РЕШЕНИЕ
№ 13550
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110120607 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ООД, с ЕИК ЕИК, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС,предствлявано от ЛМЛ със съдебен адрес: АДРЕС
срещу Б. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. АДРЕС *, с която се иска съда да признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца:
- главница в размер на 5 280,74 лева, представляваща незаплатени такси за обучение
за месеците Декември 2019г, Януари 2020г., Февруари 2020г., Март 2020г., Април2020г.,
Май 2020 г.,
- законна лихва върху сумата от 5280.74 лева от 03.08.2021г. до изплащане на
вземането,
-мораторна лихва в размер на 774,69 лева за периода от 01.12.2019г. до 27.07.2021
г., представляваща сума от лихви за забава върху всяко едно вземане за месечна такса за
обучение от 1-во число на съответния месец, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 45642/2021 г. по описа
на Софийски районен съд.
Ищецът твърди, че на 27.08.2019г. е сключен Договор за обучение за учебната
2019/2020г. с ответника Б. В. П. в качеството й на майка на детето ИВП., посещаващо втора
градинска група в ФИРМА за учебната 2019/2020г. Съгласно чл. 24 от Договора за
обучение: „Родителят се задължава да извърши плащанията по настоящия договор в
размерите и сроковете, посочени в договора и Приложение 1 към него“ Раздел IV от
Договора определя срока и начина на плащане на таксата за обучение за 2019/2020г., а
именно съгласно чл. 35: месечно заплащане, като всяка месечна вноска е в размер на
880.12лв. (осемстотин и осемдесет лева и дванадесет стотинки) и е дължима до първо число
на всеки учебен месец
Твърди се, че Б. В. П. не е заплатила дължимите месечни такси за обучение за
месеците Декември 2019г, Януари 2020г., Февруари 2020г., Март 2020г., Април 2020г и
Май 2020 г., всяка една в размер на 880.12лв. или общо 5280.72лв. (пет хиляди двеста и
осемдесет лева и седемдесет и две стотинки), въпреки че детето И П. продължава да
посещава детската градина през цялата учебна 2019/2020г.
Претендират се разноски.
1
Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете по основание и размер.
Оспорва се дължимостта на сумите, предоставянето на услугата от страна на ищеца, както
и, че детето ИВП е посещавала детската градина. Твърди се, че договорът е прекратен
автоматично на основание чл. 43 от същия и ответницата дължи единствено плащане на
сумите до прекратяване на договорите за периода от 08.2019- 11.2019г., включително.
Оспорва се дължимостта на възнаграждението за месеците 03.2020г. и 04.2020г. поради
това, че в този период на територията на страната е обявено извънредно положение със
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС. Сочи се, че със заповед на министъра на здравеопазването са били преустановени
първоначално до 29.03.2020г., учебните занятия в т.ч. и посещението на децата в детските
ясли и детските градини, каквато е и процесната ФИРМА. Ограничителните мерки били
удължавани със заповеди съответно от 29.03.2020г. до 12.04.2020г., от 13.04.2020г. до
13.05.2020г. и от 14.05.2020г. до 14.06.2020г., в това число по отношение на дейността на
процесната Частна детска градина. Прави се позоваване на хипотезата на непреодолима сила
по смисъла на чл. 306, ал. 1 от ТЗ и се сочи, че съгласно ал. 4 за периода, за който трае
непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и свързаните с тях насрещни такива се
спира. Поради неоснователност на главния иск се оспорва дължимостта и на акцесорната
претенция за лихви.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 27.08.2019 г. е сключен между ФИРМА / с променено
фирмено наименование на ФИРМА/ и Б. В. П.-родител договор за обучение, с който
родителят възлага, а детската градина приема да осъществява обучението и възпитанието на
детето ИВП. за период от 01.09.2019 г. до 31.05.2020 г. съгласно програмата за
възпитателно-образователна работа на детската градина. Отбелязано е, че детето ще
посещава база в кв. Д - Учебен комплекс *****************във втора група /4-5 годишни/ и
обучението ще е съобразено с държавните образователни стандарти на целодневното
обучение. Страните са договорили заплащането на такса в размер на 880.12 лева всеки
месец/ първата такса в петдневен срок от подписване на договора и всяка следваща до първо
число на съответния месец за учебната година/.
Уговорено е, че Основния пакет от дейности, влизащи в месечната такса са: обучение
съгласно българските образователни изисквания; обучение по английска програма; хранене
(5 пъти дневно: сутрешна закуска, междинна закуска - плодове и зеленчуци, обяд, втора
междинна закуска - плодове и зеленчуци, следобедна закуска); медицинска грижа;
педагогическа грижа, застраховка „Злополука“, обучение по етикет, танци, йога за деца,
вокална група, театрална работилница посещение на театри, посещение на туристически и
природни обекти в сутрешен учебен блок от програмата, първоначално обследване от
логопед (за деца, навършили 5 години, след разрешение от родителя). Допълнителни
възпитателно-образователните дейности, включително спорт, образователни екскурзии -
целодневни или екскурзии с преспиване, транспорт и др., които са по избор на родителя и са
предмет на доплащане са изложени в Приложение 1.
Договорът е с краен срок- 31.05.2020 г. Уговорено е и, че Договорът се прекратява
-при взаимно съгласие на страните, изразено в писмен вид,
-при закриване на детската градина,
-при продължително отсъствие на детето по здравословни причини, с едномесечно
предизвестие от страна на родителя,
-когато родителят забавя или не плаща първа или следваща вноска,
-когато родителят или детето, което е прието в ******, демонстрира лошо поведение, с
което пречи на протичането на нормален образователен процес, накърнява достойнството на
2
детското заведение като цяло, дете или негов служител, с едномесечно предизвестие от
страна на детската градина,
- при системно неизпълнение на задълженията на родител /задължения на родителя,
вписани във Вътрешния ред - Правилник на детската градина/, съответно на детската
градина,
- едностранно, без предизвестие, при грубо нарушаване на подписания договор.
Представени по делото в заверен препис са страници от Дневник на II група за
2019/2020 учебна година на ЧДГ „*************“, започнат на 16.09.2019 г. В същият са
налице отбелязвания за посещенията на детето И П. както следва: за месец септември 2019
г. – 9 присъствия и отсъствие на 20.09.2019 г.; за месец октомври 2019 г. – 16 присъствия и
отсъствия за 21,22, 24,25,28, 29 и 30 октомври; за месец ноември 2019 г. -20 присъствия; за
месец декември 2019 г. – 15 присъствия; за месец януари 2020 г. – 18 присъствия и
отсъствия на 2, 3, 16 и 17 януари; за месец февруари 2020 г. – 21 присъствия; за месец март
2020 г. – 5 присъствия. За периода 09-13 март 2020 г. е отбелязано „грипна ваканция“, а от
15 март 2020 г. – „извънредно положение“; за месец април 2020 г. има отбелязване
„извънредно положение“
Представени по делото са неподписани документи, наименовани „************
/Форма за ежедневна обратна връзка/ с името на детето И дата, като във всяка форма във
машинно генерирано поле са описани дейности, извършвани с детето в категории
„Английски език“, „Българска програма“, „Хранене“, „Следобеден сън“, „Допълнителни
дейности“ и „Допълнителни бележки“. Посочени са и присъствалите в съответния ден
учители в първа и втора смяна и медицинско лице. Приложени са „форми“ за период от
09.09.2019 г. до 06.03.2020 г., съответстващ на датите, за които има отбелязване, че детето И
е посещавала детската градина в дневника на групата.
Обявено е за ноторно и ненуждаещо се от доказване, че на 13.03.2020 г. с решение на
Народното събрание в Република България е обявено извънредно положение. С Заповед
№РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са въведени
противоепидемични мерки, като една от тях е преустановяване на посещенията на децата в
детските ясли и детските градини до 29.03.2020 г. С последващи заповеди срокът на
противоепидемичните мерки е удължен до 14.06.2020 г.
По делото е разпитана като свидетел ЕКГ. Тя работи като директор на детската
градина/ не е законен представител на юридическото лице –ответник/. Разказва, че детето
ИП. била ученичка от м.09.2019 г. и е посещавала градината до 09.03.2020 г. Тя сочи, че
през месец септември 2019 г. е проведена обща родителска среща, на която са присъствали
родители, колегите й, водещи занятията и свидетеля като са разяснявани методите, дневния
режим и всичко свързано с децата. След приключване на адаптацията на всяко ново дете, в
т.ч. и за И, която била ново дете за детската градина през месец септември и октомври била
проведена индивидуална родителски среща с родителите на И. Малко по-късно през месец
февруари имало отново индивидуална родителска среща с родители, в т.ч. и на И, на която е
присъствала майката. На свидетеля са предявени находящите се по делото форми за
ежедневна обратна връзка. Тя сочи, че било практика и задължение на учителите да изготвят
такъв ежедневен доклад за всяко дете, във всеки ден на негово присъствие, на което се дава
кратка академична справка, за проведените занимания и за това как участва детето, има ли
особености с поведение, държание, затруднения, напредък. Те се изпращат по имейл.
Директорът лично проверявала тези фийдбеци на новите деца. Свидетелката разказва, че
месец март /след 09.03.2020 г. / и месец април 2020 г. били затворени всички учебни
заведения и не са провеждани присъствени занимания. Имало организирани онлайн стаи с
подготвителните групи - 6-7- годишните, в които за около 20-30 мин. децата виждат своя
преподавател и той представя пред тях приказка или част от учебното съдържание, но
детето И не е било в тази възрастова група и с нея не е имало такова онлайн занимание.
3
Свидетелят сочи, че след обявяване на пандемията били водени разговори с родителите,
като имало възможност да се анексират договорите и те да бъдат прекратени, но семейство
П не са се възползвали от тази възможност.
Свидетелят АМК е баба на детето И по майчина линия и майка на ответницата. Сочи,
че живее в Б и като е хубаво времето децата постоянно са там, а винаги при нужда е
помагала на родителите с отглеждането на децата, в т.ч. и с детето И. Свидетелката си
спомня за период, в който детето Ибила записана в детската градина „ФИРМА“, като бабата
лично я е водила и я е вземала от учебното заведение. Свидетелката няма спомен колко пъти
през януари и февруари 2020 г. И е посещавала детската градина. Тя сочи, че дъщеря й не
била доволна от качеството на образованието доколкото децата трябвало да учат английски
език, а И не можела да каже думи или да изпее песничка на английски. Свидетелката няма
спомен И да е посещавала извънкласни занимания, като сочи и че не се е налагало да се
помага с домашна подготовка за обучение в детската градина.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Правната Квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК. В тежест на ищеца е да установи
наличието на възникнало в негова полза като изправна страна по договор за изработка
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична
сума/възнаграждение по договор за обучение на детето ИП./ на соченото основание, както и
забавата на ответника да изпълни задължението си в уговорения срок, което обуславя
начисляване на мораторна лихва. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил
задължението си и е заплатил напълно стойността на изработеното по договора, или
правопогасяващите и правопрекратяващите си възражения.
Установява, че страните са били обвързани от договор за обучение. Договорът за
обучения няма изрична уредба и за него следва да намерят правилата за договора за
изработка/ чл. 258-269 ЗЗД/. Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу
възнаграждение. Предмет на договора може да бъде, както някаква телесна или нетелесна
вещ, така и някаква услуга, като за постигането на правния резултат се осъществяват
фактически действия, които могат да бъдат резултат, както на физически, така и на
интелектуални усилия. /Решение № 238 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 655 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. Отделение/
Съдът намира за установено, че ищеца е бил изправна страна по договора и е
предоставил услугата за периода от месец декември 2019 г. до 12.03.2020 г. За да приеме
това съдът кредитира показанията на свидетеля ЕКГ като същата в качеството на директор
познава детето И и родителите му и разяснява, че ежедневно учителите на децата са
съставяли в електронна форма доклад за извършените дейности с детето, тя лично е
преглеждала докладите и те са били изпращани на родителите по електронна поща. В
Решение № 211/06.01.2014 г. по гр. д. № 388/2012 г., ГК, ІІ г.о. на ВКС е прието, че и
неподписаният частен документ може да бъде доказателство, като съдът преценява
доказателствената му сила свободно, по вътрешно убеждение и с оглед на всички данни по
делото. От друга страна, има и частни документи, съставени с цел да бъдат получени от
другиго, при което подписът не е абсолютно задължителен /напр. писма и съобщения,
особено когато са част от редовно водена между определени лица кореспонденция/, поради
което не е необходимо авторът да посочва с подписа си своята самоличност. Така съдът
намира, че автори на докладите са именно посочените в тях учители и те установяват
присъствие на детето за конкретните дати. Това се установява и от представените
извлечения от дневник на детската градина. Воденето на дневник в детските градини намира
своята уредба в Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и Приложение № 2 към чл. 7,
т. 2 към същата. Съдът намира, че са спазени изискванията за попълването, воденето и
4
издаването на документите, очертани в подзаконовия нормативен акт, поради което
извадката от дневника има доказателствена стойност и е годно доказателство само по себе
си да установи присъствие на детето в съответния ден в детската градина.
Договорът за обучение от своя страна е неформален, но същият е познат на
обичайното право. Теорията приема, че предмет на едно облигационно отношение е
резултатът от поведението на длъжника. Кредиторът се интересува не от поведението на
длъжника, а от последиците от това поведение. Задълженията за поведение също могат да
бъдат представени като задължения за резултат. Изрично следва да бъде посочено, че при
такъв договор резултатът, за който учителя/обучаващият/ би могъл да се задължи е да
учи/възпитава обучаваното лице/, а не да „научи“ и „възпита“ обучаваното лице, така както
един лекар се задължава да лекува болния, а не да излекува и възстанови напълно здравето
му, а един адвокат да предостави правна помощ, а не да „спечели дело“.
В предучилищното образование, което е национален приоритет, участниците/учители,
възпитатели/ имат задължение да мотивират децата към възрастови и социални промени и да
ги ориентират към способностите им да прилагат усвоените компетентности на практика.
Така аргументите на ответницата, че на детето не е преподавано обучение в нужното
качество на могат да бъдат споделени и да доведат до извод са частично неизпълнение на
кредитора. Субективното усещане че обучаваното дете няма необходимите знания и умения/
да знае думи и песнички на английски език/ не може по никакъв начин да се вмени във вина
на обучаващия, съответно да обуслови неизпълнение по договор за обучение, доколкото
както бе посочено по-горе самият обучител няма задължение да научи обучаващото се лице,
а за това се изисква и действия от негова страна- усилие и старание при усвояване на учебен
материал.
На следващо място следва да се посочи, че не може за посочения период - от месец
декември 2019 г. до 12.03.2020 г. да намери автоматично приложение клаузата на чл. 43 от
сключения между страните договор, поради факта, че ответницата не е заплатила месечна
вноска. Двустранният договор се разваля чрез едностранно волеизявление- субективно
потестативно право, което кредиторът може да упражни чрез едностранното изявление на
изправната, отправена до другата страна. Липсва законова възможност, а и при тълкуване на
волята на страните по договора съдът не се извежда уговорка, която дава право на
неизправната страна да се позове на собственото си противоправно поведение/ неплащане
на дължимата цена по договор с периодично изпълнение за месечен период/, за да се
освободи от плащането на цената за следващ период. Следва изрично да се посочи, че не
само липсва изразена воля на някоя от страните по договора за прекратяването му на
основание чл. 43 от същия, а и двете страни след неплащане на месечната вноска за месец
декември мълчаливо са продължили да се ползват от уговорките на договора- ищецът е
продължил да осъществява обучение, а ответницата да приема изпълнението в полза на
дъщеря си- детето И.
За периода от 13.03.2020 г. до края на месец май 2020 г. съдът намира следното:
Налице е едностранна търговска сделка, което води до приложимостта на специалната
разпоредба на чл. 306 ТЗ/ имаща впрочем общо действие и приложение за всички
гражданскоправни отношения - така К. А. Облигационно право. Кратък курс. Нова редакция
и допълнения ПП. С., 2000, с. 80 и КА., Облигационно право. Обща част. Шесто
преработено и допълнено издание. С. 2013, сл.326/. Непреодолимата сила всъщност се явява
една възможност за отклонение от основния принцип на правото, че договорите трябва да се
изпълняват. Ал. 2 на чл. 306 ТЗ сочи, че непреодолима сила е непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на
договора. В случая въведената забрана за посещение на деца в детските градини като
противоепидемична мярка в извънредното положение съставлява непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на
5
договора, поради което детската градина не е в състояние да представи услугата по договора
за обучение, тъй като изпълнителната власт със свои административни актове е наложила
принудително забрана за посещенията на детските градини.
Налице е непреодолима сила, поради която ищецът не е в състояние да изпълни своето
задължение по договора. Като законна последица от това чл.306, ал.4 ТЗ предвижда, че
докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях
насрещни задължения се спира. Доколкото договорът за обучение е с продължително
изпълнение, спирането по чл.306, ал.4 ТЗ следва да се тълкува в смисъл, че за процесните
месеци, в които са въведени рестриктивните мерки и е действала непреодолимата сила, не
се дължи заплащане от длъжника-възложител по договора за изработка, т.е от родителя на
детето. Той ще дължи плащане на таксата за обучение за в бъдеще и за месеците, когато
локдаунът е вече отменен. Детската градина, съответно родителя са могли да прекратят
договора, ако не са доволни от създаденото положение /чл.306, ал.5 ТЗ/.
Що се отнася до това, че ответницата не е заплащала такса за обучение за периода
преди епидемията, то въпреки този факт не е налице хипотезата на чл.306, ал.1, изр.2 ТЗ,
тъй като забавата касае други задължения, а не процесните суми /за периода от 13.03.2020 г.
до края на месец май 2020 г./. Таксите за обучение възникват месец за месец, поради което
длъжникът не е бил в забава по отношение на плащанията за месец април и май, тъй като
преди падежа- /първо число на месец април и първо число на месец май/ вече са били
въведени рестрикциите. Ето защо не може да се приеме, че ответницата е била в забава и не
може да се позовава на непреодолимата сила. Това обаче не важи за месец март 2020 г.
Както бе посочено падежът на всяка месечна вноска настъпва на първо число на месеца.
Към 01.03.2020 г. липсва изпълнение от ответницата и към 13.03.2020- г. настъпване на
непреодолимата сила тя вече е била в забава за вноската за месец март. Ето защо за тази
месечна вноска тя не може да се ползва от последицата на непреодолимата сила, рискът е за
нея, съответно дължи изцяло заплащане на месечната вноска.
Въз основа на гореизложеното искът за заплащане на цената се явява основателен за
сумата от 3520.48 лева и за периода от месец декември 2019 г. до месец март 2020 г. вкл. и
следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 5280.72 лева и за периода м.04-2020 г.-
м.05.2020 г.
Частичната основателност на главния иск води и до частична основателност на
акцесорната претенция за лихва за забава, като искът се явява основателен за сумата от
545.86 лева и следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 774.69 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер възлиза на 801.17 лева /от общ размер 1193,07
лева- 120,22 лева държавна таксa и адвокатско възнаграждение в размер на 1072.84 лева/
редуцирано от 1320 лева до минималните размери по действащата към сключване на
договора разпоредба на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вследствие на своевременно релевираното възражение за
прекомерност - 594.04 и 300 лева по обективно кумулативно съединените искове с
начислено ДДС/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.Видно от приложените към заповедното производство
доказателства ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на
484.84 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски за
настоящото производство, чийто размер възлиза на 248.33 лева /от общ размер 756 лева/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Б. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
АДРЕС F1, ап.7, ет.4, че дължи на „ФИРМА“ ООД, с ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС,предствлявано от ЛМЛ, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във
вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК:
-сумата от 3520.48 лева, представляваща незаплатени такси за обучение за
месеците Декември 2019г, Януари 2020г., Февруари 2020г. и Март 2020г. по договор за
обучение от 27.08.2019 г.,
-законна лихва върху сумата от 3520.48 лева от 03.08.2021г. до изплащане на
вземането,
-мораторна лихва в размер на 545.86 лева за периода от 01.12.2019г. до 27.07.2021
г., представляваща сума от лихви за забава върху всяко едно вземане за месечна такса за
обучение от 1-во число на съответния месец/ декември 2019 г.-март 2020 г./,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 45642/2021 г. по описа на Софийски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница над сумата от 3520.48 лева до пълния предявен размер от 5280.72 лева и за
периода месец април-месец май 2020 г., иска за мораторна лихва над сумата от 545.86 лева
до пълния предявен размер от 774.69 лева и претенцията за законна лихва върху
неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА Б. В. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„ФИРМА“ ООД, с ЕИК ЕИК съдебно-деловодни разноски за настоящото производство
в размер на 801.17 лева и 484.84 лева за ч.гр.д. №№ 45642/2021 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА ФИРМА“ ООД, с ЕИК ЕИК да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на Б. В. П., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 248.33 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7