Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
гр. Пловдив, 19 февруари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шести
февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана КараИ., като разгледа административно дело №2165 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.156, ал.5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Е.Т.К., с постоянен адрес:***, представлявана от Адвокатско дружество “Гугушев и партньори”, ЕИК ***, адвокат Р.П.П. и адвокат Й.Е.И.- пълномощници, обжалва Заповед №АБ-22 от 16.02.2017г. на главния архитект на община Раковски, с която, на основание чл.91 от АПК, чл.156, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.148, ал.7 от ЗУТ, е оттеглено Разрешение за строеж №23 от 13.02.2017г. на главния архитект на община Раковски за строеж “Гараж, къща за персонал, навес и стая за охрана- допълващо застрояване”, ЗП (застроена площ) 280,05 кв.м., РЗП (разгъната застроена площ) 280,05 кв.м., в УПИ (урегулиран поземлен имот) ХІІ-1640,2407, кв.75 по ПУП (подробен устройствен план) на кв. Генерал Николаево, гр. Раковски, с административен адрес: гр. Раковски, *****, с възложител Е.Т.К..
Претендира се обявяване нищожността на оспорения акт. Алтернативно се поддържа искане за отмяната на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- главен архитект на община Раковски, чрез адвокат М.Л.- пълномощник, изразява становище за недопустимост на жалбата по отношение на заявеното оспорване на заповедта относно нейната законосъобразност, тъй като счита жалбата за просрочена. В случай, че жалбата се приеме за допустима, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Изрично възразява за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Заинтересуваното лице- Н.Й.С., чрез адвокат Е.М.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересуваното лице- Б.М.Р., не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Заинтересуваното лице- С.С.Т.-Г.- не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 18.02.2019г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№3155 (листи 162-164), с която се изразява становище за недопустимост на жалбата, предвид нейното просрочие. Алтернативно се поддържа становище за неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената по делото заповед (листи 7-8, 36) е получена от жалбоподателката на 20.06.2018г., според положен подпис върху същата (лист 8, 36а).
Също така, до жалбоподателката и до заинтересуваните лица Б.М.Р.- (С.) и С.С.Т.-Г. е изпратено съобщение с Изх.№26-1979-3 от 20.02.2017г. (листи 41-42), с което се уведомяват за издаването на оспорената заповед. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне с баркод “ИД PS 4150 002SV8 O” (лист 43, 101), пощенската пратка, съдържаща “АБ-22/16.02.2017г. Заповед”, е връчена на 02.03.2017г. на адреса на жалбоподателката: ******, за което е положен “Подпис на получателя”. Според заключението на вещото лице К.П.С., обективирано в Протокол №254 от 23.10.2018г. (листи 139-142), по назначената съдебно-графологична експертиза (СГрЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло (макар в същото да има обективирани констатации от друго заключение на експерта), подписът за “получател” в известие за доставяне с баркод “ИД PS 4150 002SV8 O” не е изпълнен от Е.Т.К..
Разбира се, според приетото по делото писмо с Изх.№11-01-462-1 от 12.10.2018г. (лист 132) на директора на Регионално управление “Южен централен район” на “Български пощи” ЕАД и приложеното към писмото ксерокопие на книга обр.242 (лист 133), препоръчаната пратка с №PS 4150 002SV8O, с получател Е.К., е връчена на 02.03.2017г. на Г.П., в качеството си на съпруг. Последно посоченото обстоятелство настоящият състав на съда намира, че не следва да бъде кредитирано, доколкото не се подкрепя от останалите по делото доказателства.
Съответно, следва да се приеме за установено, че оспорената заповед е получена от жалбоподателката на 20.06.2018г. От своя страна, жалбата (листи 2-6) е подадена чрез ответника на 28.06.2018г. или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Като титуляр на Разрешение за строеж №23 от 13.02.2017г. (лист 35) за жалбоподателката е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване, поради което жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По заявление с Вх.№16-1922-5 от 21.10.2015г. (лист 81) на “Рубикон - Кенари” ЕООД, ЕИК *********, със Заповед №АБ-136 от 11.11.2015г. (лист 80) на кмета на община Раковски е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ и РУП (работен устройствен план) за УПИ ХІІ-1640,1641,1661,2407-битови услуги в кв.75 по ПУП на кв.- Генерал Николаев, гр. Раковски, като отпада УПИ ХІІ-1640,1641,1661,2407; образуват се три нови УПИ: УПИ ХІІ-1640,2407-за жилищно строителство; УПИ ХХІ-1661-обществено и делово обслужване и УПИ ХХІІ-1641-обществено и делово обслужване, с регулационни граници за УПИ ХХІ-1661-обществено и делово обслужване и УПИ ХХІІ-1641-обществено и делово обслужване, съвпадащи с имотните граници на поземлени имоти (ПИ) с №501.1641 и ПИ с №501.1661, а за УПИ ХІІ-1640,2402-за жилищно строителство, съвпадащи с външните имотни граници на ПИ с №501.1640 и ПИ с №501.2407, съгласно трасировъчния план (лист 99), придружаващ проекта за изменение. За УПИ ХІІ-1640,2407-за жилищно строителство се определя свободно и ниско застрояване с височина до 10,00 м. и свързано застрояване с УПИ ХХІ-1661; УПИ ХІІІ-1642 и УПИ ХХІІ-1641, съгласно ограничителните застроителни линии, отразени в проекта с червен пунктир, а за УПИ ХХІ-1661-обществено и делово обслужване и УПИ ХХІІ-1641-обществено и делово обслужване се запазва съществуващото застрояване. Определя се зона “Жм”. Изменението е съгласно линиите, щрихите, надписите и зачеркванията със зелен и червен цвят на чертежите в проекта, които са неразделна част от тази заповед (лист 100).
Според скица от 13.07.2015г. (лист 91), УПИ ХІІ е образуван от имоти №501.1640, №501.1641, №501.1661 и №501.2407, има площ от 2,308 дка, отреден е за жилищно застрояване и негови собственици са: “Рубикон – Кенари” ЕООД, С.С.Т.-Г., ЕТ “НИГАЛ- Н.С.”, ЕИК *********.
Според нарочно удостоверяване върху графичната част на одобрения проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП (лист 100), Заповед №АБ-136 от 11.11.2015г. е влязла в сила на 02.12.2015г., по отношение на което обстоятелство няма формиран спор между страните.
Като доказателство по делото е прието копие на декларация от 29.01.2016г. (лист 69), заверена от заместник-кмета на община Раковски (съгласно чл.83, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД)), с която Н.Й.С., в качеството му на собственик на ЕТ “НИГАЛ- Н.С.”, собственик на ПИ с №501.1661, включен в УПИ ХІІ (всъщност УПИ ХХІ-1661-обществено и делово обслужване), декларира, че дава доброволно съгласието си на “Рубикон – Кенари” ЕООД (чийто управител и едноличен собственик на капитала е А.Р.З., ЕГН **********) да построи нови сгради и/или да преустроят съществуващи сгради в собствения и имот, включително и на страничната регулационна линия на притежавания от мен имот.
По делото е прието заверено копие на Разрешение за строеж №19 от 28.03.2016г. (листи 47-48) на главния архитект на община Раковски, с което на “Рубикон – Кенари” ЕООД се разрешава строителство на обект “КЪЩА ЗА ГОСТИ- основно застрояване и СПОМАГАТЕЛНА СГРАДА КЪМ КЪЩА ЗА ГОСТИ- допълващо застрояване”, ЗПОЗ (застроена площ на основното застрояване)- 314,51 кв.м. (РЗПОЗ (разгъната застроена площ на основното застрояване)-726,26 кв.м.), ЗПДЗ (застроена площ на допълващото застрояване)- 61,86 кв.м. (РЗПДЗ (разгъната площ на допълващото застрояване)- 61,86 кв.м.), находящ се в УПИ ХІІ-1640,2407, кв.75 по ПУП на кв. Генерал Николаево, гр. Раковски. Според нарочно отбелязване върху посоченото разрешение за строеж (лист 48), същото е влязло в сила на 21.04.2016г.
По делото е прието заверено копие на скица с №678 от 01.09.2016г. (лист 67) на имот с №501.1640, за който е образуван УПИ ХІІ, кв.75 по ПУП на гр. Раковски, в която е отбелязано, че площта на имота е 1,986 дка, УПИ ХІІ има площ от 2058 кв.м., имотът е записан като собственост на “Рубикон – Кенари” ЕООД.
Издадена е скица виза с №697 от 12.09.2016г. (лист 37, 68) от главния архитект на община Раковски, с която, на основание чл.140, ал.1, 2 и 3, във връзка с чл.41, ал.2 от ЗУТ, се разрешава проучване и проектиране на доп. застрояване гараж и къща за персонал в УПИ ХІІ-1640,2407 на регулационната линия с УПИ ХХІІ-1641 и УПИ ХІІІ-1642; обекта се проектира в УПИ ХІІ-1640,2407, кв.75 по ПУП на гр. Раковски, устройствена зона “Жм” с показатели по Нар.№7/2003г. (Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба №7)), проекта по чл.144 от ЗУТ и Нар.№4 (Наредба №4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (Наредба №4)).
По силата на нотариален акт от 15.12.2016г. за покупко-продажба на недвижим имот, с №102, том ІІІ, рег.№3562, Н.дело №483/2016г. (лист 9), жалбоподателката придобива собствеността върху УПИ ХІІ-501.1640,501.2407, кв.75 по регулационния план на гр. Раковски, с площ от 2,058 дка, целият незастроен, срещу заплащане на сумата от 17 700,00 лв. на продавача “Рубикон – Кенари” ЕООД.
На 06.02.2017г. в община Раковски постъпва заявление с Вх.№26-1979-2 (лист 61) от “Рубикон – Кенари” ЕООД, адресирано до ответника в настоящето производство, с което се иска съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за допълващо застрояване- гараж, къща за персонал, навес и стая за охрана в УПИ ХІІ-1640,2407. Вероятно като приложение към посоченото заявление са представени части от технически инвестиционен проект (листи 62-64).
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Решение V, взето с протокол №4 от 08.02.2017г. (лист 38) на Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при община Раковски, с което решение се одобрява без забележки инвестиционният проект за строеж: “ГАРАЖ, КЪЩА ЗА ПЕРСОНАЛ, НАВЕС И СТАЯ ЗА ОХРАНА- ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ”, ЗП- 280,05 кв.м., (РЗП- 280,05 кв.м.), в УПИ ХІІ-1640,2407, кв.75 по ПУП на кв. Генерал Николаево, гр. Раковски.
Отново на 08.02.2017г. работна група от длъжностни лица при община Раковски извършва проверка на място, на строеж, извършен в границите на УПИ ХІІ-1640,2407, кв.75. В рамките на проверката е прието за установено, че имотът е собственост на жалбоподателката. Възложител на строежа е жалбоподателката К.. За строежа е одобрен проект с Решение VІ, взето с Протокол №12 от 23.03.2016г. на ЕСУТ- Раковски. За строежа е издадено Разрешение за строеж №19 от 28.03.2016г. За строежа не са представени протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, нито пък заповедна книга. Прието е за установено, че за основното застрояване “Къща за гости” не е спазена линията на застрояване към УПИ ХХІ-1661, съгласно одобрения ПУП. Не е спазен проектът, има изменение в габаритните размери и в конструкцията на сградата. На място съществуват допълнителни конструктивни елементи- колони, стрехи, греди, които не присъстват в конструктивния проект. С посочените елементи е увеличена застроената площ на сградата и е в противоречие с одобрения проект.
За установеното в рамките на проверката, извършена в отсъствието на жалбоподателката, се съставя Констативен акт №1 от 08.02.2017г. (листи 71-73), с който установеното на мястото на проверката се квалифицира като нарушения по смисъла на чл.154, ал.2, т.т.1, 4 и 5 от ЗУТ- променена е строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и са нарушени технически строителните правила и нормативи. Предвид установените нарушения, съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.224а, ал.2, във връзка с чл.223, ал.2 от ЗУТ, за спиране на строителството. Според нарочно отбелязване върху цитирания констативен акт, същият е получен от жалбоподателката на 20.02.2017г. (лист 73).
Въз основа на Решение V, взето с протокол №4 от 08.02.2017г. на ЕСУТ- Раковски, на 13.02.2017г. е издадено Разрешение за строеж №23.
Според приетите по делото заверени копия на съобщение с Изх.№26-1979-3 от 13.02.2017г. (листи 39-40), Разрешение за строеж №23 от 13.02.2017г. е съобщено на С.С.Т.-Г., Б.М.Р.-С. и на “Рубикон – Кенари” ЕООД. Според приетите по делото заверени копия на известия за доставяне, посоченото съобщение е получено на 21.02.2017г. от “Рубикон – Кенари” ЕООД (лист 44) и на 15.02.2017г. от Б.Р.-С. (лист 44). Според приетите по делото заверени копия на известия за доставяне (лист 45), на 05.04.2017г. С.Т.-Г. получава пощенски пратки, съдържащи съобщението на Разрешение за строеж №23 от 13.02.2017г., както и съобщението на Заповед №АБ-22 от 16.02.2017г.
Наред с посоченото, на 16.02.2017г. е издадена оспорената по делото заповед.
Според посочената като едно от основанията за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл.91, ал.1 от АПК, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен- в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.
Съответно, правото на отзив на административния орган по чл.91, ал.1 от АПК не представлява вид контрол по административен ред, а законова възможност на органа, като издател на обжалвания акт, сам да го оттегли, отмени или измени при наличие на предвидените за това предпоставки- жалба от заинтересована страна и определен срок, в който преразглеждането на издадения акт е възможно. Следователно, отзивът е пряко свързан с наличието на жалба, каквато в случая по делото не е представена, нито пък дори се твърди такова нещо. Нещо повече, видно от нарочно направено отразяване в самата заповед (лист 8, 36а), против същата няма подадени жалби в срока по чл.149, ал.3 от ЗУТ чрез община Раковски, нито пък в срока по чл.156, ал.1 от ЗУТ има издадена заповед от органите на РДНСК (Регионална дирекция за национален строителен контрол), гр. Пловдив за отмяната на заповедта.
Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при липсата на фактическо основание за целта, доколкото против Разрешение за строеж №23 от 13.02.2017г. няма подадена жалба.
На следващо място, според чл.148, ал.7 от ЗУТ, разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен.
А според чл.156, ал.1 от ЗУТ, издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл.154, ал.5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл.147, ал.1 могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл.149, ал.3 или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл.149, ал.5.
Според практиката на Върховния административен съд (ВАС), израз на която е Решение №10669 от 24.08.2018г. по административно дело №12077/2017г., Второ отделение, докладчик съдията М.А., уредбата е специална и изключва приложението на АПК. Служебната проверка и отмяната по жалба на заинтересовано лице са два отделни способа за контрол на законосъобразността на разрешението за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват. Условията и редът за тях са уредени в ЗУТ (чл.156, във връзка с чл.149, ал.3 и 5 и чл.216 от ЗУТ, като служебната проверка (от органите на ДНСК) не изключва контрола по жалба на заинтересовано лице. Разрешението за строеж влиза в сила, ако не бъде отменено при служебната проверка и/или по жалба, респективно след изтичане на сроковете за произнасяне и обжалване след уведомяването по реда на чл.149, ал.1 и 5 от ЗУТ. На влязлото в сила разрешение за строеж е придаден засилен стабилитет – чл.156, ал.5 от ЗУТ, и то не подлежи на отмяна, включително и по извънредните способи. Разрешението не подлежи и на преразглеждане (отзив) по реда на чл.91 от АПК. Този ред е неприложим и защото обжалването на разрешение за строеж от заинтересовано лице не представлява оспорване на индивидуален административен акт по административен ред. То се развива не пред непосредствено по-горестоящ административен орган от общинската администрация (посочен в чл.93 от АПК за случаите по чл.91 от АПК), а пред специализиран орган за контрол. Производството е специално и се развива по реда на чл.216 от ЗУТ, в който са изчерпателно посочени правомощията на контролния орган. На съдебен контрол подлежат неговите заповеди по допустимостта и по основателността на жалбите, а не самото разрешение. Специалният ред за отмяна на разрешение за строеж изключва приложението на чл.91 от АПК, поради което отмяната му от органа, който го е издал, е извън неговите правомощия и се явява нищожна, без правни последици. Нормата на чл.156 от ЗУТ дерогира общите правила на АПК за преразглеждане и възобновяване, при които се допуска отмяна на издаден административен акт.
В настоящия случай (аналогичен на случая по Решение №10669 от 24.08.2018г.), отмененото с оспорената заповед разрешение за строеж (№23 от 13.02.2017г.) не е влязло в сила, но това не влияе върху факта, че по отношение на главния архитект на община Раковски липсва компетентност да отмени (оттегли) издадения от него самия акт. Независимо от това, дали разрешението е влязло в сила или не към датата на оспорената заповед (16.02.2017г.), то главният архитект на община Раковски не разполага с компетентност да го отмени нито по реда на чл.91 от АПК, нито по реда на възобновяването по чл.99 от АПК.
Предвид последно посоченото, оспорената по делото заповед се явява издадена при липсата на компетентност за целта. Липсата на компетентност обуславя нищожността на разглеждания акт, която следва да бъде обявена, като изследването на въпроса за законосъобразността на оспорения акт спрямо останалите изисквания на чл.146 от АПК се явява безпредметно.
С оглед очерталия се изход на делото, направените искания за присъждане на разноски в полза на ответника, както и в полза на заинтересуваното лице Н.Й.С. са неоснователни и не следва да бъдат уважени.
В полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 154). По делото се констатират направени разноски в общ размер от 903,00 лева, от които 10,00 лв.- внесена държавна такса за образуване на производството (лист 19); 50,00 лв.- внесен депозит за назначената СГрЕ (лист 107); 780,00 лв. (с включен ДДС)- заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правни услуги с №1409 от 22.06.2018г. (листи 145-148) и фактура с №3865 от 26.06.2018г. (лист 152); 63,00 лв. доплатено възнаграждение за експерта К.С. (лист 157а).
Що се отнася до изрично направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателката, то същото е неоснователно.
Според разпоредбата на чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1). Според чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по ЗУТ, за една инстанция, е 600,00 лв. Според §2а от ДР на Наредба №1, за нерегистрираните по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с оглед на извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 780,00 лв., от които 650,00 лв. данъчна основа и 130,00 лв. ДДС, не е прекомерно.
За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява община Раковски.
Най-сетне, заявеното от С.Т.-Г. в писмената защита с Вх.№3155 от 18.02.2019г. искане да бъде отменено протоколното определение от 06.02.2019г., с което е даден ход на делото по същество, доколкото Т.-Г. не е била редовно уведомена (всъщност призована) за проведеното по делото открито заседание на 06.02.2019г. от 9,00ч., настоящият състав на съда намира за неоснователно, поради което не следва да бъде уважено.
Според приетото по делото Удостоверение за постоянен адрес с Изх.№АОУ-1700 от 07.11.2018г. (лист 115а), С.Т.-Г. е с постоянен адрес:***, считано от 19.01.2004г. Според служебно изготвена справка от Национална база данни (НБД) “Население” от 06.12.2018г. (лист 125), С.Т.-Г. е с постоянен адрес:***, считано от 19.01.2004г., както и с настоящ адрес:***, считано от 19.01.2004г.
С протоколно определение от 18.12.2018г. (лист 128а) е разпоредено С.Т.-Г. да бъде призована по делото чрез залепване на уведомление за целта по постоянния и настоящия и адрес (гр. Раковски, ***), съгласно чл.47, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. На 28.12.2018г. на посочения адрес е залепено уведомление (лист 131), с което С.Т.-Г. се уведомява, че следва в двуседмичен срок да се яви в община Раковски за получаване на призовката по делото. Указаният в уведомлението 14-дневен срок изтича на 11.01.2019г. и уведомлението се счита за връчено на 11.01.2019г., съгласно чл.47, ал.5 от ГПК. Респективно, Т.-Г. се счита за призована на 11.01.2019г. Считано от 11.01.2019г. до 06.02.2019г. е изминал срок (25 дни), който е по-голям от една седмица (чл.56, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК), поради което настоящият състав на съда намира, че С.Т.-Г. е редовно призована за насроченото по делото открито заседание на 06.02.2019г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед №АБ-22 от
16.02.2017г. на главния архитект на община Раковски, с която, на основание
чл.91 от АПК, чл.156, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.148, ал.7 от ЗУТ, е
оттеглено Разрешение за строеж №23 от 13.02.2017г. на главния архитект на община
Раковски за строеж “Гараж, къща за персонал, навес и стая за охрана- допълващо
застрояване”, ЗП- 280,05 кв.м., РЗП- 280,05 кв.м., в УПИ ХІІ-1640,2407, кв.75
по ПУП на кв. Генерал Николаево, гр. Раковски, с административен адрес: гр.
Раковски, *****, с възложител Е.Т.К..***, ЕИК ******, да заплати на Е.Т.К., ЕГН **********,***,
сумата от общо 903,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм.
съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/