РЕШЕНИЕ №
15.10.2020 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на
единадесети септември две хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: И. Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5165 по описа на съда за 2017 г.
Производството е образувано по искова молба, подадена
от В.Е.Ж. срещу общо 50 към настоящия момент ответници (в хода на делото двама
от първоначалните ответници са починали и на тяхно място са конституирани като
страни техните наследници). Иска се признаване за установено, че ответниците не
са собственици на поземлен имот в гр. Пазарджик и две построени в него масивни
сгради – едноетажна и четириетажна, както и осъждане на двама от тях – Б.З.Б. и
И.А.Б., да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в поставяне
на плътна метална ограда по фасадата на сградите и дворното място, с които
ограничават ползването и достъпа на ищцата и ѝ пречат да упражнява
правото си на собственост върху имота. Иска се и обезсилване на констативен
нотариален акт от 2009 г., с който ответниците са се легитимирали като
собственици.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик по
дарение на 9500/16 000 000 ид. части от
описания в молбата поземлен имот с две сгради. Имотът е бил собственост на
„Популярна банка“, която е национализирана през 1947 г. със Закона за банките,
а със заповед на областния управител на Пазарджик съгласно чл. 1, ал. 1, чл. 2,
ал. 1 и чл. 3 от ЗВСОНИ е възстановено правото на собственост върху имота на
акционерите в банката и техните наследници. Сградата функционира като етажна
собственост поради наличието на отделни помещения, а още през 2001 г.
помещенията на партерния етаж са отдадени под наем за кафе-аперитив, който се
внася по обособена банкова сметка. ***а акционери в банката. От момента на
дарението през 2005 г. тя владее дела си като собствениС.
На 12.10.2017 г. тя получила покана от Б.Б. за
свикване на общо събрание в сградата, в поканата се сочело, че има указания на осн. чл. 72, ал. 3 от Закона за културното наследство за
аварийно-временно укрепване на сградата. Макар в поканата да пишело, че
материалите за общото събрание са на разположение при пазарджишки нотариус, те
не били предоставени на ищцата. На проведеното събрание Б. се легитимирал с
няколко нотариални акта като правоприемник по сделки с останалите ответници и
собственик (заедно със съпругата си И.Б.) на 83,401% от собствеността върху
имота и заявил, че има намерение да извърши преустройство на сградата по
проект, който ще се изработи, а ако останалите съсобственици не могат да му
възстановят разходите, следва да му прехвърлят своята част от собствеността.
Нотариусът, при когото се намирали материалите за събрнието,
отказал да предостави данни дали праводателите на Б.
са акционери или наследници. През м. ноември 2017 г. в имота започнали
измервания от лица, които се представили за служители на общината и заявили, че
правят измерванията във връзка със саниране и обезопасяване на сградата по
искане на собствениците; по-късно започнало монтиране на скеле и метална
предпазна ограда по цялата северна фасада, вкл. пред входовете, като така прекратили
достъпа на ищцата. Ремонтна дейност не последвала. Наемателят на партерния етаж
бил принуден да преустанови работата на кафе-аперитива. Жалбите на ищцата до
общината останали без отговор. Наред с това Б. заявил на ищцата да изнесе
вещите си от имота, а тя отказала. По-късно той я уведомил, че партерният етаж
бил наводнен и изразил намерение да ѝ помогне да изнесе вещите си, но без
да ѝ дава самостоятелен достъп. Тя отново отказала и в присъствието на
нотариус и вещо лице за оценка на щетите премахнала две от заграждащите платна
и влязла в заведението. След огледа на щетите била накарана да постави отново
металните платна. Б. прекратил договора с предходната фирма, охраняваща имота
чрез СОТ, като при огледа се оказало, че е наел друга. Ж. подала и сигнали до
прокуратурата, но до момента няма реакция и ответниците
Б. не я допускат в имота, като по този начин ѝ пречат да упражнява
собствеността си.
Ищцата твърди, че праводателите
на Б. – останалите ответници, не са акционери в банката или техни наследници,
както и че при издаването на констативния нотариален акт не са спазени
изискванията на процесуалния закон – няма представени доказателства за
качеството на акционери на наследодателите им което се е придобивало чрез
подаване на заявление, разрешение от управителния съвет, внасяне на членски
внос и записване на дял от капитала. Липсва мотивирано постановление на
нотариуса. В нотариалния акт не се сочат дяловете от капитала и има ли изобщо
такива; според ищцата някои от наследодателите са били служители, а не
собственици на дялове. Акционерите в банката „към момента на национализирането
ѝ на 27.12.1947 г. са били 5051 души, а не 27, а капиталът – 160 милиона
лева. Според ищцата ответниците не са наследници на акционери, съответно не са
съсобственици на сградата, а като несобственици останалите ответници не са
могли да направят собственици и И. и Б. Б..
Ищцата сочи, че срещу последните трима от
собствениците по констативния нотариален акт – Л.М., С.Д.и Г.М., тя вече
успешно е провела отрицателен установителен иск – гр.
дело 2537/2014 г. на съда – и с влязло в сила решение е установила, че те не са
съсобственици.
Ответниците – праводатели на
Б. и И. Б. са представили отговори, с които са заявили, всеки поотделно, че са
наследници на акционери, сочат имената на наследодателите си и представят
доказателства за тяхното участие в Популярна банка – преписи от протоколи от
общи събрания или от заседания на управителния съвет на банката, получени от
Дирекция „Държавен архив“.
В.В. и Е.П. освен това са
изложили с отговора си доводи в посока, че от всички 5051 някогашни
„съсобственици“ на Популярна банка само ответниците и още четирима са се
„обявили“ като съсобственици. Останалите нямат нотариални актове за имота и не
плащат съответните данъци и такси за него. Според тях с плащането на данъците
от 2002 г. до 2016 г. ответниците по настоящото дело, за разлика от другите
трима, срещу които е уважен предходният иск на В.Ж., са станали собственици по
давност чрез владение, което според тях е добросъвестно и придобивната
давност е 5-годишна.
И. и Б. Б. с отговора си оспорват иска, като заявяват,
че са започнали ремонт поради дадени им от указания от МК и опасност сградата,
която е паметник на културата, да се самосрути. Във
връзка с това общината одобрила ремонта, разпоредила мерки за огранимаване на достъпа и издала разрешение за поставяне на
метална ограда. Двамата ответници са поискали от наемателя на кафе-аперитива „В.Ж.-2010“
ЕООД, представлявано от ищцата, да освободи партерния етаж, за да започне
ремонтът, възложен от държавата и общината, но това не било направено. Ремонтът
не се извършва поради това, че ищцата не е освободила помещенията.
Исковете са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за установителния иск и чл. 109 от ЗС за осъдителния.
В открито заседание страните поддържат становищата си,
а в писмени защити ищцата и тртото лице помагач чрез
общия си пълномощник излагат подробни доводи за недоказаност на правата на праводателите на ответниците – предимно поради недоказана
идентичност на наследодателите и членовете на банката. Ответниците
Б. и И. Б. се позовават на липса на правен интерес от отрицателен установителен иск, включително и поради извършено в хода на
делото прехвърляне на дяловете в съсобствеността от ищцата В.Ж. на третото
подпомагащо лице Н.Ш., както и на неоснователност на иска по чл. 109 от ЗС
поради правомерност на предприетите от Б. действия.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците, че ищцата няма правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, тъй като не е заявила никакви твърдения,
с които да го обосновава, от друга страна, ответниците не оспорват нейните
права в съсобствеността, а предприетите от Б.Б.
действия по ремонт и обезопасяване на сградата са изцяло законосъобразни и в
изпълнение на указания, дадени от органи на властта. Самият спор за
законосъобразността на тези действия е свързан с въпроса дали наистина Б. и И. Б.
са съсобственици на имота и дали притежават дела, който претендират – едно
отричане на техните права само по себе си би дало на ищцата възможност да
участва по-ефикасно в решенията за ползването и управлението на имота. С това е
свързано правото и, което се оспорва. Дори сам по себе си ремонтът да е
наложителен, а указанията – задължителни за изпълнение, за правата на ищцата не
е без значение кой и как ги изпълнява, легитимирайки се като титуляр на
основния дял от собствеността.
Прехвърлянето в хода на делото на собствеността на
имота от ищцата към третото лице помагач Н.Ш. също не би следвало да води до
извод за отпадане на интереса от водене на иска. Купувачът придобива точно същите
права и възможности, които ищцата е имала, и в неин интерес като продавач е да
установи, че е притежавала правото, което защитава с отрицателния установителен иск – то би могло например да има значение за
цената по сделката или за решението на купувача да придобие имота, а тя да се е
ангажирала да го осигури. Макар и не по напълно аналогичен случай, например
определение № 663 от 03.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 4000 от 2014 г. на ВКС, ГК,
І отделение приема, че и след прехвърлянето на имота продавачът може да продължава
да има интерес от воденето на отрицателен установителен
иск за собствеността на същия имот срещу трето лице – в конкретния случай по
делото, по което е постановено определението, с този иск той защитава правото
си валидно да се разпореди с имота и да избегне евикция.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че спорната сграда, която няма характер на етажна собственост (в
нея са налице обособени помещения с отделни входове, но не и самостоятелни
обекти на вещни права) е била притежавана от “Популярна банка – Пазарджик”.
По-късно тя е станала собственост на държавата, което е отразено в акт за
държавна собственост № 377 от 12.08.1952 г. и е ползвана за различни
държавни нужди, в това число там се е помещавал окръжният съд.
Със заповед № 371 от 09.07.2001 г. областният
управител на Пазарджишка област по заявление от 20.11.1998 г., “подадено на
основание и по реда на ЗОСОИ от
акционерите и наследниците на акционерите на бивша Популярна банка АД”, е
констатирал, че процесният имот като имущество на
“бивша Популярна банка АД” е национализиран на основание Закона за банките от
1947 г. и е признал правото на заявителите на реално възстановяване съгласно
чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от ЗВСОНИ. С друга заповед от 25.10.2001 г.
е наредено отписване на имота от актовите книги на имотите – държавна
собственост.
От представените по делото писмени доказателства обаче
се установява, че Популярна банка – Пазарджик, действала до началото на 50-те
години на ХХ век (последните представени протоколи от заседания на нейни
колективни органи са от 1950 г.), не е била акционерно дружество, а е
представлявала кооперативно сдружение, каквито са били традиционно така
наречените популярни банки, съществували към онзи момент в страната. От ищцата
е представено копие от нейния устав към 1921 г., където тя е определена изрично
като „кредитна кооперация“, а чл. 1 гласи: „Основава се кредитно кооперативно
сдружаване с ограничена онговорност…“. От страна на ответинците е представен документ с издател “Районна популярна
банка – Пазарджик, кредитно кооперативно сдружение” от 1942 г. и друг, от
по-късен период (между 1945 и 1949 г.), с надпис “Популярна банка – Пазарджик,
кооперативно сдружение за кредит и доставки”. Явно е и не е оспорено, че става
дума все за същото юридическо лице, като разликата в точното изписване на наименовнието може да се обясни с евентуални промени в
различните периоди. Ответниците представят като писмено доказателство за
правата на наследодателите си и протоколи от общи събрания, някои от които
съдържат обръщението “кооператори” към участниците.
В същото време по силата на Закона за банките от 1947
г. (чл. 2 и следващите) престават да съществуват самостоятелно “всички заварени
акционерни банки”, а тяхната дейност, имущество и служители преминават по право
към Българската народна банка. На акционерите се изплащат обезщетения за
притежаваните до момента акции “най-много по тяхната номинална стойност”,
намалена с определен процент – между 10 и 50 на сто, и за всички суми над 100
хиляди лева – в облигации. Популярните банки продължават да съществуват до 1951
г., когато също се превръщат в клонове на БНБ по силата на отделно
постановление на Министерския съвет – ПМС 218/02.03.1951 г. Дяловете на
членовете им се изплащат също най-много по номинална стойност, но изцяло в
пари, по влог и без намаляване.
Ако Популярна банка – Пазарджик е била акционерно
дружество, тя би прекратила самостоятелното си съществуване по силата на закона
още през 1947 г., вместо да развива самостоятелна дейност и да провежда общи
събрания и заседания на органите си поне до 1950 г.
Със ЗВСОНИ от 1992 г. се възстановява собствеността
върху имотите, одържавени по силата на изброени в този закон закони, един от
които е Законът за банките от 1947 г. Този закон обаче не засяга имуществото на
популярните банки, в това число на процесната. Тези
юридически лица са прекратени и имуществото им е одържавено по силата на
отделен акт – ПМС 218/1951 г., а не на основание Закона за банките.
Становището, че това постановление не попада в приложното поле на ЗОСОИ и
ЗВСОНИ е изразено и в съдебна практика – напр. решение № 5920 от 19.06.2002 г.
на ВАС по адм. дело 808/2002 г., ІІІ отделение,
решение № 186 от 13.01.2004 г. на ВАС по адм. дело
8540/2003 г., ІІІ отделение, близко по смисъл е също решение № 282/10.01.2007
на ВАС по адм. д. 6777/2006 г. на ІІІ отделение.
Ако се приеме, че ЗВСОНИ, съответно ЗОСОИ, не се
отнасят до одържавените с ПМС 218/1951 г. имоти на популярните банки, следва
извод, че собствеността върху тези имоти не следва да се счита за възстановена
по силата на тези два закона и никоя от страните не е станала собственик на
дялове от имота, а такъв е все още държавата, срещу която не тече придобивна давност за имоти публична собственост, а тази за
имоти частна държавна собственост е спряна със закон до 2022 г.
Възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ настъпва по силата на самия закон,
за разлика от действието на някои други реституционни закони като ЗСПЗЗ или
закона за възстановяване на собствеността върху имоти, отчуждени по реда на
благоустройствените закони, при които е необходим индивидуален акт на орган на
власт с правопораждащо действие. Заповедта на
областния управител по ЗВСОНИ няма правопораждащо
действие, ролята и е само да констатира евентуално настъпило по силата на закона
възстановяване на собствеността.
От друга страна, между самите страни не е спорна
приложимостта на ЗВСОНИ към процесния случай – спори се единствено кои са правоимащите физически лица по чл. 3, ал. 2 от него. Макар
да представлява правно становище, а не факт, безспорен между страните, това
тяхно съгласие, че процесният имот е бил одържавен по
реда на Закона за банките от 1947 г. и собствеността е възстановена по реда на
ЗВСОНИ, би следвало да се вземе предвид в отношенията помежду им. Обратното би
внесло още по-голямо объркване в тези техни отношения и би довело до
по-несправедлив и нелогичен резултат при положение, че държавата към момента
изобщо не претендира да е негов собственик и не предприема нищо за защитата на
евентуалното си право на собственост, а имотът се владее от страните по делото,
които взаимно си оспорват права. Решението по предявените искове така или иначе
има сила единствено между страните по делото и не обвързва държавата, която в
бъдеще би могла да защити правата си срещу всяка от тях, независимо, че чрез
свой орган, пряко отговарящ за тези въпроси – областния управител, веднъж вече
е възприела становището, че имотът е реституиран.
Ако се изследва въпросът кои лица биха били
собственици на имота, ако той е реституиран по силата на ЗВСОНИ, чл. 3,
ал. 2 от закона дава отговора – това
са лицата или наследниците на лицата, които са били членове към момента на
прекратяването на юридическото лице, т.е. не към 1947 г., както счита ищцата, а
към най-късния момент, за който има данни, че то е съществувало. В случая има
данни, че то е съществувало поне до 1950 г., като няма данни колко и кои лица
са били членовете му в този момент, но към декември 1948 г. те са били 5051
души. Тъй като данни за последващи изменения на броя
липсват, единствената възможност е да се приеме, че това е окончателният брой
на членовете.
Дяловете на възстановените собственици в
съсобствеността не са равни, а биха отговаряли на съотношението на дяловете им
в капитала на юридическото лице, т.е. на отношението между дела на всеки един,
съответно на неговия наследодател, и общия брой на дяловете на всички 5051
члена. Видно от представения отчет на управителния съвет за отчетната 1948,
броят на членовете на банката към този момент е 5051 души, а общият сбор от
дяловете им („внесен капитал“) възлиза на 42 072 750 лв., като се
сочи, че към 31.12.1947 г. той е бил 36 405 100 лв. Наистина към
исковата молба е приложен и баланс към 31.12.1947 г., според който банката
притежава „собствен капитал“ в размер 160 000 000 лв., а не
36 405 100 лв. Тъй като обаче понятието собствен капитал включва не
само сбора от дяловете на съдружниците или
акционерите (наричан за целите на счетоводното отчитане основен капитал), но и
други елементи – неразпределени печалби, резерви и пр., съдът счита, че в тези
160 млн. лв. влизат не само номиналните размери на дяловете на съдружниците и че сборът от дяловете в капитала на всички
членове е равен на сумата, посочена като дялов, или внесен капитал в отчета на
УС, и то към най-късния момент, за който има данни по делото – декември 1948
г., предвид текста на чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ. Този капитал в отчета се сочи
като 42 072 750 лв. и би следвало тази сума да се намира в
знаменателя на дяловете на съдружниците в
собствеността. В числителя съответно би следвало да се намира номиналният
размер на дела на всеки съдружниС.
По отношение на установяването на правата на
наследодателя на всеки от ответниците съдът не споделя становището на ищцовата страна за недоказаност на идентичността на лицата,
посочени в представените от тях документи, и съответния наследодател. Наистина
в документите от 1939 – 1950 г. повечето от тях са посочени с инициал на
бащиното име и без допълнителни индивидуализиращи данни (само за някои в
решението на управителния съвет за приемане като членове се посочва адрес), но
с оглед трудността за снабдяване с по-подробни документи и изобщо с оглед
всички данни по делото съдът намира, че при повечето от тях посочването в
представените като доказателства документи е достатъчно за извод, че става дума
за едни и същи лица като членове на кооперацията и като наследодатели на
ответниците. Този извод за част от тях се подкрепя и от показанията на
разпитаните свидетели. Единствено по отношение на В.С.В. съдът счита, че няма
достатъчно основание да се приеме, че той по погрешка е отбелязан като В. Д. В.
в протокола от 04.04.1948 г. – най-вероятно става
дума за друго лице, различно от фигуриращия в протокола от заседание на
управителния съвет от 1947 г. В. Ст. В., още повече, че името В.В. се среща често. Прави впечатление и това, че имената,
които се твърди да принадлежат на едно и също лице – ***и И. П., са напълно
различни фамилни имена. Страните не са изложили твърдения дали това е
техническа грешка в протокола от общото събрание от 1948 г., или в някакъв
момент наследодателят им ***е носил името П. (или П.), нито са представили
документи, от които да се вижда, че той е ползвал и двете имена, единствено са
декларирали, че става дума за имена на едно и също лице. Както сочи и ищцовата страна, тези декларации „за идентичност на имена“
не могат да служат като доказателства в процеса – те представляват единствено
писмени твърдения на страните за изгодни за тях факти. Представянето им като
доказателства за подобни изгодни факти не е предвидено в ГПК или в друг закон,
нито пък води наистина до наказателна отговорност при деклариране на неверни
данни, въпреки обичайно вписваното в тях изявление за чл. 313 от НК, което е
без всякакво значение, тъй като чл. 313 от НК се отнася до други случаи – до
декларациите, изрично предвидени в закон или друг нормативен акт. Наказателна
отговорност носи само свидетелят при умишлено даване на неверни показания. В
случая е разпитан свидетел – Г. С., който обяснява, че ***преди години е искал
съдействие от неговата майка, работила тогава в Държавния архив, за снабдяване
с документи за членството на П. в Популярна банка. Свидетелят твърди, че е
ставало дума П. да бъде търсен в документите под името П. (не П.), но не знае
други подробности. Въпреки това съдът намира, че с оглед показанията на
свидетеля може да се приеме, че по някаква причина ***към даден момент е
ползвал името П., а отбелязването му като П. вероятно се дължи на техническа
грешка.
За Л. т., която в протокола от общото събрание е
посочена като Н., също няма данни защо впоследствие носи името т., при
положение, че според удостоверението за нейните наследници е била неомъжена, а
никой от родителите и не носи името Танев като фамилно или бащино име. От
удостоверението се вижда обаче, че родителите на лицето с име Л. Т. носят
фамилно име Н.и, което е достатъчна индиция, че Л.Н.
и Л. т. е едно и също лице.
За Л.С., вписан в протокола като Л. С., свидетелят Д. Л.
заявява, че Л.е бил известен с прякора „Л.“.
За К. С., наследодател на Т.С., не са посочени дори
три имена – С., починала в хода на делото и заместена от своя брат С.С.С. като наследник, не е подала отговор. В един от
протоколите от общо събрание фигурира член на име К. С. Н. с дял от 600 лв.
Доколкото обаче няма данни дали наследодателят на С. е носил тези три имена, а
специално такива данни е било лесно да се представят от самата нея или да се
поиска събирането им от страна на нейните правоприемници Б. и И. Б., съдът
приема за недоказано, че К. С. е К. С. Н., съответно – че Т.С. е наследница на
член на банката.
Така съдът намира за установено, че наследодателите на
всички ответници, с изключение на Т. и С. С. и на купувачите Б. и И. Б., са
били членове на Популярна банка – Пазарджик към някакъв момент. Тъй като няма
данни да са прекратявали членството си, а и изобщо към прекратяване на
членството, видно от увеличаващия се брой на членовете в протоколите, се е
пристъпвало сравнително рядко, не остава друго, освен да се приеме, че те са
били такива и към момента на преустановяване на съществуването на банката.
За размера на дяловете им към този момент отново няма
категорични данни. За повечето от тях има данни за размер към по-ранен момент.
Тези дялове са следните: Л. т. (Н.) – 4100 лв. към 28.10.1941 г., И. П. (П.) –
9200 лв. към 04.04.1948 г., С. С. – 2000 лв. към
17.03.1946 г., Х. Ил. М. – 6000 лв. към 17.03.1946 г., С.Ч. – 4000 лв. към 04.04.1948 г., М.п. Г. (поп Г., според използваното по-рано
традиционно записване) М. – 500 лв. към 06.04.1947 г., И. М. – 4000 лв. към
17.03.1946 г., Д.В. – 20 000 лв. към 26.03.1939 г., Г. М. – 6000 лв. към
17.03.1946 г., Г.П. – 4000 лв. към 27.03.1949 г., А. П. – 1000 лв. към
26.03.1939 г., Л.С. – 8000 лв. към 26.03.1939 г., Г.П. – 1500 лв. към
17.03.1946 г., Д.И. – 8000 лв. към 25.03.1945 г.
Отново не остава нищо друго, поради липса на други
данни, освен да се приеме, че този установен към определен по-ранен момент
размер е бил същият и към момента на прекратяването на юридическото лице.
За други членове – С.М., И.С. (Ш.), С.Д., Й.Ф., Л.И., А.Л.,
С.С. (Р.), П.Г.и В. Ст. В., с оглед казаното по-горе
– има единствено данни, че членството им е било одобрено от управителния съвет,
т.е. че са били приети за членове, но не и колко дяла са записали. Отново
липсват достатъчно данни и няма друга възможност, освен по правилото на чл. 162
от ГПК съдът да определи размера по своя преценка. Предвид, че масовият
най-малък размер на дяловете, видно от представените протоколи от общи
събрания, е 500 лева (срещат се само единици членове с по-малко – 200 или 300
лв.), съдът намира, че е правдоподобно и има основание да приеме, че и техните
записани дялове са възлизали на по 500 лв. и че липсват доказателства за
по-висок размер.
Така би се оказало, че дяловете на наследодателите в
имота са, както следва:
- С.М. – 500/42 072 750 части. Тази наследодателка е починала без съпруг и рождени деца и в
удостоверението за наследници не се сочи каква е родствената ѝ връзка с О.М.,
но се сочи, че неин наследник е той. От приложената справка към нотариалното
дело от 2017 г. се вижда, че тя е негова осиновителка при условията на непълно
осиновяване и, видно от имената, сестра на рождената му майка;
- Л.
т. – 4100/42 072 750 части. Тя също е починала без съпруг и деца и
нейни наследници са И.В.П., Б.И.З. и Р.И.П. – съпруг и дъщери на Р.М., починала
през 2010 г., която е дъщеря на единствения оставил низходящи първи братовчед
на наследодателката
- ***–
9200/42 072 750 части. Негов наследник е синът му Т.И.Т.;
- С.
С. – 2000/42 072 750 части. Негови наследници са дъщерите му Е.С.С. и Б.С.Д.;
- Х.
Ил. М. – 6000/42 072 750 части. Негови наследници са дъщерите му В.Х.В.
и Е.Х.П.;
- И.
Ш. – 500/42 072 750 части. Нейни наследници към момента на смъртта
ѝ според представените документи са преживелият съпруг Г. А.Ш., Р.П.С.,
сестра на И. Ш., и Д. П.С., брат на Ш.. Г. Ш. и Д. С. са починали след своята
съпруга и сестра и са оставили за наследници своите дъщери – съответно С.Ц. и М.С..
Поне от представените документи няма данни С.Ц. да е дъщеря и на И. Ш., каквото
възражение прави ищцата. Напълно възможно е тя да е дъщеря от предходен брак на
Г. Ш.. Поради тази причина не може да се приеме, че Ц. е единствена наследница
на И. Ш.. Няма данни и за продължителността на брака им, но предвид възрастта
на съпрузите Ш.и в момента на смъртта на И. Ш. – 85 и 84 години съответно – той
най-вероятно е продължил повече от 10 години. Така делът на Станислава Ц. би
бил 2/3 от наследството на И. Ш., а дяловете на Р. и М. С.и – по 1/6 за всяка.
За ищцата всъщност е практически без значение дали и трите изброени са
наследници на Ш., или само едната от тях;
- С.Ч.
– 4000/42 072 750 части. Негов наследник е синът му С.С.Ч.;
- М.Г.
М. – 500/42 072 750 части. Негови наследници са неговите син и дъщеря
Г.М.М. и С.М.М.;
- И.
М. – 4000/42 072 750 части. Негови наследници са синът му В.И.М. с
дял 1/2 (или 3/6), внукът му от починала дъщеря С.Н.Д. с дял 2/6 и Н.И.Д.,
съпруг на дъщерята на И. М., починала след баща си и преди майка си, с дял 1/6;
- В.
Ст. В. – 500/42 072 750 части. Негови наследници са съпругата му А.П.В.
и децата му Е.В.С. и С.В.В.;
- Д.В. – 20 000/42 072 750
части. Негови наследници са Л.Г.В., И.А.С. и Г.А.Д. – съпруга и дъщери на
единия му син, и В.Х.В. (спомената по-горе и като наследница на Х. М.) и Д.И.В.
– съпруга и син на другия му син, като и двамата синове на наследодателя са
починали след баща си;
- С.Д.
– 500/42 072 750 части. Негова наследница е дъщеря му Р.С.П.;
- Г.
М. – 6000/42 072 750 части. Негови наследници са внучката му Е.Н.Д. с
дял 1/4, правнучките му Н.Г.М. и С.Г.М. с дялове по 1/8 всяка – всички те
низходящи на сина му Н. Г. М. и правнукът му И.Н. Д. с дял 1/2, който е внук на
дъщерята на Г. М. – С. Д., и не е ответник по делото. По отношение на
наследниците на М. се излагат възражения от ищцовата
страна: в молбата за издаване на констативен нотариален акт през 2009 г. за Е.Д.
и нейния брат Г. М. (баща на Н. и С., жив към онзи момент) се сочи не че са
наследници на дядо си Г. М., а че са наследници на „акционера Н. М.“, техен
баща, докато по делото са представили протокол за притежавани акции от Г. М.. В
нотариалния акт не фигурират наследниците на дъщерята на Н. М. (тогава – освен
живия И. Д. още и неговият чичо Г. Д., чийто наследник е отново племенникът),
както и съпругата на Н. М. – С.. По отношение на С.М. съдът намира, че след като
тя е починала през 2007 г., не се очаква да е била спомената като собственик в
нотариален акт от 2009 г. Текстът както на молбата за издаване на нотариалния
акт от 2009 г., така и на самия нотариален акт в частта с посочването като
наследодател само на Н. М., а не и на неговия баща и наследодател Г. М., не се
отразява според съда на спорния предмет и на изводите за собствеността на трите
ответници, още повече, че по делото те, или поне Н.М., ясно са заявили, че
притежават дял като наследници на Г. М.. Колкото до наследниците на С. Д.а и в
частност – И. Д., за неговите права върху имота съдът не следва да се
произнася, след като той не е ответник по делото, но неговият дял следва да се
вземе предвид при определянето на дела на Е.Д. и Н. и С. М.и;
- Г.П.
– 4000/42 072 750 части. Негови наследници са дъщеря му С.Г.Г. с дял 1/2 и внуците му Г.С.П. и Р.С.П. с дялове по 1/4;
- Й.Ф.
– 500/42 072 750 части. Негови наследници са дъщерите му Л.Й.Г. и В.Й.Т.;
- А. П. – 1000/42 072 750 части. Негова наследница е дъщеря му С.А.В.;
- Л.С.
– 8000/42 072 750 части. Негови наследници са съпругата му В.В.С. и синовете му И.Л.С. и С.Л.С.;
- Г.П.
– 1500/42 072 750 части. Негови наследници са синът му В.Г.П. и
внучката му от друг, починал син С.Е.П.;
- Д.И.
– 8000/42 072 750 части и Л.И.– 500/42 072 750 части. Техни
наследници са дъщеря им Ц.Д.Т. и синът им М.Д.И.;
- А.Л.
– 500/42 072 750 части. Той е починал в хода на делото и негови
наследници са децата му Д.А.Б., Н.А.Л. и Л.А.Б.;
- С.Р.
– 500/42 072 750 части;
- П.Г.–
500/42 072 750 части. Негови наследници са децата му С.П.Г. и Г.П.Г.,
който е починал, но нито той, нито неговите наследници са ответници по делото.
За
правата на наследодателя на Т. и С. С. – К. С., не са представени
доказателства.
Без
значение е, че някои от ответниците не са подали отговори, ако доказателства за
правата на техните наследодатели са представени от техните сънаследници.
Това, че ответникът не е подал отговор и следователно не е направил фактически
твърдения, не означава, че съдът е длъжен по отношение на него да уважи иска,
без да взема предвид събраните данни и представените доказателства от другите
страни по делото.
Казаното
относно възраженията за съдържанието на молбите до нотариуса, подадени от
наследниците на Г. М., се отнася и до аналогичните възражения, свързани с
останалите молители по нотариалното производство от 2009 г. Предмет на спора е
правото на собственост на ответниците. Съдържанието на констативния нотариален
акт е от значение дотолкова, доколкото би се установило противоречие между
удостовереното с него право на собственост и констатациите на съда по делото, с
оглед отмяната на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, а евентуални процесуални нарушения,
допуснати в това нотариално производство, са без значение по настоящото дело.
Без
значение за размера на дяловете е, че останалите около 5 хиляди членове на
банката или техните наследници не са се „обявили“, не са предприели действия,
насочени към упражняване на право на собственост и дори не всички от тях са
известни на страните или по делото. Ако изобщо се приеме, че имотът е
възстановен по ЗВСОНИ, това възстановяване настъпва по силата на закона за
всички членове на юридическото лице и не се изменя според това, кои от тях са
се „обявили“. Не може да се говори и за изтекла придобивна
давност по отношение на тях, а още по-малко – за добросъвестно владение, както
твърдят В.В. и Е.П.. Макар че често понятието
„добросъвестно владение“ се схваща от неюристи като грижливо стопанисване и
плащане на данъци или като синоним на владение изобщо, то няма такъв смисъл.
Ответниците нямат основание, годно да ги направи собственици на целия имот, по
смисъла на чл. 70 от ЗС. За годно основание и добросъвестно владение се говори,
най-общо, в случаи, когато едно лице, дори да има нужните правни познания, не
би могло при придобиването на владението да разбере, че не е станало собственик.
Няма добросъвестно владение, когато лицето смята погрешно, че е собственик,
поради неточна представа за това, как се придобива собствеността. Не води до
добросъвестно владение, а и до владение изобщо, само по себе си нито плащането
на данъците, нито дори снабдяването с констативен нотариален акт – необходимо е
да се докаже най-малкото още и фактическа власт върху него. Нещо повече, при
недобросъвестно владение от страна на съсобственик, за да се приеме, че се
владеят дяловете на останалите съсобственици (в случая – на „необявилите“ се),
следва не просто владелецът да държи имота физически, но и намерението му да го
държи изцяло като свой да бъде явно демонстрирано пред света, включително пред
другите съсобственици, ако те са известни – в противен случай се приема, че той
владее само своя дял и държи чуждите дялове за техните собственици, а не за
себе си. Декларирането на имота и плащането на данъци, когато и да е започнало,
само по себе си не доказва непременно и фактическа власт и дори не винаги
показва недвусмислено намерение за своене.
Снабдяването с констативен нотариален акт за целия имот или по-голям дял от
реално притежавания би могло да се счете за недвусмислен израз на намерение за своене, но отново не доказва непременно фактическа власт
върху целия имот – най-малкото, както е видно от данните по делото, части от
него са били във фактическата власт на В.Ж. – като наемателка (държател) от
2001 г. нататък и като съсобственица от 2005 г.,
макар и с малък дял. Самото снабдяване с констативния нотариален акт е станало
през 2009 г. и дори имотът да се владееше изцяло или предимно от титулярите по
него, до предявяването на иска не е изтекла 10-годишната придобивна
давност като за недобросъвестно владение (както се посочи, за добросъвестно
такова не може да става дума).
Така
отрицателният установителен иск следва да се отхвърли
за дяловете, които всеки ответник би притежавал по наследство, и да се уважи за
разликата над тях. В съответната част следва да се обезсили и констативният
нотариален акт от 25.03.2009 г.
По
иска с правно основание чл. 109 от ЗС съдът прие, по изложените по-горе
съображения, че в отношенията между страните ищцата следва да се счита за
съсобственик на имота. За прехвърлянето на нейните дялове в хода на делото важи
чл. 226, ал. 1 от ГПК – делото следва своя ход между първоначалните страни.
Колкото до другата предпоставка за уважаването на иска – противоправни
действия, изразяващи се в поставяне на плътна метална ограда по северната и
южната фасада и дворното място, с които ответникът пречи на упражняването на
правото на собственост, съдът счита, че тези действия по поставянето на
оградата наистина не могат да се считат като цяло за противоправни,
дори да е противоправно самото недопускане на В.Ж. до
вътрешността на сградата или двора. С представеното в последното съдебно
заседание влязло в сила решение на Върховния административен съд е потвърдена
заповед на кмета на Община Пазарджик, с която се нарежда ограничаване на
достъпа до сградата с оглед лошото
ѝ състояние и преценката, че тя не е безопасна за ползване. Б.Б. и неговата съпруга към момента се представят, вкл. въз
основа на документи, с които разполага, за едни от собствениците на сградата и
поради това са едни от адресатите на издадената заповед. Не би следвало да се
смята, че те имат друг правомерен избор, освен да я изпълнят, при това без
значение дали наистина са собственици и какъв е делът им. Отделен въпрос е дали
наистина е съобразено със закона и правата им недопускането на Ж. изобщо в
имота, но начинът за отстраняване на едно подобно нарушение не е задължаването
на ответниците да премахнат оградата, поставена в изпълнение на заповедта на
кмета на общината, като осигурят „достъпа до сградата и двора“, дори
поставянето ѝ по този начин да преследва и други цели. Затова искът с
правно основание чл. 109 от ЗС следва да се отхвърли.
По
разноските съдът ще се произнесе с отделно определение.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
По
иска на В.Е.Ж., ЕГН **********,***, срещу О.А.М., ЕГН **********,***, И.В.П.,
ЕГН **********, Б.И.З., ЕГН **********, Р.И.П., ЕГН **********,***, Т.И.Т., ЕГН
**********,***, Д.А.Б., ЕГН **********,***, Н.А.Л., ЕГН **********,***, Л.А.Б.,
ЕГН **********,***, Е.С.С., ЕГН **********,***, Б.С.Д.,
ЕГН **********,***, В.Х.В., ЕГН **********,***, Е.Х.П., ЕГН **********,***, М.Д.С.,
ЕГН **********,***, Р.П.С., ЕГН **********,***, С.Г.Ц., ЕГН **********,***, С.С.Ч., ЕГН **********,***, Г.М.М.,
ЕГН **********,***, В.И.М., ЕГН **********,***, Н.И.Д., ЕГН **********, и С.Н.Д.,
ЕГН **********,***, А.П.В., ЕГН **********, С.В.В.,
ЕГН **********,***, Е.В.С., ЕГН **********,***, Д.И.В., ЕГН **********, и Л.Г.В.,
ЕГН **********,***, Г.А.Д., ЕГН **********,***, Р.С.П., ЕГН **********,***, С.И.Р.,
ЕГН **********,*** и Христо Георгиеви“ 23, С.П.Г., ЕГН **********,***, Е.Н.Д.,
ЕГН **********,***, Н.Г.М., ЕГН **********,***, С.Г.М., ЕГН **********,***, Г.С.П.,
ЕГН **********, и Р.С.П., ЕГН **********,***, С.Г.Г.,
ЕГН **********,***, Л.Й.Г., ЕГН **********,***, В.Й.Т., ЕГН **********,***, С.А.В.,
ЕГН **********,***, В.В.С., ЕГН **********, И.Л.С.,
ЕГН **********, и С.Л.С., ЕГН **********,***, В.Г.П., ЕГН **********,***, С.Е.П.,
ЕГН **********,***, С.С.С., ЕГН **********,***, С.М.М., ЕГН **********,***, И.А.С., ЕГН **********,***, Ц.Д.Т.,
ЕГН **********,***, и М.Д.И., ЕГН **********,***, за признаване за установено,
че изброените ответници или техните наследодатели не са били собственици на
следния недвижим имот: поземлен имот № 502, съставляващ УПИ І –
„административни услуги и търговия“, в кадастрален район 503, квартал 360,
целият от 346,86 кв.м., а по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изп.
директор на АГКК с площ 347 кв.м., с идентификатор 55155.503.502, находящ се на ъгъла на ул. „Г.Г.“
и ул. „Ш.“, при съседи с идентификатори: 55155.503.9615, 55155.503.834,
55155.503.503 и 55155.503.9555, ведно с построените в него масивна четириетажна
административно-делова сграда, застроена на 186 кв.м., с идентификатор
55155.503.502.1 и масивна едноетажна административно-делова сграда до нея, с
площ 23 кв.м. и идентификатор 55155.503.502.2, съгласно удостовереното в
нотариален акт № 4, т. 1, рег. номер 184, н.д. № 4/25.03.2009 г. на нотариус №
595 – Д. А., вписан в Свп – Пазарджик с вх. рег. №
1293, акт № 20, н.д. 723, признава за установено, че:
1. О.А.М.,
наследник на С.О.М., ЕГН **********, не е бил собственик на описания по-горе
имот съобразно цитирания нотариален акт за разликата над
500/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална част, като отхвърля иска
за размера от 500/42 072 750 ид. части;
2. И.В.П., Б.И.З. и Р.И.П., наследници на Р.Г.М.,
ЕГН **********, не са били собственици на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за
разликата над 4100/ 42 072 750 ид. части до
1/27 ид. част, като отхвърля иска за размера от
общо 4100/ 42 072 750 ид. части;
3.
Т.И.Т. не е бил собственик на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за
разликата над 9200/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална част,
като отхвърля иска за размера от 9200/42 072 750 ид.
части;
4.
А.Д.Л., ЕГН **********, наследодател на Д.А.Б., Н.А.Л. и Л.А.Б., не е бил
собственик на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за
разликата над 500/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална част, като
отхвърля иска за размера от общо 500/42 072 750 ид.
части;
5.
Т.С.С., ЕГН **********, наследодателка
на С.С.С., не е била собственица на 1/27 ид. част от описания по-горе имот съобразно цитирания
нотариален акт.
6.
Е.С.С. и Б.С.Д. не са били собственици на описания
по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за разликата над общо
2000/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална част, като отхвърля
иска за размера от общо 2000/42 072 750 ид.
части;
7.
Ц.Д. И. и М.Д.И. като наследници на Д. А. И., ЕГН **********, и Л.И., ЕГН ...,
не е бил собственик на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт
за разликата над 8500/42 072 750 идеални части до 2/27 идеални части,
като отхвърля иска за размера от 8500/42 072 750 ид.
части;
8.
Е.Х.П. не е била собственица на имота
съобразно цитирания нотариален акт за разликата над 3000/42 072 750
идеални части до 1/2 от 1/27 идеална част, като отхвърля иска за размера от
общо 3000/42 072 750 ид. части;
9.
В.Х.В. не е била собственица на имота
съобразно цитирания нотариален акт за разликата над 8000/42 072 750
идеални части до 3/4 от 1/27 идеална част, като отхвърля иска за размера от
общо 8000/42 072 750 ид. части
10.
С.Г.Ц., Р.П.С. и М.Д.С., наследници на Г. А.Ш., ЕГН **********, и Д. П.С., ЕГН **********,
не са били собственици на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален
акт за разликата над общо 500/42 072 750 идеални части до 1/27
идеална част, като отхвърля иска за размера от общо 500/42 072 750 ид. части;
11.
С.С.Ч. не е
бил собственик на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за
разликата над 4000/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална част,
като отхвърля иска за размера от 4000/42 072 750 ид.
части;
12.
Г.М.М. и С.М.М., лично и
като наследници на С. Г.М., ЕГН **********, не са били собственици на описания
по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за разликата над общо
500/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална част, като отхвърля иска
за размера от общо 500/42 072 750 ид.
части;
13.
В.И.М., лично и като наследник на С.Н.М., ЕГН **********, Н.И.Д. и С.Н.Д. не са
били собственици на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за
разликата над общо 4000/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална
част, като отхвърля иска за размера от общо 4000/42 072 750 ид. части;
14.
А.П.В., С.В.В. и Е.В.С. не са били собственици на
описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за разликата над общо
500/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална част, като отхвърля иска
за размера от общо 500/42 072 750 ид.
части;
15.
Д.И.В., наследник на И.Д.В., ЕГН **********, Л.Г.В. и Г.А.Д., наследници на А. Д.В.,
ЕГН **********, не са били собственици на описания по-горе имот съобразно
цитирания нотариален акт за разликата над общо 7/12 от
20 000/42 072 750 идеални части до 7/12 от 1/27 идеална част,
като отхвърля иска за размера от общо 7/12 от 20 000/42 072 750 ид. части;
16.
И.А.С., наследница на А. Д.В., ЕГН **********, не е била собственица на
описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за разликата над общо
2/12 от 20 000/42 072 750 идеални части до 1/162 идеална част,
като отхвърля иска за размера от общо 2/12 от 20 000/42 072 750 ид. части;
17. Р.С.П.,
наследница на С.В.Д., ЕГН **********, не е била собственица на описания по-горе
имот съобразно цитирания нотариален акт за разликата над общо
500/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална част, като отхвърля иска
за размера от 500/42 072 750 ид. части;
18. С.И.Р.
не е била собственица на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален
акт за разликата над общо 500/42 072 750 идеални части до 1/27
идеална част, като отхвърля иска за размера от 500/42 072 750 ид. части;
19. С.П.Г.
не е собственица на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за
разликата над общо 250/42 072 750 идеални части до 1/2 от 1/27
идеална част, като отхвърля иска за размера от общо 250/42 072 750 ид. части;
20. Е.Н.Д.,
както и Н.Г.М. и С.Г.М., наследници на Г. Н. М., ЕГН **********, не са били
собственици на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за
разликата над общо 3000/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална
част, като отхвърля иска за размера от общо 3000/42 072 750 ид. части;
21. С.Г.Г., както и Р.С.П. и Г.С.П., наследници на С.Г.П., ЕГН **********,
не са били собственици на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален
акт за разликата над общо 4000/42 072 750 идеални части до 1/27
идеална част, като отхвърля иска за размера от общо 4000/42 072 750 ид. части;
22. Л.Й.Г.
и В.Й.Т., лично и като наследници на Л.И.Ф., ЕГН **********, не са били
собственици на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за
разликата над общо 500/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална част,
като отхвърля иска за размера от общо 500/42 072 750 ид. части;
23. С.А.В.
не е била собственица на описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален
акт за разликата над общо 500/42 072 750 идеални части до 1/27
идеална част, като отхвърля иска за размера от общо 500/42 072 750 ид. части;
24.
В.В.С., И.Л.С. и С.Л.С. не са били собственици на
описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за разликата над общо
8000/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална част, като отхвърля
иска за размера от общо 8000/42 072 750 ид.
части;
25. В.Г.П.
и С.Е.П., наследница на Е. Г.П., ЕГН **********, не са били собственици на
описания по-горе имот съобразно цитирания нотариален акт за разликата над общо
1500/42 072 750 идеални части до 1/27 идеална част, като отхвърля
иска за размера от общо 1500/42 072 750 ид.
части.
Отменя
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен нотариален акт № 4, т. 1,
рег. номер 184, н.д. № 4/25.03.2009 г. на нотариус № 595 – Д. А., вписан в Свп – Пазарджик с вх. рег. № 1293, акт № 20, н.д. 723, в
размера на уважената част от иска (над размера на отхвърлената част), както е
посочено по-горе.
По иска на В.Е.Ж., ЕГН **********,***, срещу Б.З.Б.,
ЕГН **********, и И.А.Б., ЕГН **********,***, признава за установено, че ответниците Б.З.Б. и И.А.Б. не са станали собственици със
сделките по следните нотариални актове: н.а. № 70, т. 1, рег. № 303, н.д. №
10/08.02.2017 г. на нотариус 693 – М.Д., вписан в СВп
– Пазарджик с вх. рег. № 870, акт № 2, т. 3, н.д. 345, дв.вх.р-р
№ 869; н.а. № 79, т. 1, рег. № 414, н.д. № 16/14.02.2017 г. на нотариус 693 – М.Д.,
вписан в СВп – Пазарджик с вх. рег. № 995, акт № 62,
т. 3, н.д. 405, дв.вх.р-р № 995; н.а. № 86, т. 1,
рег. № 559, н.д. № 21/28.02.2017 г. на нотариус 693 – М.Д., вписан в СВп – Пазарджик с вх. рег. № 1388, акт № 119, т. 4, н.д.
613, дв.вх.р-р № 1394; н.а. № 17, т. 2, рег. № 1864,
н.д. 116/08.06.2017 г. на нотариус 693 – М.Д., вписан в СВп
– Пазарджик с вх. рег. № 5183, акт № 98, т. 17, н.д. № 2518, дв.вх.р-р № 5179; и н.а. № 100, т. 3, рег. № 3771, н.д. №
324/05.12.2017 г. на нотариус 693 – М.Д., вписан в СВп
– Пазарджик с вх. рег. № 11214, акт № 122, т. 37, н.д. № 6097, дв.вх.р-р № 11199, на следния недвижим имот: поземлен имот
№ 502, съставляващ УПИ І – „административни услуги и търговия“, в кадастрален
район 503, квартал 360, целият от 346,86 кв.м., а по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК с площ 347 кв.м., с идентификатор
55155.503.502, находящ се на ъгъла на ул. „Г.Г.“ и ул. „Ш.“, при съседи с идентификатори:
55155.503.9615, 55155.503.834, 55155.503.503 и 55155.503.9555, ведно с
построените в него масивна четириетажна административно-делова сграда,
застроена на 186 кв.м., с идентификатор 55155.503.502.1 и масивна едноетажна
административно-делова сграда до нея, с площ 23 кв.м. и идентификатор
55155.503.502.2, за разликата над общо 71 300/42 072 750 идеални
части, като отхвърля иска за размера от 71 300/42 072 750.
Отхвърля иска на В.Е.Ж., ЕГН **********,***, срещу Б.З.Б.,
ЕГН **********, и И.А.Б., ЕГН **********,***, за осъждане на ответниците да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на В.Е.Ж. да упражнява
правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55155.503.502 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК с
площ 347 кв.м., 55155.503.502, находящ се на ъгъла на
ул. „Г.Г.“ и ул. „Ш.“, ведно с построените в него
масивна четириетажна административно-делова сграда, застроена на 186 кв.м., с
идентификатор 55155.503.502.1 и масивна едноетажна административно-делова
сграда до нея, с площ 23 кв.м. и идентификатор 55155.503.502.2, като демонтират
плътната метална предпазна ограда по протежение на цялата северна фасада (ул. „Г.Г.“) е цялата южна фасада и дворно място (ул. „Ш.“) и
осигурят достъпа до сградата и двора.
Решението е постановено при участието на Н.Т.Ш., ЕГН **********,***
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: