Решение по дело №712/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 825
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Капка Павлова
Дело: 20221001000712
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20221001000712 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 56 от 26.01.2022г., поправено с решение № 426 от 19.04.2022г. и двете
постановени по т.дело № 1045/2021г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлен
предявеният от Национална агенция за приходите иск с правно основание чл.694,ал.2,т.2
от ТЗ за признаване за установено спрямо „Диализен център Екзарх Антим-І“ ЕООД, ЕИК
20169813 при участието на синдика на същото дружество, че включени в списъка на
приетите вземания на кредиторите на „Диализен център Екзарх Антим-І“ ЕООД /н/, обявен
в ТРРЮЛНЦ под № 20201007090926, публични вземания в общ размер на 42 058,42лв., от
които 27477,37лв. главници и 14 581,05лв. лихви, начислени до 09.09.2020г. са с поредност
на удовлетворяване чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.
В законоустановения срок е подадена жалба от НАП, с която се моли този съдебен акт
да бъде отменен като неправилен и да бъде постановено решение за уважаване на
предявените искове, Претендира се присъждане на разноските по делото и за двете
инстанции. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон, като се твърди, че първоинстанционният съд неправилно тълкува
законовите разпоредби и по - конкретно на нормите на чл.193 от ДОПК и чл.722,ал.1,т.1 от
ТЗ.
Въззиваемото дружество не е подало отговор на жалбата.
Синдикът на същото е депозирал отговор, с който моли да бъдат съобразени нормите
1
на ТЗ.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваният съдебен акт е валиден.
По отношение на допустимостта на решението въззивният съд приема следното:
Съгласно чл.694, ал.2 от ТЗ кредитор с неприето вземане може да предяви иск за
установяване съществуването на същото ако предявеното от него вземане е изключено от
списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника
или на друг кредитор. Тази норма дава възможност да се атакуват и привилегиите, с които
са приети или неприети предявените вземания. В случая НАП е предявил публични
вземания по пет пункта на обща стойност от 56 324,23 лв., от които 41624,68лв. главници и
14696,55лихви. Тези вземания са били приети от синдика и включени в списъка на приетите
вземания, обявен в ТР на 07.10.2020г. От тях 42 597,22 лв. са приети с поредност на
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ, а вземането за Фонд ГВРС в размер на
13 727,01лв. е прието с поредност на удовлетворяване чл.722,ал.1,т.4 от ТЗ.
В срока по 690 от ТЗ е подадено възражение от физически лица против така приетия
ред за удовлетворяване на вземанията на НАП. С определение от 31.05.2021г. съдът по
несъстоятелността е изменил списъка на приетите вземания по отношение на тези вземания
на НАП, които са били включени при поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ
като е прието, че същите са такива с поредност по чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ.
Искът по чл.694 от ТЗ е подаден в изсикуемият от закона 14-дневен срок и е допустим.
Допустимо е и постановеното по същия първоинстанционно решение, тъй като със същото
съдът се е произнесъл по заявените искания и в рамките на своите правомощия.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
съгласно правилата на чл.235,ал.2 от ГПК намира,че обжалваното решение е правилно. Тъй
като настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд,то на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени
от градския съд като по този начин същите стават част от настоящото решение.
Във връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба е необходимо да се
отбележи, че в съдебната практика се приема, че чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в частта, предвиждаща
привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана,
вписани по реда на ЗОЗ следва да се тълкува корективно. Приема се, че целта на вписването
на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително
удовлетворяване, а създаване на предимство при конкуренция между различните способи на
принудително изпълнение върху същото имущество, тъй като вписването на насочването на
принудително изпълнение по реда на ГПК и ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение
от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. По-рано вписаният запор е противопоставим
2
на кредитор с по-късно вписан особен залог по ЗОЗ и има значение в производството по
принудителното изпълнение върху заложеното имущество като заложният кредитор би
имал качеството на хирографарен такъв в това производство. Освен това вписването на
запор по реда на ЗОЗ има за последица да забрани на длъжника да се разпорежда с вещта
или вземането. То обаче не води до възникване на привилегия за предпочтително
удовлетворение в производството по несъстоятелност предвид нормата на чл.638, ал.4, изр.2
от ТЗ, съгласно която наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността.
Градският съд е достигнал до същия извод и предвид на това обжалваното решение се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, апелативният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56 от 26.01.2022г., поправено с решение № 426 от
19.04.2022г. и двете постановени по т.дело № 1045/2021г. по описа на Софийски градски
съд.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3