Р Е Ш Е Н И Е
№630
гр.
Хасково, 13.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Хасково, в
публично заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и двадесета
година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело № 457 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закон за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба Д.Т.Л. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Т. ***, против Заповед № РД-519/15.05.2020г.,
издадена от кмет на община Харманли, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ
във вр. с чл. 225, ал.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Частично затворен дървен навес“, намиращ се в ПИ 77181.19.224
по Кадастралната карта на гр. Харманли, УПИ ХХIV, кв. 132 по ПУП на гр. Х., извършен
от Д.Т.Л..
В
жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в
нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК и чл.35 от АПК, при
неизяснена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и
неконкретизиран в достатъчна степен предмет на разпореждане, както и при
съществено нарушение на производствените правила. Сочи се противоречие между
описаното в съставения Констативен акт и издадената в последствие заповед за
премахване. В тази връзка от жалбоподателката се оспорват констатациите
изложени в констативния акт и заповедта за премахване, че обектът на проверката
има характер на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, доколкото
констатациите на контролният орган не съвпадат с фактическото състояние и
положение на обекта. Сочи се, че разпореденият за премахване обект представлява
лека дървена конструкция, закрепена към терена посредством разглобяеми метални
планки и връзки дюбел/болт. Обектът не е свързан с техническата инфраструктура
– ел. и ВиК инсталации, като същият без да губи индивидуализацията си може да
бъде преместен, след отделянето му от мястото върху което е поставен. Поради
това, според жалбоподателката същият представлява преместваем обект по смисъла
на §5, т.80 от ЗУТ. Моли се за отмяна на оспорената заповед.Претендира се присъждане
на направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по
основателността на жалбата.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не
е спорно по делото, че жалбоподателката е собственик на ПИ с идентификатор
77181.19.568 по КК на гр. Харманли, представляващ УПИ ХХIV-568 по ПУП – ПР на гр. Х..
Във
връзка с постъпила в община Харманли жалба подадена от Т. Д., С. Д. и М. М. с
вх. № ОХ-05-578/02.03.2020г., за изградена барака от Д.Л. на имотна граница
между ПИ с идентификатор 77181.19.224 и ПИ с идентификатор 77181.19.568 на
13.03.2020г. от длъжностни лица от отдел „ТУСЕ“ при община Харманли е извършена
проверка, обективирана в Констативен протокол № 49/13.03.2020г.. При проверката
е констатирано, че Д.Л. – собственик на ПИ с идентификатор 77181.19.568 по КК
на гр. Харманли, е построила частично затворен дървен навес по западната му
граница с ПИ 77181.19.224 - собственост на Т. Д., С.Д. и М. М.. Посочено е, че
покривът на постройката е едноскатен с наклон към ПИ 77181.19.224, без улуци и
водосточни тръби, като така изпълнената покривна конструкция отвежда дъждовните
води в имота собственост на лицата подали жалба до община Харманли.
Във
връзка с отразеното в Констативен протокол № 49/13.03.2020г. до Д. Л. *** е
изпратено писмо с изх. № ОХ-05-759/23.03.2020г., с което и е наредено в
7-дневен срок от получаването му да представи в отдел „ТУСЕ“ документи за
собственост и строителни книжа за констатирания с КП № 49/13.03.2020г. обект
„частично затворен дървен навес“. В указания срок жалбоподателката не е представила
в община Харманли посочените и документи. Поради това и въз основа на
резултатите от извършената проверка от работна група в състав от младши
специалист, младши експерт и старши експерт в община Х. е съставен Констативен
акт № 1/05.05.2020г. В него е отразено, че имотът и строежът са собственост на Д.Л.
***. Като възложител на строежа и строител е посочена Д.Л.. Описано е, че не са
представени одобрен проект (в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта),
съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и
заповедна книга. Към момента на проверката строежът представлява частично затворен
дървен навес с размери 2.40м./4.70м. и височина 2.00 м. до 2.50 м. Покривът е
едноскатен без улуци и водосточни тръби. Строежът е разположен в западната част
на имота по границата му с ПИ 77181.19.224 по КК на гр. Х.. Отбелязано е, че
обектът е изграден без строителни книжа и без разрешение за строеж, в нарушение
на чл.142 ал.1 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. В Констативният акт е посочено, че
проверката е извършена в присъствието на Д.Л., но в същия в частта „присъствали
на проверка“ липсва отбелязване, че в действителност жалбоподателката е
присъствала и съответно и е връчен посочения констативен акт лично и срещу
подпис.
По
делото липсват доказателства удостоверяващи, че от страна на общинска
администрация е направен опит да бъде връчен на Д.Л. съставеният Констативен
акт № 1/05.05.2020г, с който е сложено началото на производството по премахване
на констатирания незаконен строеж.
Въпреки
това от длъжностни лица в отдел „ ТУСЕ“ при община Харманли е изготвен
Констативен протокол от 14.05.2020г., в който е отразено, че след извършена
проверка е установено, че във връзка със съставения Констативен акт
№1/05.05.2020г. от Д.Л., не е постъпило възражение в законоустановения срок.
Въз
основа на съставения констативен акт е издадена процесната заповед, с която, на
основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията, във връзка
с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и Констативен акт №1/05.05.2020г., е наредено да се
премахне незаконен строеж: „Частично затворен дървен навес“, находящ се в ПИ
77181.19.224 по Кадастралната карта на гр. Х., УПИ ХХIV, кв. 132 по ПУП на гр. Х., с
извършител Д.Т.Л.. По делото от страна на ответника не са представени
доказателства удостоверяващи датата на връчване на заповедта.
Въпреки
това следва да бъде прието, че жалбата е подадена в срок, тъй като както бе
посочено оспорената заповед е издадена на 15.05.2020г., а жалбата против същата
е депозирана чрез административния орган до съда на 27.05.2020г. в
законоустановения 14 – дневен срок за обжалване.
По
делото е изготвена съдебно – техническа експертиза. Видно от заключението на
вещото лице, по въпрос 1 е посочено, че процесният обект представлява дървена
барака – павилион с размери 2.45 м. х 4.75 м. носещата конструкция се състои от
дървени вертикални елементи – колони / 10 см х 10 см / и хоризонтални греди /
10 см х 10 см / разположени околовръст на павилиона. Ограждащите и преградните
елементи са изпълнени от дървени летви с ширина 5 см. и дебелина 2.0 см.
Покривната конструкция е гредоред /ребра 8 х 10 см./, върху който е изпълнена
дъсчена обшивка, хидроизолация и покритие – профилна поцинкована ламарина. От
трите страни на бараката/ павилиона стрехите са с размер на 0.30 см. в т.ч. и
към ПИ 77181.19.224, а към собствения двор стрехата е с размер 1.0 м. Челата на
покрива са оформени с челна дъска, наклонът е едноскатен в поска от югоизток на
северозапад, като водите са обрани и с улуци са отведени в собствения двор.
Павилионът е разположен на 0.85 м. спрямо изпълнената на место телена ограда
между ПИ с идентификатор 77181.19.568 и ПИ с идентификатор 77181.19.224.
височината на процесния обект от югоизточната страна е 2.5 м., а от
северозападната страна е 2.20 м. По смисъла на ЗУТ – т.80 на §5 на ДР, така
описания обект е „преместваем обект“, а не е „строеж“ (т.38 на §5 на ДР). По
въпрос 2 вещото лице е посочило, че по естество материалите, от които е изграден
обектът, са дървени носещи и оградни елементи. Защитното покритие върху покрива
е от поцинкована профилна ламарина. Носещите елементи са дървени колони с
дървени „разпънки“ между тях в дъното и от страната на покрива преградните и
ограждащите елементи са укрепени с дървени греди 10х10см. В този си вид обектът
може да бъде безпрепятствено отделен от всяко място, на което е поставен, без
да губи качествата си. Обектът е изпълнен по сглобяем начин и не е трайно
свързан със земната основа. Обектът е поставен върху бетонови елементи, като за
закрепването му към бетоновите елементи служат разглобяеми метални планки и
дюбели за връзка. Бетоновите елементи също не са трайно прехваната към земната
основа. Няма трайно свързване на обекта с терена, поради което не се изменя
субстанцията на терена. Процесният обект няма връзка с техническата
инфраструктура, няма мрежи Ел. и ВиК. В тази връзка вещото лице дава становище,
че не е необходимо издаване на „разрешение за строеж“ за процесния обект,
защото обектът е преместваем съгласно чл.56 от ЗУТ и т.80 на §5 на ДР на ЗУТ,
поради това според вещото лице неможе да се говори за търпимост по смисъла на
§16 от ПР на ЗУТ, нито да се определя категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на строежите.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът
счита, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от лице с
правен интерес, насочена е срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган, но в противоречие с материалноправните разпоредби
при издаването ѝ. Заповедта е издадена на основание разпоредбата на чл.
225а от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях.
Спорното между страните обстоятелство е дали обектът предмет на
обжалваната заповед е строеж или е преместваем обект. Това се определя от
фактическите белези на обекта. Строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ е всяко съоръжение, което променя трайно субстанцията и начина на
ползване на земята или сградата. За да бъде преместваем, обектът трябва да може
да се демонтира без нарушаване на целостта му и да се поставя на друго място.
Именно характеристиките на преместваемост и поставяемост предполагат обектът да
не е трайно свързан със земята.
Безспорно по делото се установи от приетата
съдебно-техническа експертиза, че обектът предмет на оспорената заповед представлява
преместваем обект. Установи се, че процесната барака/павилион е изпълнена по
сглобяем начин, т.е. конструкцията и е преместваема и дава възможност да се
премести в пространството, без да изменя вида си, да наруши целостта си и
терена под него и да се ползва в същия си вид на друго място, поради което
представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Отделно
от това обектът дори не е свързан с мрежите на техническата инфраструктура. С
оглед на това съдът намира, че неправилно административният орган е провел административно производство по установяване и
премахване на незаконен строеж, в което е изследвал въпросите по издаването на
строителни книжа и документи. Поставянето на преместваеми съоръжения е
регламентирано в чл. 56 и сл. от ЗУТ, като съгласно ал. 2 от същия текст „за
обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба
на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема,
одобрена от главния архитект на общината“. Тоест за преместваемите обекти не се
изисква издаването на строително разрешение и одобряване на строителни книжа и
документи. Изисква се единствено разрешение за поставяне на преместваем обект,
който въпрос не е изследван от административния орган и не е преценяван при
постановяване на оспорената заповед за премахване.
С оглед гореизложеното, съдът намира обжалваната
заповед за неправилна и незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно
искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски в общ размер на 846 лева, от които – 10
лева за държавна такса, 500 лева за адвокатско възнаграждение и 336 лева - за
вещо лице.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен
съд – Хасково
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-519/15.05.2020г.,
издадена от кмет на община Харманли, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ
във вр. с чл. 225, ал.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Частично затворен дървен навес“, намиращ се в ПИ с
идентификатор 77181.19.224 по Кадастралната карта на гр. Х., УПИ ХХIV, кв. 132 по ПУП на гр. Х..
ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на Д.Т.Л.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на 846 лева / осемстотин четиридесет и шест
лева /, направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: