Решение по дело №353/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Харманли,  02.12.2019 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по жалба от Й.К.М. с ЕГН ********** ***  против наказателно постановление № 18-0271-001678/ 03.12.2018г. на Началник група в РУ Харманли към ОД МВР Хасково, с което на основание чл.178, ал.1,т.3  от ЗДвП  му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000лв., за нарушение по  чл.178, ал.1,т.3 от ЗДвП.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. В жалбата се сочат аргументи, че така  обжалваното наказателно постановление е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. В същата се сочи, че както в АУАН, така и в атакуваното НП не са посочени времето, мястото и участниците в настъпването на ПТП-то, както и щетите, в случай, че е настъпило такова. На следващо място сочи, че на посочената дата в АУАН и НП, както и на посоченото място жалбоподателят Й.К.М. не е присъствал, а също така не е давал и нареждане на работниците, които са присъствали там, да извършват дейности, които са могли да доведат до възникване на ПТП. Жалбоподателят сочи, че не може да му бъде вменена вина за настъпване на ПТП на територията на общината, тъй като същият бил в обективна невъзможност да знае за всяка авария, която настъпвала по В и К мрежата под пътната мрежа. Жалбоподателят счита, че предвид неяснотите досежно момента на извършване на деянието, за което се твърди, че представлява административно нарушение, не ставало ясно дали са спазени изискванията на чл.34 от ЗАНН. Същият намира, че пропуските, които са допуснати относно неспазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН също водели до незаконосъобразност на обжалвания акт. Също така намира, че Административно-наказващият орган изобщо не е обсъдил възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло атакуваното НП №18-0271-001678/03.12.2018 г., издадено от началник група на ОДМВР Хасково, РУ Харманли като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. И.Д. ***, като поддържат жалбата по изложените в нея доводи. По същество пледира за отмяна на обжалваният акт.

Административнонаказващият орган - РУ на МВР  Харманли, редовно призован, не изпраща представител и не представят становище по жалбата.

 Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2018 г. в РУ – Харманли бил получен сигнал за ПТП на кръстовището на улиците „****” и  **** в гр.Харманли. Свид. Я.Г.Я.  на длъжност „ младши автоконтрольор” в РУ – Хасково и свид.  Х.А.А. на длъжност  полицейски инспектор „ Пътен контрол” при РУ – Харманли били изпратени на място.Същите установили, че  работниците били приключили работата по  изкопа с  багера, като последния бил  на другата улица, а на мястото на изкопа били работниците. Багеристът О. Х. заявил на свид. А., че чакат да дойде материала за да насипят дупката и да я запълнят. Направата на изкопа била продиктувана от необходимостта за ремонт на авария на водопреносната мрежа. На мястото имало аварирал лек автомобил „Пежо 307” син на цвят. 

С оглед така установените обстоятелства, срещу нарушителя, в негово отсъствие, е съставен от свид.  Я.Г.Я. Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 1678 от 01.11.2018г.,  бл. № 0728117, за нарушение по чл. 178, ал.1,т.3 от ЗДвП, като на основание чл.178, ал.1,т.3  от ЗДвП  му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000лв.

Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.   

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

По приложението на процесуалния  и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. 

При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН. Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като в чл. 40, ал.2 от ЗАНН е посочено, че когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие, т.е. приложимите към процедурата разпоредби на ЗАНН по начало изискват актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в присъствие на лицето, сочено като нарушител, след което въвеждат изключенията от този принцип. Действително, в конкретния случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, до което в АНП липсват доказателства да е изпратена нарочна покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Дори обаче да се приеме, че в случая не са били налице условията за съставяне на акта по чл. 40, ал.2 от ЗАНН, според настоящата инстанция нарушението ще е съществено, само ако е довело до нарушаване правото на защита на лицето. В случая обаче такова не е налице, тъй като АУАН на 01.11.2018 г. е предявен лично на жалбоподателя, подписван от него и същия е получил срещу подпис препис от АУАН. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното нарушение, така и едногодишния от датата на извършване на деянието, като възраженията в обратна насока следва да приемат за неоснователни. 

Настоящият състав намира, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, липсва пълно описание на нарушението, в което е обвинен въззивния жалбоподател. От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свид. К. Г. Д. се установява, че  жалбоподателя в качеството си на „ръководител на звено”  във „ В и К” гр. Харманли, разпределя работниците, които  да отстранят авария по водопроводната мрежа. В случая обаче нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочено, че отговорността на физическото лице се ангажира именно в качеството му на ръководител на звено”  във „ В и К” гр. Харманли. Не са изложени факти в АУАН и НП за съставомерните признаци на нарушението по повдигнатото обвинение на нарушителя досежно това, че именно въззивникът Й.К.М. е наредил извършването на ремонтните дейности, не са изложени и фактите, от които е направен извод, че не е била създадена организация на безопасност на движението. Липсата на съставомерни признаци на нарушението и на относимите към тях факти ограничава правото на защита. Не става ясно в какво се изразява нарушението, нито какви са фактическите рамки, в които лицето следва да организира защитата си. От изложените факти в атакуваното НП не се очертава предмета на доказване, съгласно чл.84 ЗАНН, вр. чл.102 НПК в съдебното производство. Не става ясно за какво е наказано лицето и съдът не може да извърши ефективен въззивен контрол по спазването на материалния закон. Налице е неяснота и в словесно изписаната наказателна норма в наказателното постановление, доколкото дословно е изписан текста на чл. 178, ал.3 от ЗДвП, без да е посочено коя точно от посочените алтернативи административнонаказващия орган е приел за нарушена – дали, че жалбоподателя е наредил да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие на него.

В тази връзка следва да се има предвид, че правилото на закона е категорично - в издаденото наказателно постановление трябва в пълнота да се опише фактическата обстановка. Описанието трябва да е с достатъчна степен на конкретност и да не буди съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде извличано по пътя на логиката. Това би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че наказаното лице вероятно е разбрало в какво е обвинено. Правоприлагането в частта му на налагане на административни наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво е обвинението, което се отправя на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. В случая това не е сторено. Следва да се има предвид, че административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове администра-тивни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото нарушение.Изпълнението на това задължение е от съществено значение не само за защитата на санкционирания правен субект, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.

Изложените съображения налагат извода, че допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН имат съществен характер, тъй като лишават подведеното под административно-наказателна отговорност лице от възможността да разбере в какво точно нарушение е обвинено, респективно препятстват възможността му за адекватно и пълноценно реализиране на правото му на защита. При това положение констатацията за тяхното допускане е напълно достатъчна, за да обоснове незаконосъобразност на атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, поради което същото подлежи на отмяна, като неправилно и незаконосъобразно, без да се обсъждат аргументите, касаещи съществото на спора.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба с глоба от 2000 до 7000 лв. се наказва лице, което нареди да се ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението.

Видно е, че разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП има не само санкционен характер, а определя и състава на административните нарушения, за които се налага предвидената в нормата санкция, т.е. определя всички съставомерни признаци на административното нарушение, което е определено като санкционируемо по закон. От фактическа страна, за да е налице административно нарушение по чл. 178, ал. 1 ,т. 3 от ЗДвП, е необходимо по безспорен начин да бъде установено наличието на едно от двете алтернативно предвидени в нормата деяния: 1. нареждане за извършване на ремонт на пътя или 2. нареждане за поставяне на съоръжение или препятствие по него. Независимо което от двете форми на изпълнителното деяние е осъществено като втори и то задължителен елемент от фактическия състав е предвидено деецът да не е взел всички мерки за осигуряване на безопасността на движението. Нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП не е от вида на препращащите норми, които определят състава на административното нарушение по начин като например: „за нарушения на този закон ....” или „за нарушение на чл. ....”, при които препращащи норми именно така определеният състав на административно нарушение включва в себе си като задължителен елемент посочването на нарушена друга правна норма. В случая елементите от фактическия състав на нарушението са конкретно посочени (без препращане) в разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и наличието на тези елементи не се установява по  безспорено  от фактическа страна.

В посочения по- горе аспект, за да е налице нарушение по  чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е необходимо активно поведение на дееца, нормата сочи "наредил" като форма на изпълнителното деяние.В свидетелските показания на актосъставителя  Я.Г.Я. и свид. Х.А.А. - свидетел по акта, има пълна липса на данни, както и такива липсват и по административната преписка как е установено това активно поведение на санкционираното лице. По делото са приети доказателства в обратния смисъл, че жалбоподателя е сформирал група в изпълнение на задълженията си  посочени в длъжностната му характеристика, с ръководител О. Х., която да отстрани повредата в спирателен кран на водопроводната мрежа на кръстовището на улиците „ **** и „ *** Гласните доказателства в този смисъл са годни да послужат като основа за установяване на фактическата обстановка и от там за направените правни изводи за липса на вина при действията на санкционираното лице.

Предвид горното, поради наличие на съществени процесуални нарушения – липсата на каквото и да било фактическо описание на съставомерните признаци от състава на нарушението на разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗДвП, НП следва да бъде отменено. Атакуваното НП е необосновано и от материална гледна точка, извод който се налага от изложените по-горе аргументи, поради което следва да се отмени.

Мотивиран от гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0271-001678/03.12.2018г. на Началник група в РУ Харманли към ОД МВР- Хасково, с което на Й.К.М. с ЕГН ********** ***  на основание чл.178, ал.1,т.3  от ЗДвП  му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лв., за нарушение на  чл.178, ал.1,т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: