Р
Е Ш Е Н И Е
№ 166
Гр. ***, 19.06.2019 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – ***, в публично съдебно заседание проведено на двадесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло И.
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло И.
административно дело № 179 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.Б.И. с ЕГН ********** ***,
против Решение №
***от 26.02.2019 година на директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт (ТП на НОИ) ***, с което е отхвърлена жалба вх. № ***от 29.01.2019
година срещу Разпореждане № **********(протокол № ***) от 09.01.2019 година на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – ***, в частта, с която
на основание чл. 69, ал. 2 от КСО на И.Б.И. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), считано от 05.10.2018 година.
В жалбата се твърди, че постановеното решение на
директора на ТП на НОИ *** е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се
излагат доводи срещу извода на директора на ТП на НОИ ***, относно началния
момент на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят
твърди, че начален момент, от който следва да му бъде отпусната ЛПОСВ, е 24.12.2015
година (след прекратяване на служебното му правоотношение като държавен
служител в системата на МВР на 23.12.2015 година), към която дата счита, като
се позовава на чл. 69,
ал. 2 от КСО, че е придобил право на ЛПОСВ. Моли съда да отмени решението на
директора на ТП на НОИ *** в частта му, отнасяща се до началната дата на
отпускане на ЛПОСВ и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за
определянето на първоначалния момент на отпускане на ЛПОСВ. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 20.05.2019 година
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н.Х.Й.
***, която моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно с
указания относно началния момент на отпускане на ЛПОСВ, а именно 24.12.2015 година. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски по приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 20.05.2019 година ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ ***, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Й. *** – П., моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна.
Пледира за законосъобразност на оспорвания административен акт. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки.
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав на Административен съд – ***
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл. 117,
ал. 1 от КСО, от лице, което има правен интерес от оспорването на акт, който
пряко засяга негови права и законни интереси, съответно подлежащ на съдебен
контрол. Атакува се акт, преминал през изискуемия административен ред на
оспорване по реда на чл. 117 от КСО, като предпоставка за съдебен контрол,
поради което се дължи разглеждане на жалбата по същество:
По основателността:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
Административен съд – *** в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Със Заявление вх. № ***/27.01.2016 година (л. 13 от
делото) И.Б.И. – настоящ жалбоподател е поискал пред ТП на НОИ *** отпускане на
ЛПОСВ.
Производството по това заявление е приключило с влязло
в сила Разпореждане № ********** от 22.06.2016 година на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване към ТП на НОИ *** (л. 37 от делото), с което е отказано
отпускането на ЛПОСВ с мотиви, че същият не отговаря на разпоредбите на чл. 69,
ал. 2 от КСО (ред. 31.12.2015 година), тъй като към датата на освобождаване от
длъжност – 23.12.2015 година няма изискуемия се общ осигурителен стаж от 27
години, а има 25 г. 10 м. и 29 дни. Прието е от административния орган, че
периодите 03.06.1988 година – 30.10.1988 година; 04.05.1989 година – 02.10.1989
година и 20.05.1990 година – 20.09.1990 година, записани в трудова книжа № 1/30.06.1988
година за стаж, положен в СМК „***“, не се зачитат за осигурителен стаж на
лицето, тъй като стажът не е потвърден от „***“ АД в несъстоятелност, гр. София
и от ОАА, с. Невестино при ТП Кюстендил, поради което записите в трудовата книжка
не се кредитират по отношение на достоверност.
Жалбоподателят И.Б.И. е провел успешно исково
производство по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред (ЗУТОССР), като с Решение № *** от 30.08.2018 година на Окръжен съд
***, постановено по гражданско дело № 223/2018 година по
отношение на ТП на НОИ *** е признато за установено, че е налице трудов стаж на
И.Б.И. за периодите 03.06.1988 година – 30.10.1988 година, 04.05.1989 година –
02.10.1989 година, 20.05.1990 година – 20.09.1990 година на длъжност „електро –
механо – шлосер” при пълно работно време с повременно определено трудово
възнаграждение при работодател СМК „***“ гр. София. Решението на Окръжен съд ***
влязло в сила на 05.10.2018 година.
Със Заявление вх. № ***/07.11.2018 година (л. 88 от
делото) И.Б.И. е поискал да му бъде отпусната ЛПОСВ на основание чл. 69, ал. 2
от КСО, като за целта освен необходимите документи, е приложил и Решение № ***/30.08.2018
година на Окръжен съд ***. постановено по гражданско дело № 223/2018 година.
С Разпореждане № ********** (прот. № ***) от
09.01.2019 година (л. 6 от делото) на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване към ТП на НОИ ***, на основание чл. 69, ал. 2 от КСО на И.Б.И. е
отпусната ЛПОСВ, считано от 05.10.2018 година – датата на влизане в сила на Решение
№ ***/30.10.2018 година на Окръжен съд ***, с което е удостоверен осигурителен
стаж по ЗУТОССР.
С Жалба вх. № ***#10/29.01.2019 година (л. 101 от делото) И.Б.И. е
оспорил пред директора на ТП на НОИ *** Разпореждане с № ********** (протокол №
***) от 09.01.2019 година на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на
НОИ ***, в частта, с която на основание чл. 69, ал. 2 от КСО му е отпусната
ЛПОСВ, считано от 05.10.2018 година – датата на влизане в сила на съдебно
решение № *** от 30.08.2018 година, постановено по гражданско дело № 223/2018 година на Окръжен съд ***.
С жалбата И.Б.И. е пледирал, че предвид признатият му с цитираното съдебно решение
трудов стаж, длъжностното лице по пенсионно осигуряване е следвало да отмени
влязлото в сила разпореждане № ********** от 22.06.2016 година и да му бъде
отпусната ЛПОСВ, считано от 24.12.2015 година.
С Решение № ***от 26.02.2019 година директорът на ТП
на НОИ *** е отхвърлил жалба вх. № ***от 29.01.2019 година срещу Разпореждане №
**********(протокол № ***) от 09.01.2019 година на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване към ТП на НОИ ***. Административният орган е приел, че
спорът в производството се отнася единствено до началната дата на отпускане на
личната пенсия, поради което е мотивирал решението си с разпоредбата на чл. 94,
ал. 1 от КСО, съгласно която, за да се отпусне ЛПОСВ от датата на придобиване
на правото, заявлението следва да е подадено в срок до 2 (два) месеца от тази
дата. В мотивите е посочено също, че производството по заявление вх. № ***/27.01.2016
година е приключило с влязло в сила разпореждане № ********** от 22.06.2016 година.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено
от страните, заключение по допусната съдебно – икономическа експертиза,
извършена от вещото лице В.Ж.П.. От заключението на вещото лице се установява,
че служебното правоотношение на И.Б.И. е прекратено по искане на служителя със
заповед № 313р-1892/03.12.2015
година (л. 16 от делото), считано от 23.12.2015 година (датата на връчване на
заповедта); към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на
основание влязлото в сила решение № *** от 30.08.2018 година на Окръжен съд ***,
постановено по гражданско дело № 223/2018 година жалбоподателят притежава
изискуемия съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО общ осигурителен стаж от 27 години,
2/3 от които – 18 години, действително прослужени в системата на МВР; след
датата на прекратяване на служебното правоотношение И.Б.И. няма придобит нов
осигурителен стаж за придобиване право на пенсия; че на основание влязлото в
сила решение на Окръжен съд ***, към датата на подаване на заявлението през
2016 година И.Б. е отговарял на изискванията на § 50 от ПЗР на КСО (в сила от
15.08.2015 година, ДВ, бр. 61
от 2015 година). Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на
вещото лице, като обективно, обосновано, безпристрастно и кореспондиращо с
приетите по делото писмени доказателства.
При
така установените факти, за които между страните няма спор и които се
установяват и от доказателствата, приобщени по делото. настоящият съдебен
състав на Административен съд – ***, като извърши по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1,
т. 2, б. „а“ от КСО именно ръководителят на съответното ТП на НОИ – неговият
директор, разполага с материална компетентност да се произнесе с решение по
жалба срещу разпореждане за отказ или неправилно определяне или изменение и
спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях.
Решение № ***от 26.02.2019
година е издадено в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни
реквизити, изисквани от чл. 59, ал. 2 от АПК.
При издаване на оспорваното
решение са спазени и относимите административнопроизводствени правила.
С оглед на изложеното не са
налице основания за отмяна на оспорвания административен акт по реда на чл.
146, т. 1, т. 2
и т. 3
от АПК.
По приложението на материалния
закон:
Спорът между страните в
настоящото съдено производство е относно това, от кой момент следва да се
изплаща отпуснатата на И.Б.И. пенсия: от 05.10.2018 година – датата на влизане
в сила на съдебното решение или от 24.12.2015 година – датата, от която според
жалбоподателя са били налице кумулативните предпоставки по КСО за отпускане на
ЛПОСВ – навършена възраст и осигурителен стаж.
Без основание е твърдението,
че органът по пенсионно осигуряване е следвало да приеме за начална дата на
отпускане на пенсията 24.12.2015 година – датата, към която според доводите в
жалбата за И.Б.И. са били налице изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО, във връзка
с § 50 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 година, в сила от 1.01.2016 година).
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) пенсиите и добавките към
тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден
от управителя на НОИ, към което се прилагат всички необходими оригинални
документи. Съгласно чл. 2, ал. 1 от НПОС към заявлението за отпускане на ЛПОСВ
се представят документи за осигурителен (трудов) стаж. При постановяване на
отказа през 2016 година длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че
заявителят не представя документ относно трудовия стаж в СМК „***“ гр. София, за
периодите 03.06.1988 година – 30.10.1988 година, 04.05.1989 година – 02.10.1989
година, 20.05.1990 година – 20.09.1990 година, вписани в трудова книжа №
1/03.06.1998 година. След служебно уточняване на стажа и след непотвърждаване
на този стаж от ***“ АД – София в несъстоятелност и от ОАА, с. Невестино при ТП –
Кюстендил, трудовата книжа и приложената служебна бележка не са кредитирани
като годно доказателство за осигурителен стаж за посочения период. В тази
връзка е издадено и влязло в сила Разпореждане № ********** от 22.06.2016 година
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ *** (л. 37 от
делото), с което е отказано отпускането на ЛПОСВ с мотиви, че същият не
отговаря на разпоредбите на чл. 69, ал. 2 от КСО (ред. 31.12.2015 година), тъй
като към датата на освобождаване от длъжност – 23.12.2015 година няма
изискуемия се общ осигурителен стаж от 27 години.
С новото заявление за
отпускане на ЛПОСВ жалбоподателят е представил доказателство, относно придобит
осигурителен стаж за спорния период – решение № *** от 30.08.2018 година на
Окръжен съд ***, постановено по гражданско дело № 223/2018 година по реда на
ЗУТОССР. С това съдебно решение е признато за установено по отношение на ТП на
НОИ ***, че И.Б.И. е работил на длъжност „електро – механо – шлосер“, при пълно
работно време, с повременно определено трудово възнаграждение, при работодател
СМК „***“ гр. София в периодите 03.06.1988 година – 30.10.1988 година,
04.05.1989 година – 02.10.1989 година, 20.05.1990 година – 20.09.1990 година.
Съдебното решение, влязло в сила на 05.10.2018 година, представлява
доказателство за осигурителен стаж, каквото не е съществувало към момента на
подаване на първоначалното заявление и постановения отказ. Т. е. в това
следващо производство заявителят е представил доказателство, установяващо положен
трудов стаж за посочения период до 1990 година, респективно осигурителен такъв
(арг. от § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО), поради което административният орган е
приел, че са налице условията по чл. 69, ал. 2 от КСО за издаване на
разпореждане за отпускане на пенсия, като съответно правилно е приел и че
пенсията следва да бъде отпусната от датата на влизане в сила на съдебното
решение.
С оглед установеното в
настоящото съдебно производство, се налага изводът, че правилно
административният орган е отхвърлил жалбата на И.Б.И. срещу Разпореждане
№ **********(протокол № ***) от 09.01.2019 година
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – ***, с което е
постановил материално законосъобразен административен акт, поради което подадената
жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изложеното при извършената
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат
до отмяната му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на валидно
проведено административно производство компетентният административен орган
правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството
факти.
Относно разноските:
С оглед изхода на
спора следва да се остави без уважение направеното от процесуалния представител
на жалбоподателя искане за присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът не претендира
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – ***
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б.И. с ЕГН ********** ***, против Решение
№ ***от
26.02.2019 година на директора на Териториално поделение *** към Националния
осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба вх. № ***от 29.01.2019 година
срещу Разпореждане № **********(протокол № ***) от 09.01.2019 година на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП *** към НОИ ***, в частта, с
която на основание чл. 69, ал. 2 от КСО на И.Б.И. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 05.10.2018 година, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: