РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330103979 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Агривич“ ЕООД срещу Т. И. И., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 200, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 5400 лева представляваща цена за доставка на 5000 броя разсад за
рози по сключен неформален договор за продажба от месец *********** г., за
която е издадена фактура № ********** г., сумата в размер на 285 лева –
обезщетение за забава за периода 01.07.2020 г. – 06.01.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.01.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 143/08.01.2021 г. по ч. гр. д. №
181/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XX гр. с-в.
В исковата молба се излагат съображения, че през месец ********* г.
между страните бил сключен устен договор за продажба, въз основа на който
ищецът доставил на ответника 5000 броя разсад за рози на стойност 5400
лева. За извършената доставка от страна на ищеца била издадена фактура №
1
***********г., със срок на плащане – месец юни 2020 г. Поради изложеното,
считано от 01.07.2020 г., сумата в размер на 5400 лева станала изискуема, но
от ответника не последвало изпълнение на задължението за заплащане на
продажната цена. Поради изложеното, ищецът депозирал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № 181/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив. На
08.01.2021 г. по посоченото ч. гр. д. била издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника Т. И. И., с който се взима становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. В същия се посочва, че ответникът е
имал облигационни отношения с ищеца в качеството му на земеделски
производител, които са се изразявали в продажба от ответника на ищеца на
маслодайни рози. Оспорва се обаче да е сключвана сделката, описана в
исковата молба. След получаване на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
а впоследствие и приложенията към исковата молба, ответникът извършил
проверка в счетоводството, и установил, че описаната фактура не е
осчетоводявана към него. Към твърдяната от ищеца дата на сключване на
договора, ответникът не бил регистриран като земеделски производител. От
правна страна се излагат съображения, че представената с исковата молба
фактура, не е подписана от ответника.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 181 по описа за 2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XX гр. с-в., образувано по депозирано от „Агривич”
ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 143/08.01.2021 г.
Срещу Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано възражение,
2
поради което с разпореждане на съда от 21.01.2021 г. е указано на заявителя
да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В
законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са
допустими.
По основателността на предявените искове:
По делото е представена фактура № ********* г. /л.4/, издадена от
„Агривич” ЕООД с получател Т. И. И., в която е обективирана стойността на
разсад рози 5000 бр., възлизащи на 5400 лева с ДДС, която фактура не носи
подписа на нито една от страните.
Представени са Уведомление за приемане на постъпили „Агривич“
ЕООД данни от справка – декларация за ДДС за данъчен период ***** г. /л.5-
6/, и извлечение от дневник на продажбите на ищеца /л.7/. По отношение на
посочените документи липсва авторство, поради което същите не
представляват годни писмени доказателства и не следва да бъдат вземани
предвид при изграждане на правните изводи на съда.
Видно от представеното по делото писмо вх. № ******** г. по описа на
Районен съд Пловдив, депозирано от ТД на НАП ***** /л.41/, ответникът е
регистриран по ЗДДС на******** г. В тази насока с приобщени подадените
от същия по електронен път справки-декларации по ЗДДС, ведно с
уведомления за прием и дневници за покупки и продажби за периода
септември 2016 г. – април 2017 г. /л.49-72/.
По делото е разпитан свидетелят Х. К.. Същият посочва, че е
производител на разсад от маслодайни култури. Спомня си, че през месеците
******* *******г. управителят на ищцовото дружество му се е обадил по
телефона и му казал, че има клиент за маслодайни рози. Същият, заедно с
ответника, посетили обекта на свидетеля и разгледали притежавания от него
разсад. Свидетелят си спомня, че закарал разсад до гр. ********, като посетил
място, където се намирали управителят на ищцовото дружество и ответника.
Двамата приели стока и преброили количеството от 5000 броя. Заплащането
на разсада било извършено от управителя на ищеца. Свидетелят не знаел
какви са отношенията между него и ответника.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля К.,
3
доколкото същите се явяват обективни, преки и непосредствени.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието, на което да са задълженията за доставяне на 5000
броя разсад на маслодайни рози, срещу заплащане на парична сума – нейна
цена; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от
страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на доставена
стока.
От така събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че
не може да се направи несъмнен извод за наличие на валидно облигаторно
правоотношение между страните по повод доставката на 5000 бр. разсад на
маслодайни рози. В тази връзка като доказателства от страна на ищеца бе
представена единствено издадена от същия фактура. Същата обаче не е
подписана от представител на ответната страна, като не се ангажираха
доказателства и за нейното осчетоводяване. Дори напротив, от представеното
от ТД на НАП ********писмо се установи, че към датата на издаване на
процесната фактура – ******* г., ответникът не е бил регистриран като
земеделски производител по ЗДДС. Изпълнението на сключен облигационен
договор за доставка на посочения разсад не се установи и от разпитания в
хода на съдебното дирене свидетел, доколкото неговите показания касаят
период, различен от процесния. Също следва да бъде отбелязано, че
съществуването на договора за продажба не може да бъде установено с
гласни доказателства, доколкото предвид заявената в исковата молба
стойност, случаят попада в забраната на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното и доколкото съобразно нормата на чл. 154, ал.1
ГПК ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно
доказване наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните, съдът намира, че предявения главен иск се явява недоказан и като
такъв, следва да бъде отхвърлен. Посоченото обуславя и неоснователност на
4
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ответника. Такива следва да бъдат присъдени в
общ размер на 614 лева съобразно представения договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно предявени искове за
признаване в отношенията между страните, че Т. И. И., ЕГН: **********,
дължи на „Агривич“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 200, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, следните суми: сумата от 5400
лева, представляваща цена за доставка на 5000 броя разсад за рози по
сключен неформален договор за продажба от месец ******* г., за която е
издадена фактура № ************* г., сумата в размер на 285 лева –
обезщетение за забава за периода 01.07.2020 г. – 06.01.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.01.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 143/08.01.2021 г. по ч. гр. д. №
181/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XX гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агривич“ ЕООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. И., ЕГН: **********, сумата в размер на
614 лева /шестстотин и четиринадесет лева/, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5