабдила с друг КНА. Признава иска.
Останалите ответници не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
На първо място съдът намира, че следва да потвърди становището си за допустимост на производството по повдигнатия спор, макар променената в хода на делото процесуална позиция на ответницата С.Е.М.. Поначало правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. В случая ответниците по делото се легитимират като собственици на процесния имот по силата на КНА № 79, том I, дело №122/1995г., с който на наследодателя им Илия Радичков Вълчев е признато право на собственост върху имот, който според изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е идентичен с процесния. Констативният нотариален акт не е отменен, нито пък има данни по делото ответниците да са извършили отказ от права по отношение на имота по реда на чл. 100 от ЗС. Следователно понастоящем коментираният тутул легитимира ответниците като собственици на имота, съответно въз основа на този акт биха могли да извършат разпоредителна сделка с имота, което е достатъчно да се направи извод за наличие на правен интерес от търсената защита. Ирелевантно за спора се явява обстоятелството, че трето лице е записано в кадастралните регистри като собственик на имота. Това е така, тъй като постановеното по делото решение ще формира сила на пресъдено нещо само между страните в производството, на осн. чл. 298, ал. 1 от ГПК, но не и по отношение на третите лица, за които има данни, че разполагат с права по отношение на имота. За интересът на ищеца да предяви иска спрямо ответниците е достатъчно наличие на КНА, което ги легитимира.
По същество съдът намира исковата претенция за основателна. Ответникът И.В.М. в депозирания отговор е твърдял, че ищецът е този, който е осъществявал през годините фактическа власт. Ответницата С.Е.М. не само поддържа в съдебно заседание, че няма права върху имота, но и признава иска. При това положение следва да се приеме за безспорно по делото, че ищецът е осъществявал фактическа власт с намерение за своене в период по-голям от десет години,поради което е придобил правото на собственост по давност, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.
По искането за отмяна на констативния нотариален акт № 79, том I, дело №122/1995г.,на варненски нотариус, с който е удостоверено придобиването от Илия Радичков Вълчев на правото на собственост върху процесния имот, на основание пар 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ
Съобразно приетото с Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК на ВКС, тогава когато със съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо се признават права на трето лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издадения акт следва да се отмени на осн. чл.537, ал.3 ГПК. Отмяната е последица от постановяване на съдебното решение, с което се признават права, в случая на ищеца.
В случая формално ответниците се легитимират за собственици на въз основа на сочения КНА по отношение процесния имот. Съгласно изложените по-горе съображения по делото се установи, че наследниците на Илия Радичков Вълчев не притежават права за имота, поради което констативният нотариален акт, издаден в производство по чл. 587, ал.1 ГПК следва да бъде отменен, на осн. чл. 537, ал.2 ГПК.
С оглед изхода от спора на ищеца се следват сторените по делото разноски в размер на 500 лева съобразно представяния списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направени разходи.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н.А.Ч., ЕГН ********** *** от една страна, а от друга И.В.М., ЕГН ********** ***, С.Е.М., ЕГН ********** *** и Н.Е.И. , ЕГН ********** ***, че Н.А.Ч., ЕГН ********** *** е собственик на имот с идентификатор 10135.5545.506 по КК и КР на гр.Варна, находящ се в кв. Галата, м-ст „Зеленика“, цeлия с площ 493 кв.м, при граници имоти с идентификатори 10135.5545.507, 10135.5545.508, 10135.5545.3932, 10135.5545.9518, по силата на давностно владение, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.В.М., ЕГН ********** ***, С.Е.М., ЕГН ********** *** и Н.Е.И. , ЕГН ********** ***, че Н.А.Ч., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.А.Ч., ЕГН ********** *** сумата от 500 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ костативнивен нотариален акт №79, том 1, дело № 122/1995г. на нотариус Орлин Стефанов, по силата на който Илия Радичков Вълчев, ЕГН ********** е призат за собственик на недвижим имот по реда на пар. 4а, чл. 1 от ЗСПЗЗ, а именно 600/780 кв.м. идеални части от лозе, цялото от 780 кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, кв.Галата, местността “Зеленика“, съставляващо пл.№506 при граници пл.№№ 505, 507, 508 и път, на осн. чл. 537, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: