О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. Шумен, 09.04.2020год.
Шуменски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на девети
април, през две хиляди и двадесета а година
в състав:
Председател: М.Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванов
2.мл.с.С.Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова ч.гр.д.
№ 109
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила частна жалба от „М. Т.“ООД-гр.Ш., представлявано
от управителите М. Ж. М. и Р. Т. М., чрез адв.М.В. при ШАК, против определение №436/03.02.2020г. по
гр.д.№1950/2019г. на ШРС,
с което е прекратено производството по отношение на предявените от дружеството с насрещна
искова молба искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС, като недопустими
поради преждевременното им предявяване.
В жалбата се излага, че определението е
незаконосъобразно и неправилно.
Първоинстанционният съд се бил позовал на практика, която предхожда
постановяването на ТР№8/2016г. на ОСГК, поради което и приетото в атакуваното
определение противоречало на соченото тълкувателно решение. Предвид изложеното моли, въззивният съд да отмени
определението за прекратяване на
производството досежно предявените от „М. Т.“ООД-гр.Ш, насрещни искове и
върне делото на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените
действия и по
предявените насрещни искове.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната страна по жалбата не е
депозирала отговор.
Съдът констатира, че
частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване акт на районния съд, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Видно от данните по гр. д. № 1950/2019г. на ШРС,
същото е образувано по искова молба на
„Е.“ЕООД-гр.Ш., представлявано от управителя А. Н. Н.,
против „М. Т.“ООД-гр.Ш., представлявано от управителите М. Ж. М. и Р. Т. М.а, с която е заявена претенция да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, че ищцовото
дружество е собственик на 44кв.м. реална част от североизточната част на самостоятелен обект с идентификатор ******** , както и да се признае за
установено, че към момента на подаването на исковата молба, както и към датата
на одобряване на/със заповед №РД 18-52/25.112005г. на изп.директор на АГКК/
била допусната грешка в КК и КР на гр.Шумен, изразяваща се в това, че неправилно била заснета и нанесена
имотната граница между сграда с идентификатор *************/на ответника/ и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************/на
ищеца/, находящи се в гр.Ш., ул.“И.“.
В срока за отговор на исковата молба
ответното дружество е депозирало такъв, като едновременно с това е предявило
срещу ищеца насрещни искове: да бъде признато за установено по отношение на „Е.“ЕООД-гр.Ш., че „М. Т.“ ООД-гр.Ш., е собственик на 36кв.м., съставляващи
реална част от втори етаж на сграда с идентификатор ************ с площ от 815кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор
********* , находящ се в
гр.Шумен, П. з., като ответното дружество бъде осъдено да предаде владението
върху тази реална част; както и ответникът да бъде осъден да премахне
вътрешната стена изградена на втория етаж от собствената на ищеца сграда.
Ответникът по насрещните искове е депозирал в
срок отговор на насрещната искова молба, с която взема становище, че исковете
се явяват допустими, но по същество-неоснователни, по подробно изложени
съображения.
С постановеното на основание чл.140 от ГПК определение №436/03.02.2020г. по гр.д. № 1950/2019г., ШРС е върнал първоначалната искова
молба и прекратил производството по делото в частта, касателно предявения от
ищеца иск с правно основание чл.124 от ГПК да бъде признато за установено, че
се явява собственик на 44кв.м. от североизточната част на самостоятелен обект с идентификатор ************, поради недопустимост, като преждевременно
предявен. Със същото определение е върнал и насрещната искова молба на „М. Т.“ ЕООД-гр.Ш. и е прекратил производството
по иска с правно основание чл.108 от ЗС- да бъде признато за установено по отношение на „Е.“ЕООД-гр.Ш., че ищецът е собственик на 36кв.м., съставляващи реална част от
втори етаж на сграда с идентификатор ************ с площ от 815кв.м., построена
в поземлен имот с идентификатор ************ , находящ се в гр.Ш., П. з., и да бъде осъден да предаде владението им ,
както и по иска с правно основание чл.109 от ЗС- ответникът да бъде осъден да
премахне вътрешната стена изградена на втория етаж от собствената на ищеца
сграда с идентификатор ************, поради недопустимост като преждевременно
предявени.
В мотивите си е посочил,
че при едновременно предявени иск по
чл.54, ал.2 от ЗКИР и вещен иск с предмет грешно нанесен или ненанесен в плана
имот или част от него, първо следва да бъде проведена успешна искова защита по
реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР-да се реши спора за материално право, свързан с
грешка или непълнота в кадастъра, като въз основа на влязлото в сила решение по
чл.54, ал.2 от ЗКИР, същите се отстранят, и едва след това правото може да се защити и
с вещните искове, поради което и съединяването на искове по ЗКИР и вещните, за
съвместно разглеждане в общ исков процес е недопустимо. Налице била съществена
разлика в момента, към който се цели установяването правното на собственост и
различната активна легитимация на ищците по двата иска.
При така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните правни изводи: С оглед на изложените в исковата
молба фактически твърдения и заявения петитум, съдът е бил сезиран от първоначалния ищец - с иск с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР- сочи се наличието на грешка -разминаване между
нанасянето в КК и действителното правно положение, като с петитума е заявено
искане за установяване правото на собственост на ищеца върху част от процесния имот, която погрешно е нанесена в КК, а от ответника/ищец по насрещната искова
молба/ е бил сезиран с насрещни искове с
правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС-последният твърди, че е собственик
на част- 36кв.м. от процесния имот поради което претендира предаване владението
върху същите, съответно премахване на неправилно поставена стена между двата
имота.
Съгласно
тълкувателно решение №8/2016г. на ОСГК, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато
тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта
като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е
допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1,
т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2,
изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като в
производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или
грешка в одобрената кадастрална карта.
Производството по предявен иск с правно основание чл. 53, ал.2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящо по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за производството по предявен иск за
собственост на същия имот.
С оглед така приетото в соченото
тълкувателно решение, не е необходимо при едновременно
предявени иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР и вещен иск с предмет грешно нанесен или
ненанесен в плана имот или част от него, първо да се реши спора за материално
право, свързан с грешка или непълнота в кадастъра, като въз основа на влязлото
в сила решение по чл.54, ал.2 от ЗКИР,
същите се отстранят, и едва след това правото да се защити и с
вещните искове,, съответно
съединяването на искове по ЗКИР и вещните, за съвместно разглеждане в общ исков
процес не е
недопустимо. След като с уважаването на иска по чл.54, ал.2 от ЗКИР са
определени границите на правото на собственост на ищеца, той може да
ревандикира спорната част без да изчаква техническото нанасяне от
администрацията на вярната имотна граница в КК, нито провеждането на административната
процедура по изменение на ПУП.
Ето защо и няма пречка искът с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР да се
съедини с насрещни искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС,
предявени от ответника.
Искът с правно основание чл.54, ал.2
от ЗКИР е специален установителен – за принадлежността на правото на
собственост, който е от значение за отразяването на имота в кадастралната карта
съобразно действителните граници на правото на собственост. Петитумът му
съдържа две части-установяване правото на собственост на ищеца върху спорната
част и установяване на грешното й заснемане, с произнасянето по които с
диспозитива на решението, ще се формира
силата на пресъдено нещо на решението Или в случая правната последица, която се
цели с успешно реализираната защита със специалния установителен иск по
чл.54,ал.2 от ЗКИР, е нанасянето на спорната част в КК като част от имота на
ищеца.
Допустимо е съединяване на иск по
чл.53, ал.2 от ЗКИР с иск по чл.108 от ЗС, съединен с иск с правно основание
чл.109 от ЗС. Още в по-голяма степен това е допустимо, когато насрещният иск е
със соченото основание.
По насрещните искове с правно
основание чл.108 и чл.109 от ЗС, основанието е правото на
собственост на ответника по първоначалния иск, а искането е да се установи неговата
собственост и да му се предаде имота, съответно премахне неправилно изградената вътрешна
стена, като с диспозитива на решението, съдът следва да признае или отрече
правото на собственост на ответника върху спорната част, съответно да постанови
предаване владението или не на тази част
на ответника и премахване на стената/което няма да се постигне с предявения от
ищеца иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР/.
Предвид гореизложеното
определение в обжалваната му част се явява
неправилно и следва да бъде отменено, като на първоинстанционния съд бъде
указано продължаване на съдопроизводствените действия по насрещните искове с
правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение
№436/03.02.2020г. по гр.д.№1950/2019г. на ШРС,
в частта с която е върната насрещната искова молба и прекратено производството по
предявените от „М. Т.“ЕООД-гр.Ш. срещу
„Е.“ЕООД-гр.Ш., искове с правно основание чл.108 и чл.109
от ЗС като недопустими,
поради преждевременното им предявяване, на
основание чл.130 от ГПК..
ВРЪЩА делото в тази част на ШРС за
продължаване на съдопроизводствените действия по заявените с насрещната искова
молба искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.