№ 1895
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110215715 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № СОА21-РД11-
1748/07.07.2021 г., издадено от К.К. – зам.-кмет на СО, с което е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на З. И. Б., с
ЕГН: **********, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Санкционираното лице обжалва НП в срок, с искане за неговата отмяна
като незаконосъобразно. В жалбата сочи, че мястото, върху което е паркирал,
е било означено със съответния пътен знак като такова, предназначено за
паркиране от лица със затруднения в движението, но знакът не е виждал,
защото бил в короната на дърво и не бил видим за водачите на МПС. Освен
това, твърди, че липсвала и синя маркировка на мястото, поради което то не
било означено по съответния начин за това. Иска отмяна на НП. Разноски не
са претендирани.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и иска от съда да отмени НП.
Въззиваемата страна Столична община, редовно призована, изпраща
представител в лицето на юрк. П.. Последната сочи, че издаденото НП било
законосъобразно и правилно, а нарушението било установено по безспорен
начин. Иска неговото потвърждаване от съда. Претендира и разноски.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 02.06.2021 г. в 11:24 часа, полицейският служител С. Г. забелязала, че
лек автомобил марка „Фолксваген Шаран”, с рег. номер РК **** ВН, е
паркиран на парко място, предназначено за хора с увреждания. Същото се
намирало на бул. „Шипченски проход” № 2А, с посока на движение към ул.
„Алфред Нобел”. Въпросното парко място било сигнализирано с пътен знак
Д21 – „Инвалид”, указващ мястото или местата, определени за паркиране на
ППС, обслужващи инвалиди, били поставени и две табели Т17, указващи
времето за разрешено паркиране (до 4 часа), както и и „принудително
отстраняване на нарушителите чрез репатрак”. Освен това, асфалтовата
повърхност на съответното паркомясто била означена със синьо-бяла
маркировка, указваща, че мястото е предназначено за хора с трайни
увреждания.
В автомобила е нямало водач. Ето защо, била съставена докладна записка
и автомобилът бил репатриран, като бил откаран на т.нар. наказателен
паркинг.
Собственикът на автомобила – жалбоподателят З. Б. отишъл да си
прибере автомобила, при което заявил, че той е паркирал на съответното
място и свидетелят В. му съставил АУАН, тъй като автомобилът й бил
паркиран на място предназначено за обслужване на инвалиди. Освен това, Б.
бил санкциониран и с плащането на такса за репатрирането на автомобила.
На базата на съставения АУАН е издадено процесното НП № СОА21-
РД11-1748/07.07.2021 г., издадено от К.К. – зам.-кмет на СО, с което е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на
З. И. Б., с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел – В., чиито показания се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателствени материали и
са логични, и ясни. Съдът кредитира изцяло и приложения по делото снимков
2
материал, направен при репатрирането на автомобила, като намира, че
въпросните снимки намират опора и в показанията на Х. и докладната на С.
Г..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон
съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП: „Освен в посочените в ал. 1
случаи паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни
увреждания”.
За нарушаването на тази разпоредба е предвидена определена
санкция, закрепена в чл. 178д от ЗДвП: „Наказва се с глоба в размер 200 лв.
лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. ”
Съдът намира, че безспорно е установено, че процесното превозно
средство е паркирано на посоченото парко място. В тази насока има
категорични доказателства, а именно снимковият материал, приложен като
писмени доказателства по делото. Безспорно е наличието и на посочените по-
горе пътни знаци.
Съдът намира, че възраженията в жалбата са изцяло неоснователни,
защото от снимковия материал ясно се вижда, че знакът е бил видим в
достатъчна степен за самия водач, т.е. дори да е в близост до дърво, то той не
е бил закрит в такава степен, че водачът да не може да го възприеме. Освен
това, съдът намира, че водачът на МПС е бил наясно, че мястото е
предназначено за хора с трайни увреждания, защото то е било маркирано със
съответния за това син цвят, който също е видим от снимковия материал,
наличен по делото. Ето защо, съдът намира, че възраженията в този смисъл са
3
неоснователни.
Нарушението е съставомерно и от субективна страна, тъй като
жалбоподателят много ясно е възприел поставените знаци на мястото, поради
което съвсем съзнателно същият не се е съобразил с тях и е паркирал
автомобила си на съответното място. Т.е. нарушението е извършено виновно.
На жалбоподателят е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 лева. Административнонаказващият орган е определил размера
на наказанието правилно в точно фиксирания размер, който е предвиден в
ЗДвП. Ето защо, то не подлежи на ревизия.
Всички тези доводи водят този съдебен състав до крайния извод, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се
произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на Столична община, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно
правилата за неговото изчисляване, невисоката правна сложност на делото и
обстоятелството, че то е решено в две заседания.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № СОА21-
РД11-1748/07.07.2021 г., издадено от К.К. – зам.-кмет на СО, с което е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на З. И. Б.,
с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА З. И. Б., с ЕГН: **********, да заплати на Столична
община сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София–град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5