РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Бяла, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осми октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100317 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД против
ДЖ. М. АЛ.. Ищците молят съда да постанови решене, по силата на което да осъди
ответника да им заплати сумата от 25000.00 лв. главница, предявена като частичен от
цялостен иск за 357764.83 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното
застрахователно обезщетение по щета *********/2014г., сумата от 7 618.06 лв.
мораторна лихва върху главницата за периода 07.04.2018г. - 07.04.2021г., заедно със
законната лихва върху главницата от 25000.00 лв., считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по
делото.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, с който счита иска за процесуално допустим, а разгледан по същество за
неоснователен по съображения изложени в отговора.Счита,че е налице съпричиняване
от страна на пострадалия.Твърди,че не е налице пряка и непосредствена връзка между
получените тежки телесни увреждания и настъпилата смърт.Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на исковата претенция.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.02.201Зг. на път RSE-2081, при км.11+200, в землището на село Помен,
1
било реализирано ПТП, като ответникът ДЖ. М. АЛ., в качеството на водач на МПС
„АУДИ А6“ с per. № СС 9093 СК, виновно причинил произшествието, в следствие на
което настъпила смъртта на Д.А.В.
С влязла в сила Присъда № 28/23.06.2014г. постановена по НОХД № 336/2014г.
на Русенски Окръжен Съд, потвърдена с Решение № 205/2014г. по ВНОХД 202/2014г.
на Апелативен съд Велико Търново, ответникът ДЖ. М. АЛ. е осъден на основание чл.
343, ал.З, пр.1 б. „Б“ вр. с ал.1, вр. чл.342, ал.1 НК и чл. 343г, за това че на 26.02.2013г.,
като шофьор на л.а. „АУДИ А6“ с peг. № СС 9093 СК, под въздействие на алкохол в
кръвта от 1.2 промила и при условие на лишаване от правоуправление на МПС, като
направлява лекия автомобил с превишена скорост, допуска ПТП и по непредпазливост
причинява смъртта на Д.А.В..
По силата на валидно сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност“ за МПС „АУДИ А6“ с per. № СС 9093 СК, управлявано от ответника по
време на инцидента, обективиран в полица № 15112001978082 при ЗАД ВИКТОРИЯ -
праводател на универсалния правоприемник “Дженерали Застраховане” АД, била
образувана преписка по щета №*********/2014г., въз основа на Искова молба
депозирана пред Софийски Градски Съд от наследниците на починалия Д.А.В. - Е.Д.В.,
А.Х.В., З.Д.В. и А.И.В., за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
С Решение № 7821/16.11.2015г на СГС, постановено по гр. дело № 17817/2014г.,
Решение № 781/18.04.2016г. на САС по възз. гр. дело № 116/2016г., Решение №
42/15.05.2017. на ВКС по т.д. № 60102/2016г., постановени при участието на третото
лице помагач – ответника ДЖ. М. АЛ., Дженерали Застраховане АД (с праводател ЗАД
ВИКТОРИЯ), било осъдено да заплати следните обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, както следва:
- На З.Д.В. и А.И.В. ( майка и баща на починалия), сума в размер на 120
000.00 лв. (по 60 000.00 лв. за всеки), заедно със законната лихва върху сумите считано
от 26.02.201Зг;
- На Е.Д.В. (син), сума в размер на 100 000 лв., заедно със законната лихва
върху сумата от 26.02.2013г. до окончателното и изплащане;
- На А.Х.В. (майка на детето на починалия и при фактическо съпружеско
съжителство), сума в размер на 10 000.00 лв., заедно със законната лихва от
26.02.2013г. до окончателното и изплащане;
За горепосочените суми са били издадени изпълнителен лист от 30.05.2016г., на
Софийски Апелативен Съд, съобр. решение по възз. гр. дело № 116/2016г. и
Изпълнителен лист от 02.06.2017г. на Софийски Градски Съд по гр. дело №
17817/2014г;
2
Въз основа на изпълнително дело № 20168380404595 и изпълнително дело
№ 20178380404344 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с per. № 838 при КЧСИ,
ищцовото дружество заплатило:
- Сума в размер на 281 056.04 лв. по ИД 20168380404595, включваща
присъдените главница, лихви и разноски, платена на 23.06.2016г., съобр. Авизо
№963R100161753SFL;
- Сума в размер на 57 950.79 лв. по ИД 20178380404344, включваща присъдените
главница, лихви и разноски, платена на 05.07.2017г. съобр. Авизо №
963В10017186YF28;
Съгласно постановеното в Решение на СГС по гр. дело № 17817/2014г.,
ищцовото дружество е реализирало и изплатило съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение на наследниците в размер на:
-11 158.00 лв., платени на 16.06.2017г. съобр. Авизо № 963B1O017167P88F и
-7 600.00 лв. - държавна такса в полза на Софийски Градски Съд, платена на
16.06.2017Г. съобр. Авизо № 963В10017167Р850;
С покана изх. № *********/21.08.2017г. за възстановяване на регресна
претенция по чл. 274, ал.1,т.1 КЗ/отм,/, чл. 500, ал.1, т.1 КЗ /нов/, получена съобразно
обратна разписка на 28.08.2017г., ответникът ДЖ. М. АЛ. бил приканен доброволно да
изплати / възстанови сумата от 357 764.83 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
При упражняване на регресния иск застрахователят е ограничен в рамките на
правата и възможностите, които има и разполага самото застраховано лице срещу
причинителя на вредите. Регресното право е средство за санкциониране на виновните
за причинените на трети лица вреди в посочените от закона случаи. В тези случаи,
независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно
застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от
гражданската си отговорност.
Регресното право се урежда от закона, действувал към момента на неговото
възникване - това е датата на настъпване на застрахователното събитие по риска
„гражданска отговорност”. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят
се освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента на
основанията, изрично посочени в закона-умисъл, употреба на алкохол и пр. То
възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като наличието на тези
основания законодателят свързва именно с този момент. Моментът на плащането на
3
обезщетението на третото лице определя не възникването, а изискуемостта на
регресното притезание. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за
нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на
закона и са в корелативна връзка, което обосновава и извода за приложимост на едни и
същи материалноправни норми/. Съгласно трайно установената съдебна практика
регресното право възниква спрямо застрахования от момента на деликта, а момента на
плащането на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното
притезание /в тази насока Решение № 192/14.08.2012г. по т.д. № 768/2010г. на ВКС,
второ т.о.; Решение №35/09.07.2019г. по т.д. № 1175/2018г. на ВКС, първо т.о. и др./
Предявеният иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, при настъпило
застрахователното събитие на 26.02.2013г., съдът намира за допустим, доколкото
легитимацията на страните съответства на твърденията за заплатено обезщетение за
неимуществени вреди от застрахователя в полза на наследниците на пострадало в
резултат на ПТП лице по вина на ответника, чиято ГО е застрахована при ищеца, и
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма.
Ответникът е надлежно пасивно легитимиран с оглед наличните доказателства
по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в
мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със
страната, на която помага или която го е привлякла.
Не се спори, че ответникът, е бил конституиран в качеството на трето лице-
помагач на ответника „Дженерали застраховане“АД, с наименование тогава ЗАД
„Виктория“ в хода на воденото от наследниците на пострадалия Д.А.В. съдебно
производство с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ - Е.Д.В., А.Х.В., З.Д.В. и А.И.В..
Следователно ответникът в настоящото производство е обвързан от констатациите на
съда относно механизма на ПТП, елементите на фактическия състав на чл.226, ал.1 от
КЗ /отм./, а именно : наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното
дружество МПС, противоправното поведение и вината на който, както и причинно-
следствената връзка между деянието и причинените на ищците увреждания,
изразяващи се в претърпени имуществени вреди от смъртта на починалия, както и по
отношение на присъдения размер на обезщетенията.
С приетите по делото счетоводни документи,неоспорени от ответника се
установи, че ищцовото дружество е заплатило на наследниците на починалия общо
сумата от 357 764.83 лв., от които по ИД № 20168380404595 и ИД № 201783804043444,
суми в размер на 281 056.04 лв. , включваща присъдените главница,лихви и
разноски,платена на 23.06.2016г., съобр.Авизо №963R100161753SFL и в размер на 57
4
950.79 лв., включваща присъдените главница, лихви и разноски, платена на
05.07.2017г. съобр. Авизо № 963В10017186YF28 и извън съдебно
суми,представляващи съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на
наследниците в размер на:
-11 158.00 лв., платени на 16.06.2017г. съобр. Авизо № 963B1O017167P88F и
-7 600.00 лв. - държавна такса в полза на Софийски Градски Съд, платена на
16.06.2017г. съобр. Авизо № 963В10017167Р850;
Следователно за застрахователното дружество е възникнало регресното право по
чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) да получи заплатеното обезщетение от застрахования.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задължението с
оглед изтичане давностния срок по чл.197 от КЗ /отм./. Както се посочи, правото на
вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на
пострадалото лице /така Решението по търговско дело № 705/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС,
Решението по търговско дело № 244/2010 г. на І т. о. на ВКС и Решението по търговско
дело № 1935/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС/. Съгласно разпоредбата на чл.197 от КЗ /отм./
правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II,
буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на
събитието. Тази уредба се отнася единствено до правата на застрахования, без да са
уредени правата на суброгиращият се застраховател и Гаранционния фонд. В случая
намира приложение т. 14 от Постановление № 7/77г. от 04.10.1978г. на Пленума на ВС,
съгласно която: "За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а
течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на
правоимащите лица". Така, доколкото според представените с исковата молба
доказателства извършеното първо и най-ранно плащане е осъществено на 23.06.2016г.,
то до момента на подаването на исковата молба -07.04.2021г., не са изтекли 5 години.
Що се касае до направеното от ответника с отговора на ИМ възражение за
съпричиняване, съдът намира същото за неоснователно.С решение №42 от 15.07.2017г.
на ВКС по гр.д.№60102/2016г.,3-то гр.о. е разгледан този въпрос,като в мотивите на
същото съдът е приел,че обезщетението следва да бъде намалено по реда по чл.51, ал.2
ЗЗД ВКС до степента на съпричиняване на вредите от пострадалия. Тази степен ВКС е
определил на 1/3, като е изложил подробни съображения за това.
Съгласно чл.223 от ГПК мотивите на влязлото в сила решение на гражданския
съд по отношение на дължимото обезщетение обвързват ответника, който е имал
качеството на 3-то лице помагач и е задължително за третото лице в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла.
5
По иска с правна квалификация чл.86 от ЗЗД.
С покана изх. № *********/21.08.2017г. за възстановяване на регресна
претенция по чл. 274, ал.1,т.1 КЗ/отм,/, чл. 500, ал.1, т.1 КЗ /нов/, получена съобразно
обратна разписка на 28.08.2017г., ответникът ДЖ. М. АЛ. е приканен доброволно да
изплати / възстанови сумата от 357 764.83 лв. По делото при доказателствена тежест на
ответника липсват доказателства за направено плащане.
По аргумент на чл. 86, ал.1 от ЗЗД и след изтичане на срока за доброволно
изпълнение, доколкото от страна на ответника не са предприети никакви действия по
погасяване на дълга, за ищцовото дружество е възникнало правото да получи и
обезщетение във вид на законна мораторна лихва за забава от изтичане на 30-дневния
срок за доброволно изпълнение.
Съобразно правилото на чл.86 от ЗЗД и чл.111 от ЗЗД ответникът е изпаднал в
забава след изтичане на срока за доброволно изпълнение, визиран в поканата за
доброволно изпълнение, а доколкото мораторната лихва бива дължима за тригодишен
период назад,считано от депозиране на иска,то периодът на дължимост е 07.04.2018г.
до 07.04.2021г. и доколкото същия е съобразен с периода на давността преди
предявяване на иска, то обезщетението изчислено по реда на чл.162 от ГПК за
посочения период възлиза на 7618.06лв.
По отношение на разноските:
С оглед резултата по делото и на осн. чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца
сторените съдебно-деловодни разноски, в размер на 1904.72лв., от които за внесена
ДТ-1304.72 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв., определено по
правилата на чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЖ. М. АЛ. с ЕГН: **********, с адрес: **********, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД ЕИК: *********, сумата от 25 000.00 лв. /двадесет и пет
хиляди лева/ - главница, предявена като частичен от цялостен иск за сумата от 357
764.83 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно
обезщетение по щета *********/2014г., както и сумата от 7 618.06 лв. /седем хиляди
шестстотин и осемнадесет лева и 06 стотинки/, представляваща лихва за забава,
начислена върху главницата за периода 07.04.2018г.-07.04.2021г., заедно със законната
лихва върху главницата от 25000.00 лв., считано от датата на депозиране на исковата
молба - 07.04.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
6
ОСЪЖДА ДЖ. М. АЛ. с ЕГН: **********, с адрес: *************, да заплати
на „Дженерали Застраховане“ АД ЕИК: ********* сторените разноски в размер на
1904.72лв. /хиляда деветстотин и четири лева и 72 стотинки/.
Ответникът може да изпълни задължението си по следната банкова сметка на
„Дженерали Застраховане“АД: IBAN: BG79 UNCR 7630 1003 GNRL IN, BIC:
UNCRBGSF в „УниКредит Булбанк” АД
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок,считано от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
7