№ 1482
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501349 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 19 от 11.01.2022 год., постановено по гр.д.№ 151/2021 год. по описа на
Окръжен съд – Благоевград 1-ви състав, ЗД „Бул Инс ” АД е осъдено на правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на К. М. сумата от 120 000 лева, а на Т. М. - сумата от
100 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на А. М., починал при пътно-транспортно произшествие, станало на
11.02.2016 год., ведно със законната лихва върху тази суми, считано от 08.02.2018 год. до
окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери от по 200 000
лева за всеки ищец. С решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс” АД в частта с която исковете за
неимуществени вреди са уважени за сумите от по над 60 000 лева за всеки един от ищците,
като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определените
размери са силно завишени с оглед претърпените душевни болки и страдания от ищците.
Отделно от това обезщетението не е съобразено с лимитите на отговорност за релевантния
период, както и със съдебната практика по сходни случаи. Молят съда да отмени решението
в обжалваната част и постанови ново, с което исковете за причинените неимуществени
вреди бъде отхвърлен над посочените суми. Претендират разноски.
Въззиваемите К. М. и Т. М. оспорват наведените по жалбата доводи, като неоснователни и
молят за потвърждаване на решението, като бъдат присъдени и разноски.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъдените от първоинстанционният
съд обезщетения.
Ищците К. М. и Т. М. са съпруга и дъщеря на А. М., който е починал в резултат на пътно-
транспортно произшествие, станало на 11.02.2016 год. и причинено виновно от водача А. Г.,
който е управлявал товарен автомобил „Ивеко” с ДК № ***. Ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на делинквента. Механизмът на произшествието,
противоправното поведение на водача Г., преживяните болки и страдания от ищцовата
страна, вследствие смъртта на техния сродник и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при
които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента
на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
В настоящия случай от разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Р. К. се
установява, че познава семейството на починалия от 2009 год., имал многобройни срещи с
тях, като починалия А. изградил в него образ на модел за поведение на типично македонско
патриархално семейство в което мъжът е основна движеща сила. Свидетеля посочва, че не е
бил свидетел на караници в семейството. След случилото се от познати разбрал, че
съпругата К. била съкрушена и се е изолирала до такава степен от най-близките си, че сякаш
е сърдита на целия свят и светът за нея е свършил.
Въззивният съд след като съобрази тези изложени обстоятелства, факта на смъртта на
родител, така нужен за отглеждането и възпитаването на малолетното дете Т. /на 8 години
към момента на деликта/ и спътник в живота на съпругата си К., икономическите условия в
страната към датата на настъпване на ПТП - февруари 2016 г., лимитите на отговорност,
възрастта на починалия /40 год./, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че
сумите от 120 000 лева за съпругата и сумата от 100 000 лева за детето, адекватно ще
обезщети причинените от ищците неимуществени вреди.
2
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Благоевградския
окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжаланите части. В необжалваната осъдителна
част решението е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. К. Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 3 530 лева,
определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 11.01.2022 год., постановено по гр.д.№ 151/2021 год. по
описа на Окръжен съд – Благоевград 1-ви състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3