Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3435 по описа на съда за 2020 г.,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Д.П., Д.В.Т.
и Н.Т.Н., чрез законния си представител Д.В.Т. срещу З. „Б.и.“ АД за осъждането
му да заплати обезщетения за неимуществени вреди: 80 000 лева на първия ищец, 5 000 лева на втория ищец и 5 000 лева – на третия ищец и обезщетение за имуществени
вреди на С.П. в размер на 5 573.23 лева и на Д.Т. – 100 лева,
всички от ПТП на 29.08.2019 г., ведно със законните лихви от 26.02.2020 г. до
окончателното изплащане.
Ищците
твърдят, че на 29.08.2019 г. около 14.20 часа на път І-3 (гр. Бяла – гр. Ботевград)
при км 129+836, в посока от гр. Плевен, при управление на л.а. „Пежо“, модел
„406“ с ДК № ******водачът Б.М.Б.извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, като без ясна видимост и свободен път да се прибере след изпреварването
на т.а. „Скания“, модел „R 420“ с украинска регистрация ******,
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с движещия се по нея
л.а. „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с ДК № ******,
управляван от Д.В.Т.. При последвалия удар л.а. „Пежо“ се завъртял и реализирал
ПТП с изпреварвания товарен автомобил „Скания“.
В
резултат на произшествието водачът Д.Т. и пътниците в л.а. „Фолксваген“ – С.П.
и Н.Н. получили телесни увреждания. По спешност били
транспортирани в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД –
гр. Плевен.
Установило
се, че С.П. е получила фрактури на раменната кост на десен горен крайник, на
лява ключица и на 4-то ребро вляво, парализа на радиалния нерв на дясна гривнена става и пръсти и хематом и оток в областта на
раменната кост на десен горен крайник. Фрактурите довели до трайно затруднение
в движенията на горните крайници за период, по-дълъг от 30 дни. В периода
29.08.2019 г. – 13.09.2019 г. П. била настанена за болнично лечение, при което
се провела медикаментозна терапия с антибиотици и обезболяващи за стабилизиране
на състоянието. Извършили се две оперативни интервенции. Китката и пръстите на
десния горен крайник били обездвижени с помощта на ортеза. Обездвижен бил и
левия горен крайник. При изписването й дали препоръки за провеждане на
рехабилитация на горните крайници. Наложило се П. да ползва отпуск по болест за
46 дни. По време на възстановителния период се нуждаела от постоянни грижи и
помощ в ежедневието. Сключила договор за предоставяне на услуги с частни
болногледачи и медицински сестри, от чиито услуги се ползвала в продължение на
седем дни. Пострадалата изпитвала чувство на непълноценност и зависимост от
околните, стрес и нарушения в съня. Ограничила социалните си контакти. Търпяла
и финансови загуби от прекратеното трудово правоотношение с работодателя си.
Неимуществените
вреди оценява на 80 000 лева.
За
лечението извършила разходи на обща стойност 5 573.23 лева, от които
1 513.83 лева представлявали левовата равностойност на 774.01 евро.
Д.Т.
също получила травматични увреди, изразяващи се в кръвонасядания и охлузвания
по шията, лактите, дясна слабилна
гънка, лява колянна става и десен глезен. Болнично лечение не се провело, но
инцидентът оказал психическо въздействие върху съзнанието й. Изпитала стрес и
уплаха, включително за сина си, който също бил пътник в автомобила, както и за
майка си С.П.. След произшествието изпитвала страх от движение по пътищата.
Станала нервна и избухлива. Претендира неимуществени вреди в размер на
5 000 лева, както и заплащане на 100 лева за извършен преглед и за
издаване на съдебно-медицинско удостоверение.
Н.Н. също получил увреждания, изразяващи се в кръвонасядания
по двете бедра. След инцидента проявявал безпокойство и уплаха при качване в
превозно средство. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5 000 лева.
На
26.11.2019 г. ищците предявили претенции пред застрахователя на гражданската
отговорност на виновния за настъпване на произшествието водач Б.Б.– З. „Б.и.“ АД.С уведомление от 13.12.2019 г. ответникът
отказал изплащане на застрахователни обезщетения.
Поради
това молят съда да постанови решение, с което да осъди З. „Б.и.“ АД да им
заплати горепосочените суми, ведно със законните лихви от 26.02.2020 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
механизма на ПТП, причинната връзка между инцидента и описаните в исковата
молба вреди и претендираните размери на обезщетенията. Оспорва изцяло
предявения от Д.Т. иск, тъй като в констативния протокол не е посочена като
лице, пострадала от произшествието. Възразява за съпричиняване на получените от
С.П. вреди поради непоставен от пострадалата обезопасителен колан. Дължимото й
обезщетение счита, че не следва да бъде повече от 40 000 лева, намалено с размера на съпричиняване – 20 000 лева. За справедливи обезщетения на Д.Т. и Н.Н.
сочи суми между 500 лева и 800 лева.
Ответникът оспорва и че сторените от С.П. разходи са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенция пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
Безспорно
се установява, че на 26.11.2019 г. С.Д.П., Д.В.Т. и Н.Т.Н. са депозирали при З.
„Б.и.“ АД молба, с която предявили претенции за определяне и изплащане на
застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 29.08.2019
г.
С писмо от
13.12.2019 г. ответникът е отказал да удовлетвори молбата на Д.Т., тъй като тя
не фигурирала като пострадало лице в констативен протокол за ПТП. От С.П. и Н.Н. застрахователят поискал представяне на допълнителни
документи.
С молба от
29.01.2020 г. С.П. е представила допълнителни разходо-оправдателни документи за
проведено лечение в Италия в периода 03.10.2019 г. – 11.12.2019 г.
Предявените
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Пежо“, модел „406“ с ДК № ******и З. „Б.и.“ АД – обстоятелство, отделено
като безспорно между страните с определение от 17.03.2021 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността
на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищците е да докажат наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
заключението на авто-техническата експертиза, изготвена въз основа на писмените
доказателства по делото, се установява, че на 29.08.2019 г. около 14.20 часа на
път І-3 Бяла – Ботевград, на км 129+836, в района на м. „Хумата“ с посока на
движение гр. Плевен се е движил т.а. „Скания“ с
украинска регистрация, със скорост около 60 км/ч. След него се движил л.а.
„Пежо“, модел „406“ с рег. № *****, управляван от Б.М.Б.със скорост около 100
км/ч. При достигане на товарния автомобил Б.предприел рисковано изпреварване,
при наличие на единична непрекъсната средна разделителна линия. По същото време
в обратна посока се движил л.а. „Фолксваген“, модел „Тигуан“
с ДК № ******, управляван от Д.В.Т. със скорост около 86 км/ч. Водачът Б.Б.не предприел своевременни действия за преустановяване на
изпреварването. Водачът на л.а. „Фолксваген“ Д.Т. не е имала техническа
възможност да спре и да предотврати удара, поради което настъпил челен кос и екцентричен удар между предните леви части на двата
автомобила. Ударът се трансформирал в приплъзващ и автомобилите се разминали с
левите си части. Л.а. „Фолксваген“ продължил движението си, като се отклонил
надясно и спрял след 17 м до десен каменен зид.
Л.а.
„Пежо“ продължил напред със скорост 51 км/ч, но придобил ротация в посока,
обратна на часовниковите стрелки. При ротацията задната му част навлязла в
неговата дясна пътна лента, където се ударил най-задната лява гума на тегленото
от т.а. „Скания“ полуремарке
и в лявата страна на полуремаркето-хладилник.
Установява
се от таза описания от вещото лице доц. д-р инж. А. А., че изключителна вина за
настъпване на произшествието има водачът на л.а. „Пежо“ Б.Б..
За него е настъпил летален изход, видно от констативния протокол за ПТП. С
постановление от 28.09.2020 г. на прокурор при ОП – Плевен образуваното ДП №
Д-176/2019 г. е прекратено поради смърт на дееца.
Б.Б.е нарушил задълженията си по ЗДвП, като е пресякъл
непрекъсната единична линия (пътна маркировка М1), навлизайки в насрещна пътна
лента. Това е поставило водачът на л.а. „Фолксваген“ в невъзможност да
предотврати удара между двете превозни средства.
Нарушаването
на правилата за движение по пътищата представлява престъпване на забраната да
не се вреди другиму и с това свое поведение водачът на л.а. „Пежо“ е осъществил
елементите от състава на генералния деликт. В конкретния случай, предвид
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за водачите на л.а. „Пежо“, марка „406“ с ДК № *****, З. „Б.и.“
АД следва да заплати обезщетения за претърпените от увредените лица имуществени
и неимуществени вреди вследствие настъпилото застрахователно събитие.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че при ПТП на 29.08.2019 г. С.П. е получила черепно-мозъчна травма
– сътресение на главен мозък, травма на опорно-двигателния апарат – счупване на
дясна раменна кост, контузия на десен лъчев нерв и счупване на дясна ключица и
травма на гръдния кош – счупване на четвърто ребро вляво, без дислокация на
фрагментите. Сътресението на главния мозък е диагностицирано от неврохирург при
постъпване в болничното заведение, но липсва проследяване през периода на
лечение и след изписване. Липсват и медицински данни за безсъзнателно
състояние.
Контузията
на десния лъчев нерв се изразява в прекъсване на нервната проводимост,
като в случая нервът не е бил увреден. Състоянието е функционално обратимо и
настъпва за срок от 1-2 месеца.
Относно фрактурите
на дясна мишична кост и лява ключица е било проведено
оперативно лечение – открито наместване на счупванията и фиксиране на
фрагментите с плака и винтове. Възстановителният процес продължавал около шест
месеца. През този период П. търпяла болки и страдания, като през първите три
месеца те били с по-висок интензитет.
На
29.07.2021 г. е проведен преглед на пострадалата П., при който се установили парестезии с намален усет за допир във върховете на първите
три пръста на дясната ръка, отслабен десен трицепсов
рефлекс и ограничен обем движение в дясна раменна става при повдигане на ръката
настрани от 90 градуса при норма 180 градуса. В областта на лява ключица и на десен
горен крайник се забелязвали дъговидни оперативни белези.
Продължителността
на възстановителния период и намаленият усет за допир в дясната ръка на мястото
на засягане на нерва се установяват и от показанията на свидетеля Т.Г.Свидетелят
разказва, че С.П. е майка на приятелката му Д.Т.. Знае за търпените от П.
оперативни интервенции и че болничният й престой е продължил две седмици. След
изписването на С.П. от болницата тя живяла при тях. На 24.09.2019 г. се
почувствала по-добре и отпътувала за Италия, където работела. Там й определили
64% инвалидност и повече не можела да полага труд. Имала сериозни затруднения в
самообслужването. В Италия ходела на рехабилитация, но и до момента изпитвала
болки в дясната ръка при промяна на времето.
При
отчитане на политравматичните увреждания, получени от С.П. при процесното ПТП, по-тежки в областта на горните крайници,
както и нейната възраст – 54 години към датата на инцидента, търпените
оперативни интервенции и продължителния болничен престой, трудностите в
самообслужването, негативните последици от увредите, изразяващи се в намален
усет за допир в дясна ръка и ограничен обем в движението на дясна раменна
става, както и определената й степен на инвалидност, съдът счита, че
обезщетението за търпените от нея болки и страдания следва да бъде определено
на сумата от 50 000 лева. При определянето му съдът отчита и
обстоятелството, че тя не е в състояние да полага този вид труд, който е
полагала до август 2019 г. – домашна помощница.
Що се
отнася до имуществените вреди, безспорно доказани и в причинна връзка с
процесното произшествие са сумите от 3 300 лева за медицинско изделие, 150
лева за термопластична ортеза на ръка и пръсти, 132
лева за ортеза на горен крайник и митела и 58 лева потребителска такса за
болничен престой.
Фактурата
от 25.09.2019 г. за услуга на болногледач за период от седем дни не доказва
реалното й предоставяне. По делото ищцата не представя договор, удостоверяващ
обема на оказаната й специализирана помощ, за да се извърши преценка на
необходимостта от този разход и на причинната връзка със състоянието на
пострадалата. За такива услуги, които П. твърди, не споменава и свидетелят Г..
Напротив, той заявява, че след изписването от болничното заведение майката на
приятелката му е отседнала при тях, а на 24.09.2019 г. е отпътувала за Италия.
Подозрение буди обстоятелството, че след седемдневния период, през който ищцата
е ползвала услуга на болногледач, съгласно фактура № 44 от 25.09.2019 г., на
24.09.2019 г. тя е предприела самостоятелно пътуване до Италия (така
показанията на свидетеля Г.). При това там тя се е грижила за онкологично
болния си съпруг, макар и с помощта на свои съседи.
По делото
са представени две писма, отнасящи се до прекратяване на трудовите
правоотношения на С.П. с нейни работодатели в Италия. Сключеният на 15.11.2008
г. договор се прекратява поради настъпили финансови затруднения, считано от
12.10.2019 г., а този от 01.07.2017 г. – считано от 29.10.2019 г. по отправено
15-дневно предизвестие. От съдържанието на второто писмо не става ясно нито
основанието, нито инициаторът на прекратяването на договора. И двете писма
обаче свидетелстват за това, че П. е знаела преди пътуването си за Италия на
24.09.2019 г., че не може да продължи да полага труд там. При това положение
неясна е причината, поради която ищцата е избрала да проведе рехабилитационно
лечение в Италия. Индиции за това се съдържат в писмо
от 18.11.2019 г. от Национален институт за социално осигуряване – Риети, според което по заявление на С.П. от 30.09.2019 г.,
й е изплатен чек за инвалидност с начало 01.10.2019 г., с период от три години.
При липса на пълнота на данните за здравно-осигурителната и социална система на
Италия, но и при съобразяване на съдържанието на горецитираните
писма, съдът намира, че извършените разходи за лечение в Италия са обхванати от
вноски за социално и здравно осигуряване. В тази насока съдът съобразява и
поемането на част от разходи за рехабилитация от здравно-осигурителната система
в България. При условие, че част от тях се ползват безплатно от осигурените в
ЕС лица, П. е могла да проведе рехабилитационното
лечение в България, където се е ползвала и от помощта на своите близки. По тези
съображения, неоснователна е и претенцията за присъждане на сумите за превод на
документи от италиански на български език, на обща стойност 230.40 лева. Искът
за обезщетяване на имуществените вреди е основателен за сумата от 3 640
лева, а за горницата до 5 573.23 лева подлежи на отхвърляне.
Ответникът
е възразил, че П. е допринесла за собствените си увреждания, пътувайки без
поставен обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен, както и обстоятелството, че
без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото
възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му
установяване доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по
„Гражданска отговорност” на делинквента).
В приетата по делото съдебно-медицинска експертиза вещото
лице е посочило, че характерни увреждания по тялото при поставени предпазни колани
са контузия с охлузвания и кръвонасядане на гръдния кош по линията на косата
част на колана и напречни, широки лентовидни охлузвания и кръвонасядания по
кожата и дълбоките тъкани в долната трета на корема, получени от напречната
част на колана. От косата част на колана могат да се получат и фрактури на
ребра, гръдна кост, ключица и увреда на сърце и бял дроб. След като при С.П. са
установени счупване на лява ключица и 4-то ребро вляво, травмите отговарят на
увреждания, характерни за пътник на задна лява седалка. На това именно място е
седяла С.П. в л.а. „Фолксваген“, видно и от отбелязването в констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 29.08.2019 г. В съдебното заседание на 01.10.2021
г. вещото лице д-р С. е пояснил, че от колана, който П. е поставила като пътник
на задна лява седалка са получените счупвания на лява ключица и 4-то ребро
вляво.
Нарушение на задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП С.П.
не е извършила, поради което възражението на ответника останал недоказано.
Горепосочените обезщетения от 50 000 лева и 3 640 лева следва да
бъдат присъдени в тези размери.
Доказани по основание са претенциите на Д.Т. за
обезщетяване на претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди.
Действително, тя не е посочена като пострадало лице в констативния протокол от
29.08.2019 г., но на същата дата тя е била прегледана в спешното отделение на УМБАЛ
„Д-р Г. Странски“ ЕАД – Плевен, за което е издаден
лист за преглед на пациент. Отбелязано е, че Т. е изпитвала болезненост в дясна
предмишница, която е отзвучала. Не е губила съзнание и не се е оплакала от
болки.
В съдебномедицинско удостоверение от 01.09.2019 г. са
описани охлузвания и кръвонасядания в долната част на тялото.
В съдебно-медицинската експертиза са описани получени от Т.
повърхностни кръвонасядания и охлузвания по шията, лактите,
в областта на дясна слабинна гънка, лява колянна
става и десен глезен. Лечебна терапия не е била изписана, въпреки че такава по
принцип се прилагала за срок от 10-15 дни. При нормално протичане на лечението
и без усложнения (за каквито по делото данни липсват), възстановителният период
е до 20 дни. Трайни последици от получените увреждания не се очаквали.
Свидетелят Г. разказва, че след инцидента Д. изпитвала
страх да шофира. Охлузванията и кръвонасяданията
отшумели за около месец.
Претенцията за неимуществени вреди съдът намира за
доказана до размера на сумата от 2 000 лева. Не се е наложило болнично
лечение, нито са налице трайни последици за здравословното състояние на Т..
Психическият дискомфорт представлява нормална и естествена последица от
преживения стрес, без да е дал трайно отражение на поведенческите й реакции.
Детето Н.Н. е бил на около две
години към 29.08.2019 г. Безспорно установените увреди – кръвонасядания по
предно-вътрешните повърхности на двете бедра, под ингвиналните
гънки, са причинили на Н. болки и неудобства. Т.Г., баща на детето
свидетелства, че детето е изпитвало безпокойство, нервност и нарушения на съня.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, увредите са отшумели за
около месец и не са оставили трайно отражение върху телесното здраве на детето.
Възрастовите особености на Н. предполагат по-големи затруднения и недостатъчен
личностов ресурс за справяне с изпитаните неудобства. Затова и размерът на
дължимото му обезщетение съдът определя на сумата от 5 000 лева.
В причинна връзка с процесното ПТП са направените от Д.Т.
разходи за преглед и за издаване на съдебно-медицински удостоверения, на обща
стойност 100 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищците са сезирали ответното застрахователно дружество с
искане за изплащане на застрахователни обезщетения на 26.11.2019 г. Представени
са били всички доказателства, с които те са разполагали. Представили са и
удостоверения за банкови сметки, по които да им бъдат преведени обезщетенията.
В 15-дневния срок, който изтича на 17.12.2019 г.
застрахователят не е определил и заплатил обезщетения, поради което от
18.12.2019 г. той ги дължи със законните лихви. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, законните лихви ответникът дължи от посочената в исковата
молба дата – 26.02.2020 г.
Тъй като ищците са частично освободени от заплащане на държавни
такси, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС сумата от 2 200 лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. Ищцата С.П. е заплатила 400
лева за експертизи и 222.93 лева държавна такса по иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди. От тези разноски, съразмерно на уважената
част от исковете, ответникът й дължи сумата от 395.60 лева разноски.
На Д.Т.З.
„Б.и.“ АД дължи разноски за производството в размер на 290 лева.
На ищците
е оказана безплатна правна помощ. В полза на „Адвокатско дружество В. и Б.“
ответникът следва да заплати сумата от 3 798.48 лева адвокатски
възнаграждения.
Ответникът
е представил списък на разноски за сумата от 200 лева депозити за експертизи по
делото. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на З. „Б.и.“ АД се дължат 97.50
лева, от които 37.50 лева от С.П. и 60 лева – от Д.Т..
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на С.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 50
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 29.08.2019
г. и сумата от 3 640 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение, ведно със законните лихви върху главниците от 26.02.2020
г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за горниците до 80 000
лева и 5 573.23 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Д.В.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 29.08.2019
г. и сумата от 100 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, ведно със законните лихви върху главниците от 26.02.2020 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за обезщетяване на
неимуществените вреди за горницата до 5 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Н.Т.Н., ЕГН **********, чрез законния му
представител Д.В.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 29.08.2019 г., ведно
със законната лихва от 26.02.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 2 200 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Д.П., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 395.60 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.В.Т., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 290 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“,
ЕИК ******, с адрес гр. София, ж.к. „******сумата от 3 798.48 лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Д.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 37.50 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.В.Т., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 60 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: