Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 268 01.12.2023 г. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на девети ноември две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Юлияна Станева
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА КАН дело № 249 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Д.Б.Ю., подадена чрез пълномощника му по делото адв. М.Т.,
против Решение № 214 от 15.08.2023 г., постановено по АНД № 438/2023 г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление № 22-0284-000605 от 01.05.2022 г., издадено от Началник сектор в
ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък, с наложени на касатора
административни наказания, както следва: на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца, и на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63в от ЗАНН. Касаторът
оспорва направения от съда извод за доказаност на административно нарушение,
като твърди, че съдът е постановил своя акт при неизяснена фактическа
обстановка, като неправилно не бил дал вяра на свидетеля, воден от
жалбоподателя.
Направено
е искане съдебното решение да бъде отменено в оспорената му част.
Ответникът
по касационната жалба Началник сектор към ОД на МВР, РУ Казанлък, не изпраща
представител и не взема становище по подадената касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, и предлага решението да бъде потвърдено като законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № 22-0284-000605 от 01.06.2022 г., издадено от
Началник сектор към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък , с което на Д.Б.Ю. на основание чл. 175а, ал.1, пр.
3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП, и на основание
чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че на 17.04.2022 г. в 10:30 часа в село Турия до площад „ Хорото“ до църквата в центъра на
селото управлява лек автомобил „........” с рег. № ........, като форсира двигателя на
автомобила, извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми и
се върти в кръг. С тези действия водачът не използва пътя по предназначението
му за превоз на хора и товари. С поведението си създава опасност за здравето и
живота на другите участници в движението.
При
осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Казанлък е приел, че
описаните деяния са доказани по безспорен начин. При задълбочен анализ на
събраните гласни и писмени доказателства е приел, че по безспорен начин е доказано административнонаказателното обвинение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и наказанията са правилно определени.
Решението
на въззивния съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон.
Отговорността на Д.Б.Ю. се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл.104б,
т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение е обосновано с констатацията, че на на 17.04.2022
г. в 10:30 часа в село Турия
да площад „ Хорото“ до църквата в центъра на селото управлява лек автомобил „........” с рег. № ........, като форсира двигателя на
автомобила, извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при
условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от
наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП поведение сочи на „използване на пътя за други цели, а не по
предназначение” от водача на МПС, е фактически и доказателствено обосновано. С
оглед показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели - очевидци
на твърдяното нарушение и описаната от тях обстановка установено се явява
обстоятелството, че водачът преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми.
Разпитаният свидетел на защитата
отрича възпроизведено в АУАН и в
НП фактическо обвинение, като твърди, че Д.не е
извършвал дрифт, колата била запалена на място, но не била
местена. За отговора на въпроса
извършено ли е деянието от Ю. следва да се има предвид, че свидетелят на
защитата е приятел на наказаното лице, сочещо на заинтересованост, освен ако се
установява, че изнесените от този свидетел факти се подкрепят частично от
безпристрастни показания на други свидетели и/или от останалите доказателства
за съставомерните факти, посочени в АУАН. Налага се
изводът, че обвинението е доказано и не е опровергано чрез доказателствени
средства, установяващи друга обективна истина за съставомерните
факти. Следователно причина за извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми на
автомобила е съзнателно предприето действие от страна на водача, сочещо на
формиране у него решение/умисъл за ползване на пътя и за други цели освен за
превоз на пътници и товари, в нарушение на забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Отговорността за нарушаване на забраната не се изключва, когато водачът,
преди да осъществи наказуемото деяние, е ползвал пътя съобразно неговото
предназначение – за превоз на пътници и товари, съответно има намерение да
продължи закономерното му ползване след осъществяване на решението си да наруши
забраната. В случая автомобилът се е намирал на паркинг, който е част от път,
отворен за обществено ползване /арг. §6, т.1 ЗДвП/, и
в посочения в НП момент /10:30 ч/ не е извършвал движение с цел превоз на
пътници и товари, а с различна от единствено законосъобразната, поради което
деянието правилно е квалифицирано като наказуемо по чл.175а, ал.1, предл.трето от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 185 ЗДвП за нарушение на този закон и на издадени въз
основа не него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се налагат с глоба в размер на 20 лв. Допуснатото от Д.Ю. нарушение
на законово регламентирано изискване и задължение на всички участници в
движението /в т.ч. на водачите на МПС/ с поведението си да не създават
опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето
на хората и да не причиняват имуществени вреди, е надлежно формулирано и
обосновано от фактическа и правна страна в съставения АУАН /подписан от
санкционираното лице без възражения/ и в издаденото въз основа на него НП.
Нарушението се явява доказано с оглед обстоятелството, че за опасното шофиране
са повикани полицейски служители, а от свидетелските показания на Т.се установява,, че водачът Ю. е застрашил живота на него
и на сина му: „Едва не ни отнесе“.
За пълнота следва да се
отбележи, че касационната инстанция проверява правилното приложение на
материалния закон спрямо установените от въззивния съд факти, както и следи
служебно за спазването на тези норми, които гарантират формалната правилност на
приетото за установено от фактическа страна, а именно да са взети всички мерки
за разкриване на обективната истина, а вътрешното убеждение да е основано на
обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото
- чл.14 НПК, събрани по реда и със
средствата на приложимия процесуален закон. При тази служебна проверка за
спазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение касационната
инстанция не подлага на контрол преценката на съда относно това кой източник е достигнал до извода за доказаност на
административното обвинение.
Като
е достигнал до правни изводи за процесуална законосъобразност на НП № 22-0284-000605 от 01.06.2022 г., издадено от Началник сектор в
РУ Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора , районният съд е приложил правилно
материалния закон.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо
от АПК , Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 214 от 15.08.2023 г., постановено по АНД № 438/2023 г. по
описа на Казанлъшкия районен съд в частта, с която е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление № 22-0284-000605 от 01.05.2022 г., издадено от Началник сектор в
ОД на МВР – Стара Загора, РУ Казанлък,
с наложени на Д.Б.Ю. административни
наказания: на основание
чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, и на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в
размер на 20 лв.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.