Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № .... от ..... година по гр.д. № ...../.... година Районен съд - гр.В. Т. е отхвърлил предявения от Т. К. М. против И. И. Н. иск, имащ за предмет претендирано към нея право да му заплати сумата от 3508 лева, представляваща паричната равностойност на общо 88 пространствени кубически метра дървесина за огрев, което количество той твърди да му се дължи съразмерно с неговия дял / 11/24 ид. части/ в съсобствеността върху залесена горска територия / гора/, с площ от 7.000 дка, в землището на с.Х., местност " К.", представляваща имот № .... по картата на възстановената собственост, от общо добитата дървесина / 191,36 пространствени кубически метри/ в резултат на извършени по законноустановения ред в тази територия през лятото на 2005 и 2006 г. сеч като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е ищецът Т. К. М., който го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това.В жалбата си развива съображения за неправилност на атакуваното от него решение, като посочва, че при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, които водят до неговата необоснованост. Посочва, че при безспорно установената от него фактическа обстановка, съдът е бил затруднен да намери правната квалификация на претенцията - дейност, която е негово задължение и право. Моли обжалваното от него решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата му претенция да бъде уважена като основателна и доказана. Претендира разноски. Въззиваемата И. И. Н. заема становище, че въззивната жалба на Т. К. М. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното от него решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на Т. К. М. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Т. К. М. против И. И. Н. иск за заплащане на сумата 3508 лева ,представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен - добита от упълномощени от нея лица през 2005 и 2006 година дървесина от съсобствения им недвижим имот - гора от 7.000 дка в с. Х.. Макар и отличаваща се със своята непрецизност, от обстоятелствената част на исковата молба на Т. К. М. се налага извода, че правното основание на исковата му претенция е чл.30,ал.3 ЗС. По делото е установено и не се спори, че с решение № ..... от ....... година на ОСЗГ - гр.В. Т. на наследниците на П.К.Н. ,починал на ..... година, е възстановено правото на собственост в нови реални граници по чл.4,ал.2 ЗВСГЗГФ върху имот № .... по картата на възстановената собственост на землището на с.Х., с площ от 7.000 дка, представляваща залесена горска територия, находяща се в м. "К.". Безспорно е, че ответницата, сега въззиваема И. И. Н., е внучка на П.К.Н.. Т. К. М. е син от първия и брак на починалата на .... година Й. М. Н., съпруга на К. П. Н. ,починал на .... година , син на П. К. Н., По делото е установено и не се спори, че с определение № .... от ..... година е допуснато осиновяването на въззивника Т. К. М. от съпрузите Т. Д. М. и съпругата му М. Т.. Това обстоятелство се установява по делото от представеното пред първата инстанция / л. 36/ удостоверение на Областния съд. Т. Д. М. е починал на ..... година, а осиновителката М. М. - на ..... година. В тази връзка следва да се има предвид, че действащият режим на осиновяването към 1945 година е уреден със Закона за извънбрачните деца и осиновяването / ДВ бр.467/ 26.11.1940г./ отменен с разпоредбата на чл.165 от ПР на ЗЛС/ ДВ бр.182/1949 година/ До изменението на чл.81 ЗЛС / отм./ през 1961 година / ДВ бр.50/1961 г./ българското право познава само така нареченото непълно осиновяване, при което и съгласно чл.81, ал 4 ЗЛС осиновеният запазва всички права и задължения със семейството, към което принадлежи по рождение , т.е. наследява родителите си по произход. В конкретния случай осиновителите на въззивника Т. М. са починали преди изменението на чл.81 ЗЛС през 1961г. поради което осиновяването му от 1945 година към 1961 година не може да бъде квалифицирано като " заварено " осиновяване по смисъла на преходното правило към ЗИЗЛС ,обн.ДВ бр.50 от 23.06.1961 година. Ето защо същото не се е трансформирало в пълно съгласно чл.81 ЗЛС, обн. ДВ бр.50/1961 година. Със смъртта на осиновителите на Т. М. осиновяването като правоотношение се е прекратило и е възникнало наследствено правоотношение.Настъпили са последиците на непълното осиновяване на Т. М., който е запазил правото си да наследи и майка си по рождение, респективно - Й. М. Н., съпруга на К. П. Н., син на П. К. Н., на наследниците на който е възстановена собствеността върху процесната гора.Направеният от Й. Н. на ...... година отказ от наследството, останало и от покойния и съпруг К. П. Н., няма действие по отношение на процесната гора съгласно чл.91а ЗН. Не са налице условията на чл.9а ЗН, изключващи правото на Т. М. да наследи съответната част от възстановената на наследниците на П. К. Н., съответно - на неговия син М. К. Н., чиято преживяла съпруга е рождената майка на Т. М. Й. М. Н.. С оглед на изложеното по-горе се налага извода, че Т. М. е един от наследниците на общия на страните наследодател П. К. Н.Страните нÕ спорят, че освен тях двамата, всички останали наследници на П. К. Н. са се отказали от оставеното им от последния наследство, включително процесната гора, поради което същата е останала съсобствена само на тях двамата при права, така, както са посочени от ищеца, сега въззивник, в исковата му молба - 11/24 идеални части за него и 13/24 идеални части за И. Н.. По делото е установено, че по дадено от И. Н. съответно на Л. И. Г. и К. К. М. пълномощно и след дадено от Държавно лесничейство - гр.В. Т. позволително за сеч, същите през 2005 и 2006 година са извършили такава в процесната гора, като съгласно показанията на К. М., разпитан като свидетел в съдебно заседание на ...... година, те са направили / .... окончателната, гола сеч." В тази връзка не кореспондира на събраните по делото доказателства изводът на първоинстанционния съд ,че " ... правото на участие на ищеца в цялата маса на възможния дървесен добив от гората съразмерно с частта му в съсобствеността не е обективно накърнено с конкретно извършения добив......" и " Ако е пожелал, той е могъл също да извлече идентична полза от гората.".При извършена вече по пълномощия на И. Н. гола сеч, обективно невъзможно е той също да извърши сеч и да добие дървесина от вече напълно изсечената гора. Видно от представените по делото констативни протоколи за освидетелстване на сечища и заключението на допуснатата по делото лесотехническа експертиза, от съсобствената на страните гора са добити 95,68 куб.м. дърва за огрев,представляващи естествени плодове от гората, респективно - 208 пространствени кубични метра. Общата стойност на добитата дървесина, след приспадане на разходите за добив и транспорт, е в размер на 4576 лева. По делото не се спори, че Т. М. не е получил каквато и да било част от добитата дървесина. Във връзка с това следва да се има предвид, че по аргумент от чл.93 ЗС, когато един от съсобствениците получава добивите от вещта / естествени или граждански/ несъразмерно с дела си, той дължи обезщетение на другия съсобственик, при това без писмено поискване. Същото задължение има и съсобственикът, който се е разпоредил по какъвто и да било начин с добитите плодове. Съгласно чл.30,ал.3 ЗС "Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си." Понятието " ползи от общата вещ" по смисъла на цитираната разпоредба от закона включва не само пряко служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава. Изложеното до тук по категоричен начин налага извода, че в полза на Т. М., като съсобственик на процесната гора, от която от И. Н. е добита дървесина при извършена по нейни пълномощия гола сеч на цялата гора, е възникнало вземане срещу нея ,което вземане представлява част от стойността на действително получената дървесина след приспадане на разходите за добив и транспорт, съответстваща на наследствения му дял - 11/24 идеални части от 4576 лева, които са в размер на 2097,33 лева. По делото не се спори, че тази сума от въззиваемата на въззивника не е заплатена. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на Т. К. М. е частично основателна. Обжалваното от него решение, като порочно в частта , с която е отхвърлена исковата му претенция за 2097,33 лева , респективно - за разликата над 1410,67 лева до 3508 лева , следва да бъде отменено и предявения от него иск в посочения размер следва да бъде уважен. В останалата му обжалвана част решението е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 и ал.2 ГПК И. Н. следва да бъде осъдена да заплати на Т. М. направените от него разноски по делото по компенсация в размер на 64,45 лева. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № ...... от ..... година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № ...../..... година в частта му, с която предявеният от Т. К. М. против И. И. Н. иск е отхвърлен за разликата над 1410,67 до 3508 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА И. И. Н., с ЕГН *, с постоянен адрес с.С., община В. Т., да заплати на Т. К. М., с ЕГН *, с постоянен адрес с.С., община В. Т., сумата 2097,33 лева / две хиляди и деветдесет и седем лева, и тридесет и три стотинки/ представляваща обезщетение за ползата , от която е лишен – добита през 2005 и 2006 година дървесина от съсобствената им залесена горска територия с площ от 7.000 дка, представляваща имот № .... по картата на възстановената собственост на землището на с. Х., находяща се в местността "К.", при граници / съседи/: № ..... Залесена територия на МЗП - Държавно лесничейство; №..... Залесена територия на наследници на М. И. С.; № ...... Залесена територия на Д. Ц. Д.; № ... Залесена територия на наследниците на Н. П. Д.; № .... Залесена територия на наследниците на И. П. Д.; № .... Залесена територия на наследниците на П. С. Т. и № .... Залесена територия на наследниците на Д. Т. Й. , заедно със законната лихва върху тази сума - 2097,33 лева, считано от датата на предявяване на иска по делото - .... година до окончателното и изплащане, както и 64,45 лева направени от него разноски по делото по компенсация. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |