Решение по дело №2755/2024 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по касационна жалба от М. П. П., [ЕГН], против Решение № 1308/16.10.2024г. на Пловдивския районен съд, XXІV-и наказателен състав, постановено по АНД № 3636/2024г., с което е потвърдено наказателно постановление № № 24-0432-000445 от 17.05.2024г. издадено от Началник сектор, към ОД на МВР- [област], РУ 01 [област], с което на касатора на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева, за извършено нарушение по чл. 70, ал.3 от ЗДвП.

Искането е обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касаторката лично поддържа жалбата и моли да се отмени паричната част, а да остане само лишаването от право да управлява МПС.

Ответникът по касационната жалба- Началник сектор, към ОД на МВР- [област], РУ 01 [област], редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-[област] по съществото на спора изразява становище за неоснователност на жалбата, като предлага на съда да се остави в сила решението на ПРС.

Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че касаторката на 15.04.2024г. в [населено място], по път отворен за обществено ползване на [улица], срещу номер 12, в посока [населено място], като водач управлява лек автомобил „Ситроен Ц2“, с рег. № [рег. номер], нейна собственост, като отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на автомобилното движение, осъществяващи проверка на водача и управляваното от нея МПС, като по време на проверката, която не е приключила, водачът напуска мястото на проверката като изрично ѝ е разпоредено от униформен служител на МВР да остане на мястото до приключване на извършваната проверка, като го управлява се отправя в посока [населено място]. Последвана е с патрулен автомобил и със светлинен и звуков сигнал гореописаното МПС принудително е спряно повторно на кръстовището, образувано по път III-862 и II- 86, както и, че се движи с гореописаното МПС без задължително включени светлини през деня или къси светлини. Горните констатации били приети като нарушение на чл. 103 от ЗДвП и чл. 70 ал.3 от ЗДвП. Бил съставен и предявен АУАН № GA 1032754/15.04.2024г., въз основа на който било издадено и спорното НП.

Районният съд, въз основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин и наложените наказания съответстват на вината на дееца и обществената опасност на деянието.

Решението е правилно и законосъобразно.

Относно твърдението, че са нарушени процесуалните права на наказаното лице, тъй като последното не било своевременно призовано за съдебното заседание, проведено пред Районен съд – [област], настоящият състав на Административен съд – [област] намира следното:

От АНД № 3636/2024 г. на РС-[област] се установява, че насроченото за 20.09.2024 г. съдебно заседание по въззивното дело е редовно проведено. Неоснователно е твърдението за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от въззивния съд поради несвоевременно призоваване за съдебното заседание на жалбоподателя и неправилно даден ход на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. В случая е налице доказателства за изпращане на съобщенията за насрочено съдебно заседание на лицето на адреса, посочен в жалбата, както и тези от Справка НБД, видно от надлежно оформените писма до 01 РУ и 03 РУ при ОДМВР-[област](л.20 до л.26 по делото на ПРС).

От правна страна относно нарушението на чл.103 от ЗДвП в хода на съдебното производство безспорно е установено, че нарушението е консумирано от лицето, посочено като нарушител. Този извод кореспондира, с показанията на разпитания свидетел по делото. Същият безспорно установява, че касаторката не е изпълнила указание на контролен орган. За административно нарушение по чл. 103 от закона в нормата на чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП се предвижда наказание глоба в размер на 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца до 6 месеца. Според настоящата инстанция наказанието правилно е определено на минималния размер, предвиден в закона. С оглед факта, че няма данни за имотното състояние на нарушителя и предвид на това, че за нарушението, извършено от касатора, степента на обществената опасност, с оглед на факта че това е първо от този вид, това следва да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство. АС [област] намира, че едно наказание на минималния размер - 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок на минималния размер - от 1 месец, би било в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, според която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съображенията по преценката за размера на наложеното наказание по чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП на ПРС са правилни и се споделят от касационния състав на съда.

Следващото констатирано от контролните органи нарушение – управление на пътно превозно средство през деня без включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Възприетата за нарушението правна квалификация е чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и това съответства на установеното при проверката на 15.04.2024г. За извършеното нарушение правилно е приложена от наказващия орган санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, която определя, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

Настоящата инстанция намира за законосъобразни изводите на районния съд по отношение на законосъобразността на наказателното постановление както от фактическа, така и от правна страна. Въззивната инстанция е изградила вът-решното си убеждение въз основа на събрани доказателства по предвидения за това процесуален ред. Следва да се отбележи, че Районен съд - [област] е изс-ледвал всички релевантни за спора обстоятелства и по този начин е изпълнил задължението, визирано в чл. 13 от НПК, а именно, че съдът в пределите на своя-та компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по делото. Във връзка с направените констатации и разсъж-дения, настоящият съдебен състав намира, че извършването на административно нарушение по чл. 103 и чл.70 , ал. 3 от Закон за движение по пътищата от М. П. на посочената дата и място е доказано по категоричен и безспорен начин. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, в т.ч. и при свеждането им до знанието на наказаното лице, не са допуснати пороци, касаещи административнопроизводствените правила, при издаването им и които да засягат тяхната законосъобразност.

От страна на касационния жалбоподател са направени възражения, които са идентични с възраженията, изложени във въззивното производство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. На база на установената в резултат на тази процесуална дейност фактическа обстановка, съдът е приел, че именно касаторката е извършила нарушенията, за които са ѝ наложени и наказанията. В тази връзка следва да се отбележи, че щом при постановяването на съдебния акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи събирането и проверката на доказателствата, касационната инстанция не може да преценява обосноваността на съдебния акт, тъй като е недопустима промяна на приетите за установени фактически положения. А от фактите и обстоятелствата такива, каквито са установени от решаващия съд, следва единственият извод, че касаторката действително е осъществила от обективна и от субективна страна състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от с.з., за което правилно е ангажирана административнонаказателната ѝ отговорност по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП.

По тези съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение.

Водим от горното Административен съд-[област], ХХIV касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1308/16.10.2024г. на Пловдивския районен съд, XXІV-и наказателен състав, постановено по АНД № 3636/2024г.

Решението е окончателно.