Решение по дело №484/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОНФС). Образувано е по повод на
получено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е
видно, че с Решение № ********* от 02.09.2021г., влязло в сила на 29.09.2021г., издадено от
несъдебен орган - Stadt Neu-Ulm, Федерална Република Германия, на засегнатото лице Х. С.
Х. е наложена финансова санкция в общ размер на 128,50 евро, от които – глоба в размер на
100 евро, наложена по реда на § 41, ал.1, във вр. с Приложение 2, чл. 49 StVО (Наредба за
движението по пътищата); § 24 StVG (Закон за движение по пътищата); 11.3.5 BKat
(Каталог за глобите) и 28,50 евро - разходи по съдебното и административно производство.
Изпратеното удостоверение (вкл. и на български език) е издадено по смисъла на чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл. 30 и сл. от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр. С. заявява, че са налице всички
изискуеми условия за признаване решението за налагане на финансовата санкция. Моли
съда да признае влязлото в сила решение на несъдебен орган на ФРГ, с което е наложена
финансова санкция на засегнатото лице Х. С. Х. в размер на 128,50 евро и да изпрати
решението незабавно за изпълнение на органите на НАП.
Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява. Назначеният му на основание чл.
32, вр. чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС служебен защитник моли да не бъде налагана
санкцията, поискана от федералните власти.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено
СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице Х. С. Х. е български гражданин, с постоянен адрес: с. П.П., общ.
Н.З. и компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31 вр. чл. 6 Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции е Окръжен съд – С..
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е
представено за признаване и изпълнение Решение № ********* от 02.09.2021г., влязло в
сила на 29.09.2021г., издадено от несъдебен орган - Stadt Neu-Ulm, Федерална Република
Германия, с което на засегнатото лице Х. С. Х. е наложена финансова санкция в размер на
128,50 евро, от които – глоба в размер на 100 евро, наложена по реда § 41, ал.1, във вр. с
Приложение 2, чл. 49 StVО (Наредба за движението по пътищата); § 24 StVG (Закон за
движение по пътищата); 11.3.5 BKat (Каталог за глобите) и 28,50 евро - разходи по
съдебното и административно производство. Левовата равностойност на сумата от 128,50
евро е 251,32 лв=
Видно от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени, обстоятелствата на
извършване на нарушението от засегнатото лице са следните – като водач на лек автомобил
с рег. № ***, движейки се в район Neu-Ulm, Ringstrabe, в посока на движение Allgauer Ring,
на 06.07.2021г. в 18:55 часа превишил максимално допустимата скорост в населено място с
26 км/ч. Допустима скорост 50 км/ч., установена скорост (след приспаднат толеранс) 76
км/ч..
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй
като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на Европейския
съюз за налагане на задължение за плащане на глоба и разходи по административното
производство.
1

От описанието на извършеното от Х. нарушение следва извод, че деянието
представлява административно нарушение според законодателството на издаващата
държава и тъй като поведението му нарушава правилата за движението по пътищата, за него
не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от органа,
който го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от
съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото
съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити
предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така
и според изискванията на приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото: няма
данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради
което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не
се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България;
наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че
лицето е било уведомено относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са
налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предпоставки за
признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган -
Stadt Neu-Ulm, Федерална Република Германия. Със съдебния акт българският гражданин Х.
е осъден да заплати глоба и направените разноски по съдебното и административното
производство в общ размер на 128.50 евро, чиято левова равностойност към 02.09.2021г.
- датата на постановяване на решението в издаващата държава е 251,32 лв.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от
настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на
органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
следва незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за настоящото
решение като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:
2

Номер на акта:	80
Дата:	17 октомври 2022 г.
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200200484
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	26 септември 2022 г.

Решение по дело №484/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите