РЕШЕНИЕ
№ 788
гр. Добрич, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20233230100689 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Мъни Плюс
Мениджмънт” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от К. В. П. /в хода на процеса е настъпила трансформация
в правната форма на дружеството, като правоприемник на първоначалния
ищец „Мъни Плюс Мениджмънт” АД, е „Мъни Плюс Мениджмънт” ЕАД/,
чрез адв. В. Г. от САК срещу Р. К. Н., ЕГН **********, ***. Исковете са с пр.
осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
предмет на издадената по ч.гр.д. №1828/2022г. на ДРС, Заповед по чл. 410 от
ГПК №825 от 27.06.2022г., а именно: 1) 2 468,77 лв. /две хиляди четиристотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща 20
броя просрочени и незаплатени вноски по главница по Договор за
потребителски кредит М0000000424 от 24.04.2020 г., дължими за периода от
20.11.2020 г. до 20.06.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от
23.06.2022 г. до окончателното плащане; 2) 706,17 лв. /седемстотин и шест
лева и седемнадесет стотинки, представляваща 20 броя просрочени и
незаплатени вноски по договорната възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит М0000000424 от 24.04.2020 г., дължими за периода от
20.11.2020 г. до 20.06.2022 г.; 3) 180,68 лв. /сто и осемдесет лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода
21.11.2020 г. до 21.06.2022 г.; 3) 427,61 лв. /четиристотин двадесет и седем
лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща направените съдебно-
1
деловодни разноски.
В ИМ се твърди, че между страните е сключен Договор за предоставяне
на кредит №М0000000424 от 24.04.2020г., с който ищецът предоставил на
ответника кредит в размер на 3000.00 лева, който е следвало да се погаси на 26
месечни вноски /с падеж на последната 26-та вноска – 20.06.2022г./, при
уговорен ГЛП в размер на 28.33% и ГПР в размер на 48.41% и дължима
еднократна такса за оценка на риска в размер на 360.00 лв., /която не е търсима
от кредитора по заповедното производство/. По договора ответницата е
заплатила вноски от №1 до №6 изцяло и частично вноска №7, като по нея се
дължи пълния размер на главницата от 95.15 лв. и 40.17 лв. – остатък от
неплатена договорна лихва. Така вноските от №8 до №26 за главница и
възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода 20.11.2020 г. до
20.06.2022г. са останали непогасени, поради което се предявява иска. Търси се
и обезщетение за забава върху непогасените падежирали вноски.
За вземанията си по процесния договор за кредит, ищецът се е снабдил
със заповед по чл. 410 от ГПК №825 от 27.06.2022г. по ч. гр. д. №1828/2022г.
по описа на ДРС срещу длъжника Р. Н. за следните суми: 1) 2 468,77 лв. /две
хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща 20 броя просрочени и незаплатени вноски по главница по
Договор за потребителски кредит М0000000424 от 24.04.2020 г., дължими за
периода от 20.11.2020 г. до 20.06.2022 г., ведно със законната лихва върху нея
от 23.06.2022 г. до окончателното плащане; 2) 706,17 лв. /седемстотин и шест
лева и седемнадесет стотинки, представляваща 20 броя просрочени и
незаплатени вноски по договорната възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит М0000000424 от 24.04.2020 г., дължими за периода от
20.11.2020 г. до 20.06.2022 г.; 3) 180,68 лв. /сто и осемдесет лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода
21.11.2020 г. до 21.06.2022 г.; 3) 427,61 лв. /четиристотин двадесет и седем
лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща направените съдебно-
деловодни разноски.
Заповедта е връчена на длъжника Р. К. при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. С Разпореждане №658/03.02.2023г., заповедният съд е указал на
кредитора в 1-мес. срок от получаване на съобщението, да предяви искове за
установяване на процесното си вземане. На 15.02.2023г., ищецът е получил
горното разпореждане и в дадения му срок, на 15.03.2023г. /дата на пощенско
клеймо/ е депозирал настоящата искова молба.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който оспорва валидността на договора за кредит. Счита, че същият е
недействителен, доколкото клаузата за възнаградителна лихва е нищожна,
явява се неравноправна клауза и противоречи на добрите нрави, предвид
което, се иска отхвърляне на иска, тъй-като е предявен на договорно
основание. Ако не се важи направеното възражение, се твърди, че търсената
сума за възнаградителна лихва /706.18 лв./ е прекомерна и трябва да се
редуцира.
Отделно от горното, ответницата сочи, че претендираната лихва за
2
забава /180.68 лв./, била прекомерна и следвало да се редуцира.
Добричкият районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта: Видно от приложеното ч. гр. д. №1828/2022г. по
описа на ДРС, вземанията по настоящото производство, в разглежданата им в
решението част, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД във вр. с чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД. За да бъдат
уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, наличието на посоченото облигационно
правоотношение – Договор за предоставяне на кредит № М0000000424 от
24.04.2020г., предаването на уговорената сума на ответника, уговореният
падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва,
настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи
вземанията си по размер.
Ответникът носи насрещно доказване, както и да установи
възраженията си, че сключеният договор противоречи на изискванията на
добрите нрави и клаузата за договорната лихва е неравноправна. При
установяването на фактическия състав на вземанията, ответникът следва да
докаже, че задълженията са погасени.
Като безспорно между страните е установено, че са сключили Договор
за предоставяне на кредит М0000000424 от 24.04.2020г., по който ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 3000 лева, подлежащ на връщане
на 26 равни месечни вноски в размер на 188.72 лева, с изключение на първата
– 188.43 лева. Не се спори, че ответникът не е заплатил вноските за главница и
възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода 20.11.2020 г. до
20.06.2022г. в общ размер на 2468.77 лева. Не се спори, че падежът на
вноските е такъв, посочен в представения от ищеца погасителен план. Не се
спори и по отношение на обезщетението за забава, че ответникът е в забава от
21.11.2020 г.
Спорно по делото е валидно ли е сключен договора за кредит и валидно
ли е постигната клаузата за възнаградителна лихва, както и, че същата
противоречи на добрите нрави.
Съдът не открива неравноправен характер на клаузата за
възнаградителна лихва. Същата е уговорена в договора в общ размер на
1521.43 лева при лихвен процент от 48.41 % годишно, при необезпечен
кредит. Съдът е запознат с практиката на ВКС, която указва в кои случаи
възнаградителната лихва по договори за потребителски кредит е
недействителна, а именно - когато надхвърля два пъти законната лихва при
3
обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени кредити. Следва да се
посочи, че тази практика е формирана преди изменението на чл.19, ал.4 ГПК
/в сила 23.07.2014 г./ и касае договори за кредит, сключени преди изменението.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014г./ годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва, която единствено
в случая формира ГПР, доколкото разходите по пакет допълнителни услуги не
са включени в ГПР. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо възнаградителната
лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият
разход по кредита. В процесния договор възнаградителната лихва е уговорена,
съобразно законовия максимум – чл.19, ал.4 ЗПК. Няма пречка страните да
уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая,
съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на
добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни
по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката,
който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и
автономията на волята. Размерът на договорната лихва за целия период на
договора е в размер на 1521.43 лева, размерът на отпуснатия кредит е 3000
лева, кредитът е отпуснат за срок от 26 месеца – не малък период от време, не
е обезпечен, поради което, съдът приема, че размерът на лихвата е съответен
на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като
небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която
в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
Няма нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е
включена само възнаградителната лихва/ е в размер на допустимия от закона.
Наред с това, процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да
получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да се
откаже от договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка
страница от договора е подписана от кредитополучателя. Към договора няма
отделни Общи условия, те са инкорпорирани в самия договор. С оглед
изложените съображения, съдът намира, че не са налице не само посочените
от страна на ответника основания за недействителност на договора за заем, а и
4
не са налице нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК,
водеща до недействителност на процесния договор, поради което, същият е
валидно сключен, както валидно е постигната и клаузата за възнаградителна
лихва.
Тъй-като ответникът, освен по основание, е оспорил вземанията и по
размер, съдът е допуснал и назначил /по искане на ищеца/, ССчЕ. Съгласно
заключението на вещото лице /депозирано на л.103-107/, се установява, че към
датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК от кредитора в ДРС
/23.06.2022г./ и към датата на подаване на ИМ /15.03.2023г./, процесният
кредит по договора от 24.04.2020г. не е бил обслужван редовно. Има забава в
плащанията на месечните вноски, считано от вноска с падеж 20.11.2020. Към
датата на последната 26-та вноска задълженията, които са останали
непогасени от длъжника по кредита са в размер на 2468.77 лв. – сборът от
непогасени главници /падежирали/ за периода от 20.11.2020г. до 20.06.2022г.,
706.17 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2020г. до 20.06.2022г.
вкл., 180.68 лв. – обезщетение за забава при плащане на месечни вноски в
размер на законната лихва за периода от 21.11.2020г. до 21.06.2022г.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и
неоспорено от страните.
С оглед изложеното, по делото се доказаха претендираните от ищеца
вземания по основание и размер.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се
уважи и претенцията за законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.06.2022 г. до окончателното плащане,
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се пораждат за ищеца на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК. Той доказа разноски в исковото производство в
размер на: 131.14 лева – държавна такса /л.16/, 635.56 лв. – внесен депозит за
назначаване на особен представител на ответника /л.41/, 500.00 лв. – депозит
за вещо лице по ССчЕ, /л.79/, 762.56 лева – адвокатско възнаграждение, за
реалното плащане на което са представени доказателства /л.6 и 7/. Общо,
направените разноски за ищеца в производството са в размер на 2029.26 лева,
които следва да се присъдят изцяло.
В заповедното производство са направени следните разноски: 67.61 лева
– държавна такса и 360.00 лева - адвокатско възнаграждение. Общо направени
разноски в ч. гр. д. №1828/2022г. са в размер на 427.61 лева, които следва да се
присъдят изцяло в полза на кредитора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9
5
от ЗПК и чл.86 от ЗЗД в отношенията между ищеца ”МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от К. В. П. и ответника Р. К. Н., ЕГН
**********, ***, че същата дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по
ч. гр. д. №1828/2022 г. по описа на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №825 от
27.06.2022г., а именно: 1) 2 468,77 лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и
осем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща 20 броя
просрочени и незаплатени вноски по главница по Договор за потребителски
кредит М0000000424 от 24.04.2020 г., дължими за периода от 20.11.2020 г. до
20.06.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от 23.06.2022 г. до
окончателното плащане; 2) 706,17 лв. /седемстотин и шест лева и
седемнадесет стотинки, представляваща 20 броя просрочени и незаплатени
вноски по договорната възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит М0000000424 от 24.04.2020 г., дължими за периода от
20.11.2020 г. до 20.06.2022 г.; 3) 180,68 лв. /сто и осемдесет лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода
21.11.2020 г. до 21.06.2022 г.
ОСЪЖДА Р. К. Н., ЕГН **********, *** да заплати на МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К. В. П. на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съдебни разноски по настоящото исковото производство в размер на 2029.26
лв. /две хиляди двадесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/, както и
разноски по ч. гр. д. №18287/2022г. на ДРС в размер на 427.61 лв.
/четиристотин двадесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Добричкия окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6