Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 195
гр.Свищов, 14.08.2019 год.
Свищовският
районен съд в публично съдебно заседание на 23.07.2019 г.:
Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1356 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взема предвид:
ИСК
с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането .
Производството е образувано по искова молба на С.М.С. против „З.к.У.“АД, ***,
представлявано от Н.И., Н. К. и Д.Т.. Твърди, че на 21.06.2018г.,
около 12 часа , на път III-3002 на км.6+000 в община Левски
е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел“ с рег.№ *, управляван от П.С.Л.,
който при движение с несъобразена скорост изгубил контрол над управляваното
МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, при което блъснал движещия се
срещу него лек автомобил „Пежо“ с рег.№ **, управляван от ищеца С.М.С..При това ПТП автомобилът „Пежо“ с рег.№
** бил сериозно увреден , а ищецът и пътничката в автомобила М. С. претърпели сериозни увреждания на здравето. В резултат на настъпилото ПТП е
получил контузия на гръден кош,хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност,
смесено тревожно депресивно разстройство. Твърди
, че от инцидента е преживял силен стрес, като в резултат от причиненото
увреждане е претърпял болки и страдания, както и пост-травматичен стрес- страх, нарушения на съня и апетита,
тревожност. По случая е образувано досъдебно производство № 106/2018г. по описа
на РУ на МВР Левски, което по твърдения на ищеца не е приключило. Ищецът твърди, че виновният за произшествието водач е имал
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключена с
ответника, която следва да покрие причинените вреди. Твърди, че е предявил
претенция пред застрахователя , като последният
му е изплатил на 13.11.2018г.
сумата 3000,00лева-неимуществени вреди и 45,00лева-имуществени вреди, които
суми счита че са недостатъчни за обезщетяване на претърпените от него болки и
страдания. С оглед гореизложеното се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 9000,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски.
В едномесечен срок от получаване
на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор по чл.131
от ГПК, в който взема становище за неоснователност
на иска. При условията на евентуалност, заявява, че е частично основателен.
Като възражение за завишения размер на претенцията сочи липса на причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП и съпътстващите заболявания на ищеца. Ответното
дружество не оспорва наличието на сключена валидна застраховка към датата на
деянието. В съдебно заседание и
писмена защита ответното застрахователно
дружество взема становище, че изплатената сума 3000,00лева-обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 45,00лева-имуществени вреди е съобразена с
претърпените от ищеца болки и страдания, както и съответства на икономическата и социална действителност в
страната , поради което искът за сумата 9000,00лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по 45 от ЗЗД, вр. чл. 432, ал. 1
от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната
фактическа обстановка:
На 21.06.2018г. е , около 12 часа ,
на път III-3002 на км.6+000 в община Левски
е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *, управляван от П.С.Л.,
който при движение с несъобразена скорост изгубил контрол над управляваното
МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, при което блъснал движещия се
срещу него лек автомобил „Пежо“ с рег.№ **, управляван от ищеца С.М.С..При това ПТП автомобилът „Пежо“ с рег.№
** бил сериозно увреден , а ищецът и пътничката в автомобила М. С. претърпели увреждания на
здравето.
Причина за ПТП е несъобразената скорост
на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ * , който е следвало да се движи
с технически по ниска скорост, която да му позволи безопасно изпълнение на
десния за него завой,без да допусне занасяне и завъртане на автомобила.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие не се
оспорва от ответника, но същият, както е възприет се потвърди от останалите доказателства
по делото-протокол за ПТП,фотоалбум,
авто-техническа експертиза от ДП № 106/2018г. по описа на РУ на МВР Левски.
Същото се установява и от допуснатата и приета в съдебното производство авто- техническа
експертиза.
В резултат на настъпилото ПТП , ищецът С.М.С. е получил
контузия на гръдния кош, с
болков синдром,
смесено тревожно депресивно разстройство. Непосредствено след катастрофата е откаран от сина си в Болницата в
гр.Свищов, видно от лист за преглед на пациент с основна диагноза- контузия (
натъртване на меките тъкани) на гръдния кош. След съответните прегледи и
изследвания са установени гореописаните травми, което е видно от амбулаторния
лист и същият е насочен за домашно лечение. За състоянието му беше разпитан в
качеството на свидетел М. М. - син на ищеца. Според него , след
катастрофата в близост до с.Стежерово, баща му се обадил и той отишъл на
мястото, където го заварил притеснен , изнервен и стресиран. Той го откарал до
болницата в Свищов и после го съпроводил до дома му. Баща му изпитвал физически
затруднения и душевен дискомфорт.Наложило се няколко дни да остане да живее при
него за да му помага. Болките продължили няколко седмици и следвало да търпи неудобства
при извършване на ежедневните си дейности във връзка с нарушената си двигателна
активност. След инцидента бил притеснен ,
имал нарушения в съня, страхувал се да излиза сам, включително се налагало
синът му да го придружава при посещения в болница.
Безспорно е , че получените травми са му
попречили известен период от време да се
завърне към обичайния си начин на живот.
По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че на ищеца С.М.С. са причинени следните увреждания: множество контузии ( натъртване на меките
тъкани) в областта на гръдния кош и
крайниците, изразяващи се в кръвонасядания и хематоми. Вещото
лице е достигнало до извода, че описаните травматични увреждания- кръвонасядания и хематоми в областта на гръдния кош и крайниците имат причинна връзка с възникналото на 21.06.2018г. ПТП.
В резултат на получените травми ищецът е
търпял болки и страдания с по-голям
интензитет (средни) в първите две седмици след инцидента, след което постепенно
са намалели до слаби през следващите 2-3 седмици. Нормалният оздравителен
процес при подобни увреждания е около три седмици и половина, но в случая с
оглед напредналата възраст на ищеца -78 години е възможно субективните болки и
страдания да продължат и по-дълго - до два месеца. Не са налице трайни
последици за здравето на ищеца в резултат на получените увреждания. Посочените
съпътстващи заболявания – високо кръвно налягане, хипертонично сърце без
застойна сърдечна недостатъчност, според вещото лице нямат отношение и връзка с
получените травми на меките тъкани при пътно-транспортното произшествие от
21.06.2018г. Дължат се на възрастови изменения и са диагностицирани преди процесното ПТП.
Налице са данни за и стресова реакция, за което е
допусната и приета съдебно-психиатрична експертиза. Според заключението на
вещото лице, непосредствено след инцидента С.С. се е намирал в състояние на
остра стресова реакция , което е продължило 3-4 дни, а впоследствие и към
момента на освидетелстването /3.06.2019г./ е в състояние на смесено
тревожно-депресивно разстройство. С най-висок интензитет страховите
изживявания се проявяват при
необходимост от пътуване.Интензитетът на травматичните изживявания и към
момента на експертизата е с висока
изразеност.
По делото няма спор, че по отношение на участвалия в
произшествието лек
автомобил „Опел Корса“ с рег.№ * , управляван от П.С.Л. има
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите с ответното дружество „З.к.У.“ АД -Застрахователна
полица ВG/05/117002196916 с валидност
9.08.2017г. до 8.08.2018г. , която е била
валидна към 21.06.2018 г.-датата на произшествието.
На 4.10.2018г. ищецът е предявил писмена
претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от произшествието
неимуществени вреди , към която приложила констативен протокол за ПТП,
медицински документи. Образувана е преписка по щета с № 17411360006/9.10.2018г. С писмо изх.№ 3821/12.10.2018г. ответникът е изискал от ищеца да представи допълнителни
доказателства, като след представянето им е
предложил обезщетение в размер на 3000,00 лева-неимуществени вреди и 45,49
лева- доказани имуществени вреди. Тази предложена сума не е удовлетворила ищеца, като с
Уведомление, входирано в „З.к.У.“ АД на 14.11.2018г. е заявил, че по справедлив размер на
обезщетение би бил 6000,00 лева. На 13.11.2018г. застрахователят е превел по сметка на
ищеца сумата 3000,00лева-неимуществени вреди и 45,00лева-имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи: От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява, че в причинна връзка с удара на ищеца С. са причинени множество контузии ( натъртване
на меките тъкани) в областта на гръдния кош и
крайниците, изразяващи се в кръвонасядания и хематоми. В резултат на
получените травми ищецът е търпял болки и страдания с по-голям интензитет (средни) в първите две седмици след инцидента,
след което постепенно са намалели до слаби през следващите 2-3 седмици.
Нормалният оздравителен процес при подобни увреждания е около три седмици и
половина, но в случая с оглед напредналата възраст на ищеца -78 години е
възможно субективните болки и страдания да продължат и по-дълго - до два
месеца. Останалите описани заболявания
на ищеца –хипертонично сърце, високо кръвно, хиперплазия нямат връзка с инцидента. Установи се, че от заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
че непосредствено след инцидента С.С. се
е намирал в състояние на остра стресова реакция , което е продължило 3-4 дни, а
впоследствие и към момента на освидетелстването /3.06.2019г./ е в състояние на
смесено тревожно-депресивно разстройство. С най-висок интензитет страховите
изживявания се проявяват при
необходимост от пътуване.Интензитетът на травматичните изживявания и към
момента на експертизата е с висока
изразеност. Тези изводи се подкрепят и от показанията на св.М. М., който сочи, че и към този момент ищецът се е оплаквал от болки, че инцидентът е нарушил нормалния му ритъм на живот , освен това изпитвал
и душевен дискомфорт при пътуване с автомобил.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен
фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с
рег.№ * , както и предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по
предявения иск, който се явява доказан по основание.В случая , ищецът не е съгласен с размера на изплатеното
обезщетение, не е сключено споразумение с ответника, поради което с оглед
разпоредбата на чл.498 ал.3, предложение последно, същият има право да заяви
претенцията си пред съд.
За определяне размера на причинените неимуществени вреди,
съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г.
понятие за "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД и необходимостта
от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът
на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното
допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Като се
съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и
емоционални болки, страдания и неудобства, респективно техния вид, интензитет и продължителност,
срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид
икономическите условия в страната и се съобрази принципът, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно
обезщетение е такова в размер на 5000,00 лева, като 3000,00 лева са заплатени от застрахователното дружество на
13.11.2018г. . За да стигне до този извод, съдът
съобрази още и фактите, сочещи на преживяна психическа травма и сравнително
дълъг възстановителен период, както и че в случая се касае до различни по вид
увреждания.
Съдът,
съобразява също и обстоятелството, че ищецът е възрастен човек-на 78 години, при който възстановяването от физически
травми е по-бавно и болезнено, което неминуемо
създава психически и социален дискомфорт. Претенцията до размер на 9000,00 лева, съдът приема за неоснователна и
завишена. Въпреки причинените болки,
страдания и житейски неудобства, получената телесна повреда е лека по своя
характер, не са налице необратими и
трайни последици и едно допълнително обезщетение в размер на 2000,00лева
е съразмерно на неимуществените вреди на ищеца в резултат на настъпилото ПТП на
21.06.2018г.Искът за разликата до 9000,00лева, в размер на 7000,00лева следва
да се отхвърли.
Ищецът търси и обезщетение в размер на законната лихва върху
определения размер на обезщетението, считано от момента на изискуемостта.
С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава
от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на
предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената по делото преписка по щета с №
17411360006/9.10.2018г. в отговор на писмена
претенция на ищеца до ответника, както и
последващо писмо от 12.10.2018г. с което се предлага размер на обезщетение ,
може да се установи конкретната дата, на която
застрахователят е бил поканен да заплати обезщетението –на 9.10.2018г . е входирана претенцията от увреденото лице , т.е. застрахователят
дължи законната лихва от дата-9.01.2019г. –след изтичане на 3 месечен срок от
заявяване на претенцията.
По
разноските:
При този изход на делото, с оглед
частичното уважаване, съответно отхвърляне на иска и при положение , че и двете
страни претендират разноски и са представили списъци с такива, разноските се
разпределят както следва: Ищецът е
представил списък с разноски за сумата 1210,00лв., от които 360,00лева –ДТ,
250,00лева-депозит за съдебно-медицинска екстпертиза, 200,00лева- депозит на
СПЕ, 300,00лева- депозит за САТЕ и 100,00лева- хонорар за явяване в трето
съдебно заседание. Освен това процесуалният представител на ищеца адв.Х.В. е претендирала
да и се определи и присъди адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата. Видно от представения договор за правна помощ е вписано, че
се предоставя безплатна правна помощ . С оглед цената на иска-9000,00лева, съда следва да определи в полза
на адвокат Х.В. от ВТАК
възнаграждение за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА – чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- 780,00
лева.
С оглед
гореизложеното общият размер на направените от ищеца разноски е 1990,00 лева , като
с оглед уважената част от иска – около 1/3 част, следва да бъде осъдена
противната страна да заплати 570,00лева.
Ответникът
е представил списък със сумата 400,00лв., от които депозит за СМЕ-100,00лева и
юрисконсултско възнаграждение-300,00лева, като с оглед отхвърлената част от
иска-2/3 ищецът следва да му заплати 311,00лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.к.У.“АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** , представлявано от Н.И., Н. К. и Д.Т. да заплати на С.М.С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.06.2018 г. в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева) , ведно със законната
лихва считано от 9.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 9 000,00
лева- неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „З.к.У.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** , представлявано от Н.И., Н. К. и Д.Т. да заплати на С.М.С. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата 570,00лева -
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „З.к.У.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** , представлявано от Н.И., Н. К. и Д.Т. сумата 311,00лева - представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: