Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 28.7.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Елена
Пенова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №2655/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.21,
ал.3 ЗДФИ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца на
следните вземания по акт за начет , за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.417, т.8 от ГПК №1087/3.6.2016г. по ч.гр.д. №1929/2016г. на ПРС, а
именно: за сумата 3083,98лв., представляваща възнаграждение по чл.34, ал.1 от ЗМСМА, подлежащо на връщане като получено без право основание от ответника в
резултат на действията на трети лица-причинили на ищеца вреди по чл.21, ал.1,
т.1 от ЗДФИ; за сумата 689,89лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва от причиняването на вредите до датата на установяването им с
акта за начет – 29.06.2015г.
В исковата молба на Община
Пазарджик и в приложения към нея акт за начет №11-04-23/29.6.2015г. на АДФИ –
гр.София се твърди, че при извършена финансова инспекция на общината за периода
01.01.2012г. – 31.03.2014г. са установени умишлено причинени вреди от
отчетническа дейност на третите лица-помагачи Т.П. – кмет, П.П. – зам.кмет, Г.П.
– финансов контрольор, Д.Щ. – началник отдел „БО“ и Г.Г. – директор на дирекция
„БОС“, които са разпоредили или допуснали изплащането на възнаграждения на общинските съветници, превишаващи нормативно
определените максимални размери в чл.34, ал.2 от ЗМСМА /съобразно различните
редакции обн. в ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.7.2012 г.,
бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.2.2013г. и бр. 1 от 2014г., в сила от
1.1.2014г./. Освен това са разпоредили или допуснали възнагражденията да се
изпращат в пълен размер въпреки констатирани отсъствия на общински съветници от
някои заседания на ОбС и неговите комисии и въпреки наличието на основания за
налагане на задължителната санкция по чл.36, ал.2 от ЗМСМА, предвиждаща удръжки
при отсъствие от заседанията на ОбС и комисиите в размер съгласно ПОРОбСОА. В
резултат от тези действия на отчетниците ответникът Р.П. получил без основание
в качеството си на общински съветник недължимо възнаграждение в общ размер
3083,98лв., изплатено за месеците от юни, 2012г. до март, 2014г. вкл.
Претендира се неговото връщане на ощетената организация, както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва от причиняването на вредата до нейното
установяване с акта за начет на 29.06.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението по чл.417, т.8 от ГПК до погасяването
на задължението. Сочат се доказателства и се претендират разноски.
Ответникът Р.П. възразява срещу допустимостта
на главния иск поради неговото избирателно предявяване само срещу един от
солидарните длъжници по акта за начет в нарушение на чл.27, ал.4-6 ЗДФИ, и
защото актът за начет е негодно изпълнително основание в заповедното
производство поради неприключила процедура по чл.22 ЗДФИ вр. чл.43-49 ППЗДФИ.
По същество не оспорва да е бил общински съветник през инспектирания период,
както и че е получил сумата 3083,98лв., но твърди, че тя му е изплатена на
правно основание във връзка с осъществена трудова дейност. При условията на
евентуалност поддържа, че при нейното получаване е бил добросъвестен и не дължи връщането на
основание чл.21, ал.3, изр.ІІ ЗДФИ. Оспорва размера на средната брутна работна
заплата в общинската администрация /СБРЗОА/, използван от финансовите
инспектори при съпоставянето на дължимото в действителност и реално изплатеното
възнаграждение. Освен това твърди, че неправилно с акта за начет са му
начислени удръжки по чл.36, ал.2 от ЗМСМА вр. чл.22 от Правилника за дейността на ОбС за дните, в които не е
участвал в заседанията на ОбС и неговите комисии, тъй като не са били налице
основания за санкционирането му, защото отсъствията са били извинени от
председателя на ОбС. Оспорва акцесорния иск по основание и размер при
твърдението за липса на главен дълг, евентуално поради неправилно определяне
размера на мораторното обезщетение. Предявява евентуално възражение за изтекла
погасителна давност на задълженията преди 1.6.2013г. Предявява евентуално
възражение за прихващане със сумата от 341,68лв., включваща 338,40лв. дължимо
възнаграждение по чл.34, ал.1 ЗМСМА за месеците януари и юли на 2015г. и
3,28лв. обезщетение за забавено плащане на възнаграждение от 126,90лв. за
периода 06.07.2015г. – 06.10.2015г. Ответникът сочи доказателства в подкрепа на
твърденията си и претендира разноски.
Третите лица помагачи на
ответника възразяват срещу тяхното конституиране като страни в производството
поради отсъствието на предпоставките по чл.219 вр. чл.218 ГПК – наличие на
правен интерес от благоприятно решение за подпомаганата страна, респ. регресно
вземане в полза на ответника. По това възражение има произнасяне от въззивния
съд по реда на чл.220, изр.ІІ ГПК, който е допуснал привличането. По същество
помагачите оспорват основателността на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иск по реда на
чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е постъпило в срок възражение от длъжника по
заповедта. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а
искът е предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
Едновременното предявяване на иска срещу всички солидарни длъжници по
материалното правоотношение не е сред предпоставките за допустимост, тъй като
солидарността дава право на кредитора да иска изпълнение на цялото задължение
от когото и да е от длъжниците – чл.122, ал.1 ЗЗД. Разпоредбите на чл.27,
ал.4-6 ЗДФИ също не въвеждат изискване за едновременно предявяване на
претенциите към всички задължени лица по акта за начет. Освен това, с оглед
особената цел на исковото производство по чл.422 ГПК - да провери
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение, то единствените
процесуално легитимирани да участват като главни страни в това производство са
заявителят и длъжникът.
Необосновано е твърдението на
ответника, че производството по финансов начет не е приключило, поради което
съставеният срещу него акт за начет не представлява годно изпълнително
основание, което прави искът недопустим. Поначало това възражение има отношение
към основателността на иска, но в случая то не намира опора в писмените
доказателства. Процедурата по съставянето на акта за начет и неговото обявяване
е уредена в чл.22 ЗДФИ. Начина на приключването й зависи от основателността на
евентуалните писмени възражения по чл.22, ал.3 на начетените лица. Ако те бъдат
отхвърлени от финансовите инспектори, то тяхното писмено заключение по чл.22,
ал.4 е крайният акт от начетното производство. При основателност на
възраженията се преминава към процедура по прекратяване на производството по
акта за начет по ред, определен с правилника за прилагане на ЗДФИ.
По делото са представени писмени доказателства,
установяващи връчването на акта за начет на всички начетени с него лица, подаването
на писмени възражения срещу него от тяхна страна, както и съставянето на
мотивирано писмено заключение на финансовите инспектори, с което тези
възражения са отхвърлени. С това е изчерпана процедурата на начетното
производство. Самият акт за финансов начет не подлежи на самостоятелен
административен или съдебен контрол. Неговата законосъобразност се проверява в
рамките на исковото производство срещу начетените лица за възстановяване на имуществените
вреди и/или връщане на полученото без правно основание. Затова възраженията на
ответника за недопустимост на исковете са неоснователни.
Относно тяхната основателност:
За уважаването на главния иск в
тежест на ищеца е да установи наличие на умишлена противоправно причинена вреда
от отчетническа дейност, както и че в резултат от действията на причинителите
на вредата ответникът е получил без правно основание сумата, чието връщане се
иска. Отговорността на третото лице е за неоснователно обогатяване, но е
производна от деликтната отговорност на отчетниците. Затова ако няма деликт, не
се дължи връщане на полученото без основание.
При установяване на горното ответникът следва да
докаже наличието на предпоставките по чл.21, ал.3, изр.ІІ ЗДФИ, при които не
дължи връщане на полученото, евентуално да установи по основание и размер
активното вземане, предмет на възражението за прихващане.
Фактическите констатации в акта
за начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и
настъпилата щета, размерът на щетата и размерът, в който ответникът се е
обогатил неоснователно в резултат на щетата се смятат от съда за истински до
доказване на противното – чл.22, ал.5 ЗДФИ. Изводите и заключенията на
финансовите инспектори в акта за начет не се ползват със законна
доказателствена сила – съдът следва да формира свои правни изводи въз основа на
установените обстоятелства. Ответникът е оспорил истинността на документа по
отношение на част от описаните в него фактически констатации, което от процесуална
гладна точка не води до разместване на доказателствената тежест, тъй като по
силата на чл.22, ал.5 ЗДФИ ответникът следва да установи неправилното
отразяване на оспорените обстоятелства в акта за начет.
С доклада по делото на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че в периода, обхванат от
финансовата инспекция, ответникът е имал качеството на общински съветник, за
която дейност е получавал възнаграждение по чл.34, ал.1 и ал.2 ЗМСМА, в т.ч. и
исковата сума от 3083,98лв. Безспорно е
и това, че през същия период отчетническата дейност по начисляване, изплащане и
упражняване на предварителен контрол върху разходите за възнаграждение на
общинските съветници е осъществявана от третите лица помагачи: Т.П. – кмет, П.П.
– зам.кмет, Г.П. – финансов контрольор, Д.Щ. – началник отдел „БО“ и Г.Г. –
директор на дирекция „БОС“. Макар длъжностите на тези петима отчетници да не са
в структурата на общинския съвет, тяхната отговорност за отчетнически риск
произтича от ангажираността им в процеса по разходването на средства от
общинския бюджет. Общинският съвет няма
самостоятелен щат. Средствата за издръжка на дейността му, вкл. за
възнагражденията на общинските съветници, са част от общинския бюджет – чл.29а ЗМСМА. Изпълнението на общинския бюджет се организира и контролира от кмета на
общината и другите длъжностни лица от общинската администрация, на които е
възложено да разходват бюджетни средства или да контролират дейността по тяхното
разходване. Третите лица помагачи не оспорват качеството си на отчетници по
отношение на средствата от общинския бюджет, поради което техните длъжностни
характеристики не са предмет на обсъждане.
Основните
законови разпоредби, определящи размера на възнаграждението на общинските
съветници са чл.34, ал.1 и ал.2 ЗМСМА. Нормата е била изменяна многократно от
приемането й през 1991г. Една ретроспекция показва, че първоначално общинските
съветници не са получавали възнаграждение за работата си като такива. Едва през
2003г. с §25,
т.1 ЗИДЗМСМА (обн., ДВ, бр. 69 от 05.08.2003г.) ал.1 и ал.2 на чл.34
са изменени така: "(1) Общинският съветник получава възнаграждение за
участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии и (2)
Размерът на възнаграждението на общинския съветник се определя с правилника по
чл. 21, ал. 3.". В мотивите към законопроекта е посочено, че целта на
изменението е да се мотивират общинските съветници да участват в заседанията на
съвета и неговите комисии, а също така да се повиши тяхната отговорност.
През
2006г. с §16 от ЗИДЗМСМА (обн., ДВ, бр. 69
от 25.08.2006г.) е изменена ал.2 на чл.36 и е въведена имуществена санкция –
удръжка от възнаграждението на общинските съветници за неизпълнение на
задължението да участват в заседанията на ОбС и на неговите комисии. Прието е размерът
на удръжката да се определя с правилника по чл.21, ал.3. В чл.22, ал.3 от този
ПОРОбСОА е определена 15% удръжка за отсъствие от заседание на ОбС и 10%
удръжка за отсъствие от заседание на комисиите.
През 2009г. с § 2 ЗИДЗМСМА (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2009
г.) чл.34,
ал.1 и ал.2 се изменят така: " (1) За изпълнение на задълженията си
общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение
на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на
съветниците и (2) Общият размер на възнаграждението на общинския съветник за
един месец не може да надвишава 60 на сто, а в Столичната община и в общините с
градове с районно деление - 70 на сто от средната брутна работна заплата в
съответната общинска администрация за последния месец от предходното
тримесечие.".
Със
следващо изменение (обн., ДВ, бр.38 от 18.5.2012г., в сила от 1.7.2012г.) ал.2
на чл.34 е изменена така: „(2) Общият размер на възнаграждението на общинския
съветник за един месец не може да надвишава 30 на сто от средната брутна
работна заплата в съответната общинска администрация за последния месец от
предходното тримесечие, а на председателя на общинския съвет – 90 на сто от възнаграждението
на кмета на съответната община“.
Следват
още две изменения до края на инспектирания период, като първото и по-съществено
от тях е обн., ДВ, бр.15 от 15.2.2013г., в сила от 1.2.2013г. С него ал.1 на
чл.34 е изменена така: „(1) Общинският съветник получава възнаграждение за
участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът
на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с
мнозинство повече от половината от общия брой съветници.“.
Последното
изменение (обн., ДВ, бр.1 от 3.1.2014г., в сила от 1.1.2014г.) касае ал.2 на
чл.34 и променя максималния размер на общото месечно възнаграждение за един
съветник, който става 70 на сто от брутната работна заплата на председателя на
общинския съвет за съответния месец в общините с население над 100 000 души,
а в общините с население до 100 000 души
– 70 на сто от средната брутна работна заплата на общинската администрация за
съответния месец.
Анализът
на цитираните законови разпоредби показва, че през различните годините са били възприети
от законодателя два принципно различни подхода за определяне на
възнаграждението на общинските съветници. Първият от тях, действал в периода
5.8.2003г. – 20.2.2009г., както и интересуващият ни период от 1.2.2013г. до
настоящия момент, е основан на принципа на „заработката“, тъй като предвижда
възнаграждението да се заплаща диференцирано - според броя участия на отделния
общински съветник в заседанията на общинския съвет и неговите комисии през
съответния месец (с цел да се мотивират общинските съветници към активност – от мотивите към законопроекта). При този
законодателен подход правилникът по чл.21, ал.3 ЗМСМА, а след 1.2.2013г. решението
на ОбС по чл.34, ал.1 ЗМСМА, не може да определя еднакво възнаграждение за
всички общински съветници, а трябва да постави размера на възнаграждението в зависимост
от участието на съветниците в проведените заседания, т.е. да определи какво
следва да получи отделния общински съветник за всяко свое участие в заседание
на ОбС или на неговите комисии. След това въз основа на броя участия през
съответния месец следва се начислява и изплаща конкретно възнаграждение за
всеки общински съветник. Следователно при този подход фактическият състав на
правото на възнаграждение по чл.34 ЗМСМА включва приемането на решение от ОбС
за определяне на ставката за участие в заседание на ОбС и ставката за участие в
заседание на негова комисия, както и наличието на реален брой участия на
общинския съветник в тези заседания за съответния месец. При липсата на една от
предпоставките - било решение на ОбС или неучастие в заседанията, липсва правно
основание за изплащане на възнаграждение. Ако ОбС не е приел решение по чл.34,
ал.1 за определяне на ставките, то фактическият състав, пораждащ правото на
възнаграждение е незавършен, тъй като не е ясно какво се дължи за всяко едно
участие в съответния вид заседания.
Без значение за възникване на правото на
възнаграждение е дали неучастието в заседанията е неоправдано или по уважителни
причини. Разпоредбата на чл.34, ал.1 не държи сметка за това, тъй като правото
на възнаграждение възниква само при реално изпълнение на задължението на
общинския съветник да участва в заседанията. Причините за отсъствието имат
отношение към санкционната разпоредба по чл.36, ал.2 ЗМСМА, която предвижда при
неоправдано отсъствие да се удържа част от възнаграждението на общинския
съветник. Тъй като за самото заседание, на което не е присъствал възнаграждение
поначало не се дължи, очевидно логиката на законодателя е, че удръжката следва
да бъде направена от вече заработеното възнаграждение за други участия през
съответния месец. При системно неоправдано отсъствие от заседанията на ОбС,
приложение следва да намери и разпоредбата на чл.30, ал.4, т.5 ЗМСМА, която
предвижда предсрочно прекратяване на правомощията на общинския съветник.
Вторият
подход за определяне на възнаграждението, действал в периода 20.2.2009г. –
1.2.2013г., не държи сметка за реално „заработеното“ от всеки общински съветник
през съответния месец, а допуска изплащане на „твърдо“ месечно възнаграждение –
еднакво за всички общински съветници, в размер, определен с правилника за дейността
на ОбС. Възнаграждението се следва не само за участие в заседанията на ОбС и
неговите комисии, а за изпълнението на всички задължения на съветниците, въведени
с чл.36, ал.1, т.1 и т.2 ЗМСМА. Предвидено единствено ограничение на неговия
максимален размер с ал.2 на чл.34 от закона, който през отделните периоди е бил
различен – видно от различните редакции на разпоредбата, поместени по-горе. На
интернет страницата на Народното събрание не са поместени мотивите към
законопроекта за изменение на разпоредбата, допускаща изплащане на „твърдо“
възнаграждение, за да се разбере преследвана с нея цел.
През първата част от периода на извършената
финансова инспекция в Община Пазарджик /от м.януари, 2012г. до м.юни, 2012г.
вкл./, е действала редакцията на чл.34, ал.1 и ал.2 от 2009г., даваща право на
еднакво възнаграждение за всички съветници, без оглед на участията им в
проведените заседания. В изпълнение на закона ОбС е приел Решение
№4/24.11.2011г. на ОбС и правилник за своята дейност, където е определил
месечно възнаграждение за всеки общинския съветник в размер на 60% от средната
брутна работна заплата в общинската администрация /СБРЗОА/ за последния месец
от предходното тримесечие. Определена е 15% санкционна удръжка за неоправдано
отсъствие от заседание на ОбС и 10% санкционна удръжка за неоправдано отсъствие
от заседание на неговите комисии.
Видно от констатациите в акта за начет, полученото
от ответника Р.П. възнаграждение през месеците януари, февруари, март, април и
май на 2012г. е било в рамките на дължимото и дори с 2,70лв. в по-малко на
месец. Затова за този период няма начетени лица.
За м.юни, 2012г. на ответника Р.П. е изплатено
възнаграждение от 313,20лв. /не се оспорва/ вместо дължимото, според
финансовите инспектори, възнаграждение от 292,09лв., т.е. с 21,11лв. повече.
Разликата е в резултат от неприлагането на санкционната удръжка по чл.36, ал.2 ЗМСМА в размер на 10% за неучастие на ответника в заседание на комисия на ОбС,
състояло се на 19.6.2012г. Начисляването на възнаграждението в
разчетно-платежната ведомост е извършено от отчетниците Д.Щ. – началник отдел
„ФСД“ и П.П. – зам.кмет по икономическата политика. Плащането е наредено от
отчетниците Т.П. – общински кмет и Д.Щ. след извършен предварителен контрол от
отчетника Г.П. – финансов контрольор. Изводът на финансовите инспектори в акта
за начет е, че при начисляването, одобряването и изплащането на сумата 21,11лв.
отчетниците са имали виновно противоправно поведение, тъй като не са отразили
санкционната удръжка за отсъствие. В резултат са причинили вреда за
инспектираната организация в посочения размер, от което ответникът се е
обогатил без правно основание с тази сума. Последният е начетен да я върне на
основание чл.21, ал.3 ЗДФИ.
Съдът намира за неоснователна претенцията за
връщане. Санкционната удръжка по чл.36, ал.2 ЗМСМА е вид имуществена
дисциплинарна отговорност на общинския съветник за неоправданото му отсъствие
от заседанията на ОбС и комисиите. Правомощия за реализирането на тази
отговорност има единствено председателят на ОбС, който по правило ръководи
дейността на съвета и неговите комисии – чл.25 ЗМСМА. До него се отправят
молбите на общинските съветници за освобождаването им от задължението да
присъстват на заседанията и той преценява тяхната основателност. При
установяването на неизвинително отсъствие на общински съветник председателят на
съвета следва да приложи санкцията в цитираната разпоредба. Въз основа на
неговия акт разпоредителите с бюджетни средства следва да направят съответното
отчисление от дължимото възнаграждение на общинския съветник. При липсата на
акт за налагане на санкция отчетниците не могат да направят удръжката поради
липса на основание. За тях основанието за удръжка е не самото отсъствие, а акта
на председателя на ОбС за прилагане на санкционната разпоредба. В противен
случай би се стигнало до недопустимо изземване на неговите правомощия да
прецени дали отсъствието е извинително. Затова като не са начислили удръжката и
са изплатили пълния размер на възнаграждението отчетниците не са действали
противоправно. Без вина и противоправност няма имуществена отговорност за
отчетниците, тъй като в случая твърдяната вреда не е от липси, а е по чл.21,
ал.1, т.1 ЗДФИ. Отговорността на ответника за неоснователно обогатяване е
производна от деликтната отговорност на отчетниците и щом те не отговарят, той
също не дължи връщане на полученото. Освен това, финансовите инспектори не разполагат
със санкционните правомощия на председателя на ОбС и не-могат вместо него на
правят санкционната удръжка. В тяхната компетентност е да установят
неизпълнението на задължението да се наложи санкцията по чл.36, ал.2 ЗМСМА и произтичащите
от това виновно причинени вреди от лицето, което е трябвало да я наложи. Едва
след ангажирането на имуществената отговорност на това лице, може да се търси и
полученото без правно основание от общинския съветник, който се е облагодетелствал
от бездействието на отчетника. Затова
претенцията по този и пункт на акта за начет и исковата молба в размер на
21,11лв. следва да се отхвърли.
Считано от 1.7.2012г. е в сила изменение в ал.2 на
чл.34 ЗМСМА, с което е намален максималния размер на месечното възнаграждението
на общинските съветници от 60 на 30% от СБРЗОА за последния месец от
предходното тримесечие, но е запазен принципа, допускащ изплащане на „твърдо“
възнаграждение. ОбС не е извършил съответните корекции в ПОРОбСОА. Изплащането
на възнагражденията е продължило съобразно действащия правилник, без да си
отчита намалението с 30%.
За м.юли, 2012г. на ответника Р.П. е изплатено
възнаграждение от 313,20лв. вместо дължимото, според финансовите инспектори,
възнаграждение от 156,87лв., т.е. с 30% или 156,33лв. в повече. Начисляването
на възнаграждението в разчетно-платежната ведомост е извършено от отчетниците Д.Щ.
– началник отдел „ФСД“ и П.П. – зам.кмет по икономическата политика. Плащането
е наредено от отчетниците Т.П. – общински кмет и Д.Щ. след извършен
предварителен контрол от отчетника Г.П. – финансов контрольор.
За м.август, 2012г. на ответника Р.П. е изплатено
възнаграждение от 313,20лв. вместо дължимото, според финансовите инспектори,
възнаграждение от 156,87лв., т.е. с 156,33лв. повече. Начисляването на
възнаграждението в разчетно-платежната ведомост е извършено от отчетниците Д.Щ.
– началник отдел „ФСД“ и П.П. – зам.кмет по икономическата политика. Плащането
е наредено от отчетниците Т.П. – общински кмет и Г.Г. – директор на дирекция
„ФСДУС“ след извършен предварителен контрол от отчетника Г.П. – финансов
контрольор.
За м.септември, 2012г. на ответника Р.П. е
изплатено възнаграждение от 313,20лв. вместо дължимото, според финансовите
инспектори, възнаграждение от 156,87лв., т.е. с 156,33лв. повече. Начисляването
на възнаграждението в разчетно-платежната ведомост е извършено от отчетниците Д.Щ.
– началник отдел „ФСД“ и П.П. – зам.кмет по икономическата политика. Плащането
е наредено от отчетниците П.П. и Д.Щ. след извършен предварителен контрол от
отчетника Г.П. – финансов контрольор.
За м. октомври, 2012г. на ответника Р.П. е
изплатено възнаграждение от 313,20лв. вместо дължимото, според финансовите
инспектори, възнаграждение от 156,33лв., т.е. с 156,87лв. повече. Начисляването
на възнаграждението в разчетно-платежната ведомост е извършено от отчетниците Д.Щ.
– началник отдел „ФСД“ и П.П. – зам.кмет по икономическата политика. Плащането
е наредено от отчетниците Т.П. и Д.Щ. след извършен предварителен контрол от
отчетника Г.П. – финансов контрольор.
За м. ноември, 2012г. на ответника Р.П. е
изплатено възнаграждение от 313,20лв. вместо дължимото, според финансовите
инспектори, възнаграждение от 156,33лв., т.е. с 156,87лв. повече. Начисляването
на възнаграждението в разчетно-платежната ведомост е извършено от отчетниците Д.Щ.
и П.П.. Плащането е наредено от отчетниците Т.П. и Д.Щ. след извършен
предварителен контрол от отчетника Г.П..
За м. декември, 2012г. на ответника Р.П. е
изплатено възнаграждение от 313,20лв. вместо дължимото, според финансовите
инспектори, възнаграждение от 156,33лв., т.е. с 156,87лв. повече. Начисляването
на възнаграждението в разчетно-платежната ведомост е извършено от отчетниците Д.Щ.
и П.П.. Плащането е наредено от отчетниците Т.П. и Д.Щ. след извършен
предварителен контрол от отчетника Г.П..
За м. януари, 2013г. на ответника Р.П. е изплатено
възнаграждение от 313,20лв. вместо дължимото, според финансовите инспектори,
възнаграждение от 156,87лв., т.е. с 156,33лв. повече. Начисляването на
възнаграждението в разчетно-платежната ведомост е извършено от отчетниците Д.Щ.
и П.П.. Плащането е наредено от отчетниците Т.П. и Д.Щ. след извършен предварителен
контрол от отчетника Г.П..
От описаните фактически констатации в акта за
начет е видно, че през месеците от юли, 2012г. до януари, 2013г. на ответника Р.П.
е било изплатено възнаграждение, надхвърлящо законовия праг по чл.34, ал.2 ЗМСМА в общ размер на 1092,93лв.
Отчетниците Т.П., П.П., Г.П., Д.Щ. и Г.Г., с
оглед на различните си длъжностни качества спрямо разпореждането с общински
бюджетни средства, са начислили, допуснали до плащане и изплатили на ответника
тази горница при неспазване на нормативното ограничение за максимален праг на
възнаграждението, въведено с чл.34, ал.2 ЗМСМА (в редакцията от обн., ДВ, бр.38
от 18.5.2012г., в сила от 1.7.2012г.). Поведението им е противоправно, понеже е
в разрез с императивна разпоредба на закона. До това се е стигнало, тъй като ОбС не е
направил съответните изменения в правилника за своята дейност, за да съобрази
установения в него максимален размер с въведеното ограничението от закона.
Отчетниците са приложили правилника, а не закона. Това обаче не изключва
противоправността на действията им. Съгласно чл.15, ал.3 от Закона за
нормативните актове, когато постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високия по степен акт. Вярно е, че нормата въвежда такова
задължение само за правораздавателните органи, каквито отчетниците,
разпореждащи средства от общинския бюджет, не са. Вярно е и това, че от
отчетника не може да се изисква задължението да „прескочи“ действието на
нормативен акт от по-ниска степен, за да приложи този от по-висока. Той е
длъжен да изпълни разпореждането на ръководителя, което в случая се явява
нормата на чл.22, ал.1 от правилника на ОбС по чл.21, ал.3 ЗМСМА, определяща размера
на възнагражденията за общинските съветници, стига това разпореждане да не съставлява
престъпление. Въпреки това, действията на отчетниците остават противоправни. Те
обаче са освободени от имуществена отговорност за вреди от изпълнението на
незаконното разпореждане, ако са възразил писмено срещу него преди да го
изпълнят – чл.28 ЗДФИ. По делото не е установено такова възражение да е
направено от който е да е от петимата отчетници. Затова предпоставките за
отпадане на тяхната имуществена отговорност не са налице. Освен противоправни,
техните действия са извършени умишлено поради съзнаването на факта, че
начисляват, одобряват и изплащат възнаграждения на общинските съветници в
по-голям размер от установения в закона. Вредата е причинена умишлено, когато
отчетникът осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните
последици, които ще настъпят от него и иска или допуска тяхното настъпване. Тъй
като отчетникът във волевия си акт може пряко да цели увреждането или да
допуска настъпването му, умисълът може да бъде пряк или евентуален, като
законодателят в чл. 21 ЗДФИ не поставя
ограничение за формата на умисъла. Не е нужно деянието да е и престъпление, за
да е допустимо реализиране на пълна имуществена отговорност за отчетнически
риск по реда на начетното производство /Решение № 69
от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.,/.
С изплащането на
повече от дължимото са причинени вреди на ищцовата организация. Налице е пряка
причинна връзка между действията на отчетниците и имуществената вреда. В
резултат от действията на отчетниците ответникът е получил без основание възнаграждение
за дейността си като общински съветник в размер на 1092,93лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че
размера на вредите е различен от посочения в акта за начет, тъй като през
обсъждания период размера на СБРЗОА не е този, върху който са правили своите
изчисления финансовите инспектори. От изслушаната СИЕ е видно, че разлика
действително съществува, но в посока, завишаваща размера на неправомерно
изплатените суми. Това е така, тъй като ВЛ е изчислило по-нисък размер на
СБРЗОА за целия инспектиран период от този, с който са работели отчетниците при
определянето на възнагражденията, както и финансовите инспектори по време на
проверката. Следователно определяните въз основа на СБРЗОА и изплатени месечни
възнаграждения е трябвало да са още по-ниски от посочените за акта за начет.
С изменението в чл.34, ал.1 ЗМСМА (обн., ДВ, бр.15
от 15.2.2013г., в сила от 1.2.2013г.) е възстановен първоначалния принципен
подход за получаването на възнаграждение – този на „заработката“ от 2003г. –
„Общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на
общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя
с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия
брой съветници.“. По делото не е установено ОбС да е приел решение за
определяне на ставката за участие в заседание на ОбС и в заседание на неговите
комисии. Така фактическият състав, пораждащ правото на възнаграждение е останал
незавършен. Въпреки това, и след 1.2.2013г. отчетниците Т.П., П.П., Г.П., Д.Щ.
и Г.Г. са продължили да начисляват, одобряват и изплащат възнаграждения на
общинските съветници по начина, определен с непроменения правилник по чл.21,
ал.3 ЗМСМА - съобразно принципа за „твърдо“ възнаграждение. Особеното в случая
е, че при новата редакция на чл.34, ал.1 ЗМСМА този правилник не може да намери
субсидиарно приложение, тъй като неговите разпоредби не дават отговор на
въпроса какъв е размерът на ставката за всяко участие в съответния вид заседание.
Правилникът определя еднакво месечно възнаграждение за всички общински
съветници без оглед на участията, което очевидно го прави неприложим за
допълването на бланкетната разпоредба на чл.34, ал.1 ЗМСМА. При това положение
възнаграждения на общинските съветници през този период са начислявани,
одобрявани и изплащани в нарушение на закона – при незавършен фактически състав,
пораждащ правото на вземане, и следователно без да е налице правно основание за
тяхното плащане.
Конкретно на ответника Р.П. са изплатени
възнаграждения, както следва: За месеците от февруари до юни на 2013г. вкл. –
по 313,20лв. за 5 месеца или общо 1566лв.
За месец юли, 2013г. – 413,20лв., от които 100лв.
са по изрично решение №99/30.5.2013г. на ОбС за участието на ответника в
комисия към ОбС. Установено е, че той е участвал в заседанията на тази комисия.
При това положение възнаграждението от 100лв. е правилно заплатено, при
спазване на предпоставките по чл.34, ал.1 ЗМСМА – решение на ОбС и участие в
заседанията. За остатъка от 313,20лв. важат горните разсъждения за недължимост.
За месец август, 2013г. – 413,20лв., от които
100лв. са по изрично решение №124/27.6.2013г. на ОбС за участието на ответника
в комисия към ОбС. Установено е, че той е участвал в заседанията на тази
комисия. При това положение възнаграждението от 100лв. е правилно заплатено,
при спазване на предпоставките по чл.34, ал.1 ЗМСМА – решение на ОбС и участие
в заседанията. За остатъка от 313,20лв. важат горните разсъждения за
недължимост.
За месеците от септември до декември на 2013г.
вкл. – по 313,20лв. за 4 месеца или общо 1252,80лв.
За първите три месеца на 2014г. ответникът Р.П. е
получил възнаграждение в общ размер на 1353,60лв. Няма инцидентно приети
решения за никоя част от това възнаграждение, касаещи участието на ответника в
конкретни комисии.
От изложеното е видно, че за периода от 1.2.2013г.
до 31.3.2014г. на ответника е изплатено без основание /без решение на ОбС по
чл.34, ал.1 ЗМСМА, определящо ставките за участие в заседанията на съвета и
неговите комисии/ общо 4798,80лв. И в този случай с направените плащания
отчетниците Т.П., П.П., Г.П., Д.Щ. и Г.Г. са причинили имуществени вреда за
ищеца Община Пазарджик в посочения размер. Относно противоправността, умисъла и
причинната връзка между техните действия и настъпването на вредите важи
казаното по-горе.
От изложеното до тук е видно, че през периода м.
юли, 2012г. – м.март, 2014г. вкл., на ответника е изплатено без правно
основание възнаграждение в общ размер 5891,73лв. /4798,80 + 1092,93/. За същия
този период той е начетен да върне 3062,87лв. Останалите 21,11лв. до общия
размер на исковата претенцията от 3083,98лв. се отнасят за м. юни, 2012г., за
които бе прието по-горе, че не са изплатени без правно основание.
По възражението за добросъвестност на ответника:
С оглед формирания от съда извод, че в периода м.
юли, 2012г. - м.март, 2014г. вкл. ответникът Р.П. е получил без правно
основание възнаграждение по чл.34, ал.1 ЗМСМА в размер на 5891,73 лв., следва
да се разгледа възражението му, че не дължи исковата сума от 3062,87лв. на
основание чл.21, ал.3, изр.ІІ ЗДФИ, тъй като при нейното получаване е бил
добросъвестен.
Съгласно цитираната разпоредба, лицата, които са
получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действията на
причинителя на вредата, дължат връщането му, освен ако полученото е
възнаграждение или обезщетение по трудово или служебно правоотношение и те са
били добросъвестни. Въведена е и оборима презумпция за добросъвестност. Първото
условие да се задържи полученото без правно основание е то да представлява
възнаграждение по трудово или служебно правоотношение. Затова следва да се даде
отговор на въпроса какъв вид дейност и в рамките на какво правоотношение е
изпълняваната от общинските съветници.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление,
който се избира от населението на общината и се състои от избраните общински
съветници. Длъжността на общинския съветник е изборна съгласно чл.138
от Конституцията на Република България. За изпълнението й общинският
съветник получава доходи, съгласно чл.34 ЗМСМА. Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на
общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в
престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение,
без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат. Определянето
на една дейност като трудова обаче не води непременно до извода, че тя се
упражняването по трудово или служебно правоотношение. Понятието касае естеството
на дейността, а не указва вида на правоотношението, по което тя се упражнява. В
разпоредбите на чл.4,
ал.1 КСО са предвидени различни хипотези, при които лицата упражняват трудова дейност и очевидно е, че част от тези
хипотези не се отнасят за лица, които полагат труд по трудово или служебно
правоотношение, тъй като последните подлежат на задължително обществено
осигуряване по реда на чл.
4, ал. 1, т. 1 и т.2 КСО. Дейността на общинските съветници обаче е
изведена отделно в т.8 на разпоредбата: „лица, упражняващи трудова дейност на
изборни длъжности“. Със законодателното включване на тези лица към кръга на
задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика
изборните правоотношения са приравнени на трудовите за целите на социалното
осигуряване. Но именно тяхното приравняване само за тази конкретна цел показва,
че поначало трудовото и изборното правоотношение са различни. Изборът на
общинските съветници не е избор по чл. 83 и
сл. КТ и от него не възниква трудово правоотношение по смисъла на чл.1,
ал.2 КТ, защото дейността на общинските съветници не е просто предоставяне
на работна сила, а е творческо изпълнение на правомощия по един публичноправен
мандат (пълномощие за извършване на определена публичноправна, обикновено
властническа, дейност). Те създават, приемат, изменят или отменят правила и
наредби с местно значение, проучват общественозначими въпроси и защитават
интересите на избирателите, които представляват. Затова изборът на общинските
съветници може да бъде определен като инвеститура - нарочен акт, от който
възниква публичноправен мандат или с други думи казано: нарочен акт, с който се
възлагат правомощия в публичната сфера /вж. Решение № 2939 от 28.02.2014 г. на
ВАС по адм. д. № 16211/2013 г., VI о., Решение № 2849 от 27.02.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 14483/2012 г., VI о. и Решение № 443 от 26.10.2016 г. на ОС -
Пазарджик по в. гр. д. №580/2016 г./.
При така наложения извод, че възнаграждението на
общинския съветник не е от трудово или служебно правоотношение, то разпоредбата
на чл.21, ал.3, изр.ІІ ЗДФИ е неприложима и полученото без правно основание
подлежи на връщане независимо дали получилият го е бил добросъвестен или не.
По възражението на ответника за изтекла
погасителна давност:
Съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 ЗДФИ имуществената
отговорност, включително лихвите, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност
от деня на причиняването на вредата, а ако този ден не може да се установи - от
деня на откриването й. (2) Давността по ал.1, освен при условията на Закона за задълженията и договорите, се
прекъсва и със съставянето на акт за начет. Следователно за срока на давността
при имуществената отговорност за вреди от отчетническа дейност са въведени
специални норми, изключващи прилагането на общите разпоредби на чл.110 - чл.117 ЗЗД, освен тези от тях, към които изрично препраща чл.27, ал.2 ЗДФИ. В случая
причиняването на вредите от отчетниците и произтеклото техните действия
неоснователно обогатяване на ответника е настъпило в периода 1.7.2012г. –
31.3.2014г. Актът за начет е съставен на 29.6.2015г. Заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено на 1.6.2016г. Между никоя от
тези дати не е изминал 5-годишен период, поради което възражението за и изтекла
погасителна давност е неоснователно.
По възражението за прихващане на ответника:
Предмет на това възражение са две вземания на
ответника Р.П. към ищеца за 338,40лв. - дължимо възнаграждение по чл.34, ал.1 ЗМСМА за месеците януари и юли на 2015г. и 3,28лв. - обезщетение за забавено
плащане на възнаграждение от 126,90лв. за периода 06.07.2015г. – 06.10.2015г.
По-нагоре в мотивите съда вече формира извод, че
при действието на сегашната разпоредба на чл.34, ал.1 ЗМСМА (в сила от
1.2.2013г.) за общинските съветници от ОбС – Пазарджик не е възникнало правото
на възнаграждение, тъй като правопораждащият го фактически състав не е завършен
– липсва решение на ОбС по чл.34, ал.1 ЗМСМА, което да запълни бланкетната
разпоредба на закона като определи какъв е размерът на възнаграждението за
участие в заседание на ОбС и размерът на възнаграждението за участие в
заседание на неговите комисии /справка в правните информационни системи
показва, че в множество други ОбС такива решения са били приети скоро след
законодателната промяна в чл.34, ал.1 ЗМСМО обн., ДВ, бр.15 от 15.2.2013г., в
сила от 1.2.2013г./. Претендираното от ответника възнаграждение е за дейността
му през 2015г., но не са представени доказателства към този момент ОбС –
Пазарджик да е приел решението по чл.34, ал.1 ЗМСМА. Затова съдът намира, че
активното насрещно вземане на ответника не е възникнало, респ. не е възникнала
и акцесорната претенция за мораторно обезщетение върху несъществуващата
главница. Затова възражението за прихващане следва да се отхвърли.
От всичко изложено е видно, че главната искова
претенция се явява основателна до размера на сумата 3062,87лв., представляваща
получено от ответника без правно основание възнаграждение по чл.34, ал.1 ЗМСМА
за периода 1.7.2012г. – 31.3.2014г. вкл. Установителният иск следва да се уважи
в този размер и да се отхвърли до предявения размер от 3083,98лв., т.е. за
разликата от 21,11лв.- надвзето възнаграждение за м. юни, 2012г.
По акцесорния иск за мораторно обезщетение:
Съдът формира извод за частична основателност на
претенцията за съществуване на главното задължение, което поставя въпроса за
наличието на забава от страна на длъжника и евентуално за размера на
мораторното обезщетение. Понеже главното задължение е възникнало от
неоснователно обогатяване, а не от непозволено увреждане, разпоредбата на чл.26
ЗДФИ не може да намери приложение. Тя касае задължението на отчетниците /причинителите
на вредата/ да заплащат законна лихва от момента на увреждането. Възприетото е
в унисон с принципа на чл.84, ал.3 ЗЗД, че при задължения от деликт длъжникът
изпада в забава от момента на възникване на задължението. При задълженията от неоснователно
обогатяване длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД. За забавата на
длъжниците по чл.21, ал.3 ЗДФИ не са предвидени особени правила в този закон,
поради което следва да се прилагат правилата на ЗЗД.
Ищецът претендира законна лихва за периода
1.1.2012г. – 31.3.2014г. /от причиняването на щетите до тяхното установяване с
акта за начет/. Очевидно е, че преди съставянето на акта за начет ответникът
няма как да е бил поканен да върне полученото без основание, най-малко защото
вземането не е било установено по размер. Затова същият е изпаднал в забава от
момента на връчване на мотивираното писмено заключение на финансовите
инспектори по чл.22, ал.4 ЗДФИ, с което възраженията му срещу акта за начет са
приети за неоснователни. Видно от представения протокол, това е станало на
24.9.2015г. и на тази дата е настъпила изискуемостта на задължението, но за този
период ищецът не претендира обезщетение за забава. Затова искът за съществуване
на акцесорното вземане за мораторно обезщетение за периода 1.1.2012г. –
31.3.2014г. в размер на 689,89лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски съразмерно с
уважената част от иска. В
случая страната е представила
доказателства за заплащането на 98лв. – държавна такса; 700лв. - адвокатски
хонорар и 500лв. – депозит за възнаграждение на особения представител. Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски за възнаграждението на един
адвокат. Затова при определяне на вземането му за разноски следва да се вземе
предвид по-голямата от двете суми, а именно адвокатския хонорар от 700лв. Така общия
размер на разноските на ищеца е 798лв. От тях съответни на уважената част от
иска са 647,66лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Представил е доказателства за
направени разноски в размер на 780,43лв. От тях следва да получи по
съразмерност 147,03лв.
Съразмерно на уважената част от исковете ще следва
да се разпределят и разноските на страните в заповедното производство. Там
разноските на ищеца са в размер на 75,50лв., от които ответникът следва да му
заплати 61,28лв. Ответникът не е направил разноски заповедното производство.
Съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третите лица помагачи
не се присъждат разноски. Такива не се и претендират.
По изложените съображения Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Р.Ц.П., ЕГН ********** ***, ЕИК ********* сумата 3062,87лв. – получено без правно основание от ответника възнаграждение
по чл.34, ал.1 ЗМСМА в периода 1.6.2012г. – 31.3.2014г. вкл., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 1.6.2016г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за съществуване на вземането до предявения размер от 3083,98лв.,
т.е. за разликата от 21,11лв.- надвзето възнаграждение за месец юни, 2012г.,
както и иска за съществуване на вземането за мораторно обезщетение за периода
1.1.2012г. – 31.3.2014г. в размер на 689,89лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК №1087/3.6.2016г. по ч.гр.д. №1929/2016г., по описа на РС-Пазарджик,
ОСЪЖДА ответника Р.Ц.П. *** сумата 647,66лв. - разноски
в исковото производство и сумата 61,28лв. - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ищеца Община Пазарджик да заплати на
ответника Р.Ц.П. сумата 147,03лв. – разноски в исковото производство.
Производството е проведено с участието на Т.Д.П. с
ЕГН **********, П.И.П. с ЕГН **********, Г.Л.П. с ЕГН **********, Д.С.Щ. с ЕГН **********
и Г.К.Г. с ЕГН ********** като трети лица помагачи на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: