О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 26.11.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито
заседание на 26.11.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр. д. № 3561/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба с вх. № 37633/15.03.2018 г., с която В.Б.М. и Н.Л.Ц., и двете чрез адвокат Н.Н.Д., с адрес: ***, четвърти
полуетаж, офис № 4, са предявили против З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, субективно
съединени искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
(обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Ищците твърдят, че на 14.10.2017 г., в
с. Българене, е настъпило ПТП, при
което е пострадал Л.С.М., който в резултат на получените при ПТП увреждания е
починал. Ищците твърдят, че ответникът е застраховал гражданската отговорност
на виновния за ПТП водач, поради което на 19.01.2018 г., ищците отправили към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Твърдят, че е
била образувана преписка по щета, но с писмо бил постановен отказ за заплащане
на застрахователно обезщетение. Молят,
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетения за причинените
неимуществени вреди.
При проверка на исковата молба съгласно
чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3
от Кодекса за застраховането увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено
обезщетение. Тази разпоредба въвежда допълнителна предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 130 от ГПК е задължен служебно да следи наличието на предвидените в специалния закон
предпоставки за допустимост на предявения иск с правно основание чл. 432 от
Кодекса за застраховането. Видно от твърденията, изложени в исковата молба, а
така също и от представените към исковата молба доказателства, че В.Б.М. и Н.Л.Ц.
са отправили искане до З. „Б.И.“ АД на 19.01.2018
г., като при застрахователя е образувана преписка по щета с № **********.
Следователно към датата на подаване на исковата молба – 15.03.2018 г. не е изтекъл предвидения в чл. 496, ал.
1 от ГПК, който е не повече от три месеца от датата на предявяване на
претенцията. С Писмо от 06.02.2018 г.
застрахователното дружество е уведомило представляващия увреденото лице
адвокат, че във връзка с образуваната преписка по щета е необходимо ищецът да
представи допълнителни документи. По съществото си, въпреки твърденията в
исковата молба, писмото от 06.02.2018 г.
не съдържа изявление на
застрахователя за отказ да бъде заплатено застрахователно обезщетение. На
първо място, съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ увреденото лице е
длъжно с предявяване на претенцията да посочи пълни и точни данни за банковата
си сметка, каквито не са посочени в подаденото до него искане от 19.01.2018 г.
На следващо място, съгласно ал. 4 от чл. 496 от КЗ застрахователят може да
изисква и други документи, ако представените документи са недостатъчни за
установяване на съществени обстоятелства, свързани с ПТП (какви са били налични
и са представени по делото с молбата на ищците от 02.08.2018 г.). Следователно, в рамките на предвидения срок
за произнасяне по преписката по щета застрахователят има право да изисква
допълнителна информация, която да му даде възможност да одобри изплащане на
обезщетение или да откаже мотивирано. Не са представени доказателства за това,
че е определено или изплатено застрахователно обезщетение, с размера на което
ищцата – пострадало лице не е съгласно.
Предвид на изложеното, съдът намира, че
доколкото не са налице предвидените в чл. 498, ал. 3 от Кодекса за
застраховането предпоставки, не е възникнало правото на увреденото лице да
предяви иск за заплащане на обезщетение пред съд, т.е. предявеният иск е недопустим. Доколкото визираните в чл. 498, ал. 3
от КЗ обстоятелства засягат възникването на правото на иск, то не следва да се
приеме, че последващо изтичане на срока по чл. 496 от КЗ в хода на процеса,
следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК (касаеща
настъпване на обстоятелства от значение за съществуването на спорното право), а
допустимостта на иска се преценява към датата на подаване на исковата молба – 15.03.2018
г. В този смисъл са: определение № 165/24.03.2017 г. по гр.д. №
306/2017 г. на ВКС, ІІ ТО, определение №
578/26.10.2018 г. по ч. т. д. № 2356/2018 г. на ВКС, ІІ ТО и др., в които изрично е посочено, че изтичането на срока е
специална процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и за
неговото надлежно упражняване пред съда, за която съдът следи служебно, както и
че тази предпоставка трябва да е налице
към момента на предявяване на иска пред съда.
По горните съображения предявените в
настоящото производство искове се явяват недопустими, поради което на основание
чл. 131 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 37633/15.03.2018
г., предявена от В.Б.М. и Н.Л.Ц., и двете чрез адвокат Н.Н.Д., с
адрес: ***, четвърти полуетаж, офис № 4,
против З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3561/2018 г. по описа на
СГС, I–20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищците.
СЪДИЯ: