Определение по дело №334/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О   П   Р   Е   Д    Е   Л   Е   Н   И   Е   № 316

гр. Пловдив, 24.07.2020 г.

 

            Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година в състав

 

                                             Председател: Вера Иванова

                                                    Членове: Катя Пенчева

                                                                     Величка Белева

 

            като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 334/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1  от ГПК, образувано по частна жалба вх. № 1659/04.06.2020 г. на К.А.Б., ЕГН - ********** против Определение № 377 от 28.04.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 136/2020 г. на ОС – Смолян, с което е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо  - поради липса на правен интерес, възражението на частния жалбоподател по чл. 423 от ГПК срещу издадената на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 336/2019 г. на РС – Смолян Заповед за изпълнение на парично задължение № …/… г.. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното Определение № 377/28.04.2020 г. и искане за неговата отмяна и разглеждане на възражението по чл. 423 от ГПК по същество, както и спиране на изпълнението по Заповед № …/… г. по чл. 410 от ГПК.

            Ответникът по частната жалба „ Е.М. „ ЕООД, ЕИК … е депозирал отговор за неоснователност на същата.

            Съдът установи следното:

            Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Ще се разгледа по същество.

            По ч.гр.д. № 336/2019 г. на РС – Смолян е издадена Заповед № …/… г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора – заявител „ Е.М. „ ЕООД, ЕИК … срещу длъжник Н. Х. С., ЕГН – **********, за когото чрез служебна справка от НБД Население съдът е установил че настоящите му имена са  К.А.Б. – която промяна е от м. юни 2007 г..

            Така издадената заповед е връчена на длъжника на  15.04.2019 г. чрез  Д. С. К., за когото от длъжностното лице – връчител е отбелязано че е лице, живущо на адреса на длъжника.

            В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът не е депозирал възражение против заповедта, поради което на  12.05.2019 г. по нея е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № …/… г. на ЧСИ П. М., рег. № …. Съобщението за образуване на изпълнителното производство с приложени към него  преписи от заповедта и изпълнителния лист са връчени на длъжника Б. лично на дата 20.12.2019 г.. В едномесечния срок – на 20.01.2020 г., Б. е депозирал възражение по чл. 423 от ГПК с твърдения че заповедта не му е връчена надлежно / лицето К. не живее на неговия адрес, а е съсед, живущ в друг апартамент на сградата / и не му е предало получената заповед.

            Окръжният съд е приел че заповедта не е надлежно връчена на длъжника Б. и възражението на последния по чл. 423 от ГПК е в срок. Но същото се явявало процесуално недопустимо, тъй като изпълнителното производство е вече прекратено – със стабилизиран акт на ЧСИ от 06.01.2020 г. по чл. 433 ал. 2 от ГПК -   поради изпълнение на задължението и на разноските по изпълнението, като според съда изпълнението било доброволно престирано от длъжника на 30.12.2019 г.. Като така той е признал и и изпълнил вземането по заповедта и настоящото му последващо оспорване чрез процесното възражение по чл. 423 от ГПК се явява лишено от правен интерес.

            В частната жалба се поддържа че вземането не е признато, изпълнението му не е доброволно, а принудително – чрез запор на банкова сметка, ***еведени от третото лице – банката, на съдебния изпълнител. Поради което това изпълнение и прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433 ал. 2 от ГПК не е основание възражението по чл. 423 от ГПК да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес. В тази насока се поддържат още доводи за липса на друг път за защита на длъжника срещу вземане по издадена заповед по чл. 410 от ГПК, освен възражение от последния и иницииран въз основа на това възражение състезателен исков процес, в който да може да отрече вземането на кредитора  със сила на пресъдено нещо.          

            Жалбата е основателна, съответно обжалваното определение - неправилно.

           Както се поддържа в същата, пътят за защита на длъжника срещу вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение е единствено чрез възражение по чл. 414 от ГПК, респ. по чл. 423 от ГПК – когато по предвидени в разпоредбата основания е бил лишен от възможността да възрази в срока по чл. 414 от ГПК и по заповедта е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство. Затова прекратяването на изпълнителното производство поради изпълнение на задължението прави безпредметно и лишено от интерес единствено спирането на изпълнението по заповедта, но не е основание, сочещо на липса на предмет и на правен интерес от възражението. Дали вземането е признато или не и дали е доброволно или принудително изпълнено е въпрос, относим към неговата дължимост/недължимост, но подлежащ на разрешаване в евентуалния бъдещ исков процес по чл. 422 от ГПК. Като в тази насока следва да се отбележи че в случая извода на съда че дългът е признат и доброволно изпълнен не се подкрепя от налични в делото данни. Напротив – в съответствие с поддържаното от длъжника, се установява от изпратеното до него съобщение на ЧСИ за образуване на изпълнително дело факта на пристъпване към принудително изпълнение чрез наложени запори върху банковите му сметка в Банка Д… ЕАД  и в О…  АД до размер на сумите, предмет на изпълнението.

            С оглед изложеното обжалваното определение се отменя като неправилно и делото се връща на ОС – Смолян за разглеждане по същество на подаденото от  К.А.Б., ЕГН – ********** възражение по чл. 423 от ГПК срещу издадената на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 336/2019 г. на РС – Смолян Заповед за изпълнение на парично задължение № …/… г..

            И съдът

 

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

 

Отменя Определение № 377 от 28.04.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 136/2020 г. на ОС – Смолян, с което е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо  - поради липса на правен интерес, възражението на  К.А.Б., ЕГН - ********** по чл. 423 от ГПК срещу издадената на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 336/2019 г. на РС – Смолян Заповед за изпълнение на парично задължение № …/… година.

 Връща делото на ОС – Смолян за разглеждане на възражението на  К.А.Б., ЕГН - ********** по чл. 423 от ГПК срещу издадената на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 336/2019 г. на РС – Смолян Заповед за изпълнение на парично задължение № …/… година.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Председател:                                       Членове: